Яли ли сте бой като деца

  • 57 445
  • 792
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: X
Баща ми е трето породено дете, роден 1924г. Яли са бой. Било е начин майката да си върне накърненото добро име,
Как шибването на шамар на дете връща накърненото добро име на майката?
Междувпрочем, когато моите деца сгазят лука, последната ми грижа е доброто ми име. Вълнува ме повече какви грешки съм допуснала като родител, какви са причините да се стигне до там и какво да направя за да не се повтаря инцидентът.

# 406
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Не, няма периоди, няма извинение! Всичко си е все същото - единият бие, другият оправдава първия, че имало за какво да го бие.
Кои не струват пукната стотинка като родители? По какво позна, че не струват? Дай да си говорим за тези неща, като сме го започнали.
Ти сериозно ли очакваш да си разстеля тук живота че ти да си дадеш личната оценка? Защо бих?
И точно за това махнах неща от поста си. Мяташ се да ме убеждаваш в нещо, без да знаеш нищо, и някак очакваш да седна да доказвам нечия правота. Ти си права за себе си, аз съм права за мене си, и е здравословно човек да не влиза в предрешени спорове - пести време и нерви.

# 407
  • Мнения: 17 443
Аз не твърдя, че е правилно, а казвам, че тогава такива са били разбиранията. Аз съм родена 1972г и са ме учили, че трябва да пазя с поведението си името на семейството си. Много зависи от средата и общественото разбиране/ търпимост за дадено нещо. Мен много ме дразни, когато някой каже "Остави го, дете е", особено пред самото дете и особено, ако не е присъствал на ситуация или не знае особености около даденото дете. Моето дете не признава авторитети и граница. Вари го, печи го, нищо не помага науми ли си нещо.И ако аз кажа едно, а друг се намеси и каже обратното какво сстава? Има деца, което не могат да правят разлика кога може и кога не може, или може на всякъде и винаги, или не може и това важи навсякъде и винаги.
Не мога да я накажа - нито да й отнема привилегия, защото на нищо не държи чак толкова, нито да я оставя сама - до скоро не понасяше да остава сама, изпадаше в истерия. Говоря, говоря, понякога се карам и чакам с времето да улегне и да започне да чува какво й говоря. При нея и боят няма да помогне, въпреки, че понякога ми иде да й отвъртя някой шамар като прекрачи всички граници. За съжаление и той няма да има ефект, няма да я накара да се замисли следващия път. Първосигнална и импулсивна е, а за това лекарство няма.

Последна редакция: пт, 20 авг 2021, 15:16 от Mama Ru

# 408
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма нужда да казваш нищо за живота си, освен кое е това поне едно толкова страшно нещо, че да си заслужила боя. По-вероятно е сега да се ядосваш на мен, защото като се замислиш, нещата, за които си яла бой не са нещо кой знае какво, но тогава трябва да признаеш, че родителите ти са постъпили зле и нямат оправдание.

# 409
  • Мнения: X
ОК, с какво шамарът помага на детето да научи какво е допустимо и какво не? Детето вижда, че го удря по-силен от него човек, но че същият човек НЕ удря някой равностоен на него, дори ако този някой е извършил престъпление. Какъв друг извод да си направи от това детето, освен, че по-силният може да си позволи да удря по-слабия.

# 410
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Няма нужда да казваш нищо за живота си, освен кое е това поне едно толкова страшно нещо, че да си заслужила боя. По-вероятно е сега да се ядосваш на мен, защото като се замислиш, нещата, за които си яла бой не са нещо кой знае какво, но тогава трябва да признаеш, че родителите ти са постъпили зле и нямат оправдание.
Да, точно ей за тази ти абсолютна увереност говорех Grin Без даже да отчиташ, че родителите ми с пръст не са ме пипвали дори Smirk

# 411
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз не намирам, че е възможно дете да заслужи физическо наказание. Но, разбира се, за възрастния, който е в пъти по-силен физически, е много по-лесно да шибне ...
Напълно заслужено са ме плесвали, и напълно заслужено съм яла шамари. Не, не означаваше че старците могат да ме бият "безнаказано". Интересното е, че точно те винаги са ми пазили гърба, бяха ми опора страшна, и знаех че ако подпаля света ще ми шибнат шамар, ама после ще ме скрият в нелегалност. Обичаха ме. До като тези дет веднъж не са ме пипнали и са твърдо "За" това как деца се гледат с любов и много говорене, реално не струват пукната стотинка като родители.
Не, не бия децата си.

Е, да, това не е пипане спръст, направо си е шамарене с цяла длан.
Кога излъга?

# 412
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Напълно заслужено са ме плесвали, и напълно заслужено съм яла шамари. Не, не означаваше че старците могат да ме бият "безнаказано". Интересното е, че точно те винаги са ми пазили гърба, бяха ми опора страшна, и знаех че ако подпаля света ще ми шибнат шамар, ама после ще ме скрият в нелегалност. Обичаха ме. До като тези дет веднъж не са ме пипнали и са твърдо "За" това как деца се гледат с любов и много говорене, реално не струват пукната стотинка като родители.
Не, не бия децата си.
Не знам как го четеш, ама не са едни и същи хора тез дето са ме шляпвали, и тез дето не са...

Честно, за какви неща си ползвам случайно изскочилите ми 30-40мин свободно време Joy

# 413
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, разбрахме за какви. Все пак, кога излъга - в предишните постове или в този, в който твърдиш, че не са те пипали с пръст? Или за всичко лъжеш?

# 414
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Да, разбрахме за какви. Все пак, кога излъга - в предишните постове или в този, в който твърдиш, че не са те пипали с пръст?
Ама ти си сериозна!?! Expressionless Не го почерних достатъчно?

Гледана съм от родителите си. Вярваха че на децата им трябва само любов. Оказа се, че на децата им трябват и адекватни родители.

Гледана съм от комплект старци. Вярваха, че отглеждането на деца не изключва шамар щом се налага. Не са ме шамаросвали за "добър ден", не съм малтретирана или унижавана, не беше "нормално" да си биеш децата.

# 415
  • София
  • Мнения: 44 941
Аз пък нямам спомен баба и дядо са са ме били. Дядо ми в никой случай, баба ми може би шамар при беля.
Даже аз съм си говорила с майка ми как умишлено ни е водила и оставяла при тях, за да ни спаси от баща ми и хахавото му семейство и скандали.

# 416
  • Мнения: 1 189
Никога не са ме удряли. Надявам се и аз да съумея да си контролирам нервната система Simple Smile

# 417
  • Мнения: 7 867
И какво от това като сме яли бой като деца? И от родители, и от учители, колкото бой съм изял като малък и по-голям, и пак да питам, какво от това?

# 418
  • София
  • Мнения: 62 595
Нищо, оправдаваш го. Сега ще набиеш ли децата си за същото, което си правил ти навремето?

# 419
  • Мнения: 793
И аз съм против боя изобщо. Помня 2-3 пердаха от майка и баба (които ме възпитаваха), но не намирам основание - от баба 1-2 един вид, възпитателни, превантивни. Единият от майка ми когато си изкарала акъла, че след някакви занятия съм отишла у едно дете без да ми дойде на ума, че не съм се обадила и станало тъмно и тя звъняла по приятелките ми наред. Това малките класове. Ми отде едно дете, което се заиграло да му хрумне, че върви времето. Та тогава ме посрещна с пердах. Та това помня само. Но наказания, стоене до стена и т.н. и не е имало никога. Това ми се струва на мен най-жестоко и мисля, че всяко дете ще предпочете да изяде пердаха, отколкото да го сложат в ъгъла с вдигнати ръце като отритнато... Моето дете не е удряно и не искам да бъде никога. И винаги виждам, когато си поизпусна нервите да викна или да се тросна, винаги после осъзнавам че вината не е била в детето, а нещо странично ме е било напрегнало и в друг момент за същото нещо не бих се впечатлила. А това пък за разляно, паднало нещо, изцапано, даже не ми и идва да се карам. Не ме бърка. Казвам - няма нищо и почваме да бършем. И на детето вече му е интересно да бърше, а и вече казва в разни случаи - внимавай. Така че тия неща отминават с възрастта и за тях да се наказва или удря си е направо жестоко. Ми няма как да има отработените движения на възрастен - ще събаря. По-добре ли е от страх да не смее да мръдне и да пипне нищо, че да не изяде боя?...

Общи условия

Активация на акаунт