Леле, Абсурд да не живееш с роми някъде. много добре ти се получават клетвите да знаеш.
Не, но ти сред турците, явно си позабравила българския, щом приемаш за клетва пожеланието на някого да му се случи това,което е пожелал на другиго.
- Публикувана: 8 ян. 2018, 18:16 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2018, 11:46 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 90
Не, но ти сред турците, явно си позабравила българския, щом приемаш за клетва пожеланието на някого да му се случи това,което е пожелал на другиго.
Ще ти се , ама няма.
И да, злоба е, като не знаеш кога да спреш. Или пък си умираш от яд, че е трябвало да блъскаш цял живот а пък други не, това ли ти е проблема. Та все натам гледаш кой колко работни дни е имал в живота.
И да, злоба е, като не знаеш кога да спреш. Или пък си умираш от яд, че е трябвало да блъскаш цял живот а пък други не, това ли ти е проблема. Та все натам гледаш кой колко работни дни е имал в живота.
Ми, не, аз съм искала да работя и съм го правила.
Било ми е некомфортно да чакам за едното кафе и гащи да ми пуснат в шепата.
Ама, то няма нищо общо с Краси, която без да се отнася каквото и да е до нея, реши да ме напада и да обяснява колко съм глупава и т. н. квалификации.
При теб е същото- от една страна, не виждаш защо отговарям по този начин- не четеш нейните постове или просто ти харесват обидите, но пък пак извън темата скачаш да се заяждаш.
Няма оправия с вас и с комплексите ви.
Само казвам, че има всякакви варианти и само четейки от форум няма как да знаем кой откъде и как получава доходи.
Не смятам, че наследствените жилища са нищо и трябва да се погубват, просто мисля, че докато роднините са още живи първия приоритет на младо семейство е да си направи собствен дом, а после да мисли за чуждите и да налива И там. Или, ако пък имат финансите (както в предния моряшки казус) някак да се съвместяват двете едновременно.
Знаеш ли какво наистина бих направила, ако бях на мястото на девойката? Щях сериозно да огледам за жилище, което не е в центъра, а в някой приличен, но не чак супер скъп квартал, да речем, двустайно и щях да обсъдя изтеглянето на ипотека с мъжа, за да си имаме наше, в което и двамата фигурираме всеки с неговото си участие.
Щях да договоря период на ипотеката, който е достатъчно дълъг, за да може месечната вноска да не е натоварваща и да може да се съвместява с разходи по ремонта на въпросната къща. После като ремонта приключи и се олекоти бюджета бих предоговорила вноските и срока, в днешно време има различни опции за предсрочно погасяване, много от тях не са никак неизгодни.
Щях да се изнеса от къщата, в момента, в който се изповяда сделката и вляза във владение. Ремонта си продължава през това време. Свекървата и останалите в историята могат да се нанесат и без да е направено перфектно, нали вече е към финал, а щом авторката живее там сега, значи попринцип е годно за живот. Докато си плащаме вноската, останалото си се налива за финализиране на ремонта и това е. Да, малко ще се забави идеалния финал на ремонта, но накрая всички ще са доволни - родата на мъжа, че имат оправена къща за живеене, ние, че имаме апартамент, в който фигурираме и двамата в НА, а не се облягаме на евентуално наследяване някога си. А неремонтирания апартамент на свекървата няма да го закачам, той вероятно ще послужи за дом на сестрата на мъжа, когато си намери мъж - нека те двамата си го ремонтират, в крайна сметка нали и те с нещо трябва да се почувстват семейство. И така - happy end.
Това е вариант, който е напълно възможен за двама души с добри доходи, както ги описа Ли.
Не смятам, че наследствените жилища са нищо и трябва да се погубват, просто мисля, че докато роднините са още живи първия приоритет на младо семейство е да си направи собствен дом, а после да мисли за чуждите и да налива И там. Или, ако пък имат финансите (както в предния моряшки казус) някак да се съвместяват двете едновременно.
Знаеш ли какво наистина бих направила, ако бях на мястото на девойката? Щях сериозно да огледам за жилище, което не е в центъра, а в някой приличен, но не чак супер скъп квартал, да речем, двустайно и щях да обсъдя изтеглянето на ипотека с мъжа, за да си имаме наше, в което и двамата фигурираме всеки с неговото си участие.
Щях да договоря период на ипотеката, който е достатъчно дълъг, за да може месечната вноска да не е натоварваща и да може да се съвместява с разходи по ремонта на въпросната къща. После като ремонта приключи и се олекоти бюджета бих предоговорила вноските и срока, в днешно време има различни опции за предсрочно погасяване, много от тях не са никак неизгодни.
Щях да се изнеса от къщата, в момента, в който се изповяда сделката и вляза във владение. Ремонта си продължава през това време. Свекървата и останалите в историята могат да се нанесат и без да е направено перфектно, нали вече е към финал, а щом авторката живее там сега, значи попринцип е годно за живот. Докато си плащаме вноската, останалото си се налива за финализиране на ремонта и това е. Да, малко ще се забави идеалния финал на ремонта, но накрая всички ще са доволни - родата на мъжа, че имат оправена къща за живеене, ние, че имаме апартамент, в който фигурираме и двамата в НА, а не се облягаме на евентуално наследяване някога си. А неремонтирания апартамент на свекървата няма да го закачам, той вероятно ще послужи за дом на сестрата на мъжа, когато си намери мъж - нека те двамата си го ремонтират, в крайна сметка нали и те с нещо трябва да се почувстват семейство. И така - happy end.
Това е вариант, който е напълно възможен за двама души с добри доходи, както ги описа Ли.
И пропусна в сметката финала:ама как така ,не може да бъде,имаме жилища а вие....
Това го смятам с приближение като го приемам за приблизително равно на космическото фоново лъчение.
Точно толкова бих му обърнала внимание. 
Скрит текст:
Само казвам, че има всякакви варианти и само четейки от форум няма как да знаем кой откъде и как получава доходи.
Не смятам, че наследствените жилища са нищо и трябва да се погубват, просто мисля, че докато роднините са още живи първия приоритет на младо семейство е да си направи собствен дом, а после да мисли за чуждите и да налива И там. Или, ако пък имат финансите (както в предния моряшки казус) някак да се съвместяват двете едновременно.
Знаеш ли какво наистина бих направила, ако бях на мястото на девойката? Щях сериозно да огледам за жилище, което не е в центъра, а в някой приличен, но не чак супер скъп квартал, да речем, двустайно и щях да обсъдя изтеглянето на ипотека с мъжа, за да си имаме наше, в което и двамата фигурираме всеки с неговото си участие.
Щях да договоря период на ипотеката, който е достатъчно дълъг, за да може месечната вноска да не е натоварваща и да може да се съвместява с разходи по ремонта на въпросната къща. После като ремонта приключи и се олекоти бюджета бих предоговорила вноските и срока, в днешно време има различни опции за предсрочно погасяване, много от тях не са никак неизгодни.
Щях да се изнеса от къщата, в момента, в който се изповяда сделката и вляза във владение. Ремонта си продължава през това време. Свекървата и останалите в историята могат да се нанесат и без да е направено перфектно, нали вече е към финал, а щом авторката живее там сега, значи попринцип е годно за живот. Докато си плащаме вноската, останалото си се налива за финализиране на ремонта и това е. Да, малко ще се забави идеалния финал на ремонта, но накрая всички ще са доволни - родата на мъжа, че имат оправена къща за живеене, ние, че имаме апартамент, в който фигурираме и двамата в НА, а не се облягаме на евентуално наследяване някога си. А неремонтирания апартамент на свекървата няма да го закачам, той вероятно ще послужи за дом на сестрата на мъжа, когато си намери мъж - нека те двамата си го ремонтират, в крайна сметка нали и те с нещо трябва да се почувстват семейство. И така - happy end.
Това е вариант, който е напълно възможен за двама души с добри доходи, както ги описа Ли.
Не смятам, че наследствените жилища са нищо и трябва да се погубват, просто мисля, че докато роднините са още живи първия приоритет на младо семейство е да си направи собствен дом, а после да мисли за чуждите и да налива И там. Или, ако пък имат финансите (както в предния моряшки казус) някак да се съвместяват двете едновременно.
Знаеш ли какво наистина бих направила, ако бях на мястото на девойката? Щях сериозно да огледам за жилище, което не е в центъра, а в някой приличен, но не чак супер скъп квартал, да речем, двустайно и щях да обсъдя изтеглянето на ипотека с мъжа, за да си имаме наше, в което и двамата фигурираме всеки с неговото си участие.
Щях да договоря период на ипотеката, който е достатъчно дълъг, за да може месечната вноска да не е натоварваща и да може да се съвместява с разходи по ремонта на въпросната къща. После като ремонта приключи и се олекоти бюджета бих предоговорила вноските и срока, в днешно време има различни опции за предсрочно погасяване, много от тях не са никак неизгодни.
Щях да се изнеса от къщата, в момента, в който се изповяда сделката и вляза във владение. Ремонта си продължава през това време. Свекървата и останалите в историята могат да се нанесат и без да е направено перфектно, нали вече е към финал, а щом авторката живее там сега, значи попринцип е годно за живот. Докато си плащаме вноската, останалото си се налива за финализиране на ремонта и това е. Да, малко ще се забави идеалния финал на ремонта, но накрая всички ще са доволни - родата на мъжа, че имат оправена къща за живеене, ние, че имаме апартамент, в който фигурираме и двамата в НА, а не се облягаме на евентуално наследяване някога си. А неремонтирания апартамент на свекървата няма да го закачам, той вероятно ще послужи за дом на сестрата на мъжа, когато си намери мъж - нека те двамата си го ремонтират, в крайна сметка нали и те с нещо трябва да се почувстват семейство. И така - happy end.
Това е вариант, който е напълно възможен за двама души с добри доходи, както ги описа Ли.
Знаеш ли какво наистина бих направила, ако бях на мястото на девойката? Щях сериозно да огледам за жилище, което не е в центъра, а в някой приличен, но не чак супер скъп квартал, да речем, двустайно и щях да обсъдя изтеглянето на ипотека с мъжа, за да си имаме наше, в което и двамата фигурираме всеки с неговото си участие.
Щях да договоря период на ипотеката, който е достатъчно дълъг, за да може месечната вноска да не е натоварваща и да може да се съвместява с разходи по ремонта на въпросната къща. После като ремонта приключи и се олекоти бюджета бих предоговорила вноските и срока, в днешно време има различни опции за предсрочно погасяване, много от тях не са никак неизгодни.
Щях да се изнеса от къщата, в момента, в който се изповяда сделката и вляза във владение. Ремонта си продължава през това време. Свекървата и останалите в историята могат да се нанесат и без да е направено перфектно, нали вече е към финал, а щом авторката живее там сега, значи попринцип е годно за живот. Докато си плащаме вноската, останалото си се налива за финализиране на ремонта и това е. Да, малко ще се забави идеалния финал на ремонта, но накрая всички ще са доволни - родата на мъжа, че имат оправена къща за живеене, ние, че имаме апартамент, в който фигурираме и двамата в НА, а не се облягаме на евентуално наследяване някога си. А неремонтирания апартамент на свекървата няма да го закачам, той вероятно ще послужи за дом на сестрата на мъжа, когато си намери мъж - нека те двамата си го ремонтират, в крайна сметка нали и те с нещо трябва да се почувстват семейство. И така - happy end.
Това е вариант, който е напълно възможен за двама души с добри доходи, както ги описа Ли.
Така е, но това е вариант за теб- честно и почтено да наденеш хомота на половината ипотека години наред, който тя е отказала с нежеланието си да участва в кредита.
Някъде беше споменала, че нанасянето в къщата момчето е инициирало, за да не плащат наем докато влязат в свое.......
Всъщност, тя е избрала къщата, като най- добро семейно жилище, от което не ѝ се иска да излиза- не ѝ се ходи в апартамента, не ѝ се дават пари за ипотека, затова говори за първо сватба, после деца, пък после да мислели да завършват ремонта, при положение, че той е на финала.
Как не ти омръзна да пишеш от името на авторката, да заявяваш със сигурност какви са ѝ мотивите за еди кое си действие и кое защо направила? Ти си никоя, за да твърдиш такива неща от името на друг. Нали си наясно, че тя е в темата и нейните думи нямат нищо общо с твоите? Тази категоричност за това какво е в главата на непознат знаеш ли за какво говори? Познай! Другите ще се сетят
Как не ти омръзна да пишеш от името на авторката, да заявяваш със сигурност какви са ѝ мотивите за еди кое си действие и кое защо направила? Ти си никоя, за да твърдиш такива неща от името на друг. Нали си наясно, че тя е в темата и нейните думи нямат нищо общо с твоите? Тази категоричност за това какво е в главата на непознат знаеш ли за какво говори? Познай! Другите ще се сетят
Не мога да позная, русокоске, щото съм никоя!:baby_neutral:
Ти кажи, щото си някоя, какво иска да каже лирическата героиня- ей тъй, обясни ми, щото явно, не четем едно и също.
Хайде, нали знаеш как става- цитираш и под цитата даваш твоята интерпретация- като как разбираш ти написаното, демек.
Само да не почнеш да се изсулваш по тъча, че не ти се занимава да ме ограмотяваш и въобще да се занимаваш с мен, щото дотук, точно обратното показваш- падаш си по мен и не можеш да се спреш да ме преследваш по темите.
Скрит текст:
Само казвам, че има всякакви варианти и само четейки от форум няма как да знаем кой откъде и как получава доходи.
Не смятам, че наследствените жилища са нищо и трябва да се погубват, просто мисля, че докато роднините са още живи първия приоритет на младо семейство е да си направи собствен дом, а после да мисли за чуждите и да налива И там. Или, ако пък имат финансите (както в предния моряшки казус) някак да се съвместяват двете едновременно.
Знаеш ли какво наистина бих направила, ако бях на мястото на девойката? Щях сериозно да огледам за жилище, което не е в центъра, а в някой приличен, но не чак супер скъп квартал, да речем, двустайно и щях да обсъдя изтеглянето на ипотека с мъжа, за да си имаме наше, в което и двамата фигурираме всеки с неговото си участие.
Щях да договоря период на ипотеката, който е достатъчно дълъг, за да може месечната вноска да не е натоварваща и да може да се съвместява с разходи по ремонта на въпросната къща. После като ремонта приключи и се олекоти бюджета бих предоговорила вноските и срока, в днешно време има различни опции за предсрочно погасяване, много от тях не са никак неизгодни.
Щях да се изнеса от къщата, в момента, в който се изповяда сделката и вляза във владение. Ремонта си продължава през това време. Свекървата и останалите в историята могат да се нанесат и без да е направено перфектно, нали вече е към финал, а щом авторката живее там сега, значи попринцип е годно за живот. Докато си плащаме вноската, останалото си се налива за финализиране на ремонта и това е. Да, малко ще се забави идеалния финал на ремонта, но накрая всички ще са доволни - родата на мъжа, че имат оправена къща за живеене, ние, че имаме апартамент, в който фигурираме и двамата в НА, а не се облягаме на евентуално наследяване някога си. А неремонтирания апартамент на свекървата няма да го закачам, той вероятно ще послужи за дом на сестрата на мъжа, когато си намери мъж - нека те двамата си го ремонтират, в крайна сметка нали и те с нещо трябва да се почувстват семейство. И така - happy end.
Това е вариант, който е напълно възможен за двама души с добри доходи, както ги описа Ли.
Не смятам, че наследствените жилища са нищо и трябва да се погубват, просто мисля, че докато роднините са още живи първия приоритет на младо семейство е да си направи собствен дом, а после да мисли за чуждите и да налива И там. Или, ако пък имат финансите (както в предния моряшки казус) някак да се съвместяват двете едновременно.
Знаеш ли какво наистина бих направила, ако бях на мястото на девойката? Щях сериозно да огледам за жилище, което не е в центъра, а в някой приличен, но не чак супер скъп квартал, да речем, двустайно и щях да обсъдя изтеглянето на ипотека с мъжа, за да си имаме наше, в което и двамата фигурираме всеки с неговото си участие.
Щях да договоря период на ипотеката, който е достатъчно дълъг, за да може месечната вноска да не е натоварваща и да може да се съвместява с разходи по ремонта на въпросната къща. После като ремонта приключи и се олекоти бюджета бих предоговорила вноските и срока, в днешно време има различни опции за предсрочно погасяване, много от тях не са никак неизгодни.
Щях да се изнеса от къщата, в момента, в който се изповяда сделката и вляза във владение. Ремонта си продължава през това време. Свекървата и останалите в историята могат да се нанесат и без да е направено перфектно, нали вече е към финал, а щом авторката живее там сега, значи попринцип е годно за живот. Докато си плащаме вноската, останалото си се налива за финализиране на ремонта и това е. Да, малко ще се забави идеалния финал на ремонта, но накрая всички ще са доволни - родата на мъжа, че имат оправена къща за живеене, ние, че имаме апартамент, в който фигурираме и двамата в НА, а не се облягаме на евентуално наследяване някога си. А неремонтирания апартамент на свекървата няма да го закачам, той вероятно ще послужи за дом на сестрата на мъжа, когато си намери мъж - нека те двамата си го ремонтират, в крайна сметка нали и те с нещо трябва да се почувстват семейство. И така - happy end.
Това е вариант, който е напълно възможен за двама души с добри доходи, както ги описа Ли.
Ама не, честно, бих теглила чертата до къщата. Така или иначе е твърде вероятно въпросния апартамент да се предостави на сестрата да живее в него веднага щом си намери мъж, нека те се оправят. Дори ако бях на мястото на мъжа бих го предложила - сестра ми да си има място за живеене вместо да седи с родителите (стига да има такива желания де, знам ли). Предполага се, че си я обича, нали му е сестра, би могъл да отстъпи изцяло права над апартамента и да е успокоен и той, и тя, и техните, че е подсигурена. Ама това при положение, че не се очакват от нас никакви допълнителни чужди ремонти. Така всяка жаба си знае гьола - авторката си прави семейството в семеен дом с нейното име и подписи в НА, родата доволно се кефи на ремонтирана къща в центъра, сестрата е обезпечена, че и със и без мъж има нещо свое - въобще такава идилия написах, че осъществяването й е в сферата на фантазиите.
Ама пък е възможно, нали? Ако поискат, могат. Aз не мисля, че Ли има намерение да остава в къщата.
До тук се видя как си тълкуваш цитатите. Всички ти казаха, че си съчиняваш, при това с пълно единодушие, до един. Какъв е смисъла да се повтаря? Според собствените ти думи, да потвърдиш количеството и качеството на сивото си вещество ли? Та то е ясно и от това също няма нужда
Aз не мисля, че Ли има намерение да остава в къщата.
Не, само приятелите й се чудят. Тя - не, в никакъв случай. Само е отишла там, да услужи на всички.