Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?-23

Като става дума за наследници, скоро ще ни се наложи да препишем апартамент на 2 непълнолетни (деца). Конкретно този апартамент не искаме да се води на пълнолетен, за да не се "връзва" с бъдещи ипотеки, ако имаме и пр. и уж да е нещо сигурно. Това възможно ли е или винаги при непълнолетни има и попечител?

Едва ли би преследвал някой, който може да се защити

Не може да издевателстваш над бабата да даде 200лв за саниране ако тя е със 180лв пенсия. В този случай е нормално да не се искат от бабата ако е една във входа. Ако са много тогава се примирявате. А защо говорите само за баби, а дядовци няма ли

Апък при нас има 98% от живущите са в работоспособна възраст. Трима не са си плащали таксите за вход от 6-7 години. Първата е адвокат, с не лоша практика, вторият е академик. Третият не знам какъв е. Така, че невиждам какво сте се заяли с бабите. Техни са си апартаментите, ще си живеят. То е до човек, а не до възраст.

Бабата/дядото има наследници, които само чакат да получат имота, да платят те за поддръжката му. Под нас почина бабата, сина й си държи апартамента за спомен, не изчисти, не остави телефон за връзка. До нас дядото е някъде за зимата, пак няма оставен телефон. Има ище няколко такива, плюс двама в чужбина. Останалите не искат и 1 лев да дават, защото имаме помещение под наем. Но просто входа се руши. Не можем да се преборим.
Относно какво да си оставим за старини, има и случаи като нашия. Апартаментът за ММ дори с бебе на път си остана за ползване от баща му, взема наеми и така. Аз с корема напраед ръководех ремонт на моя, който беше на груба замазка и плоча. Едвам успях преди бебето. ММ си беше у тях, а аз у майка ми. Не се забравят такива неща.В крайна сметка това излезе в наша полза. Сега сме в апартамента на баба му, жената само повтаряше, че иска ние да живеем тук, но не склони да отиде при дъщеря си. Живя си до последно сама.
Българинът е адски привързан към дома си, не можем да очакваме да има размествания на стари години. Не се продават големи за малки, губят много пари по сделките. И в крайна сметка младото семейство 2 деца се бута в един 80м2, а бабите са в 200м2 и триетажни къщи, както е при нас.
Но ако така са решили си е тяхно право, имотите са си техни. Ако си остава в сенейството е ок, доринако ще се ползва чак от внуци/правнуци

Не ми пречи. Жал ми е за тях. Нашите баби си плащат за входа, когато някой ги организира и подкара. 

Но ето - живее сама жена, едва подвижна. Апартаментът й голям, запуснат. Тя не може да го поддържа, свива се в една стая. Не съм видяла да дойде някой да се грижи за нея.
Ако го продаде, ще живее доста по-комфортно, че и човек може да наеме да й помага.

Няма проблем непълнолетен да притежава апартамент, естествено, родителите му го представляват. Мисля, че може да се учреди ипотека върху този имот по желание на родителите и с разрешения от районния съд. Не знам подробности, обаче.

...
Според мен е нормално бабите и дядовците да живеят и да умрат в домовете си. Знам, че има определени хора (обикновено от други народи и етноси), които се ужасяват от това, че в дадена къща е умрял човек. Мен не ме впечатлява - всеки умира (стига да не става дума за убийство, естествено).
Когато бабата не може да си плати общите сметки, нормално е роднините й да й помогнат, както е нормално ако няма достатъчно пари за месечна издръжка да й помогнат. И не защото са наследници, а защото са морално задължени - тя как е отделяла от парите си за тях, когато са били малки, а те не могат да отделят малко, за да може собствената им майка или баба да има нормален и достоен живот. Ако нямат - ясно, че няма как да стане, но в такъв случай, сигурно и те щяха да правят проблем за общите разходи, въпреки, че са по-млади.

Как може да карате сама, болна жена да се занимава с нотариуси, адвокати, брокери и подобни
Или някой добър съсед да го свърши вместо нея, на добра воля

Традиционна българска черта. Бабата/дядото живеят като скотове, но пазят апартамента "за децата".
Сбъркано племе сме.

Какво по-точно да направи добрия съсед? Да намери жилище за бабата, в което тя да влезе и да каже УАУ, като междувременно той организира двойна сделка, ремонтира и се занимава с адвокати, брокери и документи? Дай боже всекиму по един такъв съсед, действащ на добра воля.
И не видях някой да я кара бабата да прави каквото и да било, нямаме право да се месим в чуждите животи, добри или лоши. Споделяме само наблюдения и как хората (не) управляват имотите си.

Темата е за настоящата ситуация на имотния пазар или Какво да правим възрастните хора във входа, в който живем и как по-лесно и бързо да се оттървем от тях?

Бабите и дядовците, които не плащат общи сметки не са социално слаби, защото те имат собственост за  на стойност може би по-голяма от тази на останалите в блока, които плащат. Не е справедливо, спрямо тези, които си плащат разноските към етажната собственост да не ги закача никой и да ги чакат да умрат в собствения си дом.  Тези хора са се пенсионирали още на 50-60 г. и още от тогава си знаят размера на пенсията и още тогава са могли да продадат голямия имот, но така им е по-лесно. Някои от тях имат наследници, синове, дъщери, които могат да им помагат финансово, но не го правят, именно защото се разчита на тези обществени нагласи, че са стари и немощни хора.

апел към всички - научете се на малко повече толерантност. Един мрънка от бабите; друг от цветята във входа; трети от шума, ревовете и т н на съседа - ако искаме да се съобразяваме само със собствените си разбирания - гората ни чака - да си строим къщи сами. АКо искаме да живеем сред хора - те са различни, както по привички, така и по възможности.Нека не си позволяваме толкова крайни изказвания, не сме на 12 все пак, да си мислим, че Вселената се върти около нашите желания/разбирания/стремежи!

Викаш да си траем за неплащащи съседи, задръстена ОБЩА етажна собственост от мушката и дивани на същите тези неплащащите, за да бъдем толерантни. Виждаме от толерастия докъде ще се докарат толерастите....

За момента живея в стар панел, в краен квартал, до парк. Дойдох с огромно нежелание и много предразсъдъци, като временно решение. Вхоът е населен с хора в пенсионна възраст. Сред тях един кардиолог. Единствен. Социалният статус на останалите няма да коментирам, защото ще прозвучи много зле и обидно.
Цялото блокче и вход са санирани в един цвят, входът е с врата с пневматика, шпаклован и боядисан /всяка пролет се ремонтира, ако е необходимо/, лайсни по ъгли и ръбчета, нова дограма, ново осветление, нови външни пощенски кутии, огледало във фоайето, украса- коледна, мартенска, великденска, всесезонна, изтривалките се подменят като консуматив, цветята на междуетажните площадки са аранжирани на високи специални стойки и на тях няма нищо друго освен специално подбрани цветя и т.н. Мога да продължа.
Никой не може да повярва, че съществува подобен вход, точно в този квартал. Всеки гост го снима, за да показва на съседи и съкооператори. Водила съм познати брокери само, за да им го покажа като атракция Виждала съм подобна чистота и съм имала подобно усещане само във входове с органичен достъп и рецепция, ако сте били в такива знаете за какво говоря. Събираме такса по 5 лв. на възрастен човек или куче. Дамата, която се грижи за входа поема всички отговорности и ангажименти.
Излагам само факти. Без коментари в стил млади-стари, изоставени, собственици в чужбина, наематели, доходи, произход, манталитет, възпитание и т.н.
Бога ми, някои от съседите ми едва артикулират!!!
Всичко е въпрос на правила в този живот.
Колкото хора, толкова субективни примери и истории, моята е тази и то с днешна дата. Като чуя за български нрави и как българинът еди какво си ми призлява.
Айде, че темата съвсем отиде в тази посока, а аз още търся апартамент като за половин милион с няма да казвам колко