Моля за съвет относно БНД и закъсненията му при взимането на детето

Няма лошо в това детето да изразява емоциите си. Даже напротив. Намирам за неудачно да подтикнеш детето да направи планове с несериозният си родител, съзнавайки ясно че ще се провалят, само и само да се разочарова и ти да си *победителя*.
Както казах, играла съм в подобен театър. Създателят непрекъснато правеше грандиозни планове и раздаваше обещания на килограм. След това следваха драми и сълзи. В един момет се научих да отстранявам неговият план ( знаейки, че няма да се осъществи ) заменяйки го с друг по начин по който детето да не се разочарова. Т.е. не съм вадила коз от несериозността на другият и болката на детето, а съм се стремяла второто да го няма.
Това разбрах аз от обясненията ти за меда и оцета, ... може и да съм сгрешила.


Не че защитавам Бонго, но това че някой ми е направил/родил дете не му гарантира уважение до живот.

Според мен  Разбира се , че е добре си направи планове! За какво е деня иначе. Да гледа родителите си как се разправят?! 

И това за победител иъобщо не съм го мислила. Ти го вмъкваш.
По скоро си мислих, че може ако има план да се заинтересува да направи плана или да го отстъпи на майката за осъществяване. Ако не може да заведе той детето защото ще закъснее.

Но ако разсъжденията са на база победител и победен в такова нещо. Ясно.

Най-вероятно си права.
Аз споделих, че на мен разходите и игрите на времето в тези дне ми бяха много интересни. Въпроса беше да се осъществят.

За да се случи това двамата родители трябва да са в много добри отношения, което е досто трудно постижимо.

Ясно. Мислят за себе си.
Ок. Явно сте прави. Идеята е тъпа.

Няма точен отговор дали родителите мислят първо за себе си или първо за детето си. В различните ситуации е различно. Аз не съм била от страната на детето, била съм от тази на родителя. Имало е моменти в които съм мислела за себе си-да, но не го отчитам като грешка и минус за детето в дългосрочен план. Не очаквам да ме разбереш. Дано живота не те поставя в такава ситуация.

Следкато аз правя така че всико да е наред и не създавам проблеми е дразнещо да виждаш как другия родител прави обратното....Веднъж в седмицата неможеш да си подредиш нещата,така че навреме да вземеш детето и да му дадеш нужното време и внимание....?! Еми не мога да приема такова поведение. Мойте планове са без значение.  ...в този случай детето е най-важно....Макар и с разведени родители детето може да се чувства добре,когато и двамата родители се стараят....а в нашия случай липсва това от бащата....Иначе претенциите са му големи...обича много детето ама само от далече....Понякога се чудя как е възможно да има такива родители....

Не казвам да се обичат и уважават, докато пукнат, но ми се струва грозно да говориш така за другия родител. Де да знам. Но аз по принцип не съм имала подобни проблеми и може би това е част от причината да мисля така.
Винаги съм се чудила защо хората спират да се "чуват" когато се разделят. Започва една надпревара кой е по - по - най нечуващ другия. Е, голяма работа ако закъснее, но се обади кога ще дойде. Или обратния вариант: да седят с часове да го чакат, щото бил баща, но един телефон няма да вдигне. Да имат някакви странно огромни очакванки за съобразяване и ...абе дълга и широка тема.
Но за епитетите по адрес на другия е градно. Един път за 6 години и половина детето ме дочу да казвам: "Писна ми от глупостите на баща ти!" и ми каза "Мамо, и аз съм глупост на баща ми.". Край, точка. Каквото и да обяснявам пост фактум, е тъпо. Добре, че детето ми знае, че може да ми каже всичко, което мисли. Ако слушаше такива работи и си мълчеше, а мислеше това, което ми каза?

До авторката: ако сте разделени от скоро му дай време. Всичко ще се нареди, ако не се пришпорвате един, друг и не разамахвате решения.

Грозното поведение предизвиква грозно отношение. Винаги съм се стремяла към нормални отношения, било то и хладно-делови, но .... греда. Не се получи. Като се има предвид, че и търпението ми не е безгранично, и не толерирам простотии ..... нямаше как да не се стигне до крайности. 

дадох само един пример за закъснение. има и други особено когато се пътува. дори и обратното ми се е случвало - пристигам 10 (десет) мин. по-рано. детето го виждам облечено и ме чака , но оная не го дава защото още не е настъпил часа. иначе ако я слуша човек  и тя винаги гледа за децата, те са на първо място , но това са само добри пожелания "а дано !!!" според мен. 
в никакъв случай не толерирам системното неизпълнение. напротив, предприемам мерки. но те са предимно в режима на взимане на дете. в режим на даване почти нищо не може да се направи. е, номера може да си прилагаме , но с времето се вижда , че няма смисъл от тях.

да, вЯрно
аз също съм родител (и майка, и баща в случая). не може в/у главата ми да се сипят разни небивалици и да остана безразличен към тях. с времето човек изтръпва - така ще стане и при вас.

Ако е за мен. Няма какво да ми изтръпва. няма график, като закъсняваме се чуваме. Не държа на минути...абе човешки се оправяме. Поне за това проблеми нямаме. От много време съм на мнение, че график няма да спазваме и ще се виждат както и когато искат. Баща и син са. От друга страна БНД е разумен човек. Може би за това ми е чуждо това гледане на часовници и липса на обаждания - ще закъснея и т.н. Просто ще чукна на дърво, ще плюя в пазвата и ще си стискам палци да сме все така.

MeMyselfI  Уловката е, че с някой хора не става с човешки отношения.Явно не може да си преставиш ситуациите който се описват тук и да си обясниш , как пък някой ще се държи толкова неадекватно. Ми и аз не си го обяснвам , но го гледам тоз филм.
Решението е едно: слагаш граници спазваш ги и игнорираш всякакви нападки, неуместни коментари и заплахи.

На  мен лично не ми се е случвало, но пък на много близки да. Едното е от страна на бащата, другото от на майката. И в двата случая за мен е тероризъм.
Единия сдроби детето си от лъжи /майката/ до степен, че то изпада в истерия когато види баща си. Същата се заяждаше и за закъснение от 10 мин. не дай боже да не го върне на време. Касов цирк. Жалба за нахалност в РПУ, че бащата искал да чуе детето по тел. извън режима. ОМФГ.  Като следва да отбележа, че и се играеше яко по свирката.
Другия е точно емоционално и физическо насилие над майката и детето. Значи този индивид, ако ми се падне ще го сгазя с колата. По - добре да го лежа, отколкото търпя.
И в двата случая ми е мъчно само за децата. Възрастните, в случая сами са си виновни. Единия се държи като идиот, другия е шах с пешката и нищо не прави. Или връзва и става все по - зле или бяга.
 За това винаги съм си мислила, че ако има ясна граница и не много изисквания около нея ще е по - лесно.
Питали са ме за режим: моето дете няма режим. Няма закъснения, връщанки и т.н. Просто защото няма режим.
Питали са ме как не държа да знам къде го води баща му: води го където иска из БГ. баща му е. Щом аз мога и той може.
Не ми е проблем да се вижда с приятелите, жената и т.н. на бащата. той му е баща. Щом може да се вижда с моите, може и с тези на баща си.
Но не отричам една порода хора, които са просто невъзможни. Тях може да ги лекува зверски игнор. Капаците и мачкане. Нищо друго не би помогнало. В един момент все трябва да усетят, че не вървят и да се спрат. Иначе ставаш заложник на една безсмислена игра до живот. Такива хора най - много ги боли когато нямат с кого да играят.
need_to_vent, - слагаш граници спазваш ги и игнорираш всякакви нападки, неуместни коментари и заплахи. 100% съм зад това. Ясна граница и игнор. Най - малкото така помагаш и на себе си и на детето си.

Не е до живот. Няколко години са. Съвпадат с детството на децата. Милите деца.

До живот е. Цял живот носиш "белезите" и последствията от тези действия. Има хора и хора.
Едните са нормални и добри родители, не изискват, не въртят номера, не злоупотребяват, не издребняват, но другия родител е лош с децата. Буквално ги отхвърля. Цял живот ще виждаш как детето ти е лишено от баща/майка щото същия не му стига мозък.
Другите са кукувици дето имат права. Права да мачкат, газят, плюят, отделят. Тея с правата са за лопата. Без значение майка или баща. Тях цял живот ще ги помниш. А детето ти ще расте или без теб или с би полярен образ за теб. Хем те обича, хем му е обяснено, че си лош и няма значение какво мислиш. Още по - гадно.
И сивите по средата. Хем ти е баща/майка, хем все е крив, ама трябва да го има.
Понякога се чудя, колко ли трябва да си глупав и да нямаш работа, че да успееш някак си да ровиш в това неуморно? Хора всякави.
В този ред на мисли: поставяйте граници на личните истории. Махнете ги от главите и работете за детето.
Авторката поставя условие за позвъняване с точен час, ако е различен от този в решението и това е. Няма идване до 30мин. след часа на решението, няма и телефон по въпроса - деня е свободен. Ще мрънка БНДто извество време и все трябва да му светне, че ако има желание, има съвсем резонно решение.

Децата минават през какви ли не неща с родителите си. НА едни родителите са както ги описваш. Другите са хипоходрици, трети са работохолици ...
В смисъл децата порастват въпреки всички усилия на възрастните и стават големи хора.
Сега въпроса е какви механизми са им дадени за отработване на различни ситуации. Т.е. ако децата успяват правилно да се ориентират, да отработят и да сортират нещата то те дори от тези перипетии ще получат опит и ще могат да го използват в своя полза.
Искам да кажа не е важно да ги учим само кой е крив и кой е прав и кое им е зле. А как да се справят с хора и ситуации.
Да не забравяме , че един ден като възрастни те ще се сблъскат с всякакви видове хора и ситуации.

така си мисля аз, но може и голяма глупост да съм написала.