Пубертетът при момчетата

Аз му четях много като малък и някак заобича книгите /това обаче не винаги работи, защото дъщеря ми сега не иска да ѝ чета/.
Старая се винаги вкъщи да има поне няколко нови, подходящи и интересни за него книги. Последно чете "То" /не е много подходяща за възрастта му, но сам я поиска и прочете двете дебели книги за много кратко време/. После пожела "Властелинът на пръстените" точно като трябваше да чете "Под игото", нищо не казах, купих го, изчете всичките книги, после сам си взе и прочете "Под игото", даже каза, че накрая му е станало и интересно. Но не го карам да чете каквото аз реша, сам си избира. Аз се старая да има само добър избор от книги вкъщи, каквото иска това да чете, важното е да му интересно и приятно. В момента на раклата до леглото е сложил "Войната на таралежите", "Пътеводител на галактическия стопаджия" и ме изненада много приятно като сам ми поиска разказите на Йовков. Нали учиха "Серафим", станало му е интересно и другите какви са и почти цял том от Йовков изчете. Та така, опитвам се да му предам моята любов към книгите и с него успявам обаче с дъщеря ми - не, за момента поне. Тя е на 5г, не иска приказки, рядко стихчета, беше ѝ интересен обаче Карлсон, та сега за него ѝ чета в редките случаи, когато поиска и има търпение да слуша... Не знам, надявам се с времето да започне и тя да чете, но не я насилвам, не я карам, не я задължавам да прекарва време с книги в ръка.. Като гледа мен, че чета, като гледа брат си често с книга в ръце понякога и тя проявява инициатива. Дори сама се учи да срича и чете. Затова си мисля, че става с личен пример, интересни книги и без да го чувстват като задължение, а като приятно и полезно прекарано време... На теория   На практика не при всички деца става, но познавайки си детето все може да измисли нещо човек и да намери път и подход... знам ли.

А и още нещо, влагам пари в книги за момента, той скъп компютър и игри за него няма. Играе, но рядко и не е маниак. Това също има значение, ако се зомбира, играейки игри по 7-8 часа дневно естествено, че няма да чете.

И аз изнудвам 
Минавам с номера "Прочети си това, което трябва и после си свободен цял ден" или "В 14.00 ч. започва четенето!" Предупреждавам го поне 2 часа по-рано, за да се настрои психически хахахаха
На плаж или басейн няма никакъв шанс да го накарам да чете, защото не мога да го извадя от водата. А пък и е определен ден за забавления. Отпускам уикендите да са дни без четене. Дано и тази година да ми мине номера. Мисля да му взема "Дневникът на един дръндьо" Не съм го чела и нямам идея какво пише вътре, но мернах няколко деца да го четат, та може и да му хареса. Мислех за "Пърси Джаксън", обаче не съм сигурна дали е достатъчно дорасъл за нея. Племеницата ги "изяде" всичките томове на един път, обаче тя е на 15 години, а и като цяло много обича да чете. Нея пък я наказват, като й прибират книгите хахахаха.

Аз имам почти 11 годишно и с голям интерес следя темата.
Много го мързи, но в училище в момента му върви
Луд фен на езиците е и сам реши да смени паралелките и следващата година първият му език да е немски вместо английски, така че лятото му предстоят уроци по немски език.
Не мога по никакъв начин да се справя с мързела и мърлявщината, вече се чувствам безсилна.
Обича да чете и буквално трудно му смогвам на книги - има над 100 прочетени в личната си библиотека и не мога да се оплача.
Дневникът на един дръндьо и голяма глупост, но децата много и се кефят
Поредицата на Пърси Джаксън му беше супер интересна и я прочете буквално на един дъх преди 2 години.

Ехааа!Браво! 
Моят е гледал филмите и няма да иска.

Моето отказва да гледа филмите Опита се веднъж, но само поправяше репликите и беше супер разочарован, че филмът не е буквално пресъздаване на книгата ))
Следващата му страст се оказа Хари Потър. Стигнахме до там да му забраня да я чете вече. Някои части ги е препрочитал над 15 пъти! В смисъл целите книги, не само откъси. Криеше си ги под възглавницата, за да не мрънкам че пак е хванал Хари Потър.

О, завиждам ви за четящите деца! Не буквално, разбира се.
Едно време аз четях така по безброй пъти книгите на Карл Май. Още мога да ги чета, независимо, че съм над 40 години.
Аз не карам да се чете задължителна литература. Просто да се чете нещо, ако ще да е някоя енциклопедия ... Обаче е трудна работа.
Големият е на 14 и категорично ми заяви, че нямало как да го накарам да чете - учел бил само за училище, а лятото нямало да учи. Толкоз. Четенето било учене и не знаел как така ми било харесвало ...
Малкият е на 10 и още успявам да го накарам да почете поне малко. Ама не е с желание, а на сила. И в един момент се предавам.

Моето е на 10 години. Като малък много му четях. Аз и ММ четем във всяка свободна минута, особено ММ чете по 10 книги на месец сигурно [по-свободен е:)], детето не иска да чете и това е. На 15 септември започна "Вещиците" на Роалд Дал, в момента е към средата. Сам я поиска, дете от неговия клас я препоръчало. Но и аз през годината нямам сили и нерви и затова да го натискам. Но през лятото чете. С изнудване - няма компютър, няма плаж, няма излизане и т.н. Много се дразня и на себе си и на него, но ако разчитам сам да заобича книгите - мисля че няма да се случи. Виждам го, че чете на сила - брои колко са 20 страници [да не би да се прецака да прочете повече]. Няма значение дали 20-тата страница се пада по средата на глава или има две изречения на следващата страница, оставя ги за следващия ден. Това направо ме побърква, но това е положението.
Иначе е тотален мързел и никакво наличие на амбиции. С това как ще се боря не знам. За момента му се получават нещата отлично без да се напряга, но когато се сблъска с това да седи по час 1-2-3 да учи, не знам какво ще правя. За момента всичко се пише и отмята за 15 минути - кое написал в училище, кое запомнил в училище и т.н. Но пък спор няма, че досега има само 6-ци. Ходи по състезания по математика и взема медали. Ама то трябва и труд да се полага по-нагоре. Ще видим.

Само да кажа, че 10-годишните не са пубери.

Аз понеже си имам от всички видове - и мързелив и не мързелив, и обичащ да чете и необичащ да чете, както и като пробвала различни стратегии и варианти за мотивация и борба с мързела, вече имам твърдо мнение по въпроса.
ДА на допълнителните занимания, особено по трудните за детето предмети. Обикновено нещо не достига, за да има изоставане - я учителят само маркира, или пък преподава сухо, или пък детето не възприема лесно материята, има различен тип мислене или просто има нужда от повече време.
Четенето е закон у нас, всекидневно е и се случва преди всички занимавки с електроники. Тук задължителна литература за ваканциите няма и децата могат да си избират каквото им харесва, задължителните книги по литература ги четат в клас. Имаме богата домашна библиотека, посещават и обществената такава. Обявявам час за четене и точка. Няма “не искам“.

Родителското нищоправене под формата на чакане да му мине не е печеливша стратегия. Лично мое мнение, не се обиждайте, моля.

Аууу, и аз така процедирам с четенето. Мислех, че греша в подхода, но сега вече се чувствам малко по- уверена... Благодаря, че сподели!

       На мен ми е изключително тъжно,че у детето няма любов към книгата, не му е приоритет.Когато беше малък, не искаше да ляга без книжка, случвало се е да съм уморена, но той настоява "мамо,приказка".

После започна да чете енциклопедии, които обича и до момента, непрестанно чете някакви неща, които за мен пък са леко досадни. Но художествена литература  да вземе да чете, да се увлече, няма.

Обяснявам как ние с баща му като сме били деца не сме искали да оставяме книжките "Още само една глава", "Още малко" ...Възрастните говореха за някое неученолюбиво дете по следния начин"Не иска да учи, само книжки чете" , казано с укоризнен тон. А как чакахме "на редичка" за някоя книга, която я има някое дете, но другите няма откъде да я купят, каква емоция беше да ти дойде редът да я четеш!

Сега просто тази любов изчезна някъде по пътя през поколенията. Изключения са децата, които обичат да четат, ето гледам и темата- всичко се случва с натиск от родителите.

А нищо, нито телевизия/ тя- най-малко/ нито интернет, нито дори пътувания нищо не може да ти даде такива познания за света и за живота, както книгата.

Сега моят син чете "Рицарят Роже" по мой избор и защото се беше много сериозно оплел в едни уроципо история. Казвам му,че на времето не ми е било нужно повече от веднъж да прочета урока, защото тези неща съм ги знаела точно от книгите. И като открива познати неща в романа, ааа, взело, че станало интересно. Е, да, ама трябваше едва ли не да го хлопна с книгата по главата.

 С четенето е също сложно. Моето дете чете от рано. Сам се научи, не съм се занимавала специално , нито със срички ,нито с нищо за четенето.На 6 четеше доста добре. В първи клас учителката му казваше, че има много добра четивна техника. Нищо не четеше, освен в училище каквото учеха. Опитах всичко - четене по роли, четене един след друг.Никакъв интерес Редовно ходехме в книжарницата и той сам си избираше с охота книги, които след малко четене не се довършваха. И в края на четвърти клас установих, че той може да чете много добре технически почти всякакъв текст, обаче съдържанието изобщо не стига до главата му. И се наложи да се позанимаваме. В продължение на няколко дена го карах да чете прости текстчета като на всеки абзац обсъждахме текста и му задавах въпроси. Положението беше много зле, обаче само след няколко дена с по половин един час занимания на ден, нещата чувствително се подобриха. Не съм очаквала, че може да има такова нещо ,да четеш без да внимаваш и разбираш, защото аз съм четяща от невръстна и на 10 години вече си четях доста сериозни книги. Между другото пише доста добре - граматически и понякога му се получава стилово.
  Сега чете рядко, винаги сам си избира книгите и рядко ги дочита докрая с изключение на Стивън Кинг, едно две неща.

Моя го водих миналия понеделник.  Изтърпява всичко, козметичката каза, че сме се позабавили, трудничко излизаха. Мисля веднъж месечно да го водя.
А относно четенето обича да чете, но определен вид литература. Оставям го да чете каквото му харесва. Аз също много обичам да чета,  по 5 книги от по 300-400 страници месечно. Явно на мен прилича.

Да, моя също имаше проблем с четенето с разбиране. Особено с текстовите задачи по математика беше ад.

Аз не го карам да чете. Миналото лято решавахме  задачи. Това лято ще учим английски. Аз книги също не чета, намирам го за досадно занимание. За децата си предпочитам да играят през лятото. Иначе уча с него и му обяснявам материала. Доволна съм от резултатите тази година.

мисля си, че сегашните деца не искат да четат книгите от нашето детство (в които има само текст), защото мозъците им са свикнали да получават информацията по друг начин - предимно визуално и даже интерактивно. те се затрудняват да осмислят дълъг текст и да "визуализират" в мозъка си изображения на база на словесното описание - така, както ние сме чели и сме си представяли. сега няма нужда да си представяш, просто цъкаш и го виждаш на екрана в пълноцветно видео. просто друг тип мисловна нагласа.

моето дете винаги е обичало да чете и четеше много, преди учебната програма да се претовари и преди да се сдобие със смартфон.
сега в малкото си оставащо свободно време, ако не му забраня да играе на телефона, предпочита да хване илюстрована енциклопедия, а не роман. "Островът на съкровищата" и "Стас и Нели", по които аз съм припадала от интерес, дори не можа да дочете докрай - били му скучни... нямам друго обяснение, освен това горното.