Пубертетът при момчетата

  • 116 697
  • 1 293
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 9 152
Светкавица, три пъти те прочетох и трите пъти очите ми грейваха.
Много ти се възхитих! И на момчето ти!
Да сте живи и здрави!  

# 481
  • Мнения: 1 541
Колкото повече родители осъзнаят думине на Светкавица, толкова по-щастливо и здраво общество ще имаме. Моят пък залита по спорта, училището му върви като песен, с минимални усилия постига максимален резултат... песен е училището за него - да, но виждам колко го влече спорта - малко са нещата, които придизвикват тази особена искра в погледа .... ами, не искам да я изгуби, пък ако ще и в спортно училище да отиде... догодина в седми клас ще се опитам да не побъркам детето с глупости - дано се спрем...

# 482
  • Мнения: 15 221
Като говорим за разсеяност ето една случка и от мен - в събота се скъса да решава задачи, за да се подготви за контролното днес, а днес се оказало, че контролното всъщност е по литература. Е кажете ми как да не се ядосва човек  Banghead

# 483
  • Пловдив
  • Мнения: 40 596
Моят син е в 5ти клас...и аз до 4ти не отварях тетрадка. Обаче...сега е друго...ходи на занималня,написва си...обаче разказватвлните-вечер до 9,10ч...все нас чака,а и ходи на тенис и става никое време! Говорим,че трябва сам,обаче...
Ей сега с баща му решават задачи.Тия проценти са му трудни,а и беше болен.
Кога ще стане самостоятелен?

И да питам...по повод възмъжаването-от известно време му излизат черни точки по нослето...как да третирам?

# 484
  • Русе
  • Мнения: 11 913
 За спорта, от опит да кажа че спорта не пречи на училището. Или поне проблемите не идват от спорта, когато ги има. След като сме минали национален отбор с ежедневни двуразови тренировки в продължение на няколко години . И сега продължава да е поне 4 часа всекидневно в зала. За спортно училище.... Всеки си преценява и си познава детето. Просто не винаги спортно училище означава - голям спорт и обратното - голям спорт, може и без спортно училище. Не винаги и спортно училище предполага дисциплина и контрол.
  Кога момчетата ще станат самостоятелни. Ами те имат различна дефиниция на самостоятелност. Сигурно до 12 клас ще решавам с него задачи. Но пък на 12 години замина за Германия на европейско първенство със счупен пръст, без да се каже на никого. Тръгват направо от лагера и родителите бяхме с ограничен достъп. Това да ти е първото такова голямо състезание, да предолееш болката и да не се оплачеш на никого и да играеш с опънати пръсти и да скачаш салта без да кажеш гък, защото ако аз бях разбрала, просто нямаше да тръгне.Това също е атестация за самостоятелност.

# 485
  • София
  • Мнения: 6 356
И да питам...по повод възмъжаването-от известно време му излизат черни точки по нослето...как да третирам?

и аз търся инфо за това...

# 486
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Но вярвам, че добри и качествени деца виреят и извън НЕГ, МГ и съответните им там по реда.  Вярвам, че свестни  хора има и сред тези с по-семпли професии и по- обикновен живот, както и обратно- нагледала съм се на мизерници с "топ професии" и обществени положения.

Така че- зависи от гледната точка, аз съм ограничила за себе си изискванията "традиционно успешно дете" и май взех да дишам по-спокойно.
Точно така, ако повече родители мислеха така щеше да има по-малко деца, които са редовни пациенти на психолози и психиатри в зрялата си възраст и не само. Щеше да има също по-малко наркомани и престъпници. И повече родители, които не са се побъркали.

Аз също действам като теб, дори не стигнах по трудния път до тези изводи. Момчето ми е умно и добро, просто няма моите амбиции, упоритост, инат и желание да полага усилия, за да бъде пръв. Различен е от мен, толкова. Това не го прави лош. Справя се добре в училище, не уча никога с него, не ходи на уроци, има 5-ци и 6-ци предимно, много рядко по някоя 4-ка. Миналата година звърши с пълно 6, тази едва ли, но не е драма. Всичко това постига с почти никакви усилия, аз едно време учех часове наред всеки ден, той си написва домашните, хвърля по едно око на уроците за няколко минути и толкова. И пак има хубави оценки. Мен просто ме е яд, че го мързи, че не полага усилия за повече, че няма желание да бъде повече. Обаче насила не става, примирих се. Важно ми е да сме здрави, спокойни, усмихнати /звучи много просто, но много хора забравят за това, улисани в амбиции за какво ли не/ и да се справя добре като цяло. Също е важно да намери нещо, което му е наистина интересно и приятно и да го прави с кеф и желание. Може автомонтьор да е, но да е добър наистина. Може и щеф на преуспяваща компания да е, все ми е едно. Искам да е здрав, щастлив и нищо важно да не му липсва, както в материален, така и в духовен план, толкова.

# 487
  • Мнения: 15 221
По повод спортното училище ще ви дам два примера, които съм казвала на много родители

Първи пример - брата на един мой познат се роди с по-забавено развитие. Не много забавено, но все пак забавено. Роди се още по комунистическо време, когато имаше специализирани училища за такива деца и баща му го записа именно в такова училище. Но отделно му нае учител, който всеки ден работеше с него. И така до 8-ми клас, след което момчето кандидатства в нормална гимназия, която завърши с отличен /с помощ на допълнителен учител/. Кандидатства в университет в Англия, където беше приет и завърши магистратура. Сега се върна в България и е записал докторантура

Втори пример - едно съседско момче винаги беше много добър ученик. Математиката му е вървеше страшно много - обичаше я е и я е учеше с лекота. Тренираше е гребане и футбол. В 6-ти клас техните решиха да го вкарат в спортното училище, за да може после да влезе в спортна школа в казармата и да изкара лека казарма. И по този начин той завърши спортното училище с 3,50, влезе си в казармата, изкара я леко и след това започна работа на строеж.

Тези две истории са ми останали, като много сериозна обеца на ухото, че това, което едно дете ще постигне в живота доста зависи и от родителите. Защото, ако в първия случай бащата се беше примирил със състоянието на детето си, то нямаше да постигне нищо в живота, а във втория случай, ако родителите бяха насочили знанията и възможностите на детето си, то можеше да постигне много повече.

Дано не съм обидила никой - не налагам мнение. Просто искам да покажа, че децата в периода на учене имат нужда от малко побутване и помощ, за да развият това, което умеят най-добре. Разбира се аз също съм против болни амбиции, които натоварват децата прекалено много

# 488
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
И да питам...по повод възмъжаването-от известно време му излизат черни точки по нослето...как да третирам?

и аз търся инфо за това...

Да споделя опит за това, че и моя има същия проблем - има едни козметични лепенки - намокря се нослето, залепват се, седят 10 мин. и се отлепва. Виждат се черните точици останали по лепенката. Те са за жени по принцип, но аз не показвам опаковката, че иначе няма да се съгласи да я сложи.

# 489
  • Пловдив
  • Мнения: 40 596
И да питам...по повод възмъжаването-от известно време му излизат черни точки по нослето...как да третирам?

и аз търся инфо за това...

Да споделя опит за това, че и моя има същия проблем - има едни козметични лепенки - намокря се нослето, залепват се, седят 10 мин. и се отлепва. Виждат се черните точици останали по лепенката. Те са за жени по принцип, но аз не показвам опаковката, че иначе няма да се съгласи да я сложи.
bouquet
ще се пробва...

# 490
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Просто искам да покажа, че децата в периода на учене имат нужда от малко побутване и помощ, за да развият това, което умеят най-добре. Разбира се аз също съм против болни амбиции, които натоварват децата прекалено много
Безспорно. Просто след като родителят е направил нужното, не бива да прекалява и да губи тънката граница между доброто побутване и помощ и амбицията, която вреди. А обикновено се изпада в една от двете крайности сякаш...

# 491
  • Бургас
  • Мнения: 4 022
извинявайте, ама всяко дете си е различно, при някои побутването помага, при други - не, някои са изпълнителни и ученолюбиви, други - не

# 492
  • Русе
  • Мнения: 11 913
  Вярно е, че има  доста родители, които нямат възможност да преценят точно възможностите и качествата на децата си и насочват амбициите си към емблематични училища, като определят неуспехите на децата си като резултат единствено от  инертност и мързел. Не че ги няма де. Като се прибави и пубертетството, става доста затормозяващо. Обаче, те тийновете май са доста корави. Ще ми се да знам начин, по който би могло да се накара тинейджър, да задоволи нечии амбиции.  Когато съвети дават майки на деца ,които не са завършили с пълно 6 и нямат идея, какво учат децата им съм леко скептична.Моето дете задължително пробва от как е тръгнало на училище до къде може да стигне, ако изобщо не се подготви, а не винаги в час средата е била подходяща и материалът е бил добре структуриран, къде по програма, къде от учител, къде заради нарушена дисциплина.  Наблюденията ми са че страданията и напъните на родителите не засягат с голяма сила тинейджърите. Навярно има изключения и затрогнати такива, но може би не са внушителна извадка, доколкото сега като се мъча да се сетя, не мога да извадя такъв случай от обкръжението си.

# 493
  • Мнения: 15 221
Има доста такива случаи . Майката и бащата лекари - детето става лекар. Дали е достатъчно добър или е посредствен няма значение - важното е да е лекар, като родителите си. Нищо, че те са градили с години своето име, а детето ще получи всичко на готово. Майката и бащата адвокати - трите деца също. Наследяват клиентите на родителите си. Майката счетоводител - сина и той. Нищо, че нищо не разбира от счетоводство и едвам е избутал университета - наследява на мама клиентите, наема няколко счетоводителки да вършат работата и готово. Това са няколко примера, които имам около мен. И, когато сме си говорили за това как са решили да учат точно това, всички казват, че още от малки им е обяснявано, че трябва да станат точно такива и това е. Никой не им е дал право на избор. Това за мен е глупаво, но за съжаление това не са единични случаи

# 494
  • София
  • Мнения: 18 679
Интересно. Нашите деца не проявяват никакво, ама никакво желание да наследят нашите професии. Явно зле им ги презентираме - единият пътува като чук без дръжка, другият си мъкне работа за вкъщи няма делник, няма празник - какво да им хареса на децата тоя гърч Joy Единият планира да стане професионален играч на компютърни игри, а другият да снима животни за NG, кой като нас Joy В бебето ми е надеждата!

Общи условия

Активация на акаунт