Пубертетът при момчетата

  • 116 701
  • 1 293
  •   1
Отговори
# 1 155
  • Мнения: 2 413
Аз натисках четенето след първи и втори клас .Сега вече му е навик,че лятото има такова задължение  и обикновено в началото започва с охота,която постепенно до септември притихва.Определено до към 11книги успява да изчете,като ако някоя не му допада я заменяме .През годината не го натискам,той сам избира какво да си чете.Набляга на енциклопедии ,за живота на разни известни личности,мина и през Дръндьо и Никола.Никога не съм мотивирала с награди или пари,обяснявам до откат,че всичко си е за него и един ден ще ни благодари.

# 1 156
  • Мнения: 191
Моето не мога да го накарам да чете. Интерес имаше само към Дръндьото. Купувам (свалям) каквото той иска, последно искаше да чете Очите на дракона на Стивън Кинг - съгласих се, но дали е прочел и 20 страници. Купихме му електронна книга, уж да провокираме интерес - имаше ефект за кратко.
Заканила съм се лятото да го понатисна (не само в четенето, а и в ученето), защото нещо много ме разочарова напоследък в училище. Пък да видим - дано да изпълня заканите си. Вторият срок е дал тотално назад. Такъв спад в успеха му не съм и очаквала.

# 1 157
  • Мнения: 3 901
Ще споделя спомен от моето тийнеджърство.В гимназията бях решила, че математиката не е за мен, че е трудно и точка. Направо си бях двойкарка...чат пат по някоя 3-ка за ранообразие. Майка ми намери учител да ходя на уроци. Ходих - същата работа...не разбирам и толкоз. И в един момент при завършването се очертаха матури и който има под 4 - устна матура. Устна матура по математика беше нещо, което ми звучеше извънземно - това се теореми, аксиоми, правила и пр. Опря ми ножа до кокала и разбрах, че единствения начин е да се напъна да изкарам добри оценки за да се освободя поне от устната. И като седнах...сама с учебниците..помня тогава бяхме на тригонометрични функции...Мотивацията ми беше желязна...учих, решавах...изпитва ме математичката и не може да повярва на очите си - каквото каже аз решавам на дъската , отговарям...Изпитва ме цял час защото не и се вярваше и накрая ме попита "Ти сама ли научи всичко това??!!" Никога няма да забравя как се размазах от кеф. Казах "да, сама". Заредиха се шестици. Освободих се от устната и почна подготовка за писмената...нашата учителка ни готвеше. Решавах задачи до откат...и взе, че ми хареса. Особено алгебрата , където имаше логика и последователност...в алгоритмите. Готвех се с удоволствие и на матарута изкарах 5,50. До ден днешен каквото знам по математика е от това готвене за матурите. И съм благодарна, че така стана за да разбера, че най-важното е личната мотивация. И че без нея натискането отвън не дава резултат...може временно да помогне, но после всичко ще изсвиряса....
Като потвърждение е опитът ми с децата. Дъщерята преди матурите в 7-ми клас я готвех аз по математика. Насила естествено я карах да решава задачи. Бяхме решили всички възможни сборници по няколко пъти. На изпита и се паднаха решавани задачи и то от по-лесните и тя не ги реши. Едва върза 3-ка. Така ме беше яд...но, това само потвърди вече това което знаех от преди - без лична мотивация не става. Със сина вече не се и опитвам...т.е....опитах в началото, но съпротивата при него бе така жестока, че се отказах и го оставих да се оправя както знае. Това е поят личен опит - от мен и моите две деца, който споделям.

# 1 158
  • Мнения: 15 223
Ох момичета, идвам да се оплача с един проблем от вчера. Сина ми остава два дни подред след училище да рита с децата от неговия и съседните класове. Два дни подред едно дете от неговия клас си тръгва по-рано и му оставя футболната топка той да я прибира и да я пази. Онзиден я донесе вкъщи и вчера си му я върна. Вчера, обаче пак останала в него и накрая едно дете от съседния клас /с което сина ми има неприятности още от 2-ри клас - тогава бяха в една паралелка/ му ударило няколко шамара и откраднало топката. И сина ми се прибра много ядосан, защото топката не е негова, а той е отговорен за нея. Чудехме се с ММ дали да отидем при класните, но при коя класна да отидем? Дали да отидем до директорката, обаче се съмнявам в края на годината някой да се занимава с нещо толкова незначително, като разправия за една топка. Мислех да ходя да се скарам на детето и да му кажа да остави вече сина ми на мира, обаче ще направя на сина ми лоша услуга, защото после най-вероятно всички ще му се подиграват, че мама или тате ходят да го защитават - все си мисля, че трябва сам да се справя в подобни ситуации. Единственото, което му казах да направи е да каже на момчето, на което е топката, какво е станало, да се съберат момчетата от класа и да отидат да си искат заедно топката. И, ако стане някакъв голям проблем да звънне на ММ или на мен и някой от нас да отиде. Също така му казах да спре да остава след часовете, за да не се стига до подобни неприятности - като си тръгнат другите, да си тръгва и той.

Само да добавя, че това момче няколко пъти му краде парите,  опита се да му открадне телефона и веднъж му открадна една футболна топка, та голяма разправия имахме с майка му тогава, която обясняваше, как я е прибрал, за да я напомпа и да я върне. Постоянно го тормозеше, буташе по земята, удряше и какво ли още не. Цялото ръководство на училището е вдигнало ръце и от детето, и от майка му, която е пълна откачалка и ходи да крещи и да се кара с всички родители и учители подред.

Много ми е тъпо в подобни ситуации, защото хем искам да защитя детето си, хем искам да го науча сам да се справя в подобни ситуации, защото е момче все пак.

# 1 159
  • Мнения: 3 901
При момчетата това си е нормално - според мен синът ти трябва веднъж да го надвие...ако не да го набие, поне да му даде сериозен отпор. Нека баща му го научи какво да прави...това е мъжка работа, не е женска и не е майката тази, която да учи бъдещия мъж как да се отстоява. Мъж трябва да го научи.

А съветът да не остава след часовете не е решение, може да е временно докато стане готов за отпор, но не е добре да се учи да бяга и крие от проблемите, а да ги решава.

# 1 160
  • Мнения: 15 223
При момчетата това си е нормално - според мен синът ти трябва веднъж да го надвие...ако не да го набие, поне да му даде сериозен отпор. Нека баща му го научи какво да прави...това е мъжка работа, не е женска и не е майката тази, която да учи бъдещия мъж как да се отстоява. Мъж трябва да го научи.

А съветът да не остава след часовете не е решение, може да е временно докато стане готов за отпор, но не е добре да се учи да бяга и крие от проблемите, а да ги решава.

Баща му го учи много, много пъти. Така успя да се отърве от едно друго момче, което също го тормозеше. Удари го два пъти сериозно и онзи не го припари повече. Обаче този е доста едър - глава и половина над него. Синът ми е по-дребничък и няма как да го надвие. Опитвал се е няколко пъти, обаче това момче е по-силно от него и нищо не става. А момчето е доста агресивно и неконтролируемо. Майка му пък винаги го защитава, вместо да се опита да се оправи с него по някакъв начин и нещата са си така вече 3 години. И директорките, и психоложката знаят, че детето е проблемно, обаче нищо - само консултации дават и до там. Но това явно не помага

# 1 161
  • Мнения: 10 993
моят син има същите проблеми с едно момче. Аз се разправях жестоко с него. Мъжът ми не иска да се занимава. Последният път като са играли пак-въпреки че съм забранила-моят го е ритал. Оставам и аз с впечатлението, че така е при момчетата.

# 1 162
  • sofia
  • Мнения: 8 925
............ му ударило няколко шамара и откраднало топката. И сина ми се прибра много ядосан, защото топката не е негова, а той е отговорен за нея. Чудехме се с ММ дали да отидем при класните, но при коя класна да отидем? Дали да отидем до директорката, обаче се съмнявам в края на годината някой да се занимава с нещо толкова незначително, като разправия за една топка.
.................................
Само да добавя, че това момче няколко пъти му краде парите,  опита се да му открадне телефона и веднъж му открадна една футболна топка, та голяма разправия имахме с майка му тогава, която обясняваше, как я е прибрал, за да я напомпа и да я върне. Постоянно го тормозеше, буташе по земята, удряше и какво ли още не. Цялото ръководство на училището е вдигнало ръце и от детето, и от майка му, която е пълна откачалка и ходи да крещи и да се кара с всички родители и учители подред.

Много ми е тъпо в подобни ситуации, защото хем искам да защитя детето си, хем искам да го науча сам да се справя в подобни ситуации, защото е момче все пак.
Настоящата ситуация + предхождащите ситуации са за писмен сигнал до директора. Особено ако са се случили на територията на училището. Няма значение, че е краят на годината.
Разговорите са си разговори, но не оставят следа.

# 1 163
  • Варна
  • Мнения: 10 493
И моя син се прибра един ден преди седмица ядосан, плачещ и куцащ. Не посмях аз да се разправям, ще му се подиграват. Сам реши да не излиза с тези момчета повече, но пък си седи самичък в къщи и сърцето ми се къса Sad

# 1 164
  • Мнения: 3 901
При момчетата има териториално поведение...това е положението и всеки трябва да си извоюва мястото в йерархията по някакъв начин - дали с мускули, дали с хитрост, дали със стратегия и тактика...т.е. да се научи как да избягва конфликта...и на мен ми се струва, че това наистина няма как да го научиш, то трябва да му дойде отвътре и да намери своя начин. Моят син до 7-ми клас имаше сериозни проблеми със социализацията и непрекъснато предизвикваше агресията на съучениците си до степен класната да ми каже "аз не знам как ще оцелее до завършването на у-щето"...и да ни праща по психолози. Като влезе в новото у-ще в 7-ми клас не знам точно как , защото не споделя....но изведнъж се оказа, че бил лидер. И това го научавам от учетел, като съм привикана за конфликт между сина ми и учитля. Аз го ударих на молби, да имат предвид, че той има проблеми със социализацията при което учителат много учудено ме изгледа и каза - ма той е лидер и точно затова поведението му е важно защото подвежда и другите. Вероятно конфликтът му със съучениците е бил решен в полза на конфликт с някои учители, но все пак в някакви нормални граници...не е имало кой знае какво. не знам, знам само, че от аутсайдер изведнъж се превърна в лидер. Как...и аз не знам. Но във всеки случай не е наша намеса в семейството, някак си се е оправил сам. Аз затова и не го натисках много за учене, защото знаех, че има по-важни проблеми за решаване и те са свързани именно със социализацията и завоюване на територия и място в йерархията.

# 1 165
  • София
  • Мнения: 6 356
Много ми е тъпо в подобни ситуации, защото хем искам да защитя детето си, хем искам да го науча сам да се справя в подобни ситуации, защото е момче все пак.

вижте, все още не живеем в джунгла, а в общество. само в джунглата всеки се оправя сам с всичко и се разправя сам с всички и налага разбиранията си за справедливост с юмруци.

категорично съм против съветите, дадени тук, да го оставиш да се оправя само, да набие насилника и прочие.

трябва да ги учим да се оправят сами, като разберат какви са правилата и как действат тези правила в обществото. има си училищно ръководство, има един куп нормативни процедури и правила, които уреждат какво се прави и какви наказания се налагат.  задължително подайте писмено оплакване за системна агресия и тормоз срещу проблемния ученик.

# 1 166
  • Мнения: 3 901
Блажени са вярващите...че държавата, обществото, институцията...еле па в Бг ще ни оправи. В България си е бетер джунгла и няма какво да се лъжем. Ама...който както го разбира и който както реши...Обаче не е само в Бг, ей сега прочетох да Норвегия и как им отнемат децата буквално дзаради глупости /другата крайност/....И доказатерството, че нищо не може да ни оправи ако не се оправим сами е точно това, че въпросният тормоз продължава с години, информирани са учители и директори и родители и какво се е случило? Някой да е направил нещо?! Айде моля ви се....не било джунгла. Баш си е джунгла.

# 1 167
  • Мнения: X
Джунглата си я правим и сами.

Съгласна съм с мнението на jam.

# 1 168
  • Мнения: 9 152
Мен много ме е страх агресията, по- грубите момчета (и момичета) и  насилниците. Това го е имало и в моето ученичество има го и днес. Независимо от държавата и управлението. Колкото ни е по силите,  със съпруга ми възпитваме детето си на добро поведение, добронамерененост, неконфликтност.
Че е бил обект на агресия, бил е, но за съжаление тези неща само ги разбирам по подразбиране. Никога не споделя и това е нещото, което най- много ме мъчи. Казвала съм му, че е добре да сподели, за да знаем вкъщи и да получи подкрепа, съвет, утеха, защита...
Но сина ми е мълчалив и само в крайни, гранични случаи споделя.

# 1 169
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
има си училищно ръководство, има един куп нормативни процедури и правила, които уреждат какво се прави и какви наказания се налагат.  задължително подайте писмено оплакване за системна агресия и тормоз срещу проблемния ученик.
Всъщност няма. До 4 клас ученик не се изключва, след това може, но училището ще загуби субсидията, така че реално пак не се изключва. Два пъти сме били в такава ситуация и двата пъти нямаше помощ от никъде. Първият път едно дете, което биеше и тормозеше всички наред от съучениците до учителката. Писахме жалби до директора, общината, закрила на детето, инспекторат по образованието и полицията. От никъде никой нищо не направи. Повечето дори не благоволиха да отговорят на жалбите. Просто трябваше да свърши учебната година и да се преместим. Вторият път едно друго побойниче счупи ръката на детето ми. Подадох писмена жалба до директорката и за един ден ми се обадиха директорката, класната, заместник директорката и не знам още кой да ме увещават да си оттегля жалбата. Накрая открито ме заплашиха, че ако се раздухал случая щяло да пострада и моето дете, защото видиш ли "го е провокирал".  ooooh! А цялата работа е, че като има жалба на тях им пращат проверка и трябва да пишат обяснения.
Така че всъщност  няма никакви институции, а тези които ги има не действат. Но аз не бих оставила детето си "да се оправя само" независимо на колко години е. Поне до 18 г (а според мен докато си жив) функцията на родителя е да защитава детето си. И хич не ме интересува кой ще му се подиграва. Не бих оставила детето си го някой да го тормози.

Общи условия

Активация на акаунт