Сега, ако е системен тормоз да ясно е, че няма да оставим децата си и ще вземем мерки. Но за всяко спречкване, скарване,посритване не е правилно да вземаме отношение. В крайна сметка децата се карят, сбиват и след два часа играят отново заедно. Та той е по-голям от мен, голям смях ще е ако хукна да се разправям с тях. А и да се научат да се справят. Ако и майката на другото хукне, защото никога вината не е само в единия, какво правим?
- Публикувана: 19 ян. 2018, 11:06 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2019, 21:33 ч.
Пубертетът при момчетата
Спомних си случая от преди 2-3 години в София, където цял клас и ръководство бяха пропищели от един ученик и дълго време търсеха решение на проблема.
В класът на племеника ми също имаше побойник, който хвърляше столове, забиваше моливи в ръцете и гърбовете на съученици, биеше ги и куп други подобни прояви и все не се намираше начин да го изхвърлят......
Дано не ми се налага да взимам мерки срещу такива агресори, но ми се струва, че бих извила нечие вратле, колкото и да не е редно (както и на моето би му се случило същото, ако тормози чуждо дете).
В класът на племеника ми също имаше побойник, който хвърляше столове, забиваше моливи в ръцете и гърбовете на съученици, биеше ги и куп други подобни прояви и все не се намираше начин да го изхвърлят......
Дано не ми се налага да взимам мерки срещу такива агресори, но ми се струва, че бих извила нечие вратле, колкото и да не е редно (както и на моето би му се случило същото, ако тормози чуждо дете).
При дъщеря ми имаше кражби, и то нагли- по време на физическо, заговори се и учителката и ръководството се разровиха и се тушираха нещата. Имало е и спречквания- винаги сме сигнализирали класен и зам. директор, И то за много по-дребни неща от ритане и кражба на топка! И какво значи- ще му се подиграват, прибрал се куцайки...изправя ми се косата...Имам и син, още е едва 5 клас, тъкмо почва пика на хормоните, ама не си представям да си дойде куцайки и аз да си мълча. Дори имахме случай на подадена жалба за наранено при игра дете, родителите подадоха в момента на афект. После осмислиха нещата и я оттеглиха, но учителките сами казаха че е по-добре да се сигнализира и сигналите да се разследва, а не да се замитат. Така се гарантира работата на системата. Имало е съученици на децата, наказани с общественополезен труд- след окепазване на чисто ново боядисана стая на пример, но никога агресия във вид на побой и ритници.
Не ви съветвам да търпите. Децата не трябва да са като в джунгла, а в колектив, с правила и отговорни възрастни. И да се спазват правилата
Не ви съветвам да търпите. Децата не трябва да са като в джунгла, а в колектив, с правила и отговорни възрастни. И да се спазват правилата
Относно моя случай действието се развива извън училище. Ако ще се разправям трябва да е директно с детето, не познавам родителите.
Относно жалбите в училище 5-ти клас се жалвах поне 20 пъти от едно дете, наказаха го чак на края на учебната година със забележка. Като не тероризираше само сина ми, а доста деца, дори и от други класове. Не казвам, че не трябва да се пишат жалби, напротив, но е малък шанса да има резултат.
Относно жалбите в училище 5-ти клас се жалвах поне 20 пъти от едно дете, наказаха го чак на края на учебната година със забележка. Като не тероризираше само сина ми, а доста деца, дори и от други класове. Не казвам, че не трябва да се пишат жалби, напротив, но е малък шанса да има резултат.
За мен резултат от жалбата трябва да е спиране на тормоза, кражбите или там какъвто е проблема. Често съм постигала ефект с жалби, въпреки че на хартия ми се отговаря, че проблем няма, или не се прилага наказание. Но проблема се решава- на практика.
Така или иначе мнението ми е, че жалби трябва да се пишат. Ако се случва само извън училище, и училището няма общо, вече е друг въпрос.
Така или иначе мнението ми е, че жалби трябва да се пишат. Ако се случва само извън училище, и училището няма общо, вече е друг въпрос.
Джунглата си я правим и сами.
...
...
Не съм убедена. Не познавам някой, който умишлено предпочита да живее в хаос и напрегнати отношения.
Все повече мисля се замислям, че в същност нямаме собствен избор. До такава степен сме в зависимост от толкова много неща, че ако взема да анализирам един мой избор то винаги се оказва, че не е е просто така, защото искам, а защото ... и един дълбок граф от причини и следствия.
Та джунглата е около нас, където и да се намираме и каквато и да е тя . Въпроса е как живеем в нея.
Ако децата имат проблеми казваме на учителките. Те обикн. казват, че е добре децата сами да се научат да адресират проблемите и да се обръщат адекватно към тях за помощ или съвет.
Спомням си онзи случай, в който един баща беше влязъл в училище и беше ошамарил едно дете, защото е тормозило детето му. Тогава гръмнаха телевизиите и стана голям скандал. Но никой не спомена, че детето му е било тормозено и малтретирано доста дълго време от въпросното дете, че са подавани сума ти сигнали преди това до директора и до къде ли още не. Та се чудя защо винаги в България става така - жертвата накрая винаги излиза виновен. И защо един родител не може да защити детето си при такива ситуации. Ако сезираните отговорни лица си бяха свършили работата и родителите на детето бяха поели отговорност да се справят с проблема, нямаше изобщо да се стигне до саморазправа от страна на родителя
В нашето училище преди няколко дни е имало подобен инцидент - същото дете, от което аз се оплаквах е наритало в бъбреците и корема едно момиче от неговия клас. Майката на момичето е отишла в училището и е отвъртяла два шамара на въпросното момче, а след това майката на момчето е ходило да се разправя с директорката, че детето й е било тормозено
В нашето училище преди няколко дни е имало подобен инцидент - същото дете, от което аз се оплаквах е наритало в бъбреците и корема едно момиче от неговия клас. Майката на момичето е отишла в училището и е отвъртяла два шамара на въпросното момче, а след това майката на момчето е ходило да се разправя с директорката, че детето й е било тормозено
"Та се чудя защо винаги в България става така - жертвата накрая винаги излиза виновен." - като "стрелеца" от Лясковец. Толкова жал ми беше за тоя човек... 
И при нас се получи нещо подобно. След системен тормоз сина ми избухна и беше наказан за нецензурни думи, а този който ги тероризираше се свиркаше безгрижно. А масово ги рекетираше и им вземаше парите месеци наред, биеше ги и ги тормозеше.
Дай Боже все такива да са му драмите и занапред! 
Обади се от автобуса,не за нещо,ами да мрънка що не съм му сложила очила за плуване... 
Сина ми се върна от екскурзията с класа, която се организира веднъж годишно. Сподели, че много от децата са били ухапани от кърлеж. Попитах го дали и него го е сполетяло това, а той отвърна, че не знаел.
За целта, се заех да го оглеждам целият дибидюс гол и видях, че на крака му има малка раничка, като разчоплена пъпка или нещо като мини пришчица, която е разчоплена. Попитах го какво е това, той пак отвърна, че не знаел.
Имам съмнения, че не казва всичко. Че може би е бил кърлеж и той го е разчоплил, за да го махне. И сега не смее да си признае. Виждам го, че се дразни на въпросите ми, каза ми, че му всяват страх... (аз по принцип имам фобия от кърлежи)
Какво да правя? Следи от тяло, глава и пр. не виждам. Само малка раничка. Промих я със спирт, но ако кърлежът е бил заразен, спиртът не върши никаква роля.
За целта, се заех да го оглеждам целият дибидюс гол и видях, че на крака му има малка раничка, като разчоплена пъпка или нещо като мини пришчица, която е разчоплена. Попитах го какво е това, той пак отвърна, че не знаел.
Имам съмнения, че не казва всичко. Че може би е бил кърлеж и той го е разчоплил, за да го махне. И сега не смее да си признае. Виждам го, че се дразни на въпросите ми, каза ми, че му всяват страх... (аз по принцип имам фобия от кърлежи)
Какво да правя? Следи от тяло, глава и пр. не виждам. Само малка раничка. Промих я със спирт, но ако кърлежът е бил заразен, спиртът не върши никаква роля.