По същата логика за мен някой, който нагъва по 2 шоколада на ден може да е диабетик, но по медицински показатели кръвната му захар да си е в норма. Това, че аз намирам консумирането на много захар за кофти не означава, че хората са болни само, защото на мен тяхната норма ми се вижда голяма.
В тази връзка нито честотата, нито дори количеството (в някакви граници все пак) е признак на алкохолизъм. Истинските алкохолици се диагностицират като такива по много показатели - не по един, а и в болшинството случаи имат генетична предразположеност.
Например, аз съм 47 кг. Ако започна да се храня неудържимо с много и вредна храна, ще кача 10 кг, 20 кг, 30 кг над нормата... ама никога няма да стана 300 кг, защото това ми го няма в гените, а съществуват хора, които действително достигат 300 кг.
Така и с пиенето. Едни имат това предразположение и за тях няма спирачка, други го нямат и дори да искат не могат да продължат да пият след една граница (заспиват, повръщат, става им лошо, вкуса им става неприятен, замайват се), която за алкохолика не съществува или е мноооого далечна.
Много алкохолици изобщо не пият всеки ден, но в случаите, в които започнат не спират и се докарват до много брутални състояния, имат бели петна и тн.
А тези, които ежедневно се напиват имат множесто симптоми - пият още от сутринта със ставането, нервни са, имат загуба на концентрация, безсъние, бели петна, при липса на питие могат да имат дори халюцинации... и да се сравнява това с работеща жена, която вечер си налива 100 г уиски или чаша вино с вечерята е меко казано нелепо.