Баща ми ще се мести при нас

  • 9 920
  • 52
  •   1
Отговори
# 15
  • Nice
  • Мнения: 946
Ама, какъв е този въпрос - защо е НУЖНО?

Защото да не стане като в темата ''Между майка ми и мъжа ми'' , щото ситуацията е същата.
А нашата авторка съвсем леко се опитва да подгатне, че може би не е добра идея да заживеят тримата с баща ѝ, но не знае как мило да му каже, че май е по-добре той да е отделно от тях без да го обиди.
Та да, моят въпрос е защо е нужно при положение, че тя усеща, че идеята не е добра.

Няма да споменавам, че по принцип това в повечето случаи излиза мечешка услуга и свършва с обтегнати отношения.

# 16
  • Мнения: 673
И аз съм за отделно жилище наблизо от самото начало. Възрастен човек е трудно да се интегрира в чужбина, а като е заедно с вас - няма стимул да създава други отношения и се капсулира само край вас и така повече ще се вкопчи във вас. Но като сте отделно, а наблизо - пак ще сте си заедно, но всеки ще си знае къщата. А и наистина - какъв е зора да дойде при вас?! Няма ли работа, приятели там където е живял досега? Как му се напуска страната изведнъж на тия години? Това наистина би означавало прилепване към вас. Едно такова тръгване би означавало зарязване на живота досега и вкопчване във вас. Не знам с какво се занимава, какво би правил, знае ли езика, но самия факт, че пишете, че трудно създава контакти би означавало, че ако живеете отначало заедно, това трудно би се променило занапред.

Последна редакция: вт, 23 яну 2018, 20:38 от ornelam

# 17
  • Мнения: 1 701
Може да си вземете terraced house, те са на еднаква цена с голям апартамент, дори понякога са и по-евтини, така всеки ще си има собствен терен. А инвестицията в недвижимо имущество е най-добрата.

# 18
  • Мнения: 111
Ние нямаме нищо против да живее с нас. Първоначалния замисъл беше да си вземем къща или апартамент минимум 3 спални, 1 за нас, 1 за него и 1 за бъдещо дете. Но с течение на обстоятелствата ще взимаме апартамент с 2 спални. Просто не бих искала да спим с детето за постоянно в 1 стая. Знам, че баща ми никога не би позволил да се карам с мъжа си заради него, а те двамата се разбират много добре, така че това не ме притеснява изобщо. Както беше споменато, от голяма помощ ще ни е ако е тук. А ако се наложи да излиза на квартира, то това ще е само ако и когато си намери работа, дори и почасова. Там, където сме, не е чак толкова скъпо да се издържа човек сам. Но май само времето ще покаже. Може и да не му хареса ако остане по- продължително. Благодаря ви за съветите

# 19
  • Мнения: 25 620
Знаеш ли колко много мъже разсъждават по същия начин, когато натрисат жените си да живеят с мама?  Laughing
Добре, а ако след време се окаже, че човечецът ви дразни – и теб, която ще си кълбо от нерви по време на бременността и след раждането, и мъжа ти? Ако утре мъжът ти се тръшне: "Или аз, или баща ти"?
С какви очи ще изриташ единия или другия? И как изобщо се решава такава дилема?

# 20
  • Мнения: 5 134
Хора, преминали през трагедията, която се е случила на семейството рядко могат да изпаднат в класическите дилеми на "Дом и Семейство", защото отношенията са на друго ниво и разбирането, че всичко тези дребнавости са вятър и мъгла е на преден фон. Просто в момента това е добър моментен ход, а нещата се променят. Възможно е когато всички са малко по-стабилни емоционално да се намери друго. Всичко тече, всичко се променя. Не бих лишила себе си и баща си - защото очевидно това е взаимно желание - от известен период време на съжителство заради страхове дето най-вероятно никога няма да се материализират.

# 21
  • Мнения: 25 620
Да разбирам ли, че ако утре овдовее и свекървата, също ще я приберат да си живеят заедно?
Така де...

# 22
  • Мнения: 5 134
Защо не? Аз бих го направила, едва ли съм единствената, която обича мъжа си повече от егото си.

# 23
  • Мнения: 111
Да разбирам ли, че ако утре овдовее и свекървата, също ще я приберат да си живеят заедно?
Така де...

Различно е, защото аз съм единствено дете, мъжа ми си има сестра, която живее с майка им. Също така майка му си има друг мъж, а баща му си има друго семейство и деца.

# 24
  • Мнения: 25 620
А твоят баща няма ли право на личен живот?
Разбирам мъката ти за майка ти, но не забравяй, че това е сравнително млад мъж още. Не е болен старец, който да има нужда от гледане. Напротив – нужна му е подкрепа да се съвземе, да поеме живота си в ръце, да продължи да живее.
Може да ти прозвучи грозно, но животът си иска неговото – утре баща ти може да срещне жена, с която да сподели старините си. Защото нощем ти ще се гушнеш до мъжа си, а той остава сам...
Едва ли ще ме разбереш, прекалено си млада още. Но докато проумееш, че животът не свършва на 40, 50 или 60 години, вече ще бъде късно за баща ти.

# 25
  • София
  • Мнения: 24 839
Знаеш ли колко много мъже разсъждават по същия начин, когато натрисат жените си да живеят с мама?  Laughing
Добре, а ако след време се окаже, че човечецът ви дразни – и теб, която ще си кълбо от нерви по време на бременността и след раждането, и мъжа ти? Ако утре мъжът ти се тръшне: "Или аз, или баща ти"?
С какви очи ще изриташ единия или другия? И как изобщо се решава такава дилема?

Мисля си, че дилемата я разглеждаш само в светлината на свекървенската тема- натресъл се свекъра при младите.
Момичето написа причините, които подтикват нея и приятеля ѝ да приемат баща ѝ, както и причината баща ѝ да се съгласи.
Човечецът не е грохнал дядо, а като нищо е по- близо до твоята възраст, отколкото до моята. Peace
Това, че няма какво да го задържа в България и това, че се разбира с детето си и може да му е от полза-здрав и пхрав, и работейки, е много ценно и за двете страни.
Гадно ми става като чета как се подтиква към късане на връзката между баща и дъщеря- единствените роднини, останали в две различни страни.
Те могат да си бъдат в полза- сега и в близките години бащата, а после- дъщерята.

# 26
  • Мнения: 673
Момичето написа причините, които подтикват нея и приятеля ѝ да приемат баща ѝ, както и причината баща ѝ да се съгласи.
........
Гадно ми става като чета как се подтиква към късане на връзката между баща и дъщеря- единствените роднини, останали в две различни страни.
Ако причините бяха любов и нужда да са заедно, нямаше да го мисли и да се чуди как да му каже да не живеят заедно прекалено дълго време.
Не мисля, че някой я подтиква да не са близки. Самата авторка има опасения как ще се развият отношенията за в бъдеще.
Съветите са да погледне нещата от всички ъгли, както и ситуацията на по-късен етап, а не да напъди баща си.

# 27
  • Мнения: 9 196
Знаеш ли колко много мъже разсъждават по същия начин, когато натрисат жените си да живеят с мама?  Laughing
Добре, а ако след време се окаже, че човечецът ви дразни – и теб, която ще си кълбо от нерви по време на бременността и след раждането, и мъжа ти? Ако утре мъжът ти се тръшне: "Или аз, или баща ти"?
С какви очи ще изриташ единия или другия? И как изобщо се решава такава дилема?

Мисля си, че дилемата я разглеждаш само в светлината на свекървенската тема- натресъл се свекъра при младите.
Момичето написа причините, които подтикват нея и приятеля ѝ да приемат баща ѝ, както и причината баща ѝ да се съгласи.
Човечецът не е грохнал дядо, а като нищо е по- близо до твоята възраст, отколкото до моята. Peace
Това, че няма какво да го задържа в България и това, че се разбира с детето си и може да му е от полза-здрав и пхрав, и работейки, е много ценно и за двете страни.
Гадно ми става като чета как се подтиква към късане на връзката между баща и дъщеря- единствените роднини, останали в две различни страни.
Те могат да си бъдат в полза- сега и в близките години бащата, а после- дъщерята.

Този път си права.
Освен това мъжете рядко имат склонност, да командват домакинството, както го правят жените, така че едва ли ще се стигне до "мъжа или бащата". А с времето ще от самосебе си ще стане ясно, как е най-добре за всички.

# 28
  • Мнения: 5 134
Ако причините бяха любов и нужда да са заедно, нямаше да го мисли и да се чуди как да му каже да не живеят заедно прекалено дълго време.
Самата авторка има опасения как ще се развият отношенията за в бъдеще.

Само глупавите хора нямат опасения и скачат в дълбокото със затворени очи. Омъжих се за съпруга ми единствено и само от любов и неописуемо желание да бъдем заедно до края на дните си. Което не значеше, че дори в деня на сватбата на ми трепереха колената при събуждане от мисълта за всичко, което може да се обърка и да се ме нарани, от всичко, което може да стане след едно такова голямо решение. Обратното би било признак на наивност.

# 29
  • Мнения: 673
Само глупавите хора нямат опасения и скачат в дълбокото със затворени очи. Омъжих се за съпруга ми единствено и само от любов и неописуемо желание да бъдем заедно до края на дните си. Което не значеше, че дори в деня на сватбата на ми трепереха колената при събуждане от мисълта за всичко, което може да се обърка и да се ме нарани, от всичко, което може да стане след едно такова голямо решение. Обратното би било признак на наивност.
Цитираното по-горе е различно от случая на авторката. Самата тя казва нещата, които я притесняват:
Само че, след като сме живели само двамата с приятеля ми толкова време, не знам дали ще мога да си представя да живеем тримата. Някак си не си представям така да създам семейство
......
но не съм сигурна дали искам да живеем заедно.
................................
Не мисля, че би искал да живее другаде освен при нас.
Тоест - опасенията й са подплатени - бащата не си представя да живее отделно, не е очаквал да чуе това, тя изпитва вина, че му е казала какво мисли - това имах предвид. Ако действително искаше да отиде там, защото не си представя живота по друг начин - нямаше да има тези опасения. Щеше да знае, че това е единственото правилно решение и че каквото и да се случи - ще намерят заедно решение. Ако можеше да му каже каквото мисли, без да се опасява, че ще го нарани (а това става, ако през годините са си казвали нещата каквито са, без куртоазии) и сега картите щяха да са на масата и ясни кой какво очаква да се случи.
Може би не се изразих правилно. Имах предвид "Ако причините бяха САМО любов и нужда да са заедно, ..."

Общи условия

Активация на акаунт