Баща ми ще се мести при нас

Е и така да е, това не е някакво съдбоносно решение, като вазектомия, което се взима веднъж и край. Всяка от страните може да размисли във всеки един момент. А пък и не може да казваме на близките си, всичките си страхове, това би било кретеноидно. Все едно като изпращам мъжа ми на работа да му казвам всеки път - навън е много опасно, може да те блъсне кола, може да ти падне нещо на главата, или да си счупиш крака в тъмното, не знам дали да ходиш на работа изобщо ...

Никой не знае какво мисли бащата. Дори самият той няма начин да ти каже какво ще му е там, камо ли след 3 години.
Много строго съдите и скачате на хора, които в момента са емоционално осакатени и просто не знаят накъде и как да поемат, за да върнат нормалността.

Връзката баща-дъщеря е силна...вярно е.
Но човека не е престарял...На колко години е всъщност?Той също има право на личен живот,а не да съществува от тук насетне само като придатък в дома/семейството на дъщеря си.Такъв начин на живот дали би го удовлетворил? Той е идвал и стоял две седмици,после месец и половина.Не е като да не е идвал изобщо...А е сам от повече от една година. За това време би трябвало да е преосмислил доста неща и да се е съвзел малко или много след случая.Каквото и да е живота си продължава...Не знаем неговото мнение по въпроса.
Моят свекър например се ожени на 58г....И такъв вариант не бива да се изключва съвсем в бъдеще.
Момичето обича баща си и иска да му е подкрепа ,обаче аз доколкото схващам от изложеното в първия пост,тя не си представя да живеят заедно под един покрив.Казва,че не е сигурна дали иска да живеят заедно(от болднатия текст по-горе)...Явно иска да са си самостоятелно.Но не смее да му го каже направо,да не би нещо да го засегне.Всъщност подхвърлила му е нещо такова,но той не го е очаквал и тя се притеснила.
А истината е,че и най-доброто дете (каквито и усилия то да прави) не може да заеме празнината от загубата на половинката му...
Времето ще покаже как ще се развият нещата.

Разбирам авторката, че се опитва да изпълни дълга си като дъщеря, но за приятеля и баща и е чужд човек. Едно е за две седмици или месец, но за постоянно не си е работа. Щом още от сега тя самата се колебае мисля сама разбира, че е поизбързала с предложението да живее при тях.

По отношение запазване на връзката баща -дъщеря не мисля , че това е най-правилният начин. Бащата на авторката е  човек , който си има изградени навици, организирал е живота си след загубата на съпругата си и според мен е най- Добре той да реши. Едва ли ще му е приятно тепърва да учи език  , да ходи до магазина с дъщеря / зет , за да си напазарува и т.н.  ... не мисля , че ще му е приятно, а и вие сте млада двойка, радвайте се на живота , който вашата възраст изисква и предлага и не се натоварвайте с други ангажименти , радвайте се един на друг и  баща ви ще се радва с вас

Бащата иска да са заедно- защо упорито се обяснява, как нямало да иска да отиде, след като той вече е казал, че иска?
Ако е за да се насъска момичето да го отреже, е силно некоректно и не върши работа.

Авторката пита как по- безболезнено да му каже, че след време ще заживеят отделно, но наблизо.
Нищо повече.
Много интересно ми стана последното изречение- ако изведнъж даде на заден и отреже баща си, за да си се радва тя на живота, колко ли много ще им се получи радостта- и на нея, и на баща ѝ?

Авторке, всичко си направила както трябва и всичко, което чувстваш е точно, каквото е нормално да бъде. Ти си готин човек.

Единственият начин да опазиш отношенията с баща си чисти и здрави е да си напълно искрена с него и да бъдеш себе си и да изповядващ ценностите си. Не прави компромиси. Не прави неща заради някого. Накрая ще го духаш и ще стане по-зле.

Децата не са гледачи на родителите си, освен когато вторите са болни и безпомощни. Посрещнете човека в новата страна, помогнете му с адаптацията и ученето на езика и работата и т.н. и т.н.

Но не живейте заедно! В никакъв случай! Ако ще на 20 метра му намерете квартира, но не заживявайте заедно!!!

С много удивителни!!!!!!!!!!!

Той ще ти прости. Не се тревожи. Ще те разбере. Ще затупа топката с вашето темпо.

Не се огъвай и не счупвай това, в което вярваш.  Накрая много ще съжаляваш.

С много удивителни!

Останах с впечатлението, че идеята да живеят заедно е дошла от авторката и баща ѝ се е съгласил. После тя е размислила и видяла, че няма да е толкова лесно. А реално не знаем бащата какво мисли. Много вероятно, независимо от желанието му да е с дъщеря си и да не е сам, той също е наясно с неудобствата от подобно съжителство и първоначалното му съгласие е колкото да не я обиди.
Ако бащата е здрав и има работа в България, по-добрия вариант е по-чести гостувания, пък времето ще покаже понататък.

Реално, знаем- бил им е на гости вече 2 пъти за година, като вторият е месец и половина.
Знаем и че, баща ѝ почти няма приятели, тъй като семейството му е било неговия свят.
Ако имаше собствена среда, той не би и помислил да смени начина си на живот.

Стига да е възможно, това е най- доброто решение. Семейството е за това, да си помагат хората при необходимост. Как си представяте човек на години, който не знае езика и тепърва ще го учи, да живее в чужда страна, сам, та дори и да е през няколко улици от близките си, как точно би си търсил и намерил работа например. В апартамент ще е тясно и неудобно, но в къща защо не. После като и ако реши да остане, чак тогава ще го мислите.

Права е Unknown lady,че след като поживеят известно време тогава ще се решават останалите въпроси. Самият баща го е казал "Днес говорих с него и му споменах, че ако би искал да е за постоянно при нас, дали би имал нещо против да му намерим квартира наблизо след 2-3 години. Той каза, че има време до тогава. "
Отново се повтарям , че младо семейство, едва започващо да се подготвя към по -сериозни стъпки като деца и закупуване на самостоятелно жилище не би следвало да се ангажира с присъствието на възрастен човек / баща/тъст/, който не е установен в страната и не знае език.
Баща ми се наложи да остане вкъщи , поради лечение, за около месец и въпреки че владее свободно езика , не е финансово зависим и е бил в страната, не се чувстваше никак добре . И двете страни имахме искреното желание да създадем приятна атмосфера , но не се получаваше , а от наблюденията ми почти 90% от този тип взаимоотношения не свършват добре.

Аз не виждам причина да се правят чак такива дългосрочни планове. Никой не може да знае от сега какво ще се случи след година, две, камо ли три. Смятам, че решението да дойде при Вас е правилно, но трябва да си дадете време да видите как ще се стекат нещата - може наистина да не му хареса, може да реши да се изнесе сам, може да реши да се върне в България. Едно е да отидеш на гости за месец, ако ще и два, съвсем друго е да живееш в чужбина. Може да не му понесе на човека. А може и да успее да се адаптира бързо и да реши да поеме по своя нов път. Авторке, не се натоварвай от сега с тия мисли, как ще живеете заедно, колко години ще живее при вас баща ти, как ще създаваш семейство. Не забравяй, че ние докато планираме нещата, те се случват, но обикновено не както ние си представяме. От сега умуваш как ще си гледаш детенцето с баща ти в семейното жилище, а още (доколкото разбрах) дори не си бременна. Има толкова много време да се случват куп неща, не се затормозявай от сега.

Сега ще се изкажа хипотетично (тоест още не съм изпадала в конкретната ситуация) ако моите деца живеят в чужбина и ме поканят да живея при тях, а после започнат да ми обясняват как след три години ще трябва да се изнеса на квартира - да планират моя живот за напред, би ми станало обидно. Според мен е трябвало това да се обмисли преди да се направи предложението, или да си го спестиш за момента, да обсъдите тази стъпка на съвсем друг етап - след определено време заедно, след определени ситуации. Просто опитай, приеми баща си при вас, както сте решили и на този етап просто се наслаждавай на близостта и помощта му. Никога не се знае какво ще ни поднесе живота след месец - два, а какво говорим за след три години.

Каквото и да решите, най - важно е да е съвместно - ти, баща ти и приятеля ти. От там нататък всичко е въпрос на ситуации.... Успех.

__sunshine__  според мен влез в някой форум, платформа или нещо такова и провери за други хора на неговата възраст , които искат да намерят учстник за WG или които имат вече квартира, но си търсят съквартирант . Просто на тази възраст като вашата имате нужда от пространство и място, докато той в неговата има нужда от близост и няма нужда от толкова много място. Човек на неговата възраст би имал интереси и навици, които може да могат да споделят като разходки, екскурзии , някой  друг клуб . От друга страна няма да е далече от теб и ще може да се виждате.

Доколкото знам има вече подобни програми от общините в Германия, защото се е оказало, че млади семейства се бутат в малки жилища заради високи наеми, докато възрастни хора кукуват сами в цели къщи.

Има и един филм готина комедия

https://www.br.de/br-fernsehen/inhalt/film-und-serie/wir-sind-di … neeberger100.html

Wir sind die Neuen

Wer sagt eigentlich, dass man mit 60 alt ist? Anne, Eddi und Johannes bestimmt nicht. Sie sind um die 60 und gründen ihre alte Studenten-WG einfach neu. Doch die drei haben die Rechnung ohne die Hausgemeinschaft gemacht. Insbsondere drei Studenten verstehen überhaupt keinen Spaß.

Така като чета темата, авторката добре си е постлала, сега е време и да си легне на постланото. Не става - ела тате да живееш с нас, а после, преди даже да е дошъл - ама аз не съм много сигурна дали те искам. Животът със сватовете не е никак лесен, моите собствени родители са си патили от това, но да не си държиш на думата е още по-гадно. Нека мине време, да научи бащата езика поне, щото това си е стрес за него, в непозната държава, без да знае езика и вече му мислят ново място за живеене. Ако на авторката и се роди дете, този баща ще е невероятна помощ. Колега на баща ми изгуби преди няколко години съпругата си и след като живя тук сам известно време, дъщеря му го взе при себе си в Англия. Те имат 4-5 годишно детенце, познайте кой го води и взима от училище, кой го води на тренировки и по парковете, докато родителите са по цял ден на работа.

Т.е. момичето смята, че няма да може да живее с баща си завинаги, но сакън, обещала е вече и край? Вие нормални ли сте?