♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 65

Това ми хареса 

Женщина, должна быть как мороженное — белая, сладкая и таять в руках, а мужчина должен быть похожим на кофе: крепким, горячим и не дающим уснуть.

Бързо оздравяване, татлъм  Не ме слушай, търся си повод да се драчим 

И аз обичам да се драчим



ФШ

Неееее, снимка от медения месец... летния... 

Май така беше, взе да забравям

Просто ги бъркаш вече... то една ли сватба беше.. и все тайни... пък за медените месеци дума да не отварям... всеки сезон по три поне и все в различни дестинации   Само дето май Елчин и Баръш не знаят дори за едно от гореизброените събития  

Сечо май ще сменя професията... сега фризьорите се търсели повече 

    


Ех, пък аз тъкмо се канех да кажа добра дума за кака     
Тоя ресторант да не е къщичка на пачи крак, а логото му -метла  Тогава Гупи ще си е съвсем на мястото, поне на снимката така изглежда 

Оставете я Гюспето. Елчин е толкова лъчезарна, де да бяха повече хора като нея.

Глава 144

Краят на февруари дойде неусетно. С наближаването на годишнината от сватбата им, Дефне правеше какви ли не планове. Чудеше се дали да не излязат някъде с Йомер, нещо, което им се случваше изключително рядко. Но малките щяха да ѝ липсват и знаеше, че няма да прекара така, както би искала. Затова си мислеше да останат вкъщи, а тя да приготви вечеря в романтична обстановка. Щеше да купи цветя, да запали свещи, да пусне лека музика. Йомер се съгласи с идеята ѝ, обещавайки да се прибере на време от работа. Ядосана, Дефне му каза, че може да вечерят и късно, не е проблем, щом точно в този ден е решил да работи.
Това бе преди два дни. До втори март оставаха още два. Йомер бе във фирмата, приключвайки някакви преговори с поредните инвеститори, защото Синан бе отпуска. Той и Ясемин бяха отишли на гости на майка ѝ, която не се чувстваше добре. Жената бе вдовица и си нямаше никого, освен тях. Планираха да се върнат тази вечер, макар Дефне да настоя, че имат нужда от тази почивка. Особено Ясемин, която както се оказа, щеше да кара тежка бременност. Сутрешното гадене, започнало наскоро, макар и доста рано при нея, сякаш изцеждаше всичките ѝ сили още преди обяд.
Дефне приспиваше близнаците, когато чу шум долу. Познаваше стъпките на Йомер, звука от ключовете, които остави на масата. Предполагаше, че проверява стаите за нея, но нямаше как да извика- Берк бе заспал, а Ада тъкмо се унасяше в ръцете ѝ. Малката бе капризна цяла вечер и трудно се успокои, принуждавайки Дефне да съжали, че пусна Ипек по- рано днес. Пропускайки вечерята, тя се качи рано в спалнята, планирайки да рисува. Беше пуснала някакви детски песнички и говореше на малките, докато разтребваше из стаята, надявайки се да им се доспи рано. Ада обаче така и не се успокои, а Берк, естествено, следваше нейния пример. Когато най- после успя да ги укроти, вече бе останала без сили за каквото и да е, освен за сън.
-   Здравей!- Йомер я прегърна откъм гърба и залепи устни на врата ѝ.
-   Добре дошъл!- Прошепна тя, полюшвайки дъщеря им.- Приключихте ли?
-   Да. Вече съм изцяло на ваше разположение! Дай ми я!- Протягайки ръце, той пое отпуснатото телце на Ада.- На тати принцесата!
-   Отивам да се изкъпя, докато я приспиш! Сладки сънища, кукличке!
Дефне се отказа от бързия душ и вместо това си напълни вана. Потопи се в горещата вода, оставяйки се топлината и ароматната пяна да изтрият цялото напрежение от тялото ѝ. Познавайки дъщеря си, Дефне прецени, че Йомер няма да се върне скоро и тя ще има време спокойно са се наслади на това удоволствие. Отпусна глава на ръба на ваната и се пренесе в друго време и друго място.
Когато водата изстина, Дефне се изненада колко време е минало, а Йомер още не я бе потърсил. Обличайки халата си, тя излезе от банята, шляпайки боса по пода. Съпругът ѝ тъкмо затваряше гардероба, все още облечен с костюма, с който си дойде.
-   Чак сега ли заспа? Мислех, че е готова, когато ти я дадох!- Небрежно попита тя, тръгвайки към него.- Явно е чакала теб, за да я приспиш!
-   Възможно е! Все пак тя е твое пълно копие по характер!- По- скоро усети, отколкото чу смеха му в косата си.- Ти също не можеш да заспиваш без мен.
-   Което си е така, така си е! Но вече не ми се спи!
Протягайки се към вратовръзката му, Дефне бавно развърза възела и използвайки я като примка, привлече Йомер за целувка. Той обаче се отдръпна в момента, в който тя посегна към копчетата на ризата му.
-   Утре ще ставаме рано, не мисля, че това е добра идея!- Хващайки ръцете ѝ в своите, той ги скри зад гърба ѝ.
-   Няма!
-   И двамата сме изморени и имаме нужда от почивка! Нека оставим всичко за утре вечер! Обещавам да се реванширам!
-   Йомер, какво има? Станало ли е нещо?- Поглеждайки внимателно съпруга си, Дефне разбра.- Какво криеш от мен?
-   Нищо!
-   Йомер! Ти не умееш да лъжеш!
-   Затова не ме карай! Хайде да си лягаме, утре ще е тежък ден!
-   Какво пък означава това?!
Въпреки протестите, Дефне се остави Йомер да я съблече, смъквайки в движение и своите дрехи, след което се сгушиха в огромното легло.
-   Лека нощ! Поспи хубаво, ще имаш нужда!- Целувайки я по челото, Йомер се отпусна и скоро заспа. Любопитството обаче държа Дефне будна до сутринта.

Дефне се събуди от аромата на кафе. Йомер бе седнал на края на леглото, вече напълно готов, и държеше две димящи чаши. Усмихвайки се чаровно, той ѝ подаде едната. Само поглед към прозореца увери Дефне, че все още е прекалено рано за каквото и да. Навън бе мрак.
-   Какво става?!- Протягайки се, тя се завъртя към него.
-   Добро утро! Време е за ставане!
-   Какво утро, още е нощ! А и ти си на работа, аз защо да ставам?!- Оставяйки чашата на нощното шкафче, без дори да отпие, тя видя куфарите.- Отиваш ли някъде? Какво става?
-   Отиваме! Стига въпроси, хайде! Имаме още малко работа!
-   Йомер, какво става?- Продължи да пита Дефне, докато той я издърпваше от леглото, завличайки я към банята.
-   Имаш петнайсети минути. Чакам те в детската!
И излезе. Дефне остана втренчена след него, питайки се дали не сънува. Но всичко бе прекалено реално, за да е сън. Разтърквайки очи, тя пусна чешмата.
Когато влезе в стаята на децата, Дефне видя куфар, в който явно бяха събрани нещата на малките. Ада риташе с крачета, смеейки се срещу въртящата се и пееща играчка над леглото ѝ, докато Йомер обличаше Берк на дивана. Дефне бе убедена, че сънува.
-   Не, всеки момент ще се събудя. Това не може да е истина!
-   Любима, побързай! Берк и Ада сигурно са гладни, а и ти ще трябва да закусиш.- Поставяйки малкия в кошарата, Йомер взе Ада.- Я да видим с каква приказна рокля ще облечем тази принцеса?!
-   Къде отиваме?- Скръствайки ръце на гърдите си, Дефне погледна Йомер ядосано.- Няма да направя нищо, докато не получа смислено обяснение!
-   Изненада!- Връщайки Ада при брат ѝ, Йомер се приближи към нея.- Потърпи още малко, става ли? Ще ти хареса!
-   Кое?!
-   Подаръка за годишнината! Не ме питай нищо повече!
Целуна я бързо, след което обходи с устни лицето ѝ. После бързо се отдръпна.
-   Закуси! Ние ще слезем след малко!
-   Добре!
Все още леко замаяна, от целувките и съня, тя слезе в кухнята. Направи си сандвич, защото не бе сигурна с колко време разполага. Йомер се появи петнайсет минутки по- късно с децата. След като нахраниха и тях, а той изпи още едно кафе, бяха готови за тръгване. Дефне настани децата в колата, докато Йомер смъкваше куфарите.
-   Наистина ли няма да ми кажеш къде отиваме?!- Сладко попита тя, вече осъзнала какво всъщност става.
-   Много ли ти е любопитно?!
-   И питаш?!- Ядоса се на шега тя.
-   Съжалявам, но ще потърпиш още малко. Скоро ще разбереш!- Сложи колана ѝ и я целуна, след което заобиколи и седна зад волана.
-   Ще ми кажеш ли поне за колко време заминаваме?!
-   Планирал съм пет дни, но ако ти хареса, може да останем и повече!
-   Пет дни? Значи ще сме някъде наблизо?- Замислено изрече тя.
-   Защо реши така?
-   Ти не можеш да оставиш компанията за толкова време. Тоест ще сме някъде, откъдето веднага можеш да се заемеш с възникнал проблем.- Потърквайки замислено брадичка, тя започна да прехвърля вариантите наум.
-   Толкова си сладка!- Засмя се Йомер, а тя му хвърли убийствен поглед.
-   Не аз съм въпроса сега!
-   Винаги ти си най- важна за мен!- Хвана и поднесе дланта ѝ към устните си, без да отделя поглед от пътя.- Ти и те!
-   Не ме разсейвай!-Скара му се Дефне, но погледът ѝ говореше друго.- Ще се опитам да позная! Отговаряй само с да и не! Наблизо ли отиваме?! В хотел?
-   Не!
-   Не?!- Ето това не го бе очаквала.- В някоя от вилите?!
-   Не!
-   Че къде ще спим тогава? На къмпинг?
-   Не!- Виждаше колко се забавлява той и това още повече я дразнеше.
-   Йомер, къде отиваме!
-   Пристигнахме!
-   Къде?!
Оглеждайки се, Дефне осъзна къде са. На летището.

Романтичния Йомер Ипликчи и първичната Дафа

Джанъм, да не ги пратиш при Каро и тати да си починат

Танцуващият Баръш Бей

Ццццц, не си падам по острови, твърде много вода има   Току виж Дафа цопнала, та направила някоя беля- не, благодаря  


Любимо 

Много е готин!
На последния клип танцуват право хоро, забелязахте ли?

 


Джанъм, личи си че си расла на сухо. Аз като морско чадо не моим без нея

Тогава да не са в Дубай на пустинно сафари

Статията сутринта някой я беше пуснал с превод   Ама на мен не ми се вярва да е истина  

Морско чадо си, ама и ти изгони Дафа набързо обратно в Станбул и остави Каро сама с тати на острова   че като я знаеш мама ѝ каква е, смееш ли  

Цццц, там пък ми е много пясъка