Публикувана: 30 ян. 2018, 11:58 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2018, 13:18 ч.

Паническо разстройство - 31

84 198
731
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на паническо разстройство и как може да се управлява?
Какви са причините за паник атаките?
Какви са симптомите на хипогликемия и как може да се управлява?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на паническо разстройство и как може да се управлява?
  
  Паническото разстройство може да се прояви с различни симптоми, като виене на свят, паника, слабост в крайниците, глад, тревожност, гадене, главоболие, проблеми с корема и изпотяване. Тези симптоми могат да се проявят в различни комбинации и да предизвикат усещане за припадък или паника. Симптомите на пандемичното разстройство включват треперене, главоболие, гадене, чувство на изтръпване, безсъние и други физически и психически прояви. Управлението на пандемичното разстройство включва лекарства, терапии, позитивно мислене, хобита и техники за справяне със стреса. Пандемичното разстройство може да причини физически симптоми като треперене, гадене, диария, усещане за задръствания в гърлото и психически симптоми като тревожност, безпомощност, депресия и деперсонализация. Хората с пандемично разстройство могат също да изпитват социална тревожност, което затруднява общуването с другите или посещаването на обществени места.
- Какви са причините за паник атаките?
  
  Причините за паник атаките могат да бъдат разнообразни, включително стрес, финансови затруднения, негативни новини, липса на справедливост в обществото и други фактори, които могат да предизвикат тревожност и паника. Освен това някои хора съобщават, че симптомите се влошават от нервно напрежение и негативни мисли за бъдещето.
- Какви са симптомите на хипогликемия и как може да се управлява?
  
  Симптомите на хипогликемия включват глад, треперене, изпотяване, слабост, главоболие и дори панически атаки. За управление на хипогликемията е важно да се поддържа стабилно ниво на кръвната захар чрез правилна диета, редовни хранения и контролиран прием на въглехидрати и лекарства.
- Какви са някои стратегии за справяне с депресията и тревожността?
- Какви са начините за справяне с паник атаките?

# 480 9 март 2018, 23:09 ч.

Мнения: 234

Цитат на: renatta в пт, 09 мар 2018, 22:59

Цитат на: Donchev12 в пт, 09 мар 2018, 22:45

Хора аз пък ви завиждам че си ревете това е натуралния начин да изпуснеш парата, що го мислите за излагане хайде пред другите добре ама пред вас си! Аз пък днес цял ден съм ок ама към 6 като ме скова гърба и главата за малко и като изпаднах в едно отчаяние викам ох добре съм вече ама не мога изчака ми се чакането, и незнам от кога не съм ревал ама исках и се напънах дори ама не и не не мога да рева гадно ми е реве ми се пък не ще малко да ми олекне ама на! И мен някои като ме засегне първо ме избива на гняв и го опсувам една хубавата макар че ми е гадно като за реване ама не, плюс това сте момичета много по прието цялостно Simple Smile

Дончев не е толкова просто.Едно е да ти дотежи и да си поплачеш сам.Друго е разни елементарни неща да те докарват до рев.Аз по принцип не съм ревла,ако някой ме убиди винаги имам отговор,и съм човек който е над нещата,не приемам чуждото мнение присърце.А напоследък прост най малкото нещо ме разревава.Кофти е,вътрешно мога да здъвча и изплпя някой,но дефакто хората виждат една ревла която явно има проблеми.Онзи ден така се опитах да навикам мъжа ми,ми точно една дума каза и аз ревнах и ходи навиквай някой циврейки.Да поплачеш е едно,но при мен ми се струва че е извън нормалното.

Разбирам те знам какво случвало ми е веднъж с един колега бяхме на път заедно и без да искам вместо от моите съм дръпнал една от неговите бири и тоя като вдигна един джангър и тогава се изумих вместо да вдигна на момента и аз гирите аз се омълчах и ми се дорева което много ме озадачи. Извинявам се че се повтарям но навремето когато получих мигрена не бях имал такива състояние след всичкия ужас през годините които изживях в живота или от АД или и от двете незнам но и аз я докарах до това дередже. Мисля че всичко това е защото сме физически и психически изтощени и просто чувстваш само безсилие вече и вместо да се сопнеш вече и най малкото те събаря, мое мнение! А какво става тук във форума нещо ескалират нещата, всякои с някои се дъвче.

# 481 9 март 2018, 23:23 ч.

Мнения: 4 406

О, аз вече нямам психиатър.
Всичко почна да ме убива - безпаричие, самота, безработица, много зле баща.

И обещавам пред всички : Първите 1000 лв дето ще ги взема и отивам да преподавам в университета в Охрид.

Последна редакция: пт, 09 мар 2018, 23:29 от Jerry F

# 482 9 март 2018, 23:26 ч.

Мнения: 232

Не знам Дончев,не се осещам толкова изтощена психически,но физически напрво е ад.Няка тялото ме предава,в главата ми едно ,а тялото друго си знае.Така бе и днес,иска ми се да отговоря подобаващо,ноо очите ми пълни със сълзи,ръцете треперят и някак не става.А толкова мразя безпомощни състояния.Аз самата не харесвам хора плачещи за щяло и нещяло.Колкото до дъвченето,май да всички са изнервени.

# 483 9 март 2018, 23:33 ч.

Мнения: 234

Цитат на: renatta в пт, 09 мар 2018, 23:26

Renatta виж сега тук не съм много съгласен с теб щото именно когато съм бил на 100% без един симптом месеци наред и психиката ти е коренно друга,тоест именно че си се изтощила от всички тия гадости с тялото, когато тялото ти е ок и ти ще си ок или най просто казано! Здрав дух здраво тяло и обратното, така че това хич не ти е проблема сега Simple Smile

# 484 9 март 2018, 23:36 ч.

Мнения: 4 406

Чудя се какво ревете. Нагодили сте с жилища, работи за по 1000 лева пак сте се навряли!
А питате ли ни какво ни е с Дончев!

# 485 10 март 2018, 00:40 ч.

Мнения: 2 286

Цитат на: Jerry F в пт, 09 мар 2018, 23:23

Това е чудесна идея! И на мене как ми се иска да се махна някой път от тука...имам усещането, че мигом ще ми минат всички проблеми (е, не е точно така де и аз си знам, че няма да избягам от себе си, ама...).

# 486 10 март 2018, 01:03 ч.

Мнения: 2 198

Колко много сте изписали Hug

АД позакрепят положението.
Бях ги спряла миналата година и след 6 месеца всичко започна да се връща. Мъчих се още толкова, едвам ходих, тялото не ме държеше, бях като неадекватна, тревожност, лошо ми беше постоянно, мъчение буквално. Пиех и омега 3 и магнезии, влошавах се с всеки изминал ден и колкото не ми се искаше започнах пак АД и може да не съм пълноценна, но поне не съм толкова зле. Става ми лошо, трудно ми е, но не е това, което беше. Мислих си преди и аз като Дончев, спирам всичко като се оправя и какво стана? Бях добре, спрях ги и после не искам да разказвам какво изживях, т.е вие знаете, споделяла съм:) Явно АД помагат донякъде, но всичко друго с времето явно става:)
Прегръщам ви Hug

# 487 10 март 2018, 08:59 ч.

Мнения: 232

Цитат на: Jerry F в пт, 09 мар 2018, 23:36

Е Джери права си,екстра сме си ние.Къщи,коли ,съпрузи,гаджета и работа.Само в работата малко ми е кофти,щото ме карат да работя.Искаше ми се някак тез 1000лв.по лесно да ги даваха ама не става.Сутрин в 5 тря съм на крак,че пътувам и после 12часа плътно за сядане не си помисляш,вечер се прибираш труп,и тъй три работиш три почиваш.Не е работата към която се стремя,но ще ходя защото пари тря се изкарват.Работа има ,за тези който имат нужда,тези който искат направо да започнат най посходящата,са тези с проблем в намирането.Аз имам нужда да работя и щом се налага сега ще ходя и ще се скапвам,утре като изкочи нещо по подходящо ,но и да е пак за 1000лв.сменям веднага.Аз съм нова в работата,но за една седмица минаха три жени за едно място и все се отказаха,работата била много,измирявали се и тн.Ами да си седят в къщи тогава.И аз говоря за работа,която е приятна дори,интересна и има развитие в нея,но е много работа.Ноо който много подбира си седи в къщи без пари и обикновено реве,че видиш ли няма работа .Работа има ние станахме капризни всеки иска да е шеф.Ходих на 100 интервюта в разни офиси и банки,но там пък парите са смешни,идеана работа няма.

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 09:07 от renatta

# 488 10 март 2018, 09:23 ч.

Мнения: X

   Казвате, че е по-лесно с близък човек да устоиш на ПР. Така е и не съвсем, както повечето неща в живота . Само хора, преминали през нашето състояния, разбират колко е трудна борбата. Ако не им се е случвало, дори най-близките , смятат , че се лигавиш, не се стягаш. Известно време ти съчувстват, но в един момент и на тях им дотяга. Животът на всеки си е тежък и да му стовариш и своето бреме, някои не издържат, особено и като не те разбират. А ако много навътре ти приемат болестта, аз поне, започвам да се напрягам. И се притеснявам, да не издам колко съм зле всъщност . С хора около мен аз - или се дразня , че не ме разбират, или се притеснявам, че ги натоварвам . А ако има и деца наоколо, е съвсем сложно. Обвинявала съм майка си, че , когато бях дете , не ми е спестявала кризите си от ПР. И не знам дали го наследих с гените или тя ми го прехвърли, като си говореше открито в къщи за страховете и болежките си - реални и мними.
   Та за мен борбата - с хора или без хора край теб ,си е лично дело на всеки.
   Относно изказването на Драко за позитивното мислене - и на мен ми е противна тази теория. Но не може постоянно сами да хвърляме съчки в огъня ,на който се пържим . Трябва да се опитваме с мислите си да го потушаваме. Ако изберем да живеем - трябва да минем през живота , без големи изисквания отначало и да избягваме сътресения, зависещи от нас .
  Никой не знае какво го чака занапред, Драко. Аз като се обърна назад , виждам, че ПР е било най-голямото ми изпитание. След като се преборих - а то стана като се пуснах просто по течението . Казах си ,каквото е писано, няма нищо по-страшно от самият страх. И съм на 2 пъти повече години от теб и сега мога да си направя равносметка . Всъщност съм постигнала всичко , което съм смятала за ценно - така , без големи очаквания и изискавания, правила съм каквото трябва и съм получавала обикновено каквото съм искала. Най-голямото ми усилие и воля съм вложила да изляза от ПР - бях на 25. Сега съм 2 пъти по толкова - и си казвам , заслужавало си е.

# 489 10 март 2018, 10:53 ч.

Мнения: 232

Анонимен,Абселютно правилно.Всички ,който са самотни си мислят,че ако си заобиколен от близки едва ли не те ти носят товара.Близките рядко разбират и да го правят е за кратко после им писва.То тук,дето сме с еднакви проблеми,всеки си мисли,че на другия му е по лесно,та какво да говорим за хора,който са здрави и незнаят какво е.Обикновенно си мислят,че се лигавиш,преиграваш или сам си го правиш.Освен това с близки и особено деца,ти имаш множество отговорности,и те имат очавания от теб,и когато не ги оправдаваш става още по сложно.Истината е,че ако изобщо някой може да те разбере и да е безрезервен в помоща си,това са родителите ни,всички други гаджета,съпрузи,приятели подкрепят до време.Те са здрави и си имат свой живот ,не всеки се обрича за цял живот да се занимава с такива,като нас.Така,че аз гледам понякога с преко сили да се държа,и често крия състоянието си,защото нямам право да се затворя в себе си,децата и мъжа ми разчитат на мен,аз имам отговорности и докъто мога няма да ги оставя.Не искам още от толкова малки да обременявам децата си с мойте състияния.Постоянно искам да си лежа и никой нищо да не иска от мен,често изобщо не ми е до игри,готвене и излизания,постоянно ми е зле и трперя,но заради децата съм длъжна да стискам зъби докъто мога.Защото след време,нищо чудно да чуя думи от рода на аз съм такъв,защото майка ми беше постоянно зле и не ни обръщаше внимание.За някой децата са стимул,но за мен са си и огромна отговорност,защото знам че от мен зависи да ги направя хора,а аз не съм адекватна.А колко болка и страхове се изживяват по време на детството им,от такива паникйосващи се ,като нас не е истина.Едно е да си мислиш,че ти си болен от нещо,и съвесем друго е детето нещо да го заболи и в такива филми се влиза,че не е истина.И така с тази болест идеално състояние няма.

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 11:02 от renatta

# 490 10 март 2018, 11:48 ч.

Пловдив
Мнения: 412

Анонимен, напълно съм съгласен. И аз съм в нещо такова сега. Ни жив ни умрял, пуснал съм се по течението и ден за ден... Но ето това е едно хубаво представено мнение. Споделяш проблемите си и как се справяш с тях. А ако някой иска да го използва за себе си нека пробва. А не да се налагате.

Да си сам е много неприятно, но да си с грешните хора е още по-неприятно.

# 491 10 март 2018, 12:24 ч.

Мнения: 765

Рената, много хубаво си написала това за децата. Аз също от това се страхувам и имам тези притеснения, да не дойде ден и в главата на детето ми да се е набила тази картина, че нещо все не е добре, че нещо все боли ,че тук не може ,там не може, защото ми е зле и то да се държи така. Предния път като пих АД не съм имала такива тревожни мисли чак, само силното люлеене, но сега удари съвсем в друга посока. Тази тревожност и безпокойство, когато някой каже, че нещо го боли и влизането във филми не ми се беше случвало. Трябва да се държим, въпреки всичко, заради децата и мъжете си. Моят мъж, много ме подкрепя, но казва, престани да вилзаш във филми, престан ис глупости, гледай по-позитивно, гледай по-ведро. не си слагай толкова навърте нещата, не-се задълбочавай, но всъщност не е толкова лесно.

# 492 10 март 2018, 13:10 ч.

Мнения: 5 459

И как става това пускане по течението не ми е ясно. Как да се пусна по течението, че да се излекувам? И аз на 25 се разболях, макар, че като се замисля, още от ученичка съм депресивна. Сега съм на 47 и няма отърване от това състояние. Особено последните 4 месеца просто ме съсипаха. Така зле не съм била. От една страна зверската тревожност, от друга депресията и ужасното чувство на бозпомощност. Половинчото ми го издебнах, седнал и чете за ПР и събира телефони на добри психиатри. Мъчно мие, че товаря и близките си. Това най-много ме измъчва.

# 493 10 март 2018, 14:39 ч.

Мнения: 232

Цитат на: gabsan в сб, 10 мар 2018, 12:24

Ами изобщо не е лесно.Мисля,че тези състояния ни бият точно където най боли.Преди ,когато бях сама си мислех,че ако имам семейство и дом изобщо няма да се депресирам.Когато се случеше да съм зле мисли от рода на ако не се издържа ще сложа край,няма какво да губя ме успокояваха някак,че все пак имам избор да живея така или всичко да свърши.Сега обаче остави,че пак съм в същоте състояния,ами и такива мисли не са ми позволени и мисълта,че каквото и да се случи трябва да търпя ме убиват направо.Преди време едното ми дете се разболя,докъто се открие какво му е едва издържах.После нещо нещата не бяха добре и се наложи да изключим доста сериозна диагноза,дори не ми се споменава каква.Повярвайте здрав човек би откачил,а аз направо обезумях.Такъв страх и такава болка,не бях изпитвала никога,а натрапливи мисли от рода на ами ако е болен,ами ако потвърдят съмненията си.Хиляди такива гадории ,когато се страхуваш за себе си е лесно,ако не издържиш отиваш и се мяташ,но когато е за дете,когато то е в опасност и има нужда от теб,когато ще те чака всеки ден да си до него и да го подкрепиш,имаш ли правото да не издържиш.В главата ми беше пълна каша,сърцето ми не знам как не се пръсна,три дни нито бях яла нито спала,докъто не излезнаха резултатите и не се разбра,че не е нищо сериозно.Децата се раждат,бели листа ние пишем върху тях,освен това понякога боледуват сериозно,случват се и лоши и неочаквани неща с тях,а ти си центъра на вселената им,хич нямаш право на отпускане,камо ли на суицидни мисли.Когато пък всичко с тях е наред те си имат желания,който когато не оправдаеш остават следи в съзнанието им.Самите ние често сме в това сътояние именно от травми изживяни в семейството,детството ,или обременени от родителите ни и семейната среда.Огромна отговорност е да знаеш,че нечии живот зависи от действията ти.Така,че ното на самотните им е лесно,нито на тези със семейства.Това с мъжете също е относително,аз постоянно се притеснявам,че ако постоянно съм неадекватна на мъжа ми ще му писне.Страхове от рода на прекалено го товаря и ограничавам също не са рядкост.Абе просто с тази болест все е зле.

# 494 10 март 2018, 16:56 ч.

Мнения: 234

Абе едно и аз ще кажа на никой не му е ок с това състояние, аз съм сам и всички около мен мислят че се лигавя или че щото мисля лошо лошо ставало и бла бла, така ама не е. Така че и самотен да си като мен и обвързан да си същото е. Да не говорим че когато бях сгоден, имах 1500 ядове повече на главата така че сам съм си гледам собствения задник и не се съобразявам с никои и вярваите ми не ми е добре пак но поне не се занимавам и с на другите простотиите! Wink

Примерно сега като се замисля за сериозна връзка направо косата ми настръхва, не ми стигат моите ядове ами и чужди на главата ми а не доста време трябва да се изтече че да погледна на тая тема.

Препоръчани теми

Анафранил - това ли е спасителят от тревожното разстройство?

Паническо разстройство - 50

Мислите ли, че понякога сами възпрепятстваме това да срещнем любовта?

Моля за съвет - любов от разстояние

Причина:

Причина: