Публикувана: 30 ян. 2018, 11:58 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2018, 13:18 ч.

Паническо разстройство - 31

84 310
731
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на паническо разстройство и как може да се управлява?
Какви са причините за паник атаките?
Какви са симптомите на хипогликемия и как може да се управлява?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на паническо разстройство и как може да се управлява?
  
  Паническото разстройство може да се прояви с различни симптоми, като виене на свят, паника, слабост в крайниците, глад, тревожност, гадене, главоболие, проблеми с корема и изпотяване. Тези симптоми могат да се проявят в различни комбинации и да предизвикат усещане за припадък или паника. Симптомите на пандемичното разстройство включват треперене, главоболие, гадене, чувство на изтръпване, безсъние и други физически и психически прояви. Управлението на пандемичното разстройство включва лекарства, терапии, позитивно мислене, хобита и техники за справяне със стреса. Пандемичното разстройство може да причини физически симптоми като треперене, гадене, диария, усещане за задръствания в гърлото и психически симптоми като тревожност, безпомощност, депресия и деперсонализация. Хората с пандемично разстройство могат също да изпитват социална тревожност, което затруднява общуването с другите или посещаването на обществени места.
- Какви са причините за паник атаките?
  
  Причините за паник атаките могат да бъдат разнообразни, включително стрес, финансови затруднения, негативни новини, липса на справедливост в обществото и други фактори, които могат да предизвикат тревожност и паника. Освен това някои хора съобщават, че симптомите се влошават от нервно напрежение и негативни мисли за бъдещето.
- Какви са симптомите на хипогликемия и как може да се управлява?
  
  Симптомите на хипогликемия включват глад, треперене, изпотяване, слабост, главоболие и дори панически атаки. За управление на хипогликемията е важно да се поддържа стабилно ниво на кръвната захар чрез правилна диета, редовни хранения и контролиран прием на въглехидрати и лекарства.
- Какви са някои стратегии за справяне с депресията и тревожността?
- Какви са начините за справяне с паник атаките?

# 615 23 март 2018, 07:24 ч.

Мнения: 232

Цитат на: Donchev12 в чт, 22 мар 2018, 23:12

Цитат на: renatta в чт, 22 мар 2018, 22:17

Цитат на: Donchev12 в чт, 22 мар 2018, 22:07

Цитат на: renatta в чт, 22 мар 2018, 21:59

Страхотното пролетно време ме натиска ужасно,направо с този сняг ме връща в зимните ми лоши състояния.Нервно ми е ужасно,в работата едва се сдържам да не сдъвча и изплюя разни скатавки,а в къщи постоянно нещо ми тежи.От както работя физически някак съм доста по добре,но от скапаното време ли,или от друго психически пък се скапах.Присто се чуствам зле,плаче ми се,тежи ми нещо,всяка минута в която съм сама просто ме натискат кофти спомени и огромна болка,спомени за близки,който ги няма за грешки и всякви такива.И така оплаках се.

Доста кофти и много познато и мен зимата ми разказва играта. А да попитам понеже 7 седмица след като намалих Ципралекса и съм пред спиране нацяло ми изкочиха страшни странични ефекти блааа. Я споделете като спрете тия АД кви странични ефекти сте изпитвали? Изтръпва ми главата, погледа ми се размазва, имам гадене, топли и студени вълни, лицето ми почервенява и се загрява,имам стягане и отпускане на мускулите и задух, да ви е познато нещо от това? Защото точно една седмица след намалянето на дозата и всичко това изкочи!???

Дончев смятам,че е напълно вероятно да е от АД.Не мога да споделя подобен опит,но съм чела,че се сличват кофти странични ефекти при спиране.Ако е от тях хубавото е,че макс до месец ще изчезнат,ти имаш опит с абстиненциите и ще удържиш фронта.Въпроса е от там на къде?И аз съм се зарекла,че АД не искам да виждам,но като се влоша и често се сещам за успокойтелното,и там държа фронта уж,но и така не се живее егати.

Рени знам че е от АД човек и знам че минах по голямото зло и изрудското зло на зависимите, ще го удържа но направо вече 6 месеца мъки направо се уморих да търпя. Е как от там на къде замислете се хайде ти не взимаш АД де но не сме се родили с една опаковка АД до майките си, смисъл аз се боря като куче за да остана без нищо и съм на прага вие се точите да почвате знам че е клише и е тъпо и ще ме налазите но незнам аз съм втресен от това как от едно главоболие така си го набих че просто.... тръгнете ли по успокоителни и АД да може да ви помагат предполагам ще се сте по добре но после изхода е адскиииии труден човек става зависим хем от хапчетата физически ами хем от мисълта че ако не пие нещо все ще сме зле, нямате си на идея сега какво ми коства на мен да преодолея мисълта само че няма да пия НИЩО! И найстина няма да пия нищо.... трябва да преодолея себе си, и се надявам да съм добре. Затова мислете и ако крайния вариант е да се пие поне да е за кратки периоди.

Дончев напълно съм съгласна с теб.Смятам,че си взел правилно решение.Друго имах в предвид,че спираш всичко ,а после ако се случи перйод да си зле ,ти трябва огромна воля.Кофтито при нас ,е че не говорим да стиснем зъби ден ,два месец,ми времето е неопределено и понякога писва.На мен ми писва поне да стискам зъби,правя го от години и понякога едва се издържа.Седя надалеч от химиите,защото се познавам и ще се оплета още повече.Някой може да каже просто не си била толкова зле,затова не пиеш,но аз за себе си знам,че и през много лоши перйоди съм минала.Не вярвам,че АД могат да ми помогнат,знам,че лечението ще се опре на бензотата,а те са временно решение също,като стискането на зъби и затова не се захващам с хапчета.Нарочно и в спешни случай пия атаракс,а не лексотан,ксанакс или друго по силно,донякъде май е за да не ме успокоява напълнлно и да не ме тегли все към него.Аз лесно бих се вързала за някое по силно и за нула време може да се озова в твоята ситуация зависима.Познавам се,а то и не съм само аз така ще видя,че с химията изчезва напрежението и после все към нея ще ме тегли ,и то оправдано,кой иска да му е зле.Аз в началото пиех валеряни,като бонбони ги гълтах да ми влиаят не съм забелязала,но знаеш ли какво нещо е психиката,и до ден днешен когато ми стане нервно и трудно инстиктивно търся шишенцето да глътна 2-3.Просто в началото беше надеждата ,че може пък малко от малко да помогне,а после ми стана навик да го пия нищо ,че ефект не съм видяла.Никакво намерение нямам да се захващам с АД ,търпя колкото мога,с от време на време когато не издържам вече,пия едно успокойтелно и рестартрам,просто си лягам и се наслаждавам да душевния покой,и после всичко започва отначало.И така успех ти желая на теб,ще си стискаме зъби заедно пък докъдето стигнем.

Последна редакция: пт, 23 мар 2018, 07:41 от renatta

# 616 23 март 2018, 08:01 ч.

Мнения: 5 459

Ноаааа

. Привет , миличка. Как си?
Дончев, по принцип ципралексът си е сред най-гадничките АД, така, че е нормално да не иска да те пусне лесно. Вземи си поне байкалски шлемник да ти неутрализира гадорийките от есциталопрама.
Аз не ви знам що ревете от зимата, при положение, че е всеизвестно, че студът укротява стреса. Аз ще ви видя лятото в жегите как ще мяукате. Те вярно казали, че в България има два сезона " Егати студа и егати жегата".
Аз не знам дали ще ме бъде, или не със сероксата, ама снощи бая се намъчих. А днес съм кукнала в 6 часа. Любимият чак потърка очички, за да разбере какво е чудо станало, защото аз по принцип се излюпвам към 13.30-14 часа Joy

# 617 23 март 2018, 09:16 ч.

Мнения: 232

Цитат на: alinnna в пт, 23 мар 2018, 08:01

Ноаааа

Алина хич не знам как ще сме лятото.Обикновенно все ми е зле от жегата,ноо поне главата що годе ме слуша.Пък и искам не искам много задължения ме почват и времето минава.Децата все искат по разходки,басейни,в градината седим повече за да играят и някак по не го усещам.Аз нали съм особена порода животно,зимата около празниците се държа,еуфорията на децата,украсите,очакването и топлината,който царят тогава ме крепят,но преди тях и след тях умирам.

# 618 23 март 2018, 09:20 ч.

Мнения: 5 459

Оф, аз до сега, на пук на ПР жегите се чувствах перфектно. Не ми вредяха. Миналата година в Охрид-42 градуса, цял ден търчах по жегите като лудото Ленче, сакън да не изтърва някой магазин, или сладкарница. тази година, обаче, се съмнявам, че ще е така. Така зле не съм била сигурно близките 10-15 години.

# 619 23 март 2018, 09:52 ч.

София
Мнения: 637

Здравейте ,
от днес реших да съм на половин деанксит ,така ще се опитам една седмица , след това през ден и до пълно спиране , дано успея този път / трети опит / .
vencho къде си , как си ? Липсваш ми Kiss

, не си писала скоро.

# 620 23 март 2018, 09:53 ч.

Мнения: 232

Ще тичаш пак Алина😀Хубаво е това,когато те обхване очакване за нещо или нещо правиш с удоволствие.Аз нямам спомен от кога не съм пазарувала,обикаляла и всякви такива неща с удоволствие,нямам желание .Не ми се ходи на почивки,екскурзии,абе нищо не ми се прави.Буквално живея за лпбимия ми момент,когато съм избутала деня и е дошло времето да легна и просто да заспя.Някак се изклпчвам вечер,и просто когато легна всячески отказвам да мисля лошотии в леглото,отлагам ги за утре.За сметка на това сутрините ,когато отворя очи са моя ад просто са ми ужасни.

# 621 23 март 2018, 10:08 ч.

Мнения: 785

Хора защо точно сега намаляте и спирате лекарствата, защо не изчакате да се стабилизира времето, знаете че пролетта и есента са "нашите" сезони...Просто съвет.

# 622 23 март 2018, 10:51 ч.

Мнения: 234

Цитат на: vesta_78 в пт, 23 мар 2018, 10:08

Аз още октомври бях решил че ще ги спирам, ноември бях разредил доста ривотрила и го спрях гърчих се до март в неимоверни мъки когато ми светна вече реших че е дошло време и на АД, лично аз съм около нз може би над 5 години на АД различни и бензота от 4 години плътни искам да видя как ще е без тях сякаш когато реших че искам да ги спра се почуствах че не са ми нужни вече, а как ще е занапред нямам си никаква на идея, но наистина имам едно чувство което ме блъска напред още преди да тръгна по пътя на отказването. Та аз пиех всяка сутрин Флуанксол+Ривотрил + Ад първото го спрях от раз второто едва не ме уби а сега третото и тои някакви странични гадости..... Моята цел е зимата вкъщи лятото когато е топло по море ау не лятото да се гърча когато мога да щъкам Simple Smile

# 623 23 март 2018, 11:24 ч.

Мнения: 5 459

Рената, и моят любим момент е лягането за сън. Обаче, като се гледам, едва бера душа, а ръчичките ми шетат и търсят на компютъра разни почивчици и със сина ми чак ги изиграваме предварително Mr. Green

Брей ,много ми се пътешества. Колкото и да ми е зле, като се покатеря на колата /щото аз карам от седалката до шофьора Laughing

/ и като знам, че ще пътувам-мирясвам.

# 624 23 март 2018, 12:56 ч.

София
Мнения: 1 555

Цитат на: leni_rad в пт, 23 мар 2018, 09:52

, не си писала скоро.

Лени, миличка, стискам ти палци, опитай дано се получи този път! Kissing Heart

Аз не пиша, защото не знам какво да кажа, благодаря ти, че мислиш за мен Simple Smile

Нито е да се оплаквам, нито да се хваля, а като видях тук какъв словесен(писмен) двубой стана ...
Май и аз чакам на вълшебното хапче, пък не си помагам сама много, но като ме налегнат физическите болежки и то...всичко отива по дяволите. Винаги съм била оптимист за другите, а за себе си съм най-големия песимист - с позитивно мислене и слагане на розови очила хич и не мога, като виждам, че живота не е приказка. Просто ме е яд на мен си, че наистина искам с щракване на пръсти нещата да се оправят и да съм си ок като преди, но уви... това състояние много ме промени, дано само да си извадя положителните уроци от него, знам че трябва много работа със себе си, не само на психо ниво, а и на физическо Simple Smile

# 625 23 март 2018, 16:08 ч.

Мнения: 1 770

*Noa*, това е твоя случай, но не всички са еднакви. Едни приемат като крайна мярка и спасение АД, а други се обричат на гибел ако продължат с тях. Така беше при мен. Аз стигнах до етап, в който загубих работата си, ума си, желанието си да живея и да се грижа за децата си. Исках единствено кошмара да свърши и не ми пукаше за абсолютно никого в този момент. Тези мисли адски ме разтърсиха, защото за мен децата винаги са били на първо място. Мисълта, че не ми пука за тях ме изплаши много и накара да се окопитя. Тогава си казах, че ако продължа по същия път, рискувам да изгубя всичко. Тогава ми дойде такава сила за борба, че се почувствах като реактивен двигател. Бях готова на всичко за децата си и най-вече да си докажа, че никой, а още повече нищо не може да бъде по-силно от мен, за да ме управлява- нито страховете ми, нито ПА, нито АД, нито цигари, алкохол или каквото и да е друго! Аз не можех да си позволя да легна и да гледам в тавана с празен поглед, защото нямаше нито мен кой да гледа, нито децата ми. Нямах избор! Тоест избора ми беше или да се спася или да изгубя всичко. Единствено аз можех да реша! Човек понякога трябва да стигне до дъното, за да стъпи на него и да се изтласка обратно към повърхността! Някои избират да се предадат, ако няма какво да губят...Другите избират да се борят! Щастието е избор и аз избирам всеки ден да съм щастлива! 🌞

П.п. *Noa*, извинявам се, но сега видях, че цитата на Дончев не е правилно постван и се слива с твоето мнение, така че обръщението ми може да се отнася за него!😊

Последна редакция: пт, 23 мар 2018, 16:46 от Mom of 3

# 626 23 март 2018, 16:11 ч.

София
Мнения: 748

Цитат на: leni_rad в пт, 23 мар 2018, 09:52

, не си писала скоро.

Деанксита можеш да го спреш ей така просто. Нищо няма да ти стане. Зависимостта ти е само психическа.

# 627 23 март 2018, 16:54 ч.

Мнения: 2 286

Страшна война анти/про АД се оформи тук. А аз стоя и гледам ту в едната посока, ту в другата. Аз не съм пила АД(изключвам безуспешните ми опити с Деанксит) и през последните 10 години само затъвам все по-дълбоко. Опитите да си помогна сама са пълен провал и са временни. После всяко влошаване следващо ми е още по-яко. Много пъти съм си казвала, че АД ми е последна надежда, ако се откажа напълно. После чета вашите "ужасии" и се отказвам да пробвам АД. Не знам какво да мисля. Знам само, че аз съм ветеран в опитите "помогни си сам" и това нищо не ми донесе. Затънах много по-дълбоко.

# 628 23 март 2018, 17:17 ч.

Мнения: 1 770

lovely, темата е за да се обменят идеи и опит! Аз не твърдя, че моите методи биха помогнали на всеки, но може да помогнат на хора, които приличат на мен и се доближават до моя начин на мислене. Със сигурност не е универсален метод. На някои от вас може АД да са помогнали и те да са се оправили именно заради тях. Не го оспорвам! За мен обаче АД си е дрога и води до пристрастяване и до етап, в който губиш контрол над себе си! Това лично за мен е било най-ужасното състояние в което съм се намирала- като варен зеленчук, както физически, така и психически!

# 629 23 март 2018, 17:25 ч.

Мнения: 2 286

Да, аз не защитавам АД. Но ситуацията е параграф 22, защото аз съм живия пример, че много често и стратегията помогни си сам и мисли положително те прави зеленчук. Аз ставам все по-зле и ми е много познато това усещане, че вече даже не ти пука за любимите хора, нито за теб самия...за нищо просто. Искаш да легнеш и да пукнеш. А ето аз съм така без дрогата. Просто казвам, че аз съм на кръстопът и всичко това ужасно ми обърква главата. Не знам вече по кой път да поема. Метода проба грешка коства твърде много. Аз загубих 10 години от живота си да се опитвам да издрапам сама. Просто ги няма тия години. Това е положението.

Препоръчани теми

Hell’s Kitchen България - сезон 1, тема 2

Парфюмни размисли и страсти - 216

Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 49/

💪"Игри на волята: България" - преди сезон 6 + всичко за сезон 5

Причина:

Причина: