Публикувана: 30 ян. 2018, 11:58 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2018, 13:18 ч.

Паническо разстройство - 31

84 189
731
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на паническо разстройство и как може да се управлява?
Какви са причините за паник атаките?
Какви са симптомите на хипогликемия и как може да се управлява?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на паническо разстройство и как може да се управлява?
  
  Паническото разстройство може да се прояви с различни симптоми, като виене на свят, паника, слабост в крайниците, глад, тревожност, гадене, главоболие, проблеми с корема и изпотяване. Тези симптоми могат да се проявят в различни комбинации и да предизвикат усещане за припадък или паника. Симптомите на пандемичното разстройство включват треперене, главоболие, гадене, чувство на изтръпване, безсъние и други физически и психически прояви. Управлението на пандемичното разстройство включва лекарства, терапии, позитивно мислене, хобита и техники за справяне със стреса. Пандемичното разстройство може да причини физически симптоми като треперене, гадене, диария, усещане за задръствания в гърлото и психически симптоми като тревожност, безпомощност, депресия и деперсонализация. Хората с пандемично разстройство могат също да изпитват социална тревожност, което затруднява общуването с другите или посещаването на обществени места.
- Какви са причините за паник атаките?
  
  Причините за паник атаките могат да бъдат разнообразни, включително стрес, финансови затруднения, негативни новини, липса на справедливост в обществото и други фактори, които могат да предизвикат тревожност и паника. Освен това някои хора съобщават, че симптомите се влошават от нервно напрежение и негативни мисли за бъдещето.
- Какви са симптомите на хипогликемия и как може да се управлява?
  
  Симптомите на хипогликемия включват глад, треперене, изпотяване, слабост, главоболие и дори панически атаки. За управление на хипогликемията е важно да се поддържа стабилно ниво на кръвната захар чрез правилна диета, редовни хранения и контролиран прием на въглехидрати и лекарства.
- Какви са някои стратегии за справяне с депресията и тревожността?
- Какви са начините за справяне с паник атаките?

# 495 10 март 2018, 19:14 ч.

Мнения: 10

Много добре сте го казли всички , на никой не му е лесно това е ужасно гадно състояние.Аз го имах преди да имам дете но някак си по леко , след като родих няма излизане от този кошмар , че се и претеснявам ако нещо стане с мен и полудея кой ще гледа детето ми. Не спя по цели нощи , имам боли и по тялото се си мисля , че имам страшни заболявания абе няма край . Мъж ми вече му е писнало от мен , но той май не ме разбирал никога.

# 496 10 март 2018, 19:52 ч.

Мнения: 1 020

Аз нямам деца, но имам приятел. На който вече му писна от паник атаки, симптоми ма болести и депресия.

Имах подобрение с антидепресантите и ривотрила, който намалявах постепенно, докато го спра. Бях стигнала до 1 осминка (0.25мг), когато положението си ... да псувам, ама
ми иде, честно. Пак интернет симптоми, пак вглеждане вхв всяка болежка. Нервност, но без паник атаки, щото явно золофта ме поддържа и не успявам физичесли да стигна до там. Тревожи ме да не се окаже, че Золофт не е моето хапче, и да започвам всичко отначало.
В леечението, когато си на медикаменти, и те дейатват, напредъкът как изглежда като диаграма? Постепенно, но целенасочена права нагор, или ups and downs, като основата е нагоре?

# 497 10 март 2018, 20:46 ч.

Мнения: 4 406

Да ще сложа анкетата в новата тема.
Да работа има и входове съм чистила.
Но има проблем, там, където има работа ти я дават е 60 лв на месец, я не.

Аз стоя мна борсата, понеже имам 30 лв на работен ден.
На 16 март заминавам за Охрид. Ако не ме щът в университета, работа има. Почва сезонът.

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 21:10 от Jerry F

# 498 10 март 2018, 21:14 ч.

Мнения: 232

Аз пък след ,като вчера цял ден ми се ревеше на работа,вечерта и днес започнах да изпитвам все по голямо напрежение и недоволство,че трябва да ходя там.Егати уж всичко беше ок и поносимо,и изведнъж след вчера ,без нищо съществено да е станало започнах да чувствам,че не ми е там мястото,не ми е приятно там.Чак няква паника ме обзема,като се сетя,че трябва да отида утре пак.Е това пък какво е ,то че ще ходя,ще ходя докъто не излезе нещо по добро,но защо така без причина обърнах мнението си за там на 100градоса.Егати всеки ден съм с ново двайсе.

# 499 10 март 2018, 21:16 ч.

Мнения: 10

То никък не е лесно да се работи с пр , ми то не са буци в гърлото , задушаване , гадене , ще се умира и до безкрайност. Аз колко съм се крила в толетни и пила валеряни и валудили. Дъвча и дъвка , че се ми се гади, даже колеги ми правят забележка че невъзпитано да се дъвчи абе какво да разправям.

# 500 10 март 2018, 21:31 ч.

Мнения: 415

Ренатка, много е трудно да се работи с ПР. Аз лично два пъти съм напускала заради това, също защото не се чувствах на място. Казвай си, че това работно място е временно и няма в крайна сметка да работиш вечно там. Живей ден за ден и си казвай, че не ти пука за работата. Аз на втория път едва си изработих предизвестието. И в момента в който казах на шефа, че не издържам на напрежението ми падна камък от душата. Почувствах се свободна и доста по-добре.А всъщност работата ли те доведе до това състояние?

# 501 10 март 2018, 22:45 ч.

Мнения: 234

Цитат на: OutOfNowhere в сб, 10 мар 2018, 19:52

Ей това което се обяснява в този пост и мен винаги ме е озадачавало, това че спираш ривотрила или го намаляш дали не е защото го отнемаш от тялото което вече е по свикнало с него и когато го намаляш или спираш бум то си го иска а ти не му го даваш и това води до симптомите също, моя опит с това тепърва ще го разбирам все се чудих влошават се щото го намалям или щото е от състоянието ми,немога да повярвам сега че що годе съм добре без него след четири години прием и зверско отказване честно мислех че без него не мога да живея.

# 502 10 март 2018, 23:50 ч.

Мнения: 2 286

Да се присъединя и аз към оплаквачите. Днес пак бях на интервю. Пак излязох от сградата в депресия. Мисля, че окончателно мога да си поставя дори и сама диагноза социална тревожност и фобия. Да бъда сред хора за мен вече е същински ужас. Подгъват ми се краката просто, почва се едно присвиване на корема, разстройство, гадене, искам да стоя през цялото време в тоалетната, треперене, и някакво нереално усещане...какво е това не знам, все едно гледам от страни някак си и не съм аз там, не чувам какво ми говорят. Ревах по улиците, не мога да се сдържам просто...какво ще правя със себе си не знам, в гората ли да ида, как ще живея като се оказва, че съм придобила страх от хора, общуване с непознати, места с много хора?? Много съм отчаяна днес пак. Трябва да почна работа, а просто не знам как с тоя страх неистов ще се справям.
Обмислям да почна АД, само ако може да ми тушира това нещо. Тоя кошмарен страх. На всичко вече съм готова да спре...Чудя се дали АД би помогнал за нещо такова според вас?

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 23:55 от lovely

# 503 10 март 2018, 23:59 ч.

Мнения: 415

Lovely, пробвала ли си с психолог? Друго, което на мен ми помогна да преодолея социалната тревожност е слушането на медитации с позитивни утвърждения. Поработи да си върнеш самочувствието, грижи се за себе си и прави хубави неща за себе си-ще има ефект, ще видиш. Късмет и бързо излизане от дупката Simple Smile

# 504 11 март 2018, 08:20 ч.

София
Мнения: 1 555

Лъвли, би трябвало АД да ти помогне и за това, консултирай се с психиатър. На мен ми помогна за това, иначе не можех да стоя с никой, дори и с приятели, не излизах изобщо, по телефона ми беше трудно да говоря. А това, което описваш се нарича дереализация и понякога е част от състоянието ни.

# 505 11 март 2018, 09:36 ч.

Мнения: 234

Здравейте. Днес е чудесен ден и аз след малко мисля да потренирам за тонус. А от днес свалям дозата на Ципралекса от 1 таблетка на половина на ден и така месец занапред и после край с него и оставам чист, мале дори немога да си спомня кога запоследно не съм взимал нищо и искам да знам как ще бъда по добре без нищо или със страничните ефекти на разни медикаменти и нямам търпение да разбера! Все пак 10 години съм на всякакви боклуци време е да разберем как е по добре! Преди мислех че немога да живея без ривотрил и АД а сега няма страх няма нищо то аз никога не съм имал страхове те доидоха от хаповете от главоболие тип мигрена го докарах до ПР. Това лято ще е момента на истината за мен и съм безкрайно щастлив че отказах Ривотрила да минах през ада но сега се чувствам свободен!

# 506 11 март 2018, 09:37 ч.

Мнения: 232

Цитат на: Dani_dani_p в сб, 10 мар 2018, 21:31

Дани всъщност не работата ме докара до тук.Дори мисля,че това,че си седях в къщи изигра голяма роля.Колкото до работата,аз съм била там само 4дни,и странно ми е уж всичко ми харесваше за момента.И изведнъж се от онази вечер се появиха мисли от рода сърува ли си да се скапвам за толко пари,ми ако намеря по хубава работа и ме карат да карам предизвестие ,кой ще не чака и всякви такива.Напрегнах се нещо,ясно се бях подготвила,че тази работа е компромис докъто намеря друго,а само няколко дни след това просто изпаднах в паника.Усещам напоследък,че съм постоянно раздвоена.Все ги мисля нещата и както съм сигурна в нещо така се саморазубеждавам сама.Няка паникйосвам се и никога не съм сигурна кое е правилното решение,все съм раздвоена.

Последна редакция: нд, 11 мар 2018, 09:46 от renatta

# 507 11 март 2018, 10:05 ч.

Мнения: 234

Абе понеже доста изучих и продължавам да уча постоянно за медикаментите и тяхните странични ефекти и всичко останало, снощи четох световни статии относно много медикаменти и тяхното действие в американски и европейски сайтове и стигнах до един медикамент които са го мислели за пробив във психиатрията но се оказал поредната голяма издънка която била свалена от продажба 60те години и това бил Хлорпромазина още наречен Торазин които бил измислен отначало като формула за синтетична боя а после използван за лоботомия и парализа при прасета за по безполезнено заколение защото спирал темпоралните лобове в мозъка и изключвал двигателните им функции, толкова вредно лекарство че фармацевтичните гиганти били осъдени и лекарството спряно от производство а следващия пробив било нововъведението Валиум още така наречения Диазепам които е между 1960-1980 най продавания медикамент за всички времена.

Та относно Хлопромазина някои тук не го ли го взимаше, защото именно това ми направи впечатление и се спрях на него, и откъде сте сдобили с това лекарство което е спряно към зората на 1960г. нима в Бг още е на пазара, защото в Аптеки Фрамар се продава и направо съм изумен?

Последна редакция: нд, 11 мар 2018, 10:26 от Donchev12