Паническо разстройство - 58

Изследванията ми са готови и всичко е в норма. И сега, къде да търся причината? Да звъня ли за смяна на лекарствата, след като всичко е на ред, или да ги пия още 3 месеца и после да се чудя как да свалям кг. Депресията ми ще ме доведе до депресия.

Какво означава в норма?Много често оптималните нива се разминават от нормите и не всичко е наред.

Благодаря за темата!
Пожелавам на всички ни повече положителни мисли и емоции!
И успех в борбата с ПА!

Здравей, dt! много полезно мерси, да, и аз искам да разбера, защото и на мен ми казаха от клиниката, че всичко е наред, но не съм видяла още самите резултати, а ми каза приятелка, че може показатеите да в норма, но реално не знаем колко са оптималните и дали за нашата възраст са нормални. Защото, както ти казваш може да са добре, но някои или да са много високи или много ниски, пак в границите. Благодаря ви!

Това са.

TSH ти е високо и ft 4 трябва да е между 15-23 в тези единици,но глюкозата,инсулина и холестеролите са добре.Това не изключва проблем разбира се,защото не са пълни изследванията.Дали ще задълбочиш търсенето ти си решаваш.

Тово е пакет на лабораторията, където ги пусках. Чакам отговор и от невролога ми. Кои са другите идследвания, които е препоръчително да пусна?

До Quatre.
Ако изобщо може да има положителна дума когато се говори за тея ла.на, 5-6 години период си е добре… а като дойде, ясно ше е относително , но горе долу колко време те държат? Мен горе долу месец два в тежко състояние , после малко и бавно излизам, но сега вече 5 месец не знам на кой свят съм. За това и обмислям да пробвам хапчета, с уговорката с жена ми, че ще им дам шанс заради семейството но няма да ги пия 2-3-5 години. Не искам да съм зависим от химия. Както казва една моя позната работила дълги години в психиатрия, кел файда като нямаш паник атаки , като хапчетата ти изпиват всяка емоция в времето. За това ще им дам шанс , колкото се може в по-малък период. Дори да има 100% ефект и да забравя за тея състояния.. Не мога да се наканя да ги почна, понеже тука от неделя ми е адски зле, а като чета тук, 90% от АД явно в началото ти усилват оплакванията и все уж чакам малко по ок да съм..ще видим какво ще стане.. лято идва, трябва да се стягаме , че си ….

deninnka1много е дълго и затова ще сложа в скрит текст.Хипохондриците да не четат.

Здравейте, днес ми е 5 ден на 1/2 есцитакон и клоназепан. Аз по принцип съм със замайване, но след 3-тия ден има моменти, в които много се засилва. Това от страничните ефекти ли ще е?
Иначе по леко го приемам, умора, сухота в устата и замайването са основно. С клоназепан а си спя прилично, а през деня направо ме прави на парцал и то 1/4. Личния ми даде 2 седмици болничен, дано се стабилизирам до тогава.Ако изчезне това замайване мисля, че ще съм в пъти по спокойна и по добре.

По принцип се оправям изцяло за около 6 месеца и толкова съм пила хапчета най-дълго, но сега нещо май буксувам полуизплувала, но не съвсем. Отчитам като ненормално състоянието в което сутрин ми се гади и имам тревожни мисли как ще пътувам рано за да заведа детето на градина(пътувам извънградски път). Когато се махнат тези симптоми и свикна с новото местожителство(защото и тази промяна много ме разлюля) ще считам, че съм се оправила. Иначе най-тежкият период е около първите 2 месеца докато се задействат лекарствата, толкова ме държи и сърцебиенето, но този път ми изписаха бетаблокер и не се мъчих чак толкова и си спях добре. Сега обаче пия от септември все нещо, като ноември ми изписаха правилните неща, ама гадене си имам сутрин още. Ако почна да ходя на работа в офиса сигурно и това ще ми мине, трябва ми някаква промяна, защото отвкъщи почти нищо не правя и нямам особено движение, нито пък социални контакти. И аз не искам да пия АД с години, все пак искам и още едно дете и от тия глупости не мога да се реша. Иначе ми бяха изписали Стимулотон, Левид и Хидонин. Сега съм си оставила само 1/2 Стимулотон и при проява на тревожност Хидонин вечер преди сън. На мен не са ми засилвали в началото нещата просто им трябваше около 2-3 седмици да подействат. Втората психиатърка ми нацели лекарствата, все пак работи в психото😂 Първата като й казвах, че не ми действаха само ми увеличаваше дозата и ми писна, така бях измършавяла от неядене и свит стомах от гадния Бринтеликс.
Ама ти не се мъчи така човек, хайде че наистина лято идва

Здравейте! Записвам се в темата заради съпруга ми. ПА започнаха през януари, само нощем, 2-3 пъти общо. Сбъркахме ги с алергична реакция, защото имаше само затруднено дишане. След противоалергично минаваше. През ум не ни е минавало за ПА. Края на януари бронхит с тежък асматичен пристъп, болница, снимки, консултация с кардиолог и пулмолог. Изпи си лекарствата е се възстанови. Спря цигарите - нещо, което и в най-смелите си мечти не съм си представила за човек, който пуши по 1к на ден от 30г. И след тоя бронхит започна големия ужас с тия ПА до един тежък пристъп, който продължи 3 дни. изследвания на ЩТ са ок, ц-реактивен протеин ок, д-димер 2, 5 пъти над нормата, ехография на сърце ок, холтера показа висок пулс на моменти, коронарография ок, холестерол малко завишен, кръвно ок. Заключиха, че здравословно е ок и проблема е психологически. Среща се с психолог, не иска психиатър и АД. Пие аспирин и някакъв бетаблокер.
Заговорих се днес с една приятелка и ми стана интересно и реших да ви попитам. Зет й е с ПА, припада като види кръв и при зъболекар. Съпруга ми също, припадна и на коронарографията. Стана ми интересно съвпадението. При вас така ли е? Братът на мъжа ми е същия, не знам да има ПА, обаче.
Как се справят половинката ви с вашите ПА?  Как се отнасят с вас? Как ме съветвате да подхождам по тази тема Аз съм в потрес, не мога да повярвам какво ни дойде до главата, не смея да говоря много по темата, защото не знам да не го засегна или да предизвикам нещо. Не съм вярвала, че изключително спокойния ми мъж, здраво стъпил на земята, ще ме гледа с ужасен поглед без да може да дефинира от какво е този страх.
Ще съм благодарна да споделите

Аз два пъти съм имала ПА и нито едната не е имала конкретна причина.Просто изведнъж имам чувството че умирам.Без страх,конкретни мисли за нещо определено.Дори няма време за мисъл.Изцяло физическо усещане за около 20-30 мин.
Не можеш да обясниш това на човек,който не го е изпитал и затова и не съм се опитвала да товаря близките си с тях.А ти как да се държиш в случая никой не може да каже.Отношенията са си ваши.И все пак не е смъртно болен нали?Винаги може да се намери решение,особено ако посети психиатър.

Конкретно при мъжете не се ли овладеят с хапчета нещата , продължават да затъват. Ако ще си спасяват работа, брак , социални контакти или там каквото има за спасяване, само хапчетата са лечение. Искат не искат зависимости или там както му викат, вече е въпрос на избор. Избора не е добър - загуба във времето на семейство, работа и т.н. или загуба на емоции. Над 70% от мъжете над 30г. С ПР са изоставяни от партньорките си или са с рога. Това е положението - хубаво, грозно... Това е.