Паническо разстройство - 58

Така е, трябва промяна в начина на мислене и възприятие, премахване на "дразнители", промяна в хранене и двигателен режим, но когато човек е мн зле физически и психически за мен е нормално да чака първоначално на хапчетата да го вдигнат, за да започне някаква промяна. Лично аз, като не мога да стана от леглото, за да отида до тоалетна, да се изкъпя, на пазар, да сготвя и т.н каква промяна да стартирам .... абсурд, иначе осъзнавам, че това е голяма част от решението.

Ужасно вулгарно мнение! И то точно в тази тема. Няма как да знаете кой какво прави и не прави. Вие нали сте добре, какво Ви интересуват другите? Не всички в темата са на хапчета и всеки се бори както намери за добре. Хората сме станали ужасни, честно.

Всички го осъзнаваме, въпросът е, че става бавно и трудно, но ще стане. Отделно, че живеем в супер нетолерантно и опростачено общество.

Ами никой не пише какви усилия е положил в тази насока,какви трудности е срещнал и тн... Вулгарно е не моето мнение,а това че млади хора - здрави,прави ....се тровят с една камара хапове-опиати и други,които Бог знае как действат на мозъка и само се жалват,че хапчетата,видите ли, не помагат....И кво значи "не мога да стана от леглото"? Какво- инфаркт ли ще получиш,ще припаднеш ли, ще умреш ли, какво? Само се самосъжалавяте. Стани,изчисти, разходи се 2,3 км пеша, копай градината, измори се и да видим....Като толкоз ви е страх от пулса,пий бетаблокер назначен от лекар . Голям страх ,че ще умреш! Голяма работа...Всички ще умрем,кво толкова... То пък туй живот ли е-лежи като парцал и гълта хапчета

https://psiholozibg.bg/antidepresanti-ili-psihoterapiya-zat/

the_demon, имаме много мъдра поговорка за твоя случай - "здрав на болен не вярва". Нормално е, в нашето общество кое ли е наред, че и отношението към тези болести да е наред.
Няколко обясненийца като за начинаещи:
1. Това, че са наречени "психични", не значи, че това е "само в главата". Когато е само в главата, хората дори не го отразяват. Когато е само в главата, не е болест. И състояние не е. Нищо не е. Здрав си. Точка.
Проблемът идва, когато мозъкът се "разцентрова" и започне да работи като развален двигател (подчертавам *мозъкът* - а не психиката). Е този тънък момент ви убягва на вас, които не сте го изпитвали. Като започне да не работи нормално, а знаем мозъкът командва всичко останало в тялото, какво се случва в тялото? Случва се леш, ама яко. Всички теми дотук, 50 и кусур, ако си забелязала, се фокусират върху физическите симптоми основно, няма да изброявам и да давам примери. И това не са измислени симптоми, съвсем реални са. Наричат се *функционални* проблеми, синдроми и т.н. Това означава, че органът е здрав (няма фиброза примерно или някакво нарушение в тъканите, което не се възстановява), но инервацията към органа не работи правилно и изпраща грешни сигнали.
2. Учените не са разгадали как работи мозъкът, но са забелязали, че примерно серотонинът се изчерпва много бързо и не се задържат достатъчни количества серотонин в синаптичните връзки между нервите и оттам чувството за благополучие изчезва. На тази база са направили лекарства (АД), които да възстановят равновесните стойности на тоя хормон. Когато чувството за благополучие се върне, се наместват и другите хормони (допамин, норадреналин). Понякога е нужно допаминът да се регулира, а не серотонина, за да се възвърне хормоналния баланс.
3. Ти сама си видяла какво е да имаш хормонален дисбаланс и как си се чувствала и то от второстепенен дисбаланс, на щитовидната жлеза, а не базови хормони, които участват в това човек да има чувство на равновесие и благополучие. Смятай, когато се разбъркат базисните хормони, какво се случва...
4. Да, може да не ти се вярва, но има случаи хора да не могат да станат от леглото. С очите си съм виждал дете, изпаднало в ступор заради смърт на родител, носено от възрастен, пред кабинета на психиатър. Отиди да му обясниш да стане и да си размърда задника и да не се лигави, а да вземе да свърши някаква работа.
5. Умората, предизвикана от тежка депресия, е толкова реална, че не можеш да си преставиш. Не опира до страх или някаква въображаема причина. Напълно реална, смазваща, до степен да не можеш да стоиш прав или седнал, да не можеш въздух да си поемеш от умора, въпреки че само лежиш и нищо не правиш, все едно си тренирал силово нонстоп в продължение на часове, само че без удовлетворението от тренировката.
6. Имах и други неща на главата да напиша, но тъй като съм наясно, че няма да осмислиш прочетеното и да се замислиш поне малко. Да попитам - наистина ли се смяташ за по-умна от учените и медиците, работещи в цял отделен самостоятелен клон на медицината - психиатрия?! Помисли и си отговори на този въпрос с ръка на сърцето. И да, хората пият хапове, приеми го най-накрая. Ако си дошла в темата само за заяждане, а не да научиш нещо или от любопитство, ами тъпо е. 50 и кусур теми само за паническо разстройство (изключваме депресиите, окр, бар и т.н., защото те не пишат много). Ами приеми, че има такива болести и те може би, може би не са баш това, което ти си представяш, ами може би, може би са нещо по-различно от това, което е в твоите представи като здрав човек, който никога не се е сблъсквал челно и персонално с тях...
...
И да се допълня, че забравих. При определени хора лекарствата не действат. Нарича се treatment resistant - неподдаващо се на лечение разстройство. Колкото по-гадна е болестта, ако можем да ги степенуваме по гадост - ПР, ГТР, депресия, ОКР, БАР, гранично личностно разстройство, психоза, шизофрения - толкова по-висок е процентът от хора, които не се повлияват от лекарствена терапия. Това съществува и при други болести, не само при психичните. Факт е, за съжаление. Медицината не е съвършена, постоянно се усъвършенства, постоянно се търсят и намират нови терапии, точно заради това - при някои болни наличната досега медицина не може да помогне. И не, с позитивно мислене и усмивки не се лекува - нито ПР, нито рак, нито сърдечно-съдови, бъбречни и всякакви болести.

Здравейте. От почти 2 седмици съм с ужасно пищене в ушите, тревожност и безсъние. Като не знам кое от кое тръгна.Нещо като омагьосан кръг се получи.. Преди съм се справяла с паническо разстройство с терапевт без лекарства, само с ривотрил 0.5 в самото начало и то при нужда. Т.е. не повече от 5 пъти да съм го вземала. Последните седмици се наложи да взема на няколко пъти клонарекс за спане - 0.25 веднъж и 2 пъти 0.5 и имаше подобрение, поне откъм съня. Сега обаче усещам, че отървам юздите и не мога да се справя само "със силата на ума" и ми е доста трудно да се мотивирам да правя нещо по-различно от това да мисля за шума или за психическото си състояние. Посъветвах се с психотерапевта и той ми каза да вземам 0.5 ривотрил сутрин и вечер в рамките на една седмица, докато си върна баланса, за да работим терапевтично. На мен ми се струва прекалено голяма дозата, но вярвам, че ще ме вкара в правия път. Терапевта ми твърди, че не е чак толкова голяма...но не знам. Моля за мнение.

НямаСмисъл, първо: не е работа на психотерапевт да изписва каквито и да е лекарства, особено пък такива със зелена рецепта. Ще ви кажа при посочените от вас симптоми, какво бих направил аз: отивам при личния си лекар, обяснявам му подробно какви проблеми имам и той да реши при какъв специалист да се отиде - дали ушен или невролог за пищенето в ушите, дали психиатър за тревожността, той ще прецени, това му е работата.

За методи за справяне без хапчета и без медицински специалисти, ще оставя the_demon да обясни, тя е специалист по позитивно мислене и прекопаване на градинки.

Моя е грешката - психиатър е. А шумът се появи от стресови ситуации в повече последните месеци..

Здравейте! Може ли някой да ми помогне с мнение относно оптималните стойноси на кръвните ми резултати. Казаха, че са нормални и не се налагат действия или лекарства, но бих искала да потърся още мнение, затова, който знае и може да ми помогне, ще се радвам да се включи със съвет или мнение. Ето ги:

Може да питаш и в тази тема
https://m.bg-mamma.com/?topic=1513907

До голяма степен съм съгласна с the_demon.Освен Георги,никой друг не е споделил начин за справяне с проблема си.Темата е отчетна-кой какво пие,по колко,какво ще е следващото и т.н.Не е въпроса само в положителното мислене(за мен е "ала-бала"),убедила съм се,че насила не става.Хубаво е да се споделя например работата с психотерапевт(ако някой работи с такъв)и начина,по който се работи.Начин на живот,други здравословни проблеми,промяна в нагласата и осъзнаване на проблема,хранене, добавки,трнировки,хобита.Всичко това оказва влияние върху химията в мозъка.

Мерси много ) пуснах ги там, ще ви докладвам за техните мнения, може и да има нещо полезно:)

dt, има една особеност, че тези, които са се оправили/справили по какъвто и да е начин, отдавна не пишат тук. Тук пишем хора, които за момента не сме се справили. В тази връзка не виждам и вие да сте писала някакви методи, техники за справяне или пропускам нещо?

Да,пропускате.И не,не съм съм в разцвета на силите си.Но поне търся алтернатива и затова съм още тук.

Тоест търсите, обвинявате другите, че не пускат някакви вълшебни илачи, магически формули, но и вие не предлагате нищо
И на кое точно търсите алтернатива?

Е аз пиша. И съм казал за мен универсалното решение. Няма как да не помогне. Аз мнението на Демона го подкрепям. Сурова е, но това е истината. Извън кататонични състояния, чиста ГТР с ПР и още някой бонус не са оправдание да не се изправиш от леглото и да не идеш да вървиш едни 5 километра примерно. Да, ще ти е лошо, ще ти е гадно, ще припадаш и умираш около 100-на пъти, но това е. Приема на хапчета е само допълнение. Те помагат, но без необходимите промени в човека, не са решение. Ако се разчита на хапче - резултата е често злоупотреба с някакви вещества, нови пороци и т.н. Аз не ангажирам отдавна никой с мнението си, нито искам някой да ме чува. Но пък и не пия хапчета примерно. Минах през невероятна мизерия и панически бонуси, за да се изправя по силен, с необходимите промени.