Паническо разстройство - 57

Здравейте на всички. Както виждам всички сме с горе долу едни и същи проблеми.
Моята история , за пръв път получих ПА на 13 години, естествено не обърнах внимание, но след това получих още 2-3 пъти и родителите ми ме закараха в болница, пълни изследвания , Холтер и каквото се сетите, всичко ок , заключение Луд, тогава май още не беше модерено ПА. Продължих си живота, макар и с корекции, но ПА си живееха с мен пред цялото време. Сега съм на 33 години и ПА още са с мен. Разликата е в симптоматиката и начина на протичане. Вместо като голям мъж да става по-лесно става все по зле при мен. Атаките са дълги и доста упорити, започна се със страх от излизане сам, на работа винаги да има някой под ръка ако стане нещо да има на кои да звънна и тн и тн , познати неща да повечето. Проблема е че вече имам 2 деца и тях не ги вълнува моите пяник атаки. Доста време бях се “оправил” но от януари месец се върнаха с гръм и трясък, до толкова че оставяме децата на баби и жена ми идва с мен на работа за няколко часа.. работя вечер. Оправия явно няма, пак се почна ходене е по лекари. Ходих на кардиолог и за моя изненада, ми поставиха диагноза хипертония. Запознах да пия хапчета за кръвно плюс такива за пулс, тъй като пулса ми не падаше под 100. Първите дни бях ок и си казах яно ПА са св отключвали от кръвното, да ама не. След седмица брутална паник атака , при квото за пръв път ми се наложи да се обадя на линейка слее 20 години паник атаки. След случката си казах че няма какво да стане и не може така и отидох на психотерапевт. Изписаха ми Ципралелс по 1 тб дневно и диазепан в началото докато почне да действа АД, само про криза от 1 до 3 да го смуча като валидол. Излязох и реших , че няма да ги пия. Тъй като доста неща трябва да променя в живота си. Каро почнем от спиране на алкохол и цигари ( не съм алкохолик, на седмицата пия вечер по 50-100 грама ракия със салатата на 2-3 дни)
Почнах да се мъча да излизам от това състояние както съм излизал стотици пъти, но няма този път агресивно доста. От сутрин до вечер ми е зле, постоянно поличавам атаки, влязоха и нови неща, като това че снощи излязах от нощна смяна и не можах да мигна цял ден и тн. Отделно ме е страх защото съм чувал , че в началото ти е двойно по-зле, каро почнеш с АД, а реално не мога да си представя колко по-зле мога да съм от това в момента. Почнах често да губя реалност за нещата, гледам в една точка и все едно че няма и какви ли не още гвдории , които явно с годините се появиха.
Та много объркано стано но то трябва 5 дни да пиша ако искам всичко да кажа..
Въпроса е да поя ли хапчета или да се мъча отково сам да излизам ? При мен пА са си доста сериозни, не ги получавам от скарване с жена ми или от това че манджата ми е солена.. от това което съм забелязал , явно се трупа трупа трупа и точно когато съм най - добре и спокоен, бам с пълна силна. Проблема е че вече както споменах с годините , нещата стават по различни и ме е страх да не свърша в лудница или да си докарам някой инфаркт с това високо кръвно от самонавиване..
благодаря предварително и се извинявам за всички грешки, но не съм свикнал да пиша от телефон толкова много.

PP90 моят съвет е да пиете хапчетата, поне докато не спрат атаките. С времето ще отшуми всичко, но кръвното ви е от тревожността. И да наистина сте прав,, че с напредване на възрастта стават по-зле нещата🥴 Мислите за лудница всеки ги е имал и всеки го е страх да не стигне до там. Истината е, че нормално разсъждаващи хора като нас са просто чувствителни и мислите ни се отразяват на физическо ниво просто и лекуваме едни симптоми само след това-сърцебиене, виене на свят, слабости в крайници, безсъние, гадене и т.н. При всеки се отключва от различни неща-промяна, предстоящо нещо, страхове. При вас сега последно от какво се отключи? Убедена съм, че има причина.

Здравей. Благодаря за отговора. Както съм написал, при мен никога не са си отивали, винаги съм си имал едно на ум, винаги съм избягвал ситуации които знам че ще ме вкарат във филм. Примери ся затръстеяния , пътувания надалеч и тн. Но това от което св отключи изведнъж беше ситуация на работното ми място, човек запали нов вид наркотик с лола, при което като разбрах , си вкарах филма че съм го вдишал и бях доста зле 2-3 дни. Но после всвкяш пренебрегнах ситуацията и дойде една вечер, в която режех мезе и изведнъж ми изтръпна цялата лява страна и все едно някой ме стисна за ръката, зави ми се свят, хукнах веснаха към вратата с ключ за кола в ръка ( нормално про мен че като получа атака винари тръгвам на някъде , предполагам към болница .. ) седнах излетих си кръвното беше леко високо , но 149 пулс. Което още повече ме уплаши, но се събрах и се справих, но след нея вечер , малко по-малко без да разбера попаднах в капана на атаките. Спрях да пуша, нещо нормално за мен когато съм в такива ситуации , защото решавам че ми става лошо от цигарите, спрях да пия кафе, рязко намалих алкохола и събиранките с приятели и така вече 5 месец, в който само ходя на работа и вкъщи , но всичко това е съпроводено с големи мъки. Особено докато съм на работа и когато се прибирам сутрин в задръстването , много тежко ..