Паническо разстройство - 31

Привет момичета! 😊
Нахлувам в темичката ви, като излекувала се (уж),пу-пу!
Минах и аз през този ад и бях в него за доста години! Пих какви ли не лекарства, от които ми беше още по-зле! Накрая станаха големи катаклизми в живота ми, разведох се и сега съм чисто нова! 😁Шегувам се! Едва ли това точно ми е помогнало, но исках просто да ви окуража и да ви кажа, че лекарството е вътре във вас! Не го търсете отвън, в лекари и не се вкопчвайте в хора! Повярвайте в себе си; разберете цената си и се обичайте! Най-вече винаги гледайте на нещата позитивно! Знам, че е доста клиширано, но е истина!
Не успях да прочета цялата тема, но ми направи впечатление изказването на момичето, на което са отказали работа от две места! Не го приемай по този начин! Не си ти виновна! Най-вероятно са предпочели другия кандидат, защото е отговарял на повече изисквания, иначе биха ти се обадили да те помолят да започнеш по-рано! За сметка на това пък, теб те чака още по-добро предложение съвсем скоро!
Исках да кажа, да не си позволявате да изпадате в мрачни мисли и самосъжаление! Това е пагубно! Окуражавайте се сами и си вярвайте! Доброто, отредено за вас е някъде там и ви чака да си го вземете! Успех момичета! 😘😘😘

Да, много си права! Клиширано ! И определено е сипване на сол в раната на много от нас. Писна ми  от ежедневни подобни лозунги. Ако действително си минала през ПР, едва ли щеше да говориш така.

Благодаря за позитивизма. 

Уважавам мнението ти и имаш право да го имаш! Минала съм и само аз знам как! Исках да споделя, че лекарствата ми действаха зле на мен, а още по-зле хора, които ме обвиняваха, че нямам причина да се чувствам така, както се чувствам!
Не разбрах по какъв точно начин, позитивното мислене е "сипване на сол в раната". Колкото и да не е ефикасно, за тези които не вярват в него, то със сигурност не е вредно! Не знам някой да се е излекувл от каквото и да е, като му казват, че няма никога да се оправи! Всеки си има начини! Успех желая на всички! 💗💗💗

Ами те на всички ни действат зле лекарствата, но пък не можем всички да се разведем и да си направим клуб на веселите разведени, за да  се преродим......ако това ти беше идеята. Аз обожавам половинката си и знам, че взаимно се заслужаваме и ако не вярвах в позитивизма, нямаше да имам това прекрасно същество до себе си. Просто подходът ти е малко банален. Във фейсбук ежедневно се ръсят подобни щедри откровения...Тук също ни навестяват такива феи като теб, за да ни наръсят със златен прашец. Просто на хора, на които им е до болка познато това състояние......Оф, защо ли се обяснявам. Давай.....Ако по този начин се разтоварваш, нека пък бъдем полезни и ти бъдем отдушник.

Изобщо не смятам, че развода ми е помогнал да се излекувам. Това е страхотно, че имаш прекрасен човек до себе си, който те разбира и подкрепя! Идеята ми е, че всеки сам трябва да намери причината  за състоянието, в което се намира и да разреши проблема. Аз лично говорих с много хора, доктори и други с моя проблем, и опитвах всичко, докато се освободя от този капан.
Не съм писала с идеята да сте ми отдушник! Успех на всички и извинявайте, че ви наруших спокойствието!
" Ако искаш нещо да се промени, трябва ти да промениш нещо!" ❤

Алина защо така буквално приемаш поста.Чудя се и защо така лесно ти изглежда,че са станали нещата при Mom.Тя споделя как е станало при нея.Нали в основата на всичките ни приблеми е нещо което ни подтиска,тормози,или пък не можем да првживеем.Кигато човек открие причината за състоянивто си,трябва да работи в посока промяна за да се излекува.Поне така твърдят всички лекари,статии и учебници.Mom е открила своята си причина,не на всички ни че да се разведем всички ,и да се оправим.Но не мисля,че и е било лесно.Изобщо не се съмнявам,че едно съжителство с грешен човек може да е носител на ПР.Дори обратното,в 60% от случаите ако не и повече,партньорите изобщо не са толкова мили,добри и съпричастни.Много често в семейството не сме разбрани и подкрепяни,крием,лъжем,чустваме се неудобно от състоянията си от уж най близкия ни човек.От страх да не останат сами хората с ПР постоянно оправдават партьорите си за това,че не ги разбират и подкрепят.Но определено тези неща наслагват още тревожност,напрежение и дисконфорт в душите ни.В повечето случаи дори ние самите не можем да видим проблема,защото оправдаваме близките и често обвиняваме себе си за ситуацията,но подсъзнателно проблема дълбае.Самата аз съм имала ситуация в ,която споделям с приятелка,че нямам никакви проблеми в къщи,а съм зле.Но при по подробен разговор кое,какво,как е стигнахме до извода,че неща малки на пръв поглед с който се примирявам ,и не им отдавам уж привидно значение,ме тормозят вътрешно.С такива уж малки неща,се научих вече да не свиквам,а да моля или човека до мен да не ги прави,или аз да променя виждането си за тях,че да не ме тормозят подсъзнателно.Така,че аз се радвам когато човек е открил какво го тласка надолу и е намерил смелост да се освободи.Ясно е,че при всеки причините са различни,виждам и,че когато някой ги открие и премахне,ние който още се лутаме някак прости ,лесни и безсмислени ни се виждат съветите,но ако се замислиш по дълбоко,ното е лесно да мислиш позитивно,нито е лесно да си промениш мисленето,нито е лесно да промениш обкръжението си,нито пък е лесно да вземеш решение да напуснеш човека до себе си,дори и да виждаш,че той ти вреди.Лесно ни изглежда написъно,като съвет,но малко са успяли да го постигнат.

Подкрепям renatta и смятам, че няма нищо лошо човек като mom of 3 да сподели как е излязал от капана. Ако не знаеше какво е ПР едва ли щеше да е тук и да се опитва да помогне.
Хубав ден на всички!

Там е работата, че тя не споделя как е излязла от капана, а започва с дежурните лозунги. Не знам дали сте в групите във фейсбук, но там редовно се появява някой с почти същите реплики и много често този някой се оказва уж случайно и дистрибутор на аквасорс , или нещо подобно, защото те са го извадили от дупката. Не знам, но имам чувството, че тези форуми са ме направили доста мнителна.

Не, бях в една, но ми действаще натоварващо и излязох.Забелязвам и някаква тенденция, че повечето хора са негативни, може би от състоянието си. Влязох тук да споделя моите преживявания и пътят към подобрението. И да вдъхна малко надежда на борещите си. А тези, за които тотално са се предали нямам какво да кажа просто. Дано да няма много такива хора. Защото докато дишаш, трябва да се бориш

Да, съгласна съм. Много натоварват тези групи, но  понякога има и полезни неща. Аз не влизах, но откакто са ме съкратили от работа, съм постоянно пред компютъра. Ами и да искам ,няма как да се предам, ако не заради себе си, то заради детето, родителите и любимия човек. Като гледам как се тревожат за мен, направо се мразя, че съм в такова състояние 

Офф какво се ядосвате и вживявате с тия ПА и ПР, това са пълни глупости и нито хапчета нито нищо ще ви помогне всичко е във вас самите, настроите се и ХОП докато се усетите ще сте добре, ама че работа и във форум седнали да пишат а е толкова елементарно.... хахахаххаха подкрепям Алина я стига глупости! Които не го минал нищооо не знаеее някои се разтревожил пил един валериан отворил форума и тръгнал да дава съвети за ПР и ПА!

Дончееев, ти днес много лежерно го раздаваш. Ще каже човек, че си цъфнал и вързал  Съгласна съм, че е в главите ни, но аз моята вече си я търпя 47 години. Не искам да я сменям!

Здравейте отново! 😊Радвам се, че има и момичета които не спират да се борят! Но е факт, че има периоди, в които просто се отпускаш и нямаш сили да се бориш!
В интерес на истината потърсих отново инфо за ПР, заради една приятелка, която е много зле и има същите симптоми, а докторите се опитват и не могат да намерят физически проблем. Изпратих й материали да почете и да се ориентира към правилните лекари. Тя е в положение на несъстояние да се грижи за детето си...
Иначе, всяка една история е различна и строго специфична и не мисля, че могат да се обобщят причините! Зависи от емоционалността на всеки човек и как управлява стреса. Едни се справят с едно, а други от същото получават ПР.
При мен бяха много неща, натупани през годините- живот далеч от родители и близки, три деца, отгледани без помощ, нонстоп работа, местене в различни градове, нови хора, работа...но всичко се отключи като разбрах за болестта на много близък човек. Тогава започнаха паник атаките и целия ми кошмар.
След това години наред изпитвах вина за състоянието си, криех се от съпруга ми, който ме обвиняваше, че нямам причина да ми е зле, след като имам работа, здрави деца, семейство- всичко! Не можех. да обясня състоянието си, а само се обвинявах....Сигурна съм, че знаете за какво говоря!
При мен подобрението се получи, след като преживях много голям стрес след афера на съпруга ми, месеци лъжи и въртележки, изгубих си работата, бях на дъното...
Явно тогава проработи приказката, че "Когато нещата няма на къде по-зле да отиват, те започват да се оправят"..
Тогава се огледах и се изплаших, че дори не съм способна да гледам децата си в това състояние! Все ми беше тая какво ще се случва с тях! Тази мисъл ме стресна и от тогава сякаш започнах да мисля и действам в обратната посока. Започнах да се боря и да търся изход! Предприех много и кардинални промени в живота си. Смених средата, в която живеех, хората, работата, всичко...Отне ми месеци време, дори почти две години страх, стрес и съмнения дали ще се справя, но желанието ми бе по-голямо от всичко!
Сега не мога да кажа, че животът ми е перфектен, но съм спокойна. Вярвам в себе си и се обичам!
Това ми е идеята и смятам корена на проблема(поне при мен) - липсата на реална самооценка! Когато нямаме самочувствие и не вярваме в себе си, ние се страхуваме от провал и не се осмеляваме да рискуваме. Трудностите, през които минаваме, още повече задълбават нашата неувереност, а близките хора, от които които не получаваме разбиране, направо ни довършват! Това смятам е разковничето- започнете да си вярвате- намерете си ново хоби, запишете някакъв курс, опитайте да праеите неща, които винаги сте искали, но не сте имали смелост! Опитайтте се да намерите себе си! Успех на всички! 💗

Donchev12, има хора като теб, които не искат да се борят, а вярват във вълшебното розово хапче! Аз не им повярвах, защото от всички видове лекарства живеех като зомби- цял ден ми се виеше свят, а нощем не можех да спя! Постоянно гадене и всякакви други странични ефекти! Не можех да си позволя да легна с месеци и да гледам в тавана. Може да нямах паник атаки с лекарствата, но и нямах нито физическата, нито психическа такава способност да работя и да се грижа за децата си! Радвам се, че на теб са ти помогнали! 🌞

Ами то по принцип, който се обича-не боледува. Откак надебелях и остарях-направо се мразя. Дори пред огледалото не заставам. Как няма да съм болна.