Взаимопомощ

Пробвах да го редактирамредактирал и не става и опции търсих и не намерих,Има си нещо някъде,ама не го откривам ще поровя още малко и ако не го открия ще питам някой,който има тема и е вмъкнал текст.Ония ден прибирах яденето да не се развали не че е кой знае колко топло,но все пак,бях взела и топче тоалетна хартия да сложа в тоалетната и сложих хартията в хладилника и се усетих чак когато се нямаше къде да сложа яденето в тоалетната.Дано да отминава тоя период,че толко простотии мога да направя,че няма на къде.Вчера си мислех,как като съм бременна всеки път като ритне бебето и ще съм в ужас и се паникьосах,гледах да не го мисля още от сега,но...дано не стане като му дойде времето.Вие как сте момичета?

Ами аз какво да кажа... както споменах и при мен е така. Иначе днес пак съм на работа. Замествам черните мисли с работни, поне до където успявам. Не че се справям добре.
А ние както говорихме преди няколко дни за боледуване и ей го на ... почивните дни бях с температура и хрема, но се позакрепи положението /да чукна на дърво/. Ние уж сега трябва да се пазим, а то пак на нашите глави. Но нали все трябвало да го гледаме от хубавата страна.
Ама то проблеми от всякъде и на работа. Не стига всичкото, което ни се е случило ами сега искат и пари да им връщам за едни придобивки от миналата година и защото съм била в болнични... ся връщай попе.

Защо да връщат,връща се ако си взимала майчинство,как така ще ти искат парите от болничен,на мен ми пускаха болничен до този месец и нищо не съм връщала,разпитай хубаво може да те цакат нещо,че на мен пък ми взеха за осигуровки 150 лв.,а си имах всички осигуровки,та според мен извъртяха някаква далавера.
П.п бързо оздравяване,че е гадно да си болен,наляга те още по-голяма депресия,мен ме мъчи някаква кашлица и на лекар не стъпвам.

И аз от темата с настинките и голямото ни пазене ... та съм на антибиотик. Детето и то кашля като магаре. Но поне говорихме с мъжа ми и решихме, че ще почваме опитите от другия месец. Достатъчно време мина, трябва ни положителна емоция вече. Говорихме и за това, че според мен той сякаш не страда, много лесно някак си превъзмогна ситуацията, което мен много ме натъжава. Сякаш не му пука толкова. Да, винаги ме утешава, когато съм разстроена, но ... Не говорим за детето, сякаш не го е имало ... А аз се измъчвам и разкъсвам от най-различни чувства ... И той каза - как да говорим, като виждам как се разстройваш всеки път. Не можело да сме вечно жертви. Бил глава на семейство и трябвало да се държи заради мен и другото дете. Какво сме щели да правим ако и той се оставел на емоциите си. Бил много по-лабилен от мен и затова дори не си позволявал да мисли за този ужас, защото само като се сетел каква вряла вода го е заляла, когато ме видял като ме изкарали от операционната и гарда му рухвал. Затова не искал да мисли за миналото, а само да гледа напред.
Мислих и аз над това и май наистина тази мъка трябва да бъде трансформирана вече. Ще събера сили тия дни да си направя ритуалче с писъмце до Михаела, някоя нейна дрешка и ще трябва да се изправя пред истината, че нея я няма ...
Та това от мен, мили момичета, време е да продължаваме напред с нови копнежи и мечти!

Няма начин трябва да продължим напред ,успех с опитите,дано стане бързо и да мине неусетно времето и ни се похвалиш 9 месеца по-късно с нов член на семейството,всички го заслужаваме след всичко преживяно,дано получим щастието си в двойни дози.Ще видиш,че след като направиш този ритуал,ще имаш малък покой и после все по-често мислено ще и споделяш и ще я усещаш със себе си,това ще ти помогне малко или много.И да ни се похвалиш много скоро с радостна новина,та да ни вдъхнеш надежда и радост.

dol_phine - Много се радвам за това, което сте решили. Наистина съпругът ти е прав. Може би и с нашите мъже е така, та поне ни даде една нова тема върху, което да мислим. Най - вероятно при мъжете ни е така, защото като гледам ние си изживяваме нещата долу - горе еднакво. Хайде да ни зарадвате скоро с новина. Наистина е време да се продължи напред. Както се казва рано или късно трябва да се приемат неща такива каквито са, а колкото по - рано толкова по - добре. Ние сме силни и всичко ще ни се нареди. Ама как сме се и поразболяли заедно....
borislavabgmamma - Тези пари, за които говоря са ми изплатени от работодателя и понеже съм била в полнични повече от три месеца се налагало да върна парите според правилата. Таа дето си казахме и с моя мъж: майната му и на това, да сме живи и здрави ама въпроса е че е можело да ми кажат още миналата година та да си отделям пари за това, а сега ми иде като гръм от ясно небе. Викам няма ли да се свършва с тази черна серия вече, но след като прочетох какво ни е написала dol_phine вярвам, че всичко ще се нареди един ден.

Като цяло смятам, че нашите мъже са ни наистина голяма опора в живота и това, което dol_phine ни сподели е напълно възможно и за нашите силни половинки. Спомням си моя мъж още като станаха така нещата и как ми каза: "знам, че твоята болка не е като моята, защото ти я носи 9 месеца, а не аз" и сега се замислям, че най - вероятно и ние не говорим по тази тема, защото не иска да страдам допълнително. Та така.. само да кажа, че тази седмица трябва да ходя при личната за направление и вече да ида на преглед, който най - вероятно ще е другата седмица в зависимост кога има час за гинеколог...

Ние вчера с моя се скарахме и то за пълна простотия,дойде ми 2-ри цикъл и съм много емоционална, може да е станало нещо с хормоните ми е прекарах нощта в истеричен рев,сега съм ужасно подута,аз по принцип съм по-емоционална,заради живота,който съм имала,а сега положението е страшно.Дано отминава тоя период по-бързо,че не се понасям.Това с болничните е много тъпо,на мен те си ми ги предлагаха тия болнични,добре,че ми писна да ги гледам тия хора,иначе и мен щяха да ме прецакат така.Скапани правила.

Голямо изпитание за всяка връзка е това, ние така си влошихме отношенията първите месеци ... беше ужасно. Бяхме много изнервени, напрегнати, най-малкото нещо беше повод за скандал ... какви ли не неща си наговорихме, багажи събирахме .... разбирам те напълно. Но слава Богу отминава този период. Огромно изпитание е това за всяка връзка. На нас ни се натрупа и с още проблеми и с роднините от двете страни, които вместо подкрепа сякаш само сеира ни гледаха - свекърва ми беше казала на мъжа ми, че това съм си заслужила в крайна сметка, задето съм развалила живота на сина й, снаха ми прави панаири на мой гръб, че вместо да гледат нейното дете и тя да е на почивка, майка ми дошла да ме види и гледаш ли почивката пропаднала, баща ми откачи и той камара глупости изприказва, имахме труден период и с бизнеса,  въобще - картинка. Мисля, че вместо с добро утро почвахме директно със скандал по едно време
Но като всяко нещо, и това минава!

Тцтц,то е било ужас,все едно ти си искала така да стане,както казах много пъти хората са гадни.Дали от тъпотия или от не съображение говорят простотии,които нараняват и се помнят цял живот.Той моя не даваше в началото никой да ми звъни,че всички ревяха по телефона и това ме сриваше и почваха и аз,но поне ми оказаха голяма подкрепа,дано се осъзнаят и вашите един ден и поне извинение получиш,че и това е нещо.
П.п.Честит празник момичета,дано другия 8-ми март го празнуваме с по един нов член на семейството.Само здраве,късмет,любов и щастие ви пожелавам.

Честит празник и от мен момичета! Бъдете здрави, силни и всеотдайни! Да си пожелаем всичко лошо да е зад гърба ни!

Първо: Честит празник и на вас, мили момичета. Пожелавам ви много късмет, здраве и семейна топлина. Дай Боже всичко да ни се нареди и наистина догодина да си честитим с по един човек повече в семействата.

borislavabgmamma - съжалявам много, че нещата така се случват. Емоциите си имат своята сила и няма как да ги прикриваме. Дано се нормализират нещата. Не знам какво да те посъветвам дори. Ама то всеки трябва да си го изживее иначе няма никакво спасение.

dol_phine - това, което сте изживели е наистина един кошмар. Не мога да си представя какво им се върти в главата на всички тези хора. Направо съм потресена, то такава трагедия сте изживели, а те вместо да са ви опора... По - лошо от човек няма. Как може свекърва ти така да се изкаже, та сякаш нейният син не страда. Просто трагедия. Най - важното е, че с твоя съпруг сте издържали на всичко, което живота ви е поднесъл и сте се запазили като семейство.

Здравейте момичета,как сте?

Здравей мила! Аз съм по-добре тези дни! Гледам да планирам разни неща занапред вече. Хубавото време също помага за настроението, защото сме почти постоянно с малката навън и дните не изглеждат толкова сиви. Изчетох всички възможни български и чужди статии и форуми за майки забременявали след 2 секцио, такива с няколко секцива ... от няколко месеца всъщност само това правя и събирам кураж. Планирахме си едно хубаво пътуване в чужбина за седмица само двамата с мъжа ми по Великден, още повече че тази година рожденият ми ден се пада на връх празника. Дано да ми донесе начало на цикъл от по-радостни събития!
Вие как сте?

dol_phine - Страхотни новини. Браво на вас и наистина празника ви донесе едно ново и много красиво начало, което да е изпълнено само с усмивки и много щастие.

borislavabgmamma - Ти как си мило момиче?

Ние с моя мъж се разходихме този уикенд и си изкарахме много хубаво. Времето и при нас беше слънчево и де факто се чувстваме много заредени, дано това е едно добро начало.

Много се радвам за вас,може би времето ни влияе,защото тези дни и аз се чувствам по-спокойна,все още плача,но не е този истеричен плач.Дано най-лошото е само в миналото и от тук нататък да вървим само усмихнати и с вдигната глава.За 8-ми за пръв път не чаках никой да ми подарява цветя,но брат ми ме събуди с цвете и мъжа ми е майка ми,ми взеха саксия и аз си купих още и сега ме зареждат с енергия и радост,дано успея да ги съхраня,че не ме бива в градинарството,но с цветята стаята ми изглежда малко по-светла.Аз съм се отдала на пробването на нови неща и създаването на такива,дано ни се получат нещата поне да избутаме някак си до щастливия момент.