Цветята са добра идея. Аз много харесвам цъфтящите, внасят едно голямо настроение. Казват, че може да се говорило на цветята, да - звучи налудничаво, но пък може да пробваш. То при нас всичко е позволено. Така хем ще си имаш едно ново занимание, хем може да си кажеш каквото си те мъчи. Един вид терапия. Слънчевите дни определено помагат за настроението ни.
- Публикувана: 1 фев. 2018, 15:33 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2022, 17:09 ч.
Взаимопомощ
Не им говоря,но няма и смисъл,защото усещат енергията,Баба Ванга можеше да говори с тях.Имах само коледниче и беше цъфнало за пръв път,когато се прибрах от болницата всички цъфтоци бяха паднали.Как да кажеш после,че не разбират какво се случва около тях.Дано само не ги уморя.
Ееее, да ти най - добре усещаш какво да правиш. Аз просто споменах. Аз цветя гледах преди сега почти всички ги пратих на мама да ги гледа. Оставих си само 5. Ама пак си е занимавка и си е разсейване. Явно са усетили енергията ти и за това са си опадали така цветовете. Можем само да предполагаме.
Не знам,аз си мисля,че са разбрали още преди мен какво се случва.Имаше някакво изследване на магнитна честота и пееха песни.Моите сигурно съм ги депресирала,че всички тръгват да съхнат,само розата и зюмбюла са тръгнали да цъфтят,от семе ми се хващат и после нещо не правя както трябва и увяхват.Бях посадила годжи бери,тръгна,стана голямо и тогава изсъхна,някъде греша,ама не знам къде.Иначе баба Ванга беше казала,че е хубаво да ги поздравяваш сутрин с добро утро.
Ами явно наистина са усетили. Аз не съм го гледала това, но щом са направили изследване значи наистина имат свойството да абсорбират енергията. А в самото отглеждане не знам дали бъркаш или просто не се е чувствало добре вече. То може да е искало друга светлина, топлина, знам ли... Ами явно всяко нещо си носи душата, така да се изразя.
Има си неща,които ще си останостанат без отговор.Твърде много неща.Може наистина да е по-добре човек да е тъп,колкото по-малко знаеш,толкова по-малко искаш да знаеш и по-малко се тревожиш за всичко.Мислех,че съм се поуспокоила,но явно не съм днес заспах към 10 сутринта и понеже майка ми е инвалид и живея с нея,защото няма кой друг да я гледа ме събуди след 5 часа и и казвам,че не съм спала вечерта,а нейния отговор беше е айде сега можеш през деня,а вечерта не можеш,после мъжа ми ме издразни в магазина,иска да си вземе нещо и трябва да ме пита какво, що,колко и на касата се нареди в най-голямата гъчканица,като че ли си умирам да ме блъскат един тон хора.Напоследък се чуствам много зле сред много хора,та за това ме издразни и това.И се прибирах сама и с рев от магазина,все още ми е гадно,но като споделих с вас ми поолекна малко,имам чувството,че само вие ме разбирате,другите хора не са особено съобразителни с емоциите ми.Та така се дразня,че се чудя дали да не хвана навън и да обикалям като муха без глава,последния път помогна малко,на най-големия сняг излезнах на разходка и то в 12 вечерта,но беше толко успокояващо на снега и то сам.Искам да спра цигарите,но съм толко изнервена,че може да стане страшно като го направя.
Абсолютно описваш мен в първите месеци ... Едва наскоро започнах да спя вечер, но се събуждам всяка нощ точно в 4. Ако не и по няколко пъти на нощ. Понякога заспивам пак, повечето пъти не ... целия ден след това ми е много напрегнато, всичко ме дразни, избухвам, плача. Имах чувството, че на челото ми пише, че бебето ми е умряло и не можех да стоя сред хора. Особено ако ме бяха виждали с корема ... като всички продавачки в нашия магазин. “Къде е бебето? Кой го гледа? Защо сте сами? Каката радва ли се?”
Съвсем от скоро съм се поуспокоила уж, но вчера и аз имах някаква криза с емоциите и бая си поревах. Имам чувството, че няма да мога да се справя.
Но ще можем, хормоните ти трябва да се нормализират и емоциите също ще се нормализират. Просто ще трябва да те търпят всички около теб, докато се балансираш!
Съвсем от скоро съм се поуспокоила уж, но вчера и аз имах някаква криза с емоциите и бая си поревах. Имам чувството, че няма да мога да се справя.
Но ще можем, хормоните ти трябва да се нормализират и емоциите също ще се нормализират. Просто ще трябва да те търпят всички около теб, докато се балансираш!
Ще отмине, и аз такова чувство имах, че всички са срещу мен ... не е изчрзнало съвсем. Просто ще трябва да изживеем всички емоции, които ни заливат, за да отминат. Тъпото е, че когато имаме нужда от съпорт сякаш всички странят от нас. На нас с мъжа ми никой не ни се обажда вече, приятелите не ни канят на рождените си дни, не ни канят на излизания ... роднините никакви ги няма ... по някое време реших, че всички се хранят с моята мъка и колкото по-зле изглеждам, те са доволни.
И от другата страна не е по-добре,като излязох от болницата на 3-тия ден бях поканена на рожден ден сама сметни какъв рожден ден празнувах,цяла вечер мен успокояваха,развалих празника на момичето.С времето се научих да пресявам приятелите си и имам малко,но подкрепящи ме,опитаха да ме успокоят по всякакъв начин,та поне те не ме напрягат.Повечето моменти,когато нещо ме дразни си го правя сама,малко съм по драмата,но сега има причина да съм в такъв цикъл на драматизация.Та поне сега ще знаеш кои са ти истински приятели и ако се отдръпнеш от фалшивите такива ще разбереш,че ти е по-добре без тях.Търси хубавото във всяка ситуация,трудно е в този случай,но така е било писано,ще разберем някой ден каква е поуката,но едва ли ще е скоро.
Напълно съм съгласна и с двете ви. Ние сме просто една буря от емоции и във всеки един момент може да се очаква неочакваното от нас. Относно приятелите - напълно съм съгласна. Има хора, които спряха да се обаждат и такива, които все още си ни подкрепят. Ама като цяло малкото ми приятелки родиха и сега ситуацията е пълен ръб. Как да им идеш на гости. Ходих при комицата си на гости тя роди 2 месеца преди мен и като видях малкия и бебок /малък мъж/ очите ми се напълниха със сълзи и излязох от стаята където го преобличаха. Апък моята кума роди 4 месеца преди мен и има момиче. Викат ни на гости, но аз все още не мога да събера сили и да отидем. Та такива му работи. Смятам, че вие бихте ме разбрали. Хормони ли са или просто силни емоции. Живот... Вас си ви имам за толкова близки, макар и непознати, болката ни е една и мога да ви споделя повече отколкото на всеки друг.
Може би не чувстваш децата им достатъчно близки,на сестрата на мъжа ми нейните не съм ги виждала много и ми са някак чужди и ми е тъжно около тях,а на една приятелка нейната дъщеря ми е много мила и около нея не ми е тъжно,а дори обратното,но нея много съм я гледала,мъжа на тази ми приятелка беше в чужбина и тя беше сама тук,та бях много около тях да помагам и сега само около нея е весело,та си го обяснявам, че ще да е от колко си привързана към определени бебета.
Ами не просто много ми напомнят на нашето бебе. Като видях голото бебешоче и си представих нашето дете когато го видях. И може би от там. Иначе като цяло ние сме си много близки. Малко ми е притеснително да видя малката на кумата, защото е момиченце и може би веднага ще се натъжа, а и за мъжа ми се притеснявам.
Ами то и с това трябва да се преборим. Може би още малко време като мине и всичко ще се нареди. Но тогава като видях бебчо и просто пред очите ми излезе нашата Рая и така. Времето лекува. Няма как, то нямаше и месец след като им отидохме на гости, но и това ще мине. Всичко ще ни се нареди мили момичета. Вие как сте?
Препоръчани теми