
Това да го повторя, че са много сладки.

Хубава беше серията тази вечер. Имаше и щипка хумор, и малко тъга. И доста казани истини.
Иджлял е отвратително същество. Не знам как може да очакваш някой да те цени и обича, като ти самият не цениш никого и си принизил любовта до болезнен стремеж към притежание. Единствените моменти, в които съм изпитвала малка капчица съчувствие към нея, са тези, в които собствената и майка орязваше плахите и опити да направи нещо истинско и съществено за себе си. Ще го видите по-нататък, ама нямаше как да не го спомена гледайки как безжалостно манипулира Иит. А уж много го обича.
Много ми хареса и как видяхме Амине да ни показва толкова различни лица на Нур. Едната закачлива, уверена в себе си и безобидно хаплива. А другата разярена, бранеща близките си и безпощадно раздаваща правосъдие. И всичко това и се получи с такава лекота, и толкова естествено! Браво!
Днес оставям мъжете на вас.



Или пък Нур да ги беше оставила да се оженят , пак защото си е нейния живот и може да си прави колкото си бебета иска с когото поиска