Аз нещо не можах да схвана драмата. Ами като си има всичко детето, бабата да купи нещо по свое усмотрение или събирайте сумата и накрая купете нещо по- голямо, знам ли. Или пък да и купува по една книжка всеки месец, моята на това се кефи.
Горките ми презадоволени деца нямат особена нужда от 21478318 си лего, ама ядат всеки ден.
И другия номер "Пращам ти Х лева да идете някъде този уикенд". Викам "Не може, не стигат, в този момент не можем да си позволим да отидем." Парите наистина не са малко, но ние сме 5 членна фамилия и не стигат, а в дадения момент не можем да си позволим почивка, с което нямаме драма - ще си седим у нас, ще идем при свекървата или при майка ми (въпросната дарителка). Обаче тя упорства "Вие скоро не сте водили децата на басейн." Аз вече сериозно раздразнена, питам "От кога ходенето на басейн е жизнено необходимо?" "Ама за децата е добре". И все в тоя дух, докато накрая на мен ми прекипи и почна да викам.
Повтарям - това е майка ми, баба-тъща, не баба-свекърва.
Знам, че от любов и грижа го прави, ама е голяма досада. Особено ако в тоя момент имам някакви други проблеми на главата и не ми е до разправяне с нея.
Боряна, с празни ръце може и да не се ходи при дете, когато отиваш на гости. Когато си се прибираш в къщата, това става прекалено често и си мисля, че не е много възпитателно. Тя сега е малка и не разбира, но много скоро ще започне да " гледа в ръцете".
Баща ми също прекаляваше. Той пък дава рядко, но големи суми. Дадох му сметката на спестовната й застраховка и му казах, като иска, да внася там. Миряса.
