С какво ви дразнят свекървите - тема 92

Не започвайте пак тази тема . Бистрена е в почти всички предишни.

Майко не казвам и не бих казала не само на конкретната ми свекърва, а и на която и да е друга жена, освен майка ми.
Тя общува основно със сина си, основно по мое желание. Виждаме се по празници и всички/надявам се/ сме доволни.
За подаръците, кой когато и каквото прецени. Научили сме детето, че от баби и дядовци не може да изисква. Ние сме родители и ако има нужда от нещо, може да се обръща към нас. Бабите и дядовците когато и каквото преценят.

Ха-Ха, сконфузим ситуации стават с това мамосване. Преместихме се миналата година на ново място с нови съседи. Баба и дядо на около 70, мъж на неясно колко и момиче с бебе на 20. Говорим си с момичето и тя разказва: "мама това, мама онова" и така месеци. По едно време взех да се чудя как така никога не съм срещала майка и, пък все у тях била. Докато един ден пред мен каза Мамо на 70 годишната си свекърва. При 50 годишна разлика, трябва да се премине на бабо от майко:😃

Дано аз бъда добра свекърва като моята или тъща като майка си. Според мен ако държим свекървите си далеч от децата си, въпреки че жените са свестни, след времв ще ни се върне като имаме внуци. Трябва да сме широко скроени и да сме уважителни.

Аз да. Макар, че вече съм разведена със сина ѝ от 8 години. Просто тя е толкова добра жена и всеки път се отнася майчински към мен, че ми е приятно да я наричам така. А понякога и по име , както ми дойде

Аз не упреквам свекървата, че е дала 20 лв. по-малко, но я упреквам за ПРИЧИНАТА. Да си купиш подарък, било то обувки , дреха или някаква джиджавка за 20 лв., не е спешна причина. За мен важна причина е да си плати сметка за ток, телефон или да си купи лекарства. Едва ли не може да живее без нещото, което си е купила, за да трябва да си самоподарява точно тогава. Няма лошо  да си самоподариш, но някак не е избрала подходящия момент. Постъпила е тъпо, че се е похвалила. Можело е да се извини с обяснението "Възникна ми  неочакван разход, съжалявам, но пращам само 100 лв. Друг път ще се реванширам."
За моите внуци  аз решавам какво и за колко да подаря. Давам различно, според възможностите в момента.
Маримар, в тази тема старите съфорумки знаят, че моята снаха няма обръщение към мен. Говори ми направо. За мен това е без значение. Но ми е от значение да общуваме нормално, а не да се гледаме накриво. Много  важно, че ще ми вика майко, а всъщност ще ме мрази. Не, мерси!

Има такива , които никак не си викат, нито по име, нищо, просто никак

И такива, които си викат с цяло гърло.

Антигона, много ме разсмя! Пускам 100 пъти търкалящ се емотикан от старата версия.

Това с подаръците и при нас взе да става досадна тема. Опитвам се да лавирам между три броя старши родители, за да няма нито един засегнат и все по-трудно успявам. А уж целта е детето да е щастливо...
И познайте с кого ми е най-трудно да изляза на глава? Жената си има собствена представа какво трябва или не трябва и няма сила, която да я убеди в противното. Държи да дава и купува всеки път като си идва. Опитах с хиляди аргументи да я убедя, че не е нужно - не, тя искала. Ами ок, имала си бол пари, дала си. Обаче тук започва драмата...
С: "Кажи какво да й купя."
Аз: "Ами не знам, всичко си има, няма нужда от нищо."
С: "Е, всичко си има? Все пак?"
Аз: "Ами да, има всичко необходимо. И дрехи, и предостатъчно играчки..."
С: "Тогава нещо за ядене?"
Аз: "Ами тя отдавна е на обща храна, яде, каквото ядем и ние. Затова шкафа е претъпкан с Барнита, бисквити и шоколадови яйца, защото нормално всички това купуват."
С: "И все пак?"
Аз: "Ок, купи й памперси."
С: "Е, глупости сега..."
И така всеки месец, всеки божи месец. Накрая резултатът е пълен хладилник с банани, шкаф с Барнита и сокчета и дадени на ръка 20 лв., за които ми се заявава: "И да ми кажеш после какво си й купила."
Вече директно отговарям: "Казвам ти от сега - ще купя един пакет памперси и с останалите пари ще я заведа за един час на детски кът." Следва нацупена физиономия. Питала съм я защо смята, че всеки път е длъжна да дава. Ами как, какво ще кажели хората. На въпросът от къде по дяволите ще знаят хората какво е дала или не - мълчание. Що ли питам? Как откъде?
Лошото е, че държи да осведоми майка ми всеки път колко точно е дала и да се оплаче от мен как не ги искам и майка ми й става кофти, че тя не можела да дава... Ужас. Върви се оправяй с тях.
Баща ми пък друг луд... Той се пробва, когато се роди, да ме подпитва колко били дали бабите. Отрязах го, че не помня и спря...

Аз нещо не можах да схвана драмата. Ами като си има всичко детето, бабата да купи нещо по свое усмотрение или събирайте сумата и накрая купете нещо по- голямо, знам ли. Или пък да и купува по една книжка всеки месец, моята на това се кефи.
А ако някой донесе на моето дете Барнита или сокче, ще има удоволствието да чуе доста напоителна лекция относно правилното хранене. Слава Богу, че в обкръжението ми няма такива смелчаци.

Драма няма. Досадно е.
Плюс това е важна показността, така че събиране на пари едва ли ще се одобри. А и не ми се иска детето да се учи, че при всяко посещение е задължително да получава подарък, ама не би...

Отсвирвай я тогава. Щом така или иначе се прави каквото иска, да си избира сама подаръците.

Аз имам същата драма, ама !!!! отбележете с майка ми, даже не е горката ми свекърва. Та, баба-тъща дава пари и посла 20 пъти пита "ама какво му купи с тях?". Викам - напълних хладилника ."Еее, ама как." Така. И това всеки път.
Горките ми презадоволени деца нямат особена нужда от 21478318 си лего, ама ядат всеки ден.
И другия номер "Пращам ти Х лева да идете някъде този уикенд". Викам "Не може, не стигат, в този момент не можем да си позволим да отидем." Парите наистина не са малко, но ние сме 5 членна фамилия и не стигат, а в дадения момент не можем да си позволим почивка, с което нямаме драма - ще си седим у нас, ще идем при свекървата или при майка ми (въпросната дарителка). Обаче тя упорства "Вие скоро не сте водили децата на басейн." Аз вече сериозно раздразнена, питам "От кога ходенето на басейн е жизнено необходимо?" "Ама за децата е добре". И все в тоя дух, докато накрая на мен ми прекипи и почна да викам.
Повтарям - това е майка ми, баба-тъща, не баба-свекърва.
Знам, че от любов и грижа го прави, ама е голяма досада. Особено ако в тоя момент имам някакви други проблеми на главата и не ми е до разправяне с нея.

С празни ръце не става да отидеш при дете,не сте ли били деца?Все нещо трябва да  е.Докато не разбират може и една касичка да предложите бабата да пълни,като е такава "показна",вероятно и това няма да и харесва.То наистина като погледнеш от другата страна някак е  различно-пълни  шкафове с ненужни неща.