Здравейте,
имам притеснения, които даже ми е трудно да формулирам и ми се ще да чуя странични мнения по темата.
Аз имам малка дъщеричка. С мъжа до мен плануваме скоро да живеем заедно официално и да се оженим плануваме. Сега неофициално той е у нас почти постоянно.
Той си купува апартамент в центъра на града, който аз и да искам не мога да си позволя.
Идеята му да го купува е за да живеем ние в него, да ни е семеен дом, има предвидени детски стаи и т.н. Като сега се случва и ремонт.
И сега. Аз се усещам в много дискомфортна ситуация. Не мога да си позволя този апартамент, вноските по него, нито ремонта. Мога да участвам с една мн малка част, ако използвам всичките си спестявания. Той за сега не е и поискал нищо от мен, не дава и индикации да поиска. Казвал е, че се чувства напълно комфортно финансово да се справи с всичко, макар и на части.
Аз не се чувствам никак добре, просто така да се нанеса един ден с все детето, без да съм участвала в съвсем нищо по тоя дом. Звучи ми...гадно:(
Бих му предложила дори и всичките си спестявания, които имам, за да участвам и аз, но едно че ще е капка в морето, второ че...ние не сме женени, аз имам дете...страх ме е да остана без никакви пари. Много го обичам и той ме обича, ама .....утре стане нещо този апартамент не е мой, нито ще бъде мой.
Дори не се чувствам достатъчно комфортно да избирам каквото и да било по ремонта, при положение, че не плащам нищо. Как избираш нещо, като няма да платиш сметката.
Още повече, че той избира около 3 пъти по-скъп ценови клас неща, от това което бих избрала аз. За всичко. От самия апартамент, до материалите и майсторите. С тоя темп аз мога да платя само кухнята и няма и да стигнат.
Много нелепа ситуация. Не зная какво да правя, как е редно да постъпя, чувствам се зле.
Не може да не се включвам в нищо и да се правя на приятно разсеяна, но не мога и да рискувам да остана без никакви спестявания, защото имам отговорност към дъщеря ми, на първо място. От бившия ми съпруг си тръгнахме така, с дрехите и детето, въпреки че заедно го изплащахме, но на негово име. Колата също така беше.
имам притеснения, които даже ми е трудно да формулирам и ми се ще да чуя странични мнения по темата.
Аз имам малка дъщеричка. С мъжа до мен плануваме скоро да живеем заедно официално и да се оженим плануваме. Сега неофициално той е у нас почти постоянно.
Той си купува апартамент в центъра на града, който аз и да искам не мога да си позволя.
Идеята му да го купува е за да живеем ние в него, да ни е семеен дом, има предвидени детски стаи и т.н. Като сега се случва и ремонт.
И сега. Аз се усещам в много дискомфортна ситуация. Не мога да си позволя този апартамент, вноските по него, нито ремонта. Мога да участвам с една мн малка част, ако използвам всичките си спестявания. Той за сега не е и поискал нищо от мен, не дава и индикации да поиска. Казвал е, че се чувства напълно комфортно финансово да се справи с всичко, макар и на части.
Аз не се чувствам никак добре, просто така да се нанеса един ден с все детето, без да съм участвала в съвсем нищо по тоя дом. Звучи ми...гадно:(
Бих му предложила дори и всичките си спестявания, които имам, за да участвам и аз, но едно че ще е капка в морето, второ че...ние не сме женени, аз имам дете...страх ме е да остана без никакви пари. Много го обичам и той ме обича, ама .....утре стане нещо този апартамент не е мой, нито ще бъде мой.
Дори не се чувствам достатъчно комфортно да избирам каквото и да било по ремонта, при положение, че не плащам нищо. Как избираш нещо, като няма да платиш сметката.
Още повече, че той избира около 3 пъти по-скъп ценови клас неща, от това което бих избрала аз. За всичко. От самия апартамент, до материалите и майсторите. С тоя темп аз мога да платя само кухнята и няма и да стигнат.
Много нелепа ситуация. Не зная какво да правя, как е редно да постъпя, чувствам се зле.
Не може да не се включвам в нищо и да се правя на приятно разсеяна, но не мога и да рискувам да остана без никакви спестявания, защото имам отговорност към дъщеря ми, на първо място. От бившия ми съпруг си тръгнахме така, с дрехите и детето, въпреки че заедно го изплащахме, но на негово име. Колата също така беше.
Можеш да си лоялна по 100 други начина. Не да се напъваш да му дадеш това, което за теб е всичко, а за него е капка в морето, образно казано.
