Как е най-правилно?

  • 27 758
  • 229
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 12 472
Изобщо не разбирам притесненията ти..
Щом не сте общо на документите - значи си е негово и ще го обзавежда както си иска.
И дори и после да се ожените - ще си остане само негово.
Радвай се, че има къде да живете и че очевидно се грижи за вас и ви обича.
Можеш да си му благодарна по много други начини.

# 16
  • Мнения: 11 491
Да ти имам притесненията. Радвай се на връзка и живота. Не си харчи спестяванията за чуждо жилище,а ако нямаш твое си купи.

# 17
  • София
  • Мнения: 16 048
Най-накрая си намерила нормален мъж и сега не знаеш какво да правиш Simple Smile Нормално. Но жилището си е негово и ще продължи да си бъде негово, не се тормози излишно, а си направи план Б за това къде ще живееш ако и с него нещата не се получат. Само това виждам като проблем в случая.

# 18
  • Мнения: 322
До колкото разбирам , човека мисли за вас тримата като семейство, започнете да мислите и Вие така, в едно семейство парите са общи и много често жената изкарва по- малко от мъжа, това в най- елементарен смисъл означава ли , че той трябва да яде трюфели , а аз боб???За това отпуснете се и след като той иска мнението Ви за обзавеждане и др., бъдете до него и заедно си направете един топъл и уютен дом, защото живота не е само пари и собственост.

# 19
  • Мнения: 14 651
Това с включването с пари за ремонт на чужд апартамент ми звучи като своебразната зестра на 21-ви век. Вече в поредна тема чета как жената ще се нанася при мъжа в негово жилище и възнамерява да го ремонтира, като най-много ме е впечатлил с абсурдността си изразът "ремонтираш и владееш" Joy
Не знам с какъв акъл се влагат пари в чуждо жилище, честно казано този "жест" ми звучи като да си препикаеш територията - да не ме изхвърли толкова лесно, защото и аз с нещо съм участвала. Пази си спестяванията, защото не се знае кога ще опреш до тях.
Правилното е да си дадеш ясна сметка можеш ли да се нагодиш в битов план с мъж, който поддържа много по-висок стандарт, не става дума за доходите, а за разходите. Ако смяташ, че можеш да свикнеш, без да се чувстваш като прошляк, който не си е на мястото, когато се храните в заведения, които не можеш да си позволиш, да почивате на места, които също така не можеш да си позволиш и въобще непрестанно да пресмяташ колко пъти неговият замах е по-голям от твоя, не виждам пречка да си споделяте битието в неговото жилище.

# 20
  • Мнения: 1 756
След като се обичате и имате съвместни планове, защо не му обясниш как се чувстваш така, както обясни на нас? Така ще избегнете недоразумения кой какво мислил и най-важното е, че ще се почувстваш добре. Според мен важно е само предварително да си наясно с каква цел ще бъде този разговор - дали е с идеята само да споделиш емоциите си, за да не се натрупват или ще имаш и претенции. Което би било нормално предвид плановете ви да се жените.

# 21
  • Мнения: 25
Аз също мисля като останалите, че в тази ситуация ти нямаш морално задължение да помагаш финансово. Това, което имаш ти си е на твое име и това, което има той си е негово. А в началото на едно съвместно съжителство може би това е най-добрият вариант, за да няма обидени и сърдити. От там нататък, животът е толкова непредсказуем, че след време не се знае кой колко ще изкарва и кой кого ще се наложи да издържа, така че е безсмислено да се тормозиш. Още повече, че така както описваш ситуацията и той няма очаквания ти да се включиш финансово. Ако се тревожиш, че отстрани изглежда все едно се възползваш от него, колкото по-скоро спреш да мислиш какво ще си помислят хората, толкова по-добре. Има много по-подходящи начини да покажеш на някого, че държиш на него от изхарчването на определена сума пари за нещо. На твое място не бих имала никакви угризения на съвестта и не бих се обяснявала с никого по въпроса.

# 22
  • Мнения: 22 643
Аз не препоръчвам разговори по темата. Ще излезе малко все едно: "Аз съм малка бедна мишка и ми е неудобно да се нанеса в хубавата ти хралупа!" Много тъпо. Мъжът трябва да се счупва да прави жестове, а жената да ги приема. Всичко друго вече си е пресметливост. Животът не е само имоти и имане, съвсем друго е.

# 23
  • Мнения: 14 651
Сега прочетох, че те живеят заедно при нея в момента и той ще плаща новото жилище на части, така че явно не говорим за много голяма разлика в стандарта, така че нанасяй се без притеснения.

# 24
  • София
  • Мнения: 16 048
Сега прочетох, че те живеят заедно при нея в момента и той ще плаща новото жилище на части, така че явно не говорим за много голяма разлика в стандарта, така че нанасяй се без притеснения.
То и с голяма разлика да беше това не е притеснение за всеки. В повечето случаи драмата е ако човек на навикне на чужд стандарт и после се наложи да се лиши от него. Други големи проблеми не виждам. Стандартите са до време, а и тук нямаме такова традиционно социално разслояване, че да стане проблем попадането в нова среда, например, и неумението да се държи адекватно в нея.

# 25
  • Мнения: 25 053
На мен ми прави впечатление, че като че ли в Бг я има повече тази горделивост на тема "ама той/тя е по-богат от мен". Сякаш по някакъв начин времето на уравниловката през соца – всички сме равни, е изиграла роля в съзнанието. Simple Smile
Хич не ми пука на мен дали ще е с милиони напред от мен или аз от него. Ако ми покрива изискванията за човек, който мога да приема и искам до себе си, ама хич никакви предразсъдъци не ме тресат. Като има, ще дава, ако иска, когато аз искам и реша, аз ще давам. Какво значение има, ако двойката е здрава, балансът се получава естествено в такъв случай.

Не съм съгласна с Янечек да не влагаш в чужд имот. И в една друга тема изядохте момичето, че накарала родителите си да направят ремонт. Че какво – пожелала, имала, дала. За мен подобни крайно меркантилни нагласи са излишни. Все едно някоя от вас знае дали след 20 години мъжа ѝ няма да му щукне да се развежда и пак да делите къщата, имота и т.н.
Лично аз не се жаля, когато държа на някого. И ремонт съм направила на чуждата къща и продължавам да давам. За някои може да е глупаво, за мен е ок, харесва ми, създавам си уют и комфорт. Имам си план бе, це и т.н. На улицата няма да остана. Но сметки в двойката – не.

# 26
  • Мнения: 4 518
И аз не съм съгласна, че не трябва да се влага. Не говоря за много пари, но щом живееш там...
Преди години се изнесох от къщата на майка ми, защото не се разбирахме. Отидох да живея при бившия ми, с когото от сравнително скоро бяхме заедно. Беше ми неудобно да се занеса багажа и да седна на готово, но и беше тъпо да му кажа "какъв наем искаш?". Разбрахме се, че се оправим кухнята с общи пари. И така всеки месец отделях за кухня + електроуреди. Аз се чувствах добре, кухнята си остана за него. Всички сме доволни и нямаше "на си ти куклите, дай си ми парцалите".
Най-малкото в апартамент, в който не съм направила нещо сама, се чувствам като на гости или в хотел.

# 27
  • Мнения: 22 643
Явно преди време нещата изобщо не са били така. Не си спомням и една моя приятелка, която да се е кахърила, че отива в жилището на гаджето или мъжа си и да се чуди как да допринесе и тя материално. Нито една.

Това ремонти, пък половината кухня... аз не бих си го слагала на сърце. Ако съм сама с дете, ще си пазя спестяванията и няма да ги дам за жилище, което е на името на приятеля ми. Все пак съм длъжна да мисля и за детето, нали?

# 28
  • Мнения: 4 518
Бианка, аз нямам дете, може би затова не разсъждавам по този начин.
Определено не мисля, че са пари на вятъра, пак бих го направила, ако съм в същото положение. В крайна сметка аз получих три неща от цялата работа - съвестта ми е чиста,  имах кухня, в която може да се готви (предишната беше от преди 25-30 години) и приятно прекарано време в проектиране, сглобяване, избиране на цветове и уреди, боядисване.

# 29
  • Мнения: 22 643
Ами не знам. Аз едно време бях на заплата, която ми стигаше долу-горе за до края на месеца Simple Smile Така че и да искам, нямаше какво да облагородя и каква кухня аз да сложа. Но пък и никога не ми е било неудобно Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт