Новите ви книги - 20

  • 111 381
  • 754
  •   1
Отговори
# 540
# 541
  • Мнения: 559


Купих си "Етикет за всеки ден", получих 10% отстъпка от цената ѝ, безплатна доставка и като подарък малката книга на снимката. Бих написала как и от къде, но ще излезе голяма реклама 😄

# 542
# 543
# 544
  • Мнения: 605
Новите ми книги:
1. Кървавата шапчица- Анджела Картър
2. Любов в земята на Мидас - Капка Касабова
3. Мастилени петна - Симо Андонов
4. Кървави разкази - Александър Чакъров
5. Своенравното хлапе - Стивън Ериксън
6. Петата купа - Дан Симънс
7.  Случаите на испектор Тюхчев - Иво Милев
8. Пазителката - Дейвид Балдачи

# 545
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 429

# 546
# 547
# 548
# 549
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140

# 550
# 551
  • Мнения: 13 280
Чакам "Децата на нощта". "Лятото на страха" е толкова добре написана, че поръчах втората част на редовна цена.

# 552
  • Wonderland
  • Мнения: 727


 "Пациент 488" от Никола Бьогле отдавна беше в списъка ми за покупки. Преди няколко дни бях попаднала на едно ревю на книгата, което ме убеди да си я взема. Кога ще ѝ дойде реда за четене, обаче е друг въпрос Joy

Скрит текст:
‌Психиатричната болница „Гаустад“, Осло. В едно смразяващо утро тялото на пациент е открито мъртво след удушаване в килията му, а устните му са застинали сякаш в последен опит да изкрещят. С разследването се заема опитният инспектор Сара Геринген, но тя разбира незабавно, че този случай е като никой друг... Стотици въпроси се сблъскват в опита ѝ да разгадае мистерията около вероятното самоубийство: Защо жертвата има белег с номер 488 на челото? Какво означават тайнствените рисунки на стената на стаята му? Защо болничният персонал отказва да разкрие истинската самоличност на покойника, настанен в „Гаустад“ преди повече от тридесет години?

Eдин писък пронизва настанилата се тишина и отдавна застинали сили се пробуждат. Скоро Сара ще научи неумолимата истина за един от вечните въпроси – има ли живот след смъртта...

Бях попаднала на клипче в "Ю Туб" на Цветелина Цветкова, в което четеше разказ за Гергана Кметска. Много ѝ се смях. Съвсем случайно видях, че вече е издадена книга за "Лейди Гергана"

Скрит текст:
‌‌‌‌‌Казвам се Гергана, ама сички ми викат Кметска. Я съм от едно северозападно село. И съм кметска, що баща ми е кмет, преди него и деда̀ ми е бил кмет, а съ̀га ме гласат и мене, ама има още леб да едем, докато станем. То не е и много убаво да едем кой знае колко много леб, че че станем дебела, ама такава е приказката.

У Северозапада отдавна нема живот, камо ли живи ора, але па у наше село. Ама я реших да останем. Абе не че реших, ама така се случѝ. И я съм се била кметската. Така ми и вика̀ха от малка. И се съм си правѝла кво съм си сака̀ла. У училище ако некой ми пише двойка, на другия ден му се не връщаше козата от паша. Или му не даваха леб у магазина на пирон1. Така завърших пълна отличничка. Ако некое дете ми речеше нещо на̀преко, му се виждаше тесно селото. Ако не сакаше да си игра с мене, макя му и баща му го кара̀ха насила. И ги водат и викат, че они вече сакат да си играме. И они, децата ревеха, като ме видеха, ама си игрaат с мене, нема кво да прават.

# 553
# 554

Общи условия

Активация на акаунт