Любители на кучета - тема 78

На книга много е лесно всичко, но на практика не стоят точно така нещата. А пък тази книга за пореден път да кажа, че е единствената за която ме е яд, че съм дала пари. Нищо кой знае какво не извлякох от нея. Може би единствената полза и беше в това, че доста е написано за кучешката психология, но като съвети и насоки как да се справим с някой проблем - не.

Малко Сладко Коте, най-добре ще е да се обърнете към треньор - в София има добри. Не е ли агресивността изключващ фактор в развъдните програми? Имам спомен за нещо подобно.

Sivi, за мен книгата не е загуба на пари. Да, в тази решения няма, има съвети за подход към кучето. То ако имаше, вместо да се дават пари за обучения, щеше да изчезне тази професия - даваш 12 лв си свиркаш.

Познавам и други женски кучета, станали агресивни след раждането. Майка й На Кира е една от тях. По-точно, не агресивна, а точно "злобарка" е станала. Все пак е визла, и колко може да бъде зла една визла....но определено стопаните й казаха, че има разлика след като е родила. След кастрирането, уви никаква разлика няма, така че не знам дали е решение.

Едно познато кученце от малка микс порода -злобничко ,не се промени нрава към по-добро след кастрация. Не е раждало.

Soul книгата съм я чела веднъж и даже и не знам къде я забърках, но може би очаквах повече от нея и така я заклеймих като тотално непотребна за мен. Треньорите са хубаво нещо, аз ходих при една и останах очарована от това, което ми показа и обясни.
А кастрацията не променя нрава на кучето и това е първото, което ми казаха ветеринарите когато ги подпитвах по въпроса.

От опит мога да ти кажа, че не е точно така - от злобно не става добро, но животното става по-спокойно и покорно. Това ако не е промяна в нрава, здраве му кажи. Поведенчески проблеми не решава и ако това си ги подпитвала, какъв да е отговора.
Никого няма да убеждавам в кастрация - очаквам деня, в който тя ще стане задължителна, защото ми писна от човешката жестокост и от изоставени животни, защото " то трябва веднъж да роди", а малките кученца са толкова сладки, нека им се порадват децата, пък после ще видим - биеш му шута и през вратата.  

може да се промени нрава единствено доколкото агресията е предизвикана от хормони някакви
и при мъжките кучета, да се бият за разгонена женска
иначе, какво харесват и какво не си остава същото
така съм чела и така наблюдавам, при котки поне

соул, като собственик на резултат от случайна забежка на сто процента те подкрепям

Навремето имах доберманка, която след 2 год си възраст стана изключително проклета. На кучета не налиташе, но искаше да изяжда всички хора, които срещнеше. Съответно се извеждаше само с намордник. Та на 3 год я кастрирахме (по други причини, не беше тогава още толкова модерно всички да се кастрират) и грам не стана по-добра, нито по-послушна, нито по-кротка. До края искаше да изяжда всички. Даже веднъж баща ми (когото познаваше и обичаше от бебе) беше направил грешката да влезе у нас докато ме няма и 3 часа го беше държала в коридора и му беше ръмжала. 

possessed, та ти си го измислила вече!
И да има изненади, опитен гледач като теб, все ще се справи.
След като ние пишман успяхме  

И на мен ми казват същото.Аз им викам че Мико ще им изяде животното че и стопанина че и мене.
Хем е малко мойто и не се вижда от земята ама...

Ами, аз написах май, че е станала по-агресивна след забременяването. Т.е. преди това нямаше чак такива неща и не е показвала някаква такава агресия, че да бъде изключена от програмата. За мен решението е просто да не я събирам с други кучета, поне за момента. Треньорите все още не дават уроци без пари, а засега нямам толкова средства, колкото ще трябват за курс (защото няма да стане с едно-две ходения).

Ние сме добре, кефим се на снега и всичко е наред. Снимки нямаме, че съм със скапан телефон.

Обаче чета разговора за Лили и се чудя, ако едно куче описваше човека, какво ли би казало? Какво ни е в природата, на нас или други животни, според мен е доста... относително. При равни условия и с равни услия, за едни животни работи, за други - не. Не съм напълно съгласна, че човекът може да подчини животното до край и ако не го направи, е сгрешил. Така си мисля поне, нямам опит с кучета голям. Моето не го броя - тя нищо не иска, само идва да каже с най-голямата неженост и обич на света "моля те де, пусни ме вече от тук". Това са моментите на нежност напоследък - когато си проси да я пусна на двора. Ама нежност ви казвам, гледа ме в очите, вре се, целува ме по носа - тя ръце не ближе, само лицето

Аз нещо различно ли казах от това, което си написала? Нрава на кучето си е нрав и преди и след кастрацията. Животното не става нито по-спокойно, нито по-покорно. Просто при мъжките екземпляри изчезва агресията породена от надушена женска, а всичко останало си е същото както преди самата кастрация. При женските не знам как е, защото не съм имала и нямам наблюдения. А разговора ми с ветеринарите не е бил дали кучето ще стане добро след това, а какво мога да очаквам като промени в поведението му след това, ако изобщо има промени. И те за разлика от много техни колеги ми обясниха в най-малки подробности всичко около самата процедура и че кучето ще си остане същото и само агресията породена от разгонени женски ще изчезне.

А пък аз да ви кажа в какви приключения се впуснах днес, породени от мисленето на някои хора, че кастрацията осакатява животинката им. Тръгвам аз към полето с колата да разходя Макс и да занеса храна на полската ни дружка. Карам си аз в нищото и гледам на пътя пред мен тича малко кученце. Спрях колата и тръгнах да го примамвам, ама то бяга. Връщам се обратно към колата и виждам в преспите още едно - мокро и треперещо дребосъче. Хванах го и се опитах да подмамя и другото с него, ама не - то си тича напред. Пуснах го второто кученце и те тръгнаха заедно пак по пътя. Карах след тях бавно за да не ги блъсне някой идиот в тоя сняг и по едно време се шмугнаха в едни преспи. Пак спрях и започнах да правя опити да хвана по плашливото. Лежейки на снега все пак успях да го хвана, ама то ме нахапа жестоко и по двете ръце и успя да избяга. Оставих ги да се успокоят и отидох да си разходя моето магаре. На връщане спрях, където последно бяха, а те милите се сгушили навътре в полето и треперят. Стигнах до тях и онова страхливото и хапещото пак се надигна да бяга. Съблякох си якето и го метнах върху него, че да се опазя от хапането и успях да го хвана. Другото си стоеше и въпреки страха се остави да го хвана. Оставих ги на сигурно място, закрито и им сипах гранулки. След час отивам на работа и ще им занеса и дрехи за да им е топло и бульонче с храна и купичка с вода. Едното понеже видях, че е момче му намерих веднага дворче при един приятел, а другото ще трябва да го социализирам малко за да успея да видя какво е и да му търся местенце и на него. Странното е, че и двете по рождение са си без опашки. Та, какво да ви кажа, не знам кой е тоя "човек" дето сърце му даде да ги остави в точно тоя студ и то в нищото, където нямаше да оцелеят до сутринта с тоя сняг и минусови температури. Не можа да изчака поне още седмица-две, че поне да имат шанс да оцелеят. Е, тези двете извадиха късмет, че все пак ги видях. Няма да мисля колко такива подхвърлени в нищото не успяват да оцелеят.

Сиви , много ти се радвам да знаеш ❤
Писна ми да гледам постове из фейсбук, как оставят малки бебоци на студа, че някой вързани в чували 🤯
Всеки път ме е яд, че нямам възможност да помогна на всичките и постоянно има нови и нови захвърлени в студа .
При нас на работа преди седмица се завъртя един мечок със сезал на врата, ама много плашлив и даже да яде не дойде от страх . В най-големия студ, мокър, кален , виках го, виках, ама не успях да го прилъжа ....  От циганската махала дойде, познайте колко бой е изял 😡🤬
Преди година пак прибрахме едно, ама то беше малко и се довери, и моите колеги не я опазиха и познайте, роди преди няколко дена 4 броя 🤦🏻♀
Иначе са прибрани на сухо, постлано им е, постоянно ги проверявам, големи топчици са 😍
  Писах по разни организации, уж се разбрахме като отраснат малко да вземат бебоците, а нея да кастрират и пак да я върнат и да я гледаме. Как им намираш дом не знам, направо ти се възхищавам. На котките намирам ама на тия бебоци ме съмнява да ги иска някой  😞
Милите животинки с нищо не заслужили да умират от студ заради някой “човек”

Ето ги малките мишоци. Уплашени, но поне на сигурно и сухо място