За първи път пиша и се надявам да смекчи силната мъка.
След години заедно(защото беше разведен и имаше деца вече,за това не бързах) се оженихме ,решихме да имаме дете и месеци наред правихме опити.Всичко беше приказка.Обичахме се ,уважение,пълно доверие,благодарност и дребни битови проблеми ,с които се справяхме.Много добра комуникация,говорехме за всичко и беше чудесно.Много добро емоционално обвързване,не е нужно да си говорим ,за да знаем другия как се чувства.Силна връзка.
Като бях бременна в 7 месец,съпругът ми получи инфаркт и от тогава всичко стана точно обратното.
Тъкмо баща ми беше починал и не мога да ви опиша страха и свитото ми сърце да не се случи нещо с любимия ми мъж и бъдещ баща на детето ни.Започнах да се опитвам да му помагам да се възстанови по всякакви начини-смяна към здравословно ,меню,намаляване на цигари и алкохол,на сол и захар,и кафе.Говорех положително,после спрях да говоря и така,защото каза,че съм го карала да се чувства като инвалид.Той започна да пие ,да се държи зле с мен,отказваше на пие едно от най-важните лекарства,защото от него не може да прави секс(а ние не правехме,защото бях в 8 месец и имаше риск от преждевременно раждане)Разбрах,че има друга и му казах,да се спре,защото знае,че изневяра не прощавам.Той каза,че си измислям,а пък ,когато имаш семейство,трябва да простиш.Роди се бебо и се започна ад.Хванах го с едно момиче (което прилича не мен визуално).Не мога да опиша силната мъка и болка в този момент на видяното.Тогава за първи път ме удари ,после продължи с психическо насилие,после искаше да се самоубива.После говорихме,каза,че съм най-близкия човек,че е бил най-щастлив с мен ,че съм му дала истинско семейство и че съм добър човек и съпруга.Попитах го дали е щастлив с нея и да го оставя,но каза ,че не е,просто му харесва тя да го гледа влюбено и да се чувства желан,а моите очи били тъжни(как ли няма да бъдат).Знаел,че не справедливо това,което прави,но и да получи инфаркт не било справедливо.И след,като тя му е отдушник,да го оставя да му мине.Развлича се с работа и с нея.Това го разсейва от ада,който му причини инфаркта.Опитах се ,но не можах да издържа и му казах,че се изнасям -не ме пусна.Казах му да се разделим за малко и той се изнесе.
Не излизам никъде с новородено,което реве по цял ден,не се наспивам от месеци,не мога да се храня ,никой не идва да ме вижда и живеем извън града.Ще полудея.
Сривам се.Отчаяна съм и не знам какво да правя.Той не иска да се разделяме,не се отказва от нея и не иска да ходи на психолог ,нито на семеен консултант,защото нямало да го разберат.И когато се почувства готов,тогава.Сама,че аз се съсипвам през това време.Заклещена съм между това,че се притеснявам да не му се случи нещо,това ,че има друга(която той се опита да спре да се вижда ,но тя си го търси),ревящото бебе,самотата и всичката болка,която има в мен,силна мъка и гняв.Заключила съм ги,но на моменти излизат и ме сриват и депресират.
Моля,кажете какво мислите,защото губя представа за реалността и дори да мога да мисля рационално,то не мога да променя чувствата си.
Надявам се да ми споделите своя опит и да имам лъч надежда.
Благодаря!
След години заедно(защото беше разведен и имаше деца вече,за това не бързах) се оженихме ,решихме да имаме дете и месеци наред правихме опити.Всичко беше приказка.Обичахме се ,уважение,пълно доверие,благодарност и дребни битови проблеми ,с които се справяхме.Много добра комуникация,говорехме за всичко и беше чудесно.Много добро емоционално обвързване,не е нужно да си говорим ,за да знаем другия как се чувства.Силна връзка.
Като бях бременна в 7 месец,съпругът ми получи инфаркт и от тогава всичко стана точно обратното.
Тъкмо баща ми беше починал и не мога да ви опиша страха и свитото ми сърце да не се случи нещо с любимия ми мъж и бъдещ баща на детето ни.Започнах да се опитвам да му помагам да се възстанови по всякакви начини-смяна към здравословно ,меню,намаляване на цигари и алкохол,на сол и захар,и кафе.Говорех положително,после спрях да говоря и така,защото каза,че съм го карала да се чувства като инвалид.Той започна да пие ,да се държи зле с мен,отказваше на пие едно от най-важните лекарства,защото от него не може да прави секс(а ние не правехме,защото бях в 8 месец и имаше риск от преждевременно раждане)Разбрах,че има друга и му казах,да се спре,защото знае,че изневяра не прощавам.Той каза,че си измислям,а пък ,когато имаш семейство,трябва да простиш.Роди се бебо и се започна ад.Хванах го с едно момиче (което прилича не мен визуално).Не мога да опиша силната мъка и болка в този момент на видяното.Тогава за първи път ме удари ,после продължи с психическо насилие,после искаше да се самоубива.После говорихме,каза,че съм най-близкия човек,че е бил най-щастлив с мен ,че съм му дала истинско семейство и че съм добър човек и съпруга.Попитах го дали е щастлив с нея и да го оставя,но каза ,че не е,просто му харесва тя да го гледа влюбено и да се чувства желан,а моите очи били тъжни(как ли няма да бъдат).Знаел,че не справедливо това,което прави,но и да получи инфаркт не било справедливо.И след,като тя му е отдушник,да го оставя да му мине.Развлича се с работа и с нея.Това го разсейва от ада,който му причини инфаркта.Опитах се ,но не можах да издържа и му казах,че се изнасям -не ме пусна.Казах му да се разделим за малко и той се изнесе.
Не излизам никъде с новородено,което реве по цял ден,не се наспивам от месеци,не мога да се храня ,никой не идва да ме вижда и живеем извън града.Ще полудея.
Сривам се.Отчаяна съм и не знам какво да правя.Той не иска да се разделяме,не се отказва от нея и не иска да ходи на психолог ,нито на семеен консултант,защото нямало да го разберат.И когато се почувства готов,тогава.Сама,че аз се съсипвам през това време.Заклещена съм между това,че се притеснявам да не му се случи нещо,това ,че има друга(която той се опита да спре да се вижда ,но тя си го търси),ревящото бебе,самотата и всичката болка,която има в мен,силна мъка и гняв.Заключила съм ги,но на моменти излизат и ме сриват и депресират.
Моля,кажете какво мислите,защото губя представа за реалността и дори да мога да мисля рационално,то не мога да променя чувствата си.
Надявам се да ми споделите своя опит и да имам лъч надежда.
Благодаря!
