
Идеята ми е, че Ферхат е възпитаван 12 години от Неждет, тогава е ставал личност.
Той крие тази личност, защото не може да си позволи да бъде такъв. Сложил е маска на лош и не я сваля, за да не покаже слабост.
За мен показателна беше сцената, когато целуна Аслъ и тя го отблъсна и той си спомни думите на Неждет за розата.. Тогава държеше роза и понеже е наранил любимата си я стисна и бодлите й го нараниха.

Също и съня му когато щеше да умре в болницата.. Носейки празния сандък, но казвайки, че е тежък и как се чувстваше недостоен.
Това момче още живее в него

Специално за реакцията му към Гюлсюм.. Ми аз от всички турски сериали, които съм гледала досега може би само баткото на Дефне от "Любов под наем" не ходеше да я заплашва, а я разбираше постоянно.
Макар че за нещо такова сигурно и той щеше да яхне метлата


/ , Бозайници и .... да не продължавам по еволюционната верига нататък...
Така че за мен този девиз има нужда от сериозна редакция... Например, че битието е ЧАСТ от формирането на нечие съзнание, но не и че двете са в право пропорционална зависимост...