На 33 сама ...

Аз и тогава не бях . Тия - да търся оправдание на някой за простотиите му, да прощавам, да приемам хората такива каквито са - никакъв шанс. Тогава бях още по-зле. Сега съм в пъти по-толерантна, не се боря с вятърни мелници, да си отстоявам разбиранията.

Вярвам в справедливостта. Но също така вярвам и в злото - хората сме ужасно зло племе. Няма нищо по-зло на тази планета от нас.

Съгласен съм и за двете, но пък Вие имате оправдание в случая предвид бременност и т.н.

Не казвам, че не е добронамерена Google76, напротив. И не критикувам мнението, добра дума винаги е полезна. Просто е малко по-различен описаният процес на 20, на 25 и на 30 или 30+. Моята среда е основно от хора между 30 и 35г., така че имам доста наблюдения, дори да не броя себе си. Също имам известен опит от висене до към 30 години в университет и въпреки че наистина има хора на всякакви възрасти там (както мъже, така и жени), някакси на 20-25 го виждах повече униерситета като място, където човек да започне връзка, отколкото го виждах на 30

Аз съм вече по-близо до 45 и съвсем различно виждам нещата, отколкото като съм била на 25 - факт

На 20-25 е максимумът в запознанства, нови хора, максимум на връстници, отворени към същото и т.н. Нищо общо с над 30. Съветите на Гугъл може да са много добронамерени, но са за съвсем друг възрастов период с различни характеристики. Прекалено е малка, за да разбере, че съветите ѝ са всъщност жестоки - и в темите за 40-годишни, и тук, където пак да разкаже при нея на 22 как лесно се е получило нещо.

Ах, колко лесно е да си намериш мъж на 22-23. Изумително просто.

И аз не смея да давам съвети, понеже на 33 съм била отдавна омъжена, че и с две деца. Но все си мисля. че прекаленото фокусиране към нещо не води до желаните резултати. Животът е един! Ти си живей всеки ден добре, бъди успешна и готина, пък ела ми се обади, като останеш сама. Няма такъв филм готина жена да остане сама, освен ако някак самата тя не го поискала.

С какво по-точно в моето мнение не си съгласен та ми скачаш? Аз написах точно 2 съвета - да си разшири кръга от познати (и мъже, и жени) и да си обърне малко внимание на себе си, анализирайки кое и защо не се е получило, дали не привлича неподходящи мъже, какви мъже я привличат нея... и да види дали нещо в подхода й не подлежи на освежаване.

ОК, оттеглям се щом мненията ми ви идват неадекватни или вредни.
На авторката пожелавам успех.

Може би е добре и някой от пишещите, по-наясно, да каже, какво търсят мъжете на 35+. Защото ако жената си "търси" половинка, по начина, който я е търсила на 25 няма да има голям успех. Не само жените, но и мъжете се променят. Някой на 35+ да ходи на зумби и разни глупости, никак не ми се струва нормално, честно да си кажа ... нито пък да обикаля нощните барове до полуда.

Над 35 и мъжете, и жените търсят партньор за нормален и спокоен живот. Това е основното, останалото са бонуси.

И за последно, защото това ми е много обидно.
Никъде в темата не съм обяснявала колко лесно било да си намеря мъж на 22-23, много е обидно да ти извъртат думите по този начин. Аз й дадох конкретен съвет.
Аз харесвам твоите мнения и от това ми е още по-неприятно как не за първи път си избираш удобен момент да ме захапеш и да ме изкараш много самонадеяна и въобще лош човек, който едва ли не седи във форума, за да се подиграва на хората. А изобщо не е така.

А ти защо си мислиш,че това което ти виждаш в жена ти,го виждат и другите?Нали за това е специален този човек за теб - защото виждате един в друг неща,които само вие можете да усетите.
За какво го обвиняваш момичето - ми замълчала е защото примерно въобще не й е виждала тия качества,дето си изреждал.Виж,мъжа се е сетил!За какво не се сърдиш на него,че не ти я е представил?
Аз затова не запознавам никой - ако е писано,ще се запознаят.Опитвала съм преди и вечно беше ''А уу защо си мислиш,че ще го харесам тоя Шрек,заслужавам по-добро''.Хеле пък да им се получат нещата и впоследствие да се разделят,а ако са ти били близки и двамата - да трябва да избираш страна.Особено пък като минеш 30тте и всеки приятел вече се е доказал във времето и ти е скъп,че да разваляш отношения.Когато си посредник,накрая е твоя вината.

Защо се нахвърляте върху Гугъл?Тя е малко по-малка от мен,а от вас доста,но това не значи че не може да види ситуацията правилно.
Ето това е истината и да е писано разбира се.Никакви след 30 е различно и т.н.Различното е,че имаш повече изисквания,дори и да не го осъзнаваш,цъкащия часовник и по-трудно правиш компромиси.Ама ако на 25 не можеш да завъртиш сериозна връзка,на 30 няма да е по-различно.

Зависи от историята им.Някои търсят младо гадже (много такива познавам,разведени,които се обзаведоха с 25 годишна нова съпруга),други търсят да се върнат на 25 отновои се държат като деца,трети имат сериозни дефицити(живеене с властна мама например),четвърти са уж свободните,но всъщност женени в търсене на нещо странично...и много малко нормалните,но и те обикновено имат деца вече и трябва жената да го приеме.

И аз така си мисля, но тук авторката се презентира, като свръх заета - работа, учене, биологичен часовник. Това изглежда доста невротично, та ако така се показва и пред хората, много вероятно е един по-улегнал човек да си каже - остави, това не е за мен. Никъде не видях да акцентира върху спокойни вечери, домашен уют, нежност, споделяне. Живота си е доста натоварен и без това и мисълта да се прибираш при някой дето се надбягва с времето никак не е приятна.

Всеки мъж търси различни неща, както и всяка жена.

Манекена, какво е нормален и спокоен живот? Искаш да умреш от скука ли? Някои пък търсят жена, която да им вдига адреналина.

БютифълМ, не че търсят 25 годишни, с цел да се подмладяват, просто търсят красиви жени, а голяма част от 30+ годишните жени, които не се поддържат във форма приличат на лелички и изобщо не са интересни на някой поддържан мъж. Да не говорим, че 25+ годишните все още се влюбват, за разлика от 30+ годишните. При вторите вече биха свили гнездо с някой мъж без да го обичат, само и само да се възпроизведат, стига да усетят, че е достатъчно стабилен.

Не знам какъв човек си, но ми прави силно неприятно впечатление желанието ти да даваш съвети на хора много над опита ти и възрастта ти. На 25 с връзка от 2-3-4 години нямаш капацитет да разбереш нито проблемите (сексуални или други) на 15+ годишния брак, нито здравословните болежки на средната възраст, нито самотата на 30+. Предполагам, че ако имаш проблеми с твоя приятел, не би отишла да се съветваш с някоя 13-годишна. В много теми си точно в ролята на 13-годишната.

Гугъл, ти пък какво се хващаш. Аз съм доста по-голяма от теб, но съм на същото мнение. Смятам, че авторката трябва да се погледне от птичи поглед, да се види отстрани, като през чужди очи и да опита да се самоанализира. Според мен причината да е сама на 33 е нейна и както писах и по-нагоре, се корени в ограничен светоглед, обкръжение. Като цяло хората се ограничават до общуване с хора от тяхната среда, а това наистина много ограничава.
А тези гаджосвания приятелски са най-големият таралеж, който може някой да си сложи в гащите. Твърдо Не съм.

Авторката, търси по-неформална среда за общуване, където има спонтанност, естествено се случват разговори, общуване. На 32 се събрах с моя половин и вече бях рафинирала изискванията за себе си – висок, умен (и емоционално), различен и задължително с чувство за хумор. Запознахме се благодарение на един форум, който вече не съществува. Да живее интернет.

О, щом опряхме до капацитетите работата е ясна.
Не, ако имам проблем с моя приятел бих се посъветвала с него, а после с вас - не лично с вас, а с този форум. И съм го правила. Не, защото сте по-възрастни, а защото тук има хора, които имат чудесна представа за нещата и дават много точни съвети, гледайки отстрани. Аз мисля, че на доста хора съм била полезна, а в най-лошия случай съм ги разведрила в тежък момент. Ако ти не намираш мненията ми за полезни или откровено дразнещи винаги можеш да ги подминаваш.
Спирам със спама и моля за извинение.