На 33 сама ...

Еми много ясно, не дай си боже да имаш житейски проблем и да си вече родила, веднага ще ти набият канчето, че "това си е твой избор" и е трябвало да осъзнаваш отговорността.

Добре , че авторката остави всички като любезен домакин да се изразят чрез нея.
На мен най-силно впечатление ми направи типично мъжка тактитка за смиряване и укротяване на жена: първо и се набива канчето как е престаряла , как , ако някой я погледне / от нейната класа/ , е едва ли не събитие , жест и саможертва. И после вече- абе я дай една снимка , може и да се прежаля

Мъжката тактика казваш, но беше приложена от жените в темата

Плюс да спести и за инвитро, докато напредва финансово, кариерно и имотно. То, ако изчакваш, защото не си добре финансово, едва ли ще има как да пестиш за инвитро. Ако има как да спестяваш за инвитро, значи може да си позволиш финансово да гледаш дете.

И интересно как хепи мамита, чували за замразяване на яйцеклетки само по филми,  и хвалещи се с добра здравна система предлагат на отчаяните да пръснат няколко десетки хиляди за сложни технологии, включващи замразяване на яйцеклетки, съхранението им няколко години, евентуално успешното им размразяване и последващи опити инвитро, вместо изкуствено осеменяване с донорска сперма за няколкостотин лева, което е почти в компетенцията на ветеринар.

По отношение на приоритетите - мъж/деца - естествено,че искам да създам нормално семейство с мъж и от него деца. Но не съм сигурна,че искам мъж НА ВСЯКА ЦЕНА.Ако не срещна човек,с който наистина да се харесваме,разбираме и пасваме,не съм сигурна,че бих могла да направя компромис и да родя самоцелно от който и да е мъж,в името на това да имам деца.
Деца,със сигурност искам. Но огромен компромис относно мъжа май не бих направила.
А съм убедена,че много хора го правят.

Сега, компромис не значи "кой да е мъж". Значи да приемеш, че мъжът, който си харесаш, може да е различен от това, дето ти е писано в списъка. Погледнато в перспектива от висотата на предварителните изисквания, ще е абсолютно "случаен" избор. Тоест малко трябва да си отворена към възможността ти да планираш едно, а да ти се получи с абс. различен типаж.

Това да. Това е включено в зара ☺
Имах друго предвид - тотален компромис със себе си.

Ми и това ще го има. Колкото и да си интересна, роди ли се детето, заминават хобита и кефчета, или с огромна логистика, или спират да са ти интересни. И да, до някаква степен губиш себе си. Няма как иначе. Иначе ще си лош и нарцистичен родител, който гледа себе си и не вижда какво не е наред при детето.

Аз съвсем не вярвам някоя жена да тръгне да отмята по списъка и ако само по една точка няма съвпадение, да реже. Хората не се влюбват със списък и химикалка в ръка. Понякога се случва някой напълно да отговаря на изискванията ти за желан партньор, но така и нищо да не ти трепне от него.

То и аз като момиче все си представях идеалния мъж за мен русичък, ама после се оказа, че типът ми бил чероноочък. Човек обикновено си представя идеални ситуации, а хората, които среща реално, са комбинация от някои от качествата, които харесва и други, които вече преценява може ли или не може да приеме. Но е добре, правейки тази преценка  да бъдеш максимално честен най-вече пред себе си. Ако си знаеш, че в таргета ти не попадат например "разделени", безработни, работохолици и направиш компромис с това за сметка на други качества, които харесваш в човека, да не стане така, че после да съжаляваш за този компромис и да се разочаровате взаимно.

Аз не визирам компромиси в съвместното съжителство,а компромиси при самия избор на партньор.И то огромни. Естествено,че човек винаги трябва да преглъща някакви негативи. Няма идеални хора. Говоря за някакви безкрайни компромиси в избора на партньор направени от страхове и фикс идеи. Те не мисля,че са в полза на някого,даже напротив.

Компромисът е само един: в някакъв момент да спреш търсенето и да не си мислиш, че някъде там има по-добър. Защото може последният отхвърлен да е бил най-добрият. Та в един момент трябва да си кажеш - това е.

Като жена с много изисквания към партньора си и дълго избирала човека до себе си мога да кажа, че компромисите не трябва да са повече от 1-2 в началото, защото след това те могат и да се увеличат. Започвайки с добрата основа ще има по-малкия шанс да се попадне след време на напълно неподходящ партньор и баща на децата.

Сега остава и да питаме как става избирането - дали с предварително отхвърляне, или като тестваш в дълги връзки, докато се поизчерпат и тръгнеш да търсиш по-добро. Защото има разлики.

За всеки е различно и няма универсални формули.
Има си типажи за избягване на прима виста и хора, на които може да се даде шанс да се докажат.

Аз пък смятам, че статистиката и науката са съвсем категорични. Перфектната социална възраст на първо раждане в 21 век е изключително далеч от перфектната биологична. И продължава да се отдалечава.

Смятам, че е изключително погрешен подход да се замазват очите на жените за тези факти, само и само да не се стресират, че часовникът цъка. Не, не е погрешен. Всъщност е тотално безотговорен. Да, той цъка, приеми го, бъди зрял и възрастен човек. Дръж се разумно. Животът е несправедлив. Преглътни го.

Имам въпрос към всеки защитник на тезата "не, бе, споко, бе, не цъка, е, виж, Джанет Джаксън, виж Елена Йончва... споко": Вие ли ще понесете отговорността, ако след N години авторката (или която и да било друга жена) има трудности при забременяването или я удари ранна менопауза и т.н.? Не, тогава ще сте чао. Нито ще ви има, нито ще ви пука.

Докато ние, защитниците на тезата за цък-цък, най-много да бъдем обвинени как сме я натиснали в компромисен брак и сега ко ще прави сама с детето. Аз досега самотна майка, която да каже "съжалявам, че родих" не съм срещал.

Така, че авторке, "цък-цък", а не "споко бе, тя Джанет"... Ми хайде задай си простия въпрос. "Кое е по-страшно? Да нямам въобще дете или да имам дете от мъж, който след време се е оказал неточният и да трябва да си го гледам сама? Или да имам дете от непознат донор и детето ми НИКОГА да не разбере НИЩО за баща си?" Ми това е много прост отговор, надявам се...

Да, не е добре човек да се фиксира в даден проблем, но обратното е точно толкова, ако не и по-зле. Защото от много фиксиране в един проблем не е задължително да оплескаш решаването му. Много хора именно така решават проблемите си - като се фиксират в тях и приоритизират до крайност! Докато обратното, да го наречем "не-фиксирането" ти гарантира вътрешен душевен мир и комфорт, но... това само създава лъжливото усещане, че часовникът е спрял да цъка. Ми не е.