Да, точно това имах предвид - поне мнение да изразят. Със сигурност да се чуе един такъв глас има значение....Сбъркана работа. Нали виждате какви хора прокарват за ВИП-ове. Това е една съвсем друга тема, ама то всичко е навързано.
- Публикувана: 8 фев. 2018, 22:41 ч.
- Последно мнение: 14 март 2018, 23:04 ч.
Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 21
Добро утро и хубава неделя!
Статия на журналиста на Али Ейюболу във вестник "Миллиет"
Апелът на Бергюзар се превърна в глас на безмълвните
Турция е страна, която не може да се справи с насилието върху жените, с убийствата на жени, с принуждаването на малки момиченца да се женят и раждат. Към всичко това се прибави и още един проблем- сексуалното насилие върху деца.
Един перверзник изнасили 3-годишно дете по време на сватба. Общественият гняв, предизвикан от това зверство още не беше отминал, когато дойде друга новина. Баща изнасилвал в продължение на година и половина 5-годишното си дете, докато жена му се борила с рака в това време. После нова жестокост. Мъж изнасилил 17-годишната си доведена дъщеря, убил я и заровил тялото й. Това преля чашата. Общественото търпение беше взривено.
В петък започна кампания в социалните медии, която се разрасна лавинообразно. Много известни личности се включиха в тази кампания, но техен лидер стана Бергюзар Корел. Поздравявам я от цялото си сърце.
В социалните медии вървяха призиви от типа „Детето мълчи, но ти недей”, „Не мълчи за сексуалните посегателства”, Не докосвай детското тяло”. Хубаво е да се разпространяват такива призиви, но тази акция е пасивна.
Апелът на Бергюзар беше да научим децата си да протестират, да надигат глас, да не се притесняват, когато им се случи нещо подобно, да го споделят с родителите си. Ефектът, предизвикан от нейния призив беше много по-силен от този на кампании, за които се харчат милиони. Видеото, което тя разпространи, беше най-споделяното и гледано в социалните мрежи в петък. Въздействието растеше като снежна топка и за кратко време се превърна в обществена лавина. Бергюзар се превърна в глас и лидер на милиони безмълвни хора.
Но не бива да спираме дотук.
Дойде време да покажем силата си и да уплашим до смърт хората, които си позволяват да посягат на детските тела. Във всеки град един път в месеца в точно определен ден и час трябва да се провеждат митинги, с призив да се сложи край на насилието над жените, принудителното омъжване на малки момиченца и сексуалните посегателства срещу деца.
Статия на журналиста на Али Ейюболу във вестник "Миллиет"
Апелът на Бергюзар се превърна в глас на безмълвните
Турция е страна, която не може да се справи с насилието върху жените, с убийствата на жени, с принуждаването на малки момиченца да се женят и раждат. Към всичко това се прибави и още един проблем- сексуалното насилие върху деца.
Един перверзник изнасили 3-годишно дете по време на сватба. Общественият гняв, предизвикан от това зверство още не беше отминал, когато дойде друга новина. Баща изнасилвал в продължение на година и половина 5-годишното си дете, докато жена му се борила с рака в това време. После нова жестокост. Мъж изнасилил 17-годишната си доведена дъщеря, убил я и заровил тялото й. Това преля чашата. Общественото търпение беше взривено.
В петък започна кампания в социалните медии, която се разрасна лавинообразно. Много известни личности се включиха в тази кампания, но техен лидер стана Бергюзар Корел. Поздравявам я от цялото си сърце.
В социалните медии вървяха призиви от типа „Детето мълчи, но ти недей”, „Не мълчи за сексуалните посегателства”, Не докосвай детското тяло”. Хубаво е да се разпространяват такива призиви, но тази акция е пасивна.
Апелът на Бергюзар беше да научим децата си да протестират, да надигат глас, да не се притесняват, когато им се случи нещо подобно, да го споделят с родителите си. Ефектът, предизвикан от нейния призив беше много по-силен от този на кампании, за които се харчат милиони. Видеото, което тя разпространи, беше най-споделяното и гледано в социалните мрежи в петък. Въздействието растеше като снежна топка и за кратко време се превърна в обществена лавина. Бергюзар се превърна в глас и лидер на милиони безмълвни хора.
Но не бива да спираме дотук.
Дойде време да покажем силата си и да уплашим до смърт хората, които си позволяват да посягат на детските тела. Във всеки град един път в месеца в точно определен ден и час трябва да се провеждат митинги, с призив да се сложи край на насилието над жените, принудителното омъжване на малки момиченца и сексуалните посегателства срещу деца.
Привет!
Варна, и днес си ни зарадвала с превода на нова статия!
Трудни времена за семейството. Отново и отново...
Миналата седмица в неделя излезе фрагман. В очакване съм да се появи.
Колкото до узнаването за Джевдет, ами щеше да е супер фантазно, ако до края на войната си караше шпионската мисия. То не бяха врътки, излизания от ситуации, срещи с Якуб, който без време стана зет, тичане до чифлика, до този до онзи в планината...Да не говорим за последната серия, в която от една страна Джевдет трябваше да полага усилия, за да да прикрие мъката по загиналите в настъплението, тайната за Азизе и бебето, изобщо - непосилно за възможностите на един човек.
Да видим накъде ще тръгне и как ще се спаси от Филипос преди това. А колкото до Азизе, мисля, че засега тя ще остане в къщата на Латифе.
Варна, и днес си ни зарадвала с превода на нова статия!
Трудни времена за семейството. Отново и отново...
Миналата седмица в неделя излезе фрагман. В очакване съм да се появи.
Колкото до узнаването за Джевдет, ами щеше да е супер фантазно, ако до края на войната си караше шпионската мисия. То не бяха врътки, излизания от ситуации, срещи с Якуб, който без време стана зет, тичане до чифлика, до този до онзи в планината...Да не говорим за последната серия, в която от една страна Джевдет трябваше да полага усилия, за да да прикрие мъката по загиналите в настъплението, тайната за Азизе и бебето, изобщо - непосилно за възможностите на един човек.
Да видим накъде ще тръгне и как ще се спаси от Филипос преди това. А колкото до Азизе, мисля, че засега тя ще остане в къщата на Латифе.
Да пристъпим смело напред и да посрещнем новите изживявания....защото
всеки ден идва при нас, за да изживеем нещо ново....
Добро утро, приятели!
Неделя е - Сирни Заговезни. Ден за прошка.
Нека бъдем по-добри, нека си простим.
Момичета, благодаря за всичко публикувано!
Варна,
за новините и преводите, огромно благодаря! 
"Благодаря Ви за публикуването на това видео. За силния глас срещу това зверство."
"Браво, прекрасен призив към всички родители! Скъпа Бергюзар, не спирайте да говорите!"
Много хубави коментари!
Берг още веднъж показа, че е не само красива актриса, а жена с ясна и активна позиция!
............................
"Най-добрият актьор е Халит Ергенч. Играе прекрасно."
Да, необятни възможности има Халит като актьор, само да случи на сценарий, който да извади
максимума от него, да създаде интересен, жив персонаж....
.....................
На всички
и много щастлива и усмихната неделя!
Още една хубава статия за Берг.
От журналистката на "Хабертюрк" Есин Овет.
Ще я преведа по-късно, че още се "боря" с превода на серията.
Забравих за видеото с Боран. Той не казва кой знае какви неща.
Питат го какво е да играе с актьор като Халит. Отговоря, че е прекрасно, сериалът му е предоставил възможност да играе с невероятни актьори.
Репортерът го пита кой според него е мъжът на годината.
Боран: От актьорите ли имате предвид?
Репортер: Да.
Боран: Халит Ергенч. Определено.
https://twitter.com/twitter/statuses/965051730647027712
https://twitter.com/twitter/statuses/965060164196986880
Горкият Якуб! Кое вазифе по-напред да изпълнява?!
https://twitter.com/twitter/statuses/965060164196986880
Горкият Якуб! Кое вазифе по-напред да изпълнява?!
Превод на серията в текстови вариант.
Целият първи час.
Майдрийм, кешкюл се казва десертът, който ядоха Йълдъз и Якуб.
Превеждах сцената.
Млечен крем.
Обясняват и откъде идва името му.
Целият първи час.
Скрит текст:
Войници. Бунтовници. Родината ви е признателна. Ще отмъстим за смъртта ви.
....................
Не плачи, миличък. Не плачи.
Да не е гладен?
Нахранихме го преди да тръгнем. Спокойно, миличък.
Сложете го на рамото си и лекичко го потупайте по гърба.
Така ли?
Спокойно, спокойно. Не, май не ме харесва.
Какво говорите? Бебета са такива. Дайте, аз ще го подържа.
Ще ви създадем грижи.
Няма. Колко деца съм отгледала. Ела тук, съкровище. Ела при мен. Ела тук.
Мехмед! Мехмед!
Скъпи мой! Миличък!
Дайте ми бебето! Г-жо, бихте ли ми дали бебето?
Той е моето бебе.
Вашето ли?
Да, моето бебе. Моят Мехмед!
Не говорете глупости, госпожо. Дайте ми бебето.
Г-жо, това е моето бебе Мехмед.
Господине, спрете колата.
Добре.
Не, не. Не ме разбрахте правилно. Той наистина е мое дете. Моят Мехмед.
.................................
Генерале. Каква прекрасна гледка, нали? Липсваше ми мирисът на кръв. Чувството след победата също. Какво може да донесе повече радост на един войник от победата на бойното поле? Днес войната навлезе в нов етап, генерале. Краят на турците е много близо. Целта ни вече не са малките и невзрачни анадолски села. Целта ни оттук нататък е Анкара.
Какво Ви е, генерале?
Защо сте го взел?
За спомен от победата, генерале.
Павло.
Слушам, командире. Веднага съберете медальоните на всички турски войници, останали по бойното поле.
Командире, всяка страна ще си прибере...
Прави каквото ти казвам! Съберете медальоните!
Слушам, командире.
Като се върнем в Измир ще отпразнуваме победата с внушителен митинг.
Разбира се, генерале.
.......................................
Г-жо, какво си мислите, че правите? Държите се като луда.
Имате право, но аз не съм луда. Наистина! Вижте, вижте му ръчичката. Вижте, има родилно петно. Видяхте ли?
Откъде знаете за петното?
Знам, защото съм му майка. Още акушерката ми каза, че има необичайно петно. Без определена форма.
Защо беше в приюта тогава?
Добре. Изслушайте ме. Аз съм медицинска сестра. Отидох да помогна на болен в едно село. Там болките започнаха и родих Мехмед. След това поех към Измир с корабче. Когато стигнахме брега, се появиха гръцки войници. Свалиха ни от лодката, строиха ни в една редица, държаха се ужасно . Откриха огън по нас. След това натовариха телата в лодката и я потопиха. Не бях на себе си. Когато отворих очи, осъзнах, че съм сред морето. Крещях името на Мехмед, но бебето ми го нямаше никъде. Молих Бог да ме прибере при себе си. Но явно е чакал този ден, пощадил е живота ми, за да мога днес да прегърна детето си. Разбирате ли? Имаше един войник. Докато всичко се случваше, той взе Мехмед от ръцете ми. Сякаш се опита да го спаси. Може би той го е направил, не знам.
Случилото се е ужасно. Ние не приемаме подобно отношение. Нито аз, нито съпругата ми. Но разказаното от Вас не доказва нищо. Не може просто да вземете детето и да си отидете.
Какво по-голямо доказателство от думата на една майка. Кажете, ще го намеря и ще Ви го представя, моля ви. Ще ви донеса каквото доказателството поискате от мен.
.............................
Защо се върнахме, Дагестанецо?
Действахме изпреварващо. Какво, трябваше да чакам онези в Анкара да ме оставят сам на полето ли?
Да се смили Господ, дано не са избити всички. Дали да не изпратим вест до Анкара като се приберем в чифлика?
Престани, Пехливан! Нито ще искам прошка от Анкара, нито ще се връщам в чифлика. Те знаят къде се намира и ще го нападнат. Но няма да ме намерят .
Войници! Връщайте се в чифлика заедно с Пехливан. Съберете каквото има, натоварете го на конете и го занесете в долината.
Пехливан, като се приберете в чифлика, предай на Сехер, че ще я чакам в хижата.
Направихме от приятелите си врагове. Как ще се оправим сега?
Ти не мисли за това, Пехливан.
Щом Анкара ме посочи за враг, аз ще намеря приятел, враждуващ с Анкара. Тръгвайте!
.......................
Ти си бил в приюта, когато съм дошла, сине. Минавала съм край теб, дишали сме един въздух. Трябваше да те видя тогава, Мехмед. Сега нямаше да се случи това.
Ние ще се оправим.
Вярвате ли ми? Попитайте Хилял и Йълдъз. Чухте ги, аз съм тяхна майка. Не съм лъжкиня, не крада деца, не съм луда.
Къде се случи това, за което ни разказахте? На кой бряг?
Край Алиага, в село Асмалъ.
Да се върнем в Измир. Може би в приюта знаят нещо повече за бебето.
Не, няма нужда. Вярвам на госпожа Азизе.
Ефелия.
Не мислиш ли, че ни трябва доказателство, Ефелия?
Бебето не е занесено от родителите му. Как ще научим кой го е оставил ? Как ще го открием? Знаем само, че е намерено близо до нашето село. Може би войникът, за когото спомена г-жа Азизе, го е спасил, а някой го е намерил и занесъл в приюта. Историите съвпадат.
Не можем да бъдем сигурни, Ефелия.
Погледни я. Виж как гледа бебето. Как го гушка. Само една майка може да направи това. Аз й вярвам.
Взехме Христос...Мехмед с голямо желание. Но Господ знае, бях много уплашена. Майчинството ме плашеше. Може би затова не заслужих правото да стана майка.
Не мислете така. Не бива. Тази среща е Божия благословия, г-жо Ефелия. Войната разделя хората, но в най-неочаквания момент ги събира отново. Ако бяхте прекарали повече време с Мехмед, щяхте да се привържете към него и всичко щеше да бъде много по-трудно.
Намерихте бебето си. Това е най-важното.
Какво ще правите сега? Къде ще отидете?
В Измир. Ще заведа Мехмед при баща му.
Ние ще Ви закараме. Напуснахте града тайно, сигурно трябва да се върнете в него по същия начин. С нас никой няма да заподозре нищо.
Много ви благодаря. Много ви благодаря, Господ здраве да ви дава. Никога няма да забравя добрината ви.
.............................
Отървахме кожата, но се притеснявам за Азизе. Дано пристигне жива и здрава в чифлика.
Не се притеснявай. Ако не беше сигурна, щеше ли да ни обещае, че ще дойде.
Добър ден, момичета! Какво правите тук сами? Наоколо е опасно.
Защо говориш така? Тази земя не е ли наша?
Така беше. Скоро няма да остане земя, по която можем да ходим.
Не сте ли чули? Гърците атакуваха. Победиха ни, загубихме.
Какво?
Не думай! Как стана това?
Дагестанеца ни предаде. Не отишъл на фронта. Заби ни нож в гърба. Подлец!
Виж го ти!
Прибирайте се вкъщи, тук е опасно. Приятен ден!
След стореното от Дагестанеца, чифлика няма да го има повече. Какво ще правим? Останахме без покрив, Емине. Съвсем сами сме. Азизе сигурно е чула и няма да дойде вече тук.
Добре, успокой се. Запази спокойствие. Първо да си осигурим подслон. След това ще помислим какво да правим. Ще намерим изход. Разбра ли?
Добре.
Хайде, тръгвай.
..........................
Децата много ще се зарадват на захарните ябълки.
Това ще е наша тайна. Сестрите може да се ядосат.
Заповядайте.
Како Хилял.
Кажи Самед.
Ние ли загубихме войната?
Изгубихме само едно сражение. До победата ще има още много битки.
Но те са много силни. Имат хубаво оръжие. Виж ги как маршируват.
Да ти кажа ли една тайна? Ние сме по-силни от тях. Защото тук е нашият дом. Не бива да губиш надежда, чу ли?
Добре.
Сестро Хилял. Виждаш ли ги как празнуват?
Проклети да са!
Филипос няма да изпусне възможността. Ще отпразнува победата на площада.
И ние отиваме там. Да видим какво ще каже проклетникът.
Ще дойдеш ли с нас?
Вие вървете. Ац ще оставя Самед приюта, после имам работа.
Добре. Господ да ви пази.
...............................
Скъпи граждани на Измир! Приятели! Радвам се да ви привествам на този площад като командира, спечелил една важна битка. Знам, че очаквате от мен и армията ни голямата победа, която ще сложи край на робството на нашите братя, живеещи в Анатолия.
Този ден...този ден е съвсем близо! Давам ви тук своята дума. В края на този поход ще ви приветствам не от Измир, а от Анкара!
За да потвърдя думите си ви донесох от бойното поле нещо за спомен. Това са медальоните, свалени от шиите на турските войници. И ако турците не искат да прибавят още стотици, още хиляди към тях, нека се отдръпнат от пътя ни. Те ще се предадат! Ще признаят нашата победа! Победата е наша! Да живее Велика Гърция! До пълната победа! До пълната победа! До пълната победа!
Генерале, никога не съм виждал такова въодушевление в Измир. Нищо няма да ни спре. Ще стигнем до края.
............................
----------------------------
Хилял.
Леон. Не разбрах, че си дошъл.
Какво си написала?
Виждам, че перото на Халит Икбал е взело на прицел последните събития. Много добър и силен текст.
Няма полза от него, ако не бъде отпечатан и разпространен. Ще ми помогнеш ли да го отпечатам?
Разбира се. Ще го направим в познатата печатница. Когато казвах, че ще се борим ръка за ръка, имах предвид това.
...............................
Видяхте Филипос, нали? Колко горд беше, че е пролял турска кръв.
Щял да превземе и другите земи и да стигне до Анкара. Гледай му приказките!
Мустафа Кемал ще го хване и ще го влачи по главната улица. Ще видиш.
Момчета, оставете Филипос. На площада ли ще оставим медальоните?
Прав си.
Ставайте тогава. Да изпълним последния си дълг към войниците. Хайде.
............................
Джевдет! Джевдет! Джевдет!
Азизе? Какво правиш тук? Защо не си напуснала Измир?
Щях, но не можах. Не можах, Джевдет, съдба.
Как така съдба? Не може да разчитаме на късмета. Филипос мисли, че работиш за бунтовниците. Ако гръцките войници те открият, ще те изпратят на съд.
Какъв е този глас?
Тук има бебе. Ти видя ли го?
Аз го донесох.
Не го ли позна?
Бебето, което момичетата донесоха вкъщи. От приюта.
Да.
Ти ли го донесе тук, Азизе?
Джевдет. Господ ни направи голям подарък. Върна мен в твоя, а теб в моя живот. Но ни е било писано и друго. Не сме оцелели само, за да се срещнем отново. Това бебе е нашето дете, Джевдет.
Това нашето бебе ли е?
Нашата рожба. Някой го е намерил и занесъл в приюта.
Сигурна ли си, Азизе, това нашето бебе ли е?
Нашата рожба, Джевдет.
Това Мехмед ли е?
Мехмед.
Значи не е умрял.
Не, не е.
Сигурна ли си, Азизе?
Сигурна съм.
Азизе!
Азизе, сигурна ли си?
Сигурна съм, разбира се. Сигурна съм. Миличък.
Вземи го.
Мехмед! Сине!
Азизе, сигурна ли си, това нашето бебе ли е?
Сигурна съм, нашето бебе е.
Сине! Благодаря ти, Господи! Мехмед, синко! Азизе, не смеех да го погледна. Много се страхувах, не смеех да го погледна в лицето. Всеки път, когато се случеше, си спомнях за теб и детето ни. Много се страхувах, Азизе.
Сине. Мехмед, миличък. Господи, благодаря ти.
Виж как се смее.
Азизе, сигурна ли си, че е той?
Да. Виж, има родилно петно на ръчичката. Виж тук, видя ли?
Господи! Мама Азизе те е познала. Майка каза, че той ще ме върне към живота. Той е нашият живот. Азизе. Сине, Мехмед! Как се смее!
Мехмед!
Миличък!
Скъпият ми той.
.............................
Няма никой.
ТТТТТТТТТТТТТТТТ
Само това е останало от войниците.
Медальоните им.
Не са само медальони. Това са надгробните им плочи.
Али, син на Мехмед. От Гюнеюболу.
Мустафа, син на Садък. От Кандир.
Супи, син на Абдулах. От Малатия.
Аъз, син на Сюлейман. От Трабзон.
.............................
Господи! Толкова е мъничък. Как се е спасил? Как е оцелял?
Имаше един млад войник. По-различен от другите. Взе Мехмед от ръцете ми, сякаш се опитваше да го спаси. За последно видях Мехмед в ръцете на една жена. Застреляха я и тя падна върху детето. Помислих, че и то е умряло. Не знам, може би онзи войник го е взел и занесъл някъде. Нищо друго не ми идва на ум.
Дръж се, миличък. Не позволявай войната да те убие.
Как изглеждаше?
Как изглеждаше... Слаб, беше слаб, с бледо лице. Спомням си много добре, че изпитваше неудобство от това, което се случваше. Сякаш се чувстваше виновен.
Това е Спиро.
Познаваш ли го?
Спиро.
Не се забравя, генерале, няма забравяне. Не ние управляваме войната. Тя управлява нас.
За първи път го видях в болницата, Азизе. Това момче служеше там, където са ви срещнали войниците. Когато го видях в болницата беше като полудял, искаше да се самоубие.
Горкият.
Искаше да посегне на живота си. Отказа се от армията. Крещеше, че се вършат ужасни грехове. Страшни престъпления.
Успях да го убедя. Известно време работи в моя кабинет. Но го убиха.
Азизе.
Мислиш, че той ли е спасил Мехмед?
Какво да кажа, Джевдет? Бог да го възнагради. Да го възнагради щедро, за това, че ни върна Мехмед.
Виж го. Виж моя син.
И се смее. Разбира се, нали е в ръцете на татко.
Дали усеща, че е в моите ръце?
Да, усеща.
Благодаря ти, Господи.
..........................
Трябва да ги предадем на капитан Якуб.
Той ще ги прати, където трябва.
Останете на място!
Само това ни трябваше!
Какво ще правим?
Спокойно.
Добър вечер, сержант!
Какво правите тук посред нощ?
Ние сме музиканти. Свършихме работа в таверната. Връщаме се по къщите си.
Какво има в торбата?
Дадоха ни храна от таверната. Да я занесем на роднините.
Знаете, че малко ни плащат.
Да. Я да видя тази храна. Отворете торбата.
.............................
Щеше да бъде хубаво да посрещна сина си с победа. Но го посрещнах с поражение. С поражение, за което и аз нося вина.
Не можах да поема командването на 4-ти корпус. Не можах да спра Дагестанеца.
Джевдет. Осъзнаваш ли какво чудо ни се случи? Разбираш ли какво невероятно чудо е това, че сега сме тримата заедно? Ние успяхме да се съберем, защо да не стане такова чудо и във войната? Ние, с бунтовниците, с войниците...С безименните герои като теб и Якуб...С готовите за саможертва мъже като Местан, Софу, Демирджи...С безстрашните жени с оръжие в ръка като Евсун и Емине...ще подарим свободата на децата на тази страна. Щом успяхме да се съберем, Господ ще ни помогне да изградим и Родината си отново. Да загубиш една битка не означава да загубиш войната, полковник. Но ако живееш с чувство за вина за неуспеха, тогава ще бъдеш победен.
Заслужавам ли те, Азизе?
Заслужаваме се. Виж, заедно сме.
...........................
Хайде! Не се мотайте. Отворете торбата!
Да не се разпилее яденето, сержант.
Помощ! Крадци! Помогнете! Пуснете ме, негодници!
Не мърдайте оттам.
Помощ! Пуснете ме!
Какво става? Защо крещиш?
Сержант, откраднаха ми чантата. Откраднаха ми чантата! Отидоха надолу. Моля ви, помогнете. Направете нещо!
Хилял.
Хайде! По-бързо, да вървим преди да се е върнал. Имаме нов текст от Халит Икбал.
Не можем да го отпечатаме.
Помолих болшевиките за помощ, не се притеснявайте. По-бързо!
...........................
Не, не може да останете тук, Азизе. Ще намеря друго място. Заведи утре сутринта детето вкъщи. Нека момичетата видят братчето си.
Какво ще им кажем? Когато ни видяха за последно, ти искаше да ме арестуваш.
Ще кажеш, че сме се сдобрили заради бебето. Засега в дома ни ще си в безопасност. Аз ще намеря къде да останеш. Азизе. Не ме интересува службата и необходимостта да се криеш. Не можем да останем в един дом, но майка, момичетата, ти и синът ни- всички ще живеем в Измир.
До победата.
До победата.
Но сутринта ще отидем заедно вкъщи, нали?
Как ще им обясним, че сме заедно. Освен това, трябва да открия Дагестанеца. Той и хората му трябва да си платят за предателството.
Джевдет, не Дагестанеца е виновен. Войниците му са бедни, простовати момчета. Кажат им нещо и те слушат.
Не трябваше да го слушат! Те мозък нямат ли?
Откъде да знаят? Те се подчиняват на водача си. Не бива да ги упрекваш, не ги наказвай. Те са доста на брой. Няма ли да е по-добре да ни подкрепят и да се борят с нас?
С нас?
Да.
Значи и ти си станала бунтовничка?
Наричат ме сестра Айше. Ти не знаеш ли , че ръководя женския отряд?
Знам, знам.
Ела да потърсим място за теб.
.............................
Щом си ме повикал тук, значи...
Да. Помислих върху думите ти и се заех да направя необходимото.
Знаех, че сте предвидлив човек.
Да кажем, че усетих мириса на пари.
Говорим за много пари, Алекси. Много! Тези сирачета ще ни направят богати. Но трябва да бъдем внимателни.
Бъди спокойна. Вече изпратих в приюта сигурен човек.
Как ще изведем децата от пристанището? Баща ти доста е затегнал мерките за сигурност.
Имам сред войниците един, да кажем, приятел.
Действаш бързо.
Колкото е необходимо.
Чудесно. Значи е време да изберем първото дете, което ще замине за Атина.
Пия за твоя невероятен талант, Алекси!
За нашето приятелство!
Наздраве!
Наздраве!
................................
Сутринта видя ли татко?
Не. Може би не се е прибрал.
Да си отиде и да не се връща повече. Стига ми да получим вест от мама.
Когато си намери безопасно място, ще ни прати вест.
Мамо! Мамо, какво правиш тук? Къде е г-жа Ефелия?
Мамо?
Случило ли се е нещо?
Защо бебето е с теб?
Ще те заловят тук.
Елате, ще ви разкажа. Мамо, помогни ми.
Седнете тук.
Мамо, какво стана?
Обяснявам. Ти ме изпрати.
Така.
Качих се на колата. След това потеглихме.
Добре, после какво?
Много добри хора бяха. Докато пътувахме...Тихо, тихо. Спокойно, сине. Спокойно, миличък.
И после?
После, докато пътувахме, той започна да плаче.
Разбрах, мамо.
Жената не знаеше какво да прави. Предложих й да взема бебето, за да го успокоя. Взех го в ръцете си. Погледнах лицето му. Очите му. Това...това е нашето бебе, деца. Вашето братче Мехмед. Мамо, твоят внук.
Мамо, нашето братче е мъртво. Гърците го убиха.
Не, не е умрял. Дъще, оказа се, че не е умрял.
Това е детето на г-жа Ефелия.
Не, не е! Знам, че звучи невероятно. Струва ви се, че разигравам театър, но не е.
Извикай татко.
Дъще, не съм луда! Това е нашето бебе!
Мамо, мъртъв е. Това е детето на г-жа Ефелия.
Добре, вземи го тогава. Мамо...Бързо донеси вода за баба ти. Мамо, успокой се.
Ти беше умрял. Беше умрял.
Мамо, не плачи. Спокойно, не плачи. Не плачи.
Нашето бебе.
Како...
Мамо, донесох ти Мехмед. Донесох твоя внук. Мамо, пийни малко. Добре.
Мамо, погледни ме. Погледни ме в очите.
Видях отново теб, сега и моето агънце. Внучето ми.
Да, видя ли, донесох ти внука, мамо.
Мамо, добре си, нали?
Да, добре съм. Миличка.
Виж, има петно на ръчичката. Ако не ми вярвате.
Ние го забелязахме.
Дай го на баба ти. Ела, миличък. Сине мой. Мехмедче мое.
Агънцето ми.
Вижте как ви гледа.
Добре дошъл в родното гнездо. Донеси ни радост, миличък. Моята скъпа Азизе, милата ми Азизе.
Господ ме върна при вас. Събра ни. А сега и Мехмед.
Мамо.
Видя ли? Ела тук, миличка.
.................................
Значи Спиро е спасил бебето ви.
Така изглежда. Потвърждава се версията, че Спиро не е сложил край на живота си, а е бил убит от Яни.
Излязохте прав.
Командире, имам две важни новини . Командването на Западния фронт е било разделено на две. Северната част ще бъде ръководена от Исмет бей.
Много се радвам, че ще работя за него. Надявам се да е полезно за Родината.
Аз също. Втората новина. Мустафа Кемал се готви да посети военния щаб на Западния фронт.
Така ли?
Да.
Може би иска да покаже, че Анкара не е разколебана след поражението. Да повдигне с присъствието си духа и на армията, и на хората.
И аз мисля така.
...........................
Оздравявайте бързо! Оздравявайте.
Каква е ситуацията в болницата, докторе? Много ли са ранените?
Щеше да бъде добре, ако болшинството бяха ранени. За съжаление, мъртвите са повече.
Спокойно, войник. Спокойно. Желая ти здраве.
Благодаря, командире.
Как се казваш, откъде си?
Казвам се Хасан. От Гедикли съм.
Как си, Хасан?
Срамувам се, че съм ранен и лежа тук, вместо да съм на фронта, командире.
Ти си герой, синко. Трябва да се гордееш, а не да се срамуваш. Оздравей и отново ще се срещнем на фронта.
Командире, вярно ли е, че ще оглавите Западния фронт?
Вярно е.
Хасан Неджиполу. На Вашите заповеди, командире!
Всички служим на тази страна, синко. Господ здраве да ти дава.
Виждате ли, докторе? Това не е армия, която ще се уплаши от едно поражение. Посещението на пашата ще повдигне духа на всички. Армията отново ще се изправи на крак.
............................
Идването на Мустафа Кемал става в доста опасно време. Ще е по-трудно от друг път да осигурим безопасността му.
Прав сте. Трябва да бъдем по-предпазливи.
Добре дошъл, Якуб.
Добре заварил, полковник.
Полковник, Дагестанеца иска среща с Вас.
Трябва да е луд.
Очевидно.
Явно ще иска нещо от мен. Нека иска. Това ще са последните му думи.
Полковник, след смъртта на Дагестанеца, хората му ще се пръснат. Не можем ли да ги привлечем към нас?
Ще тръгвам.
Желая Ви приятен ден.
Приятен ден!
Полковник. Йълдъз...подозира, че работя за освободителното движение. Засече ме случайно при една среща.
Трябва да разсеем съмненията й, Якуб. Мисля, че можеш да се справиш сам с това.
........................
Според татко е той, така ли?
Най-вероятно, не се сещам за друго.
Значи не всички гърци са жестоки. Нали виждаме и съседите . И сред тях има и лоши, и състрадателни хора. Онова момче е било с добро сърце.
Господ да го възнагради.
Ако имаше гроб в Измир, щяхме да ходим и да се молим за него.
Защо не посадим в градината маслиново дърво в негова памет? Щом го погледнем, ще си спомняме за него, ще се молим.
Може.
Да, става.
Може ли, сине?
...........................
Слава на Бога, че ми върна дъщерята и внука.
Амин.
Хайде, дъще, по-силно, по-силно.
Я да видим.
Готово е, бабо.
Полей го сега.
Преди бедите ни сполетяваха една след друга. Сега сме засипани от чудеса.
Слава Богу.
Да дойде победата, а след нея и мирът. Ако можехме да живеем всички заедно в свободен Измир.
И това ще стане, дъще. Не се притеснявай. Да даде Господ, очакват ни много хубави дни.
Дано.
...............................
Добре дошъл, полковник.
Така ли ме посрещаш, Дагестанецо?
Времената се промениха. И то доста.
Дай ми пистолета.
И ти си ми ядосан, като Анкара. Като другите ефета.
Има ли някой, който да не ти е ядосан?
Има. Пехливан, Сехер. Надявах се, че и ти.
А войниците ти? Те също ли те подкрепят?
Тях не ги броя. Те са безпризорни и бедни деца. Какво ще правят без мен?
Не съм предполагал, че ще остана толкова сам, полковник. А може би винаги съм бил сам. Враговете ми винаги са били врагове, но приятелите са били такива само от страх.
Сестра Айше ми казваше. „Не бъркай страхопочитанието с уважение”. Знаеш ли, била е права.
Но аз нямам вина, полковник.
Анкара не ме зачиташе. Янък ефе ми устрои капан зад гърба. Командирите не ме слушаха. Ако бяха ме уважавали, щях да пазя не само планината, но и цялата страна.
Но няма връщане назад.
Какво искаш от мен?
Право на преход . Ще се скрия при гърците. Нали си гръцки генерал? Уговори ми среща.
Помогни ми. И те ще имат полза.
А хората ти? Ще отидеш с тях или сам?
Сам.
Е? Какво ще кажеш, полковник?
Добре, щом си сам, ще ти помогна. Друга помощ от мен не очаквай.
Ще бъда сам. Никой не ми трябва. Искам да се махна оттук.
Добре. Напиши писмо до Филипос. Кажи му какво мислиш за Анкара. Аз ще му го предам лично. Ще му обясня положението. Ще му кажа, че съм успял да те спечеля за нас. Това ще бъде в мой плюс.
Поздравления , полковник. В трудни времена човек може да разчита на теб.
Върни ми пистолета.
Да не ме застреляш?
За какво ми е?
............................
Баща ви каза, че щял да си затвори очите. Обеща да не ме арестува, въпреки че гърците ме търсят.
Не ни трябва неговото благоволение.
Дъще, няма да мислим за теб и мен. Само за Мехмед. Чу ли?
Трябва да намеря безопасно място в Измир. Какво ще правим?
Къде ще го намерим?
Нали, майче?
Кой ли е?
Сигурно Якуб.
Добре дошъл.
Добре заварил, Йълдъз.
Добре дошла, г-жо Азизе. Дано всичко е наред.
Благодаря.
Генералът ми разказа всичко.
Ще отида да купя нещо за бебето.
Йълдъз, и аз ще дойда.
Няма нужда.
Ще ти помогна.
Както искаш.
.............................
Воеводо! Слава Богу! Върна се жив и здрав.
С Божията помощ.
Анкара сама си го търсеше, воеводо. Сега ще разберат, че без теб няма да спечелят войната.
Сехер, само ти ме разбираш. Не те цених достатъчно.
Не говорете така.
Да премине тази беда, после всичко ще се оправи.
Какво ще правим сега?
След като не ме зачитат, ще продължа с онези, които ме уважават. Ще се срещна с Филипос и ще се договорим. Само да те отърва от този капан. Изпратих писмо до командира, чрез моя приятел в Измир.
Воеводо, бива ли да разчиташ на неверниците?
Филипос мрази повече от всичко Анкара. Ще ме приеме с отворени обятия. Ще се съюза с него и ще им отмъстя.
Нека да дойда с теб. Ще те пазя.
Не може, Сехер. Ти ще чакаш.
Какво ще правя, когато отидеш при гърците?
Лоялността не остава невъзнаградена. Ще бъдем заедно до край. Но не казвай нищо на Пехливан и войниците. Сега са объркани. Когато дойде време, ще научат.
............................
Йълдъз. Да седнем някъде, преди да отидем на пазара.
Къде някъде?
В някоя сладкарница.
Какво става с Вас, г-н Якуб?
Не мога ли да отида в сладкарница?
Не знам. Не съм те виждала досега.
Йълдъз, отиваме или не?
Сигурно е за първи и последен път. Добре, да вървим.
Добре дошли! Заповядайте тук.
Добре дошли отново.
Какво желаете?
Аз нещо сладко.
Какво да бъде?
Крем кешкюл.
И за мен също.
Веднага ги нося.
Благодаря.
Защо се смееш? Какво забавно има?
Това е любимият ми десерт.
Всички обичат кешкюл.
Не, за мен е по-различно. Баба ми ме отгледа. Често ми правеше. Когато се събуждах сутрин, цялата къща ухаеше. А и името му има специално значение.
И какво е то?
Кешкюл са наричали купичките, носени от дервишите. За да се смирят и победят гордостта, просели милостиня. Слагали събраните пари в купичките. После приготвяли млечен сладкиш и го раздавали на бедните. Оттам идва името му.
Не знаех.
Знам го от баба ми.
Нямам предвид тази история. Не знаех, че обичаш кешкюл, че си бил отгледан от баба ти.
Така е. Йълдъз, ние не се познаваме много добре. Нямахме време да поговорим открито. Но не си ти виновна. Изглежда не умея да разговарям с жени.
На това място трябваше да възразиш.
Така ли? Не знаех.
Благодаря.
Моля. Добър апетит!
Йълдъз, оженихме се против волята ти. За теб не беше лесно. Аз още повече усложних нещата.
Изглежда, сякаш съжаляваш.
Искаш ли това да се промени?
Искам, Йълдъз.
Тогава бъди откровен , Якуб. Бъди откровен и направи крачка към мен.
А ти?
Какво аз?
Ти готова ли си да направиш крачка към мен?
Не си чак толкова лош, че да откажа.
И кои са хубавите ми страни?
Много ли държиш да знаеш?
Кажи ми нещичко.
Наивен си.
Че това комплимент ли?
Защо? Наивността е нещо хубаво.
Наивни са глупаците.
Не. Ти си добронамерен. С чисто сърце. Е, правиш и лоши неща.
Особено, ако ще се ядосаш.
Отказваш ли се да направиш крачка?
Не. Да бъде както ти искаш.
Якуб, не желая да има тайни между нас. Това е единственото, което искам.
Вкусно е.
....................
Не плачи, миличък. Не плачи.
Да не е гладен?
Нахранихме го преди да тръгнем. Спокойно, миличък.
Сложете го на рамото си и лекичко го потупайте по гърба.
Така ли?
Спокойно, спокойно. Не, май не ме харесва.
Какво говорите? Бебета са такива. Дайте, аз ще го подържа.
Ще ви създадем грижи.
Няма. Колко деца съм отгледала. Ела тук, съкровище. Ела при мен. Ела тук.
Мехмед! Мехмед!
Скъпи мой! Миличък!
Дайте ми бебето! Г-жо, бихте ли ми дали бебето?
Той е моето бебе.
Вашето ли?
Да, моето бебе. Моят Мехмед!
Не говорете глупости, госпожо. Дайте ми бебето.
Г-жо, това е моето бебе Мехмед.
Господине, спрете колата.
Добре.
Не, не. Не ме разбрахте правилно. Той наистина е мое дете. Моят Мехмед.
.................................
Генерале. Каква прекрасна гледка, нали? Липсваше ми мирисът на кръв. Чувството след победата също. Какво може да донесе повече радост на един войник от победата на бойното поле? Днес войната навлезе в нов етап, генерале. Краят на турците е много близо. Целта ни вече не са малките и невзрачни анадолски села. Целта ни оттук нататък е Анкара.
Какво Ви е, генерале?
Защо сте го взел?
За спомен от победата, генерале.
Павло.
Слушам, командире. Веднага съберете медальоните на всички турски войници, останали по бойното поле.
Командире, всяка страна ще си прибере...
Прави каквото ти казвам! Съберете медальоните!
Слушам, командире.
Като се върнем в Измир ще отпразнуваме победата с внушителен митинг.
Разбира се, генерале.
.......................................
Г-жо, какво си мислите, че правите? Държите се като луда.
Имате право, но аз не съм луда. Наистина! Вижте, вижте му ръчичката. Вижте, има родилно петно. Видяхте ли?
Откъде знаете за петното?
Знам, защото съм му майка. Още акушерката ми каза, че има необичайно петно. Без определена форма.
Защо беше в приюта тогава?
Добре. Изслушайте ме. Аз съм медицинска сестра. Отидох да помогна на болен в едно село. Там болките започнаха и родих Мехмед. След това поех към Измир с корабче. Когато стигнахме брега, се появиха гръцки войници. Свалиха ни от лодката, строиха ни в една редица, държаха се ужасно . Откриха огън по нас. След това натовариха телата в лодката и я потопиха. Не бях на себе си. Когато отворих очи, осъзнах, че съм сред морето. Крещях името на Мехмед, но бебето ми го нямаше никъде. Молих Бог да ме прибере при себе си. Но явно е чакал този ден, пощадил е живота ми, за да мога днес да прегърна детето си. Разбирате ли? Имаше един войник. Докато всичко се случваше, той взе Мехмед от ръцете ми. Сякаш се опита да го спаси. Може би той го е направил, не знам.
Случилото се е ужасно. Ние не приемаме подобно отношение. Нито аз, нито съпругата ми. Но разказаното от Вас не доказва нищо. Не може просто да вземете детето и да си отидете.
Какво по-голямо доказателство от думата на една майка. Кажете, ще го намеря и ще Ви го представя, моля ви. Ще ви донеса каквото доказателството поискате от мен.
.............................
Защо се върнахме, Дагестанецо?
Действахме изпреварващо. Какво, трябваше да чакам онези в Анкара да ме оставят сам на полето ли?
Да се смили Господ, дано не са избити всички. Дали да не изпратим вест до Анкара като се приберем в чифлика?
Престани, Пехливан! Нито ще искам прошка от Анкара, нито ще се връщам в чифлика. Те знаят къде се намира и ще го нападнат. Но няма да ме намерят .
Войници! Връщайте се в чифлика заедно с Пехливан. Съберете каквото има, натоварете го на конете и го занесете в долината.
Пехливан, като се приберете в чифлика, предай на Сехер, че ще я чакам в хижата.
Направихме от приятелите си врагове. Как ще се оправим сега?
Ти не мисли за това, Пехливан.
Щом Анкара ме посочи за враг, аз ще намеря приятел, враждуващ с Анкара. Тръгвайте!
.......................
Ти си бил в приюта, когато съм дошла, сине. Минавала съм край теб, дишали сме един въздух. Трябваше да те видя тогава, Мехмед. Сега нямаше да се случи това.
Ние ще се оправим.
Вярвате ли ми? Попитайте Хилял и Йълдъз. Чухте ги, аз съм тяхна майка. Не съм лъжкиня, не крада деца, не съм луда.
Къде се случи това, за което ни разказахте? На кой бряг?
Край Алиага, в село Асмалъ.
Да се върнем в Измир. Може би в приюта знаят нещо повече за бебето.
Не, няма нужда. Вярвам на госпожа Азизе.
Ефелия.
Не мислиш ли, че ни трябва доказателство, Ефелия?
Бебето не е занесено от родителите му. Как ще научим кой го е оставил ? Как ще го открием? Знаем само, че е намерено близо до нашето село. Може би войникът, за когото спомена г-жа Азизе, го е спасил, а някой го е намерил и занесъл в приюта. Историите съвпадат.
Не можем да бъдем сигурни, Ефелия.
Погледни я. Виж как гледа бебето. Как го гушка. Само една майка може да направи това. Аз й вярвам.
Взехме Христос...Мехмед с голямо желание. Но Господ знае, бях много уплашена. Майчинството ме плашеше. Може би затова не заслужих правото да стана майка.
Не мислете така. Не бива. Тази среща е Божия благословия, г-жо Ефелия. Войната разделя хората, но в най-неочаквания момент ги събира отново. Ако бяхте прекарали повече време с Мехмед, щяхте да се привържете към него и всичко щеше да бъде много по-трудно.
Намерихте бебето си. Това е най-важното.
Какво ще правите сега? Къде ще отидете?
В Измир. Ще заведа Мехмед при баща му.
Ние ще Ви закараме. Напуснахте града тайно, сигурно трябва да се върнете в него по същия начин. С нас никой няма да заподозре нищо.
Много ви благодаря. Много ви благодаря, Господ здраве да ви дава. Никога няма да забравя добрината ви.
.............................
Отървахме кожата, но се притеснявам за Азизе. Дано пристигне жива и здрава в чифлика.
Не се притеснявай. Ако не беше сигурна, щеше ли да ни обещае, че ще дойде.
Добър ден, момичета! Какво правите тук сами? Наоколо е опасно.
Защо говориш така? Тази земя не е ли наша?
Така беше. Скоро няма да остане земя, по която можем да ходим.
Не сте ли чули? Гърците атакуваха. Победиха ни, загубихме.
Какво?
Не думай! Как стана това?
Дагестанеца ни предаде. Не отишъл на фронта. Заби ни нож в гърба. Подлец!
Виж го ти!
Прибирайте се вкъщи, тук е опасно. Приятен ден!
След стореното от Дагестанеца, чифлика няма да го има повече. Какво ще правим? Останахме без покрив, Емине. Съвсем сами сме. Азизе сигурно е чула и няма да дойде вече тук.
Добре, успокой се. Запази спокойствие. Първо да си осигурим подслон. След това ще помислим какво да правим. Ще намерим изход. Разбра ли?
Добре.
Хайде, тръгвай.
..........................
Децата много ще се зарадват на захарните ябълки.
Това ще е наша тайна. Сестрите може да се ядосат.
Заповядайте.
Како Хилял.
Кажи Самед.
Ние ли загубихме войната?
Изгубихме само едно сражение. До победата ще има още много битки.
Но те са много силни. Имат хубаво оръжие. Виж ги как маршируват.
Да ти кажа ли една тайна? Ние сме по-силни от тях. Защото тук е нашият дом. Не бива да губиш надежда, чу ли?
Добре.
Сестро Хилял. Виждаш ли ги как празнуват?
Проклети да са!
Филипос няма да изпусне възможността. Ще отпразнува победата на площада.
И ние отиваме там. Да видим какво ще каже проклетникът.
Ще дойдеш ли с нас?
Вие вървете. Ац ще оставя Самед приюта, после имам работа.
Добре. Господ да ви пази.
...............................
Скъпи граждани на Измир! Приятели! Радвам се да ви привествам на този площад като командира, спечелил една важна битка. Знам, че очаквате от мен и армията ни голямата победа, която ще сложи край на робството на нашите братя, живеещи в Анатолия.
Този ден...този ден е съвсем близо! Давам ви тук своята дума. В края на този поход ще ви приветствам не от Измир, а от Анкара!
За да потвърдя думите си ви донесох от бойното поле нещо за спомен. Това са медальоните, свалени от шиите на турските войници. И ако турците не искат да прибавят още стотици, още хиляди към тях, нека се отдръпнат от пътя ни. Те ще се предадат! Ще признаят нашата победа! Победата е наша! Да живее Велика Гърция! До пълната победа! До пълната победа! До пълната победа!
Генерале, никога не съм виждал такова въодушевление в Измир. Нищо няма да ни спре. Ще стигнем до края.
............................
----------------------------
Хилял.
Леон. Не разбрах, че си дошъл.
Какво си написала?
Виждам, че перото на Халит Икбал е взело на прицел последните събития. Много добър и силен текст.
Няма полза от него, ако не бъде отпечатан и разпространен. Ще ми помогнеш ли да го отпечатам?
Разбира се. Ще го направим в познатата печатница. Когато казвах, че ще се борим ръка за ръка, имах предвид това.
...............................
Видяхте Филипос, нали? Колко горд беше, че е пролял турска кръв.
Щял да превземе и другите земи и да стигне до Анкара. Гледай му приказките!
Мустафа Кемал ще го хване и ще го влачи по главната улица. Ще видиш.
Момчета, оставете Филипос. На площада ли ще оставим медальоните?
Прав си.
Ставайте тогава. Да изпълним последния си дълг към войниците. Хайде.
............................
Джевдет! Джевдет! Джевдет!
Азизе? Какво правиш тук? Защо не си напуснала Измир?
Щях, но не можах. Не можах, Джевдет, съдба.
Как така съдба? Не може да разчитаме на късмета. Филипос мисли, че работиш за бунтовниците. Ако гръцките войници те открият, ще те изпратят на съд.
Какъв е този глас?
Тук има бебе. Ти видя ли го?
Аз го донесох.
Не го ли позна?
Бебето, което момичетата донесоха вкъщи. От приюта.
Да.
Ти ли го донесе тук, Азизе?
Джевдет. Господ ни направи голям подарък. Върна мен в твоя, а теб в моя живот. Но ни е било писано и друго. Не сме оцелели само, за да се срещнем отново. Това бебе е нашето дете, Джевдет.
Това нашето бебе ли е?
Нашата рожба. Някой го е намерил и занесъл в приюта.
Сигурна ли си, Азизе, това нашето бебе ли е?
Нашата рожба, Джевдет.
Това Мехмед ли е?
Мехмед.
Значи не е умрял.
Не, не е.
Сигурна ли си, Азизе?
Сигурна съм.
Азизе!
Азизе, сигурна ли си?
Сигурна съм, разбира се. Сигурна съм. Миличък.
Вземи го.
Мехмед! Сине!
Азизе, сигурна ли си, това нашето бебе ли е?
Сигурна съм, нашето бебе е.
Сине! Благодаря ти, Господи! Мехмед, синко! Азизе, не смеех да го погледна. Много се страхувах, не смеех да го погледна в лицето. Всеки път, когато се случеше, си спомнях за теб и детето ни. Много се страхувах, Азизе.
Сине. Мехмед, миличък. Господи, благодаря ти.
Виж как се смее.
Азизе, сигурна ли си, че е той?
Да. Виж, има родилно петно на ръчичката. Виж тук, видя ли?
Господи! Мама Азизе те е познала. Майка каза, че той ще ме върне към живота. Той е нашият живот. Азизе. Сине, Мехмед! Как се смее!
Мехмед!
Миличък!
Скъпият ми той.
.............................
Няма никой.
ТТТТТТТТТТТТТТТТ
Само това е останало от войниците.
Медальоните им.
Не са само медальони. Това са надгробните им плочи.
Али, син на Мехмед. От Гюнеюболу.
Мустафа, син на Садък. От Кандир.
Супи, син на Абдулах. От Малатия.
Аъз, син на Сюлейман. От Трабзон.
.............................
Господи! Толкова е мъничък. Как се е спасил? Как е оцелял?
Имаше един млад войник. По-различен от другите. Взе Мехмед от ръцете ми, сякаш се опитваше да го спаси. За последно видях Мехмед в ръцете на една жена. Застреляха я и тя падна върху детето. Помислих, че и то е умряло. Не знам, може би онзи войник го е взел и занесъл някъде. Нищо друго не ми идва на ум.
Дръж се, миличък. Не позволявай войната да те убие.
Как изглеждаше?
Как изглеждаше... Слаб, беше слаб, с бледо лице. Спомням си много добре, че изпитваше неудобство от това, което се случваше. Сякаш се чувстваше виновен.
Това е Спиро.
Познаваш ли го?
Спиро.
Не се забравя, генерале, няма забравяне. Не ние управляваме войната. Тя управлява нас.
За първи път го видях в болницата, Азизе. Това момче служеше там, където са ви срещнали войниците. Когато го видях в болницата беше като полудял, искаше да се самоубие.
Горкият.
Искаше да посегне на живота си. Отказа се от армията. Крещеше, че се вършат ужасни грехове. Страшни престъпления.
Успях да го убедя. Известно време работи в моя кабинет. Но го убиха.
Азизе.
Мислиш, че той ли е спасил Мехмед?
Какво да кажа, Джевдет? Бог да го възнагради. Да го възнагради щедро, за това, че ни върна Мехмед.
Виж го. Виж моя син.
И се смее. Разбира се, нали е в ръцете на татко.
Дали усеща, че е в моите ръце?
Да, усеща.
Благодаря ти, Господи.
..........................
Трябва да ги предадем на капитан Якуб.
Той ще ги прати, където трябва.
Останете на място!
Само това ни трябваше!
Какво ще правим?
Спокойно.
Добър вечер, сержант!
Какво правите тук посред нощ?
Ние сме музиканти. Свършихме работа в таверната. Връщаме се по къщите си.
Какво има в торбата?
Дадоха ни храна от таверната. Да я занесем на роднините.
Знаете, че малко ни плащат.
Да. Я да видя тази храна. Отворете торбата.
.............................
Щеше да бъде хубаво да посрещна сина си с победа. Но го посрещнах с поражение. С поражение, за което и аз нося вина.
Не можах да поема командването на 4-ти корпус. Не можах да спра Дагестанеца.
Джевдет. Осъзнаваш ли какво чудо ни се случи? Разбираш ли какво невероятно чудо е това, че сега сме тримата заедно? Ние успяхме да се съберем, защо да не стане такова чудо и във войната? Ние, с бунтовниците, с войниците...С безименните герои като теб и Якуб...С готовите за саможертва мъже като Местан, Софу, Демирджи...С безстрашните жени с оръжие в ръка като Евсун и Емине...ще подарим свободата на децата на тази страна. Щом успяхме да се съберем, Господ ще ни помогне да изградим и Родината си отново. Да загубиш една битка не означава да загубиш войната, полковник. Но ако живееш с чувство за вина за неуспеха, тогава ще бъдеш победен.
Заслужавам ли те, Азизе?
Заслужаваме се. Виж, заедно сме.
...........................
Хайде! Не се мотайте. Отворете торбата!
Да не се разпилее яденето, сержант.
Помощ! Крадци! Помогнете! Пуснете ме, негодници!
Не мърдайте оттам.
Помощ! Пуснете ме!
Какво става? Защо крещиш?
Сержант, откраднаха ми чантата. Откраднаха ми чантата! Отидоха надолу. Моля ви, помогнете. Направете нещо!
Хилял.
Хайде! По-бързо, да вървим преди да се е върнал. Имаме нов текст от Халит Икбал.
Не можем да го отпечатаме.
Помолих болшевиките за помощ, не се притеснявайте. По-бързо!
...........................
Не, не може да останете тук, Азизе. Ще намеря друго място. Заведи утре сутринта детето вкъщи. Нека момичетата видят братчето си.
Какво ще им кажем? Когато ни видяха за последно, ти искаше да ме арестуваш.
Ще кажеш, че сме се сдобрили заради бебето. Засега в дома ни ще си в безопасност. Аз ще намеря къде да останеш. Азизе. Не ме интересува службата и необходимостта да се криеш. Не можем да останем в един дом, но майка, момичетата, ти и синът ни- всички ще живеем в Измир.
До победата.
До победата.
Но сутринта ще отидем заедно вкъщи, нали?
Как ще им обясним, че сме заедно. Освен това, трябва да открия Дагестанеца. Той и хората му трябва да си платят за предателството.
Джевдет, не Дагестанеца е виновен. Войниците му са бедни, простовати момчета. Кажат им нещо и те слушат.
Не трябваше да го слушат! Те мозък нямат ли?
Откъде да знаят? Те се подчиняват на водача си. Не бива да ги упрекваш, не ги наказвай. Те са доста на брой. Няма ли да е по-добре да ни подкрепят и да се борят с нас?
С нас?
Да.
Значи и ти си станала бунтовничка?
Наричат ме сестра Айше. Ти не знаеш ли , че ръководя женския отряд?
Знам, знам.
Ела да потърсим място за теб.
.............................
Щом си ме повикал тук, значи...
Да. Помислих върху думите ти и се заех да направя необходимото.
Знаех, че сте предвидлив човек.
Да кажем, че усетих мириса на пари.
Говорим за много пари, Алекси. Много! Тези сирачета ще ни направят богати. Но трябва да бъдем внимателни.
Бъди спокойна. Вече изпратих в приюта сигурен човек.
Как ще изведем децата от пристанището? Баща ти доста е затегнал мерките за сигурност.
Имам сред войниците един, да кажем, приятел.
Действаш бързо.
Колкото е необходимо.
Чудесно. Значи е време да изберем първото дете, което ще замине за Атина.
Пия за твоя невероятен талант, Алекси!
За нашето приятелство!
Наздраве!
Наздраве!
................................
Сутринта видя ли татко?
Не. Може би не се е прибрал.
Да си отиде и да не се връща повече. Стига ми да получим вест от мама.
Когато си намери безопасно място, ще ни прати вест.
Мамо! Мамо, какво правиш тук? Къде е г-жа Ефелия?
Мамо?
Случило ли се е нещо?
Защо бебето е с теб?
Ще те заловят тук.
Елате, ще ви разкажа. Мамо, помогни ми.
Седнете тук.
Мамо, какво стана?
Обяснявам. Ти ме изпрати.
Така.
Качих се на колата. След това потеглихме.
Добре, после какво?
Много добри хора бяха. Докато пътувахме...Тихо, тихо. Спокойно, сине. Спокойно, миличък.
И после?
После, докато пътувахме, той започна да плаче.
Разбрах, мамо.
Жената не знаеше какво да прави. Предложих й да взема бебето, за да го успокоя. Взех го в ръцете си. Погледнах лицето му. Очите му. Това...това е нашето бебе, деца. Вашето братче Мехмед. Мамо, твоят внук.
Мамо, нашето братче е мъртво. Гърците го убиха.
Не, не е умрял. Дъще, оказа се, че не е умрял.
Това е детето на г-жа Ефелия.
Не, не е! Знам, че звучи невероятно. Струва ви се, че разигравам театър, но не е.
Извикай татко.
Дъще, не съм луда! Това е нашето бебе!
Мамо, мъртъв е. Това е детето на г-жа Ефелия.
Добре, вземи го тогава. Мамо...Бързо донеси вода за баба ти. Мамо, успокой се.
Ти беше умрял. Беше умрял.
Мамо, не плачи. Спокойно, не плачи. Не плачи.
Нашето бебе.
Како...
Мамо, донесох ти Мехмед. Донесох твоя внук. Мамо, пийни малко. Добре.
Мамо, погледни ме. Погледни ме в очите.
Видях отново теб, сега и моето агънце. Внучето ми.
Да, видя ли, донесох ти внука, мамо.
Мамо, добре си, нали?
Да, добре съм. Миличка.
Виж, има петно на ръчичката. Ако не ми вярвате.
Ние го забелязахме.
Дай го на баба ти. Ела, миличък. Сине мой. Мехмедче мое.
Агънцето ми.
Вижте как ви гледа.
Добре дошъл в родното гнездо. Донеси ни радост, миличък. Моята скъпа Азизе, милата ми Азизе.
Господ ме върна при вас. Събра ни. А сега и Мехмед.
Мамо.
Видя ли? Ела тук, миличка.
.................................
Значи Спиро е спасил бебето ви.
Така изглежда. Потвърждава се версията, че Спиро не е сложил край на живота си, а е бил убит от Яни.
Излязохте прав.
Командире, имам две важни новини . Командването на Западния фронт е било разделено на две. Северната част ще бъде ръководена от Исмет бей.
Много се радвам, че ще работя за него. Надявам се да е полезно за Родината.
Аз също. Втората новина. Мустафа Кемал се готви да посети военния щаб на Западния фронт.
Така ли?
Да.
Може би иска да покаже, че Анкара не е разколебана след поражението. Да повдигне с присъствието си духа и на армията, и на хората.
И аз мисля така.
...........................
Оздравявайте бързо! Оздравявайте.
Каква е ситуацията в болницата, докторе? Много ли са ранените?
Щеше да бъде добре, ако болшинството бяха ранени. За съжаление, мъртвите са повече.
Спокойно, войник. Спокойно. Желая ти здраве.
Благодаря, командире.
Как се казваш, откъде си?
Казвам се Хасан. От Гедикли съм.
Как си, Хасан?
Срамувам се, че съм ранен и лежа тук, вместо да съм на фронта, командире.
Ти си герой, синко. Трябва да се гордееш, а не да се срамуваш. Оздравей и отново ще се срещнем на фронта.
Командире, вярно ли е, че ще оглавите Западния фронт?
Вярно е.
Хасан Неджиполу. На Вашите заповеди, командире!
Всички служим на тази страна, синко. Господ здраве да ти дава.
Виждате ли, докторе? Това не е армия, която ще се уплаши от едно поражение. Посещението на пашата ще повдигне духа на всички. Армията отново ще се изправи на крак.
............................
Идването на Мустафа Кемал става в доста опасно време. Ще е по-трудно от друг път да осигурим безопасността му.
Прав сте. Трябва да бъдем по-предпазливи.
Добре дошъл, Якуб.
Добре заварил, полковник.
Полковник, Дагестанеца иска среща с Вас.
Трябва да е луд.
Очевидно.
Явно ще иска нещо от мен. Нека иска. Това ще са последните му думи.
Полковник, след смъртта на Дагестанеца, хората му ще се пръснат. Не можем ли да ги привлечем към нас?
Ще тръгвам.
Желая Ви приятен ден.
Приятен ден!
Полковник. Йълдъз...подозира, че работя за освободителното движение. Засече ме случайно при една среща.
Трябва да разсеем съмненията й, Якуб. Мисля, че можеш да се справиш сам с това.
........................
Според татко е той, така ли?
Най-вероятно, не се сещам за друго.
Значи не всички гърци са жестоки. Нали виждаме и съседите . И сред тях има и лоши, и състрадателни хора. Онова момче е било с добро сърце.
Господ да го възнагради.
Ако имаше гроб в Измир, щяхме да ходим и да се молим за него.
Защо не посадим в градината маслиново дърво в негова памет? Щом го погледнем, ще си спомняме за него, ще се молим.
Може.
Да, става.
Може ли, сине?
...........................
Слава на Бога, че ми върна дъщерята и внука.
Амин.
Хайде, дъще, по-силно, по-силно.
Я да видим.
Готово е, бабо.
Полей го сега.
Преди бедите ни сполетяваха една след друга. Сега сме засипани от чудеса.
Слава Богу.
Да дойде победата, а след нея и мирът. Ако можехме да живеем всички заедно в свободен Измир.
И това ще стане, дъще. Не се притеснявай. Да даде Господ, очакват ни много хубави дни.
Дано.
...............................
Добре дошъл, полковник.
Така ли ме посрещаш, Дагестанецо?
Времената се промениха. И то доста.
Дай ми пистолета.
И ти си ми ядосан, като Анкара. Като другите ефета.
Има ли някой, който да не ти е ядосан?
Има. Пехливан, Сехер. Надявах се, че и ти.
А войниците ти? Те също ли те подкрепят?
Тях не ги броя. Те са безпризорни и бедни деца. Какво ще правят без мен?
Не съм предполагал, че ще остана толкова сам, полковник. А може би винаги съм бил сам. Враговете ми винаги са били врагове, но приятелите са били такива само от страх.
Сестра Айше ми казваше. „Не бъркай страхопочитанието с уважение”. Знаеш ли, била е права.
Но аз нямам вина, полковник.
Анкара не ме зачиташе. Янък ефе ми устрои капан зад гърба. Командирите не ме слушаха. Ако бяха ме уважавали, щях да пазя не само планината, но и цялата страна.
Но няма връщане назад.
Какво искаш от мен?
Право на преход . Ще се скрия при гърците. Нали си гръцки генерал? Уговори ми среща.
Помогни ми. И те ще имат полза.
А хората ти? Ще отидеш с тях или сам?
Сам.
Е? Какво ще кажеш, полковник?
Добре, щом си сам, ще ти помогна. Друга помощ от мен не очаквай.
Ще бъда сам. Никой не ми трябва. Искам да се махна оттук.
Добре. Напиши писмо до Филипос. Кажи му какво мислиш за Анкара. Аз ще му го предам лично. Ще му обясня положението. Ще му кажа, че съм успял да те спечеля за нас. Това ще бъде в мой плюс.
Поздравления , полковник. В трудни времена човек може да разчита на теб.
Върни ми пистолета.
Да не ме застреляш?
За какво ми е?
............................
Баща ви каза, че щял да си затвори очите. Обеща да не ме арестува, въпреки че гърците ме търсят.
Не ни трябва неговото благоволение.
Дъще, няма да мислим за теб и мен. Само за Мехмед. Чу ли?
Трябва да намеря безопасно място в Измир. Какво ще правим?
Къде ще го намерим?
Нали, майче?
Кой ли е?
Сигурно Якуб.
Добре дошъл.
Добре заварил, Йълдъз.
Добре дошла, г-жо Азизе. Дано всичко е наред.
Благодаря.
Генералът ми разказа всичко.
Ще отида да купя нещо за бебето.
Йълдъз, и аз ще дойда.
Няма нужда.
Ще ти помогна.
Както искаш.
.............................
Воеводо! Слава Богу! Върна се жив и здрав.
С Божията помощ.
Анкара сама си го търсеше, воеводо. Сега ще разберат, че без теб няма да спечелят войната.
Сехер, само ти ме разбираш. Не те цених достатъчно.
Не говорете така.
Да премине тази беда, после всичко ще се оправи.
Какво ще правим сега?
След като не ме зачитат, ще продължа с онези, които ме уважават. Ще се срещна с Филипос и ще се договорим. Само да те отърва от този капан. Изпратих писмо до командира, чрез моя приятел в Измир.
Воеводо, бива ли да разчиташ на неверниците?
Филипос мрази повече от всичко Анкара. Ще ме приеме с отворени обятия. Ще се съюза с него и ще им отмъстя.
Нека да дойда с теб. Ще те пазя.
Не може, Сехер. Ти ще чакаш.
Какво ще правя, когато отидеш при гърците?
Лоялността не остава невъзнаградена. Ще бъдем заедно до край. Но не казвай нищо на Пехливан и войниците. Сега са объркани. Когато дойде време, ще научат.
............................
Йълдъз. Да седнем някъде, преди да отидем на пазара.
Къде някъде?
В някоя сладкарница.
Какво става с Вас, г-н Якуб?
Не мога ли да отида в сладкарница?
Не знам. Не съм те виждала досега.
Йълдъз, отиваме или не?
Сигурно е за първи и последен път. Добре, да вървим.
Добре дошли! Заповядайте тук.
Добре дошли отново.
Какво желаете?
Аз нещо сладко.
Какво да бъде?
Крем кешкюл.
И за мен също.
Веднага ги нося.
Благодаря.
Защо се смееш? Какво забавно има?
Това е любимият ми десерт.
Всички обичат кешкюл.
Не, за мен е по-различно. Баба ми ме отгледа. Често ми правеше. Когато се събуждах сутрин, цялата къща ухаеше. А и името му има специално значение.
И какво е то?
Кешкюл са наричали купичките, носени от дервишите. За да се смирят и победят гордостта, просели милостиня. Слагали събраните пари в купичките. После приготвяли млечен сладкиш и го раздавали на бедните. Оттам идва името му.
Не знаех.
Знам го от баба ми.
Нямам предвид тази история. Не знаех, че обичаш кешкюл, че си бил отгледан от баба ти.
Така е. Йълдъз, ние не се познаваме много добре. Нямахме време да поговорим открито. Но не си ти виновна. Изглежда не умея да разговарям с жени.
На това място трябваше да възразиш.
Така ли? Не знаех.
Благодаря.
Моля. Добър апетит!
Йълдъз, оженихме се против волята ти. За теб не беше лесно. Аз още повече усложних нещата.
Изглежда, сякаш съжаляваш.
Искаш ли това да се промени?
Искам, Йълдъз.
Тогава бъди откровен , Якуб. Бъди откровен и направи крачка към мен.
А ти?
Какво аз?
Ти готова ли си да направиш крачка към мен?
Не си чак толкова лош, че да откажа.
И кои са хубавите ми страни?
Много ли държиш да знаеш?
Кажи ми нещичко.
Наивен си.
Че това комплимент ли?
Защо? Наивността е нещо хубаво.
Наивни са глупаците.
Не. Ти си добронамерен. С чисто сърце. Е, правиш и лоши неща.
Особено, ако ще се ядосаш.
Отказваш ли се да направиш крачка?
Не. Да бъде както ти искаш.
Якуб, не желая да има тайни между нас. Това е единственото, което искам.
Вкусно е.
Майдрийм, кешкюл се казва десертът, който ядоха Йълдъз и Якуб.
Превеждах сцената.
Млечен крем.
Обясняват и откъде идва името му.
Разбрах, че обясняват откъде идва името, Якуб започна да разказва нещо на Йълдъз за дервишите, сега ще прочета и превода. При нас работи една туркиня. Обясних и какво съм чула и и разказах за десерта на моята баба, тя ми обясни, че съществува такава дума кешкек при тях, но вареното жито не се прави подсладено с мед и орехи, а с масло и червен пипер - солено е на вкус, така както в някои краища поливат качамака. А това в серията е млечен крем. Ясно. Благодаря за превода!
Сцената между Якуб и Йълдъз е много хубава. Много чиста и трепетна. Точно както първите срещи между двама, които се харесват и започват срещи. Много преди бурната част от една връзка. Недоизказани думи, вълнение, старание да кажеш нещо по най-правилния начин, опипването на почвата. Хареса ми. Те я изиграха чудесно.
Сценаристите имат някои добри диалози, но и много банални, сякаш не им достига мисълта и въображението. Например в сцената с Азизе и Джевдет, когато тя го извика в тунелчето, за да му покаже бебето. Липсваше ми нещо точно в диалога, не в играта. Но те казват това, което са им написали в крайна сметка.
Още веднъж да изкажа възхищението си от Левент Джан/Филипос/, нали така се казваше актьорът...
Играта му е забележителна. Тези черни очички като ги завърти в различни посоки и като ги заостри....Сякаш с тях и вижда, и чува, и мисли. Много му отива Филипос. А за акцента - уникален!
Сцената между Якуб и Йълдъз е много хубава. Много чиста и трепетна. Точно както първите срещи между двама, които се харесват и започват срещи. Много преди бурната част от една връзка. Недоизказани думи, вълнение, старание да кажеш нещо по най-правилния начин, опипването на почвата. Хареса ми. Те я изиграха чудесно.
Сценаристите имат някои добри диалози, но и много банални, сякаш не им достига мисълта и въображението. Например в сцената с Азизе и Джевдет, когато тя го извика в тунелчето, за да му покаже бебето. Липсваше ми нещо точно в диалога, не в играта. Но те казват това, което са им написали в крайна сметка.
Още веднъж да изкажа възхищението си от Левент Джан/Филипос/, нали така се казваше актьорът...
Играта му е забележителна. Тези черни очички като ги завърти в различни посоки и като ги заостри....Сякаш с тях и вижда, и чува, и мисли. Много му отива Филипос. А за акцента - уникален!
Коментарът на журналистката Есин Овет от "Хабертюрк".
Не знам дали помните, но Бергюзар Корел се оттегли от социалните медии заради едно дете.
Беше направила коментар в профила си по злободневна тема и една жена, за да я уязви, написа такива ужасяващи думи по адрес на детето на Бергюзар, че ми е трудно да ги повторя.
Аз не съм майка, нямам дете. Въпреки това бях толкова огорчена, възмутена и потресена, че си казах "Как може една жена да напише подобно нещо?"
След този случай Бергюзар се оттегли от социалните медии.
Но не можа да запази мълчание.
Написа "дълго време публикувам единствено постове, свързани с работата ми, не споделям свои мисли и позиции, но не можах повече да издържа."
Върна се към социалните медии отново в името на децата.
Бергюзар сподели своите мисли и тревога в два видео материала.
"От няколко дни се въртят коментари под мотото "Детето мълчи, но ти недей". Призивът е много добронамерен, но в него липсва нещо важно. Децата не бива да мълчат. Майки и татковци, обяснете на децата си, че не бива да пазят мълчание. Че никой няма право да ги докосва, ако те не желаят. Научете децата си да протестират, да надигат глас, да не ви отбягват и да не се страхуват от вас."
И добави "Един човек да чуе призивът ми, пак има смисъл".
И е точно така. Дори един човек да се замисли върху думите й, пак ще е имало полза от тях.
Децата не бива да се страхуват и не бива да бъдат плашени.
Не забравяйте, те са бъдещето ни.
Дано никога повече не се случват подобни страшни събития.
В понеделник е фрагманът.
В края на серията бях убедена, че Джевдет ще бъде разконспириран.
Но сега си мисля, че ако това се случи, трябва цялото му семейство плюс Якуб да излязат в нелегалност.
Значи нито един да не си подава главата навън.
Как ще има действие около тях?
Не знам как са го измислили, но ми се иска Джевдет да не е вече под прикритие, защото все по-недостоверно изглежда.
Особено неведението, в което още тънат бабата и момичетата.
Препоръчани теми