Сватба 2018 - VI-та част

Наистина е хубаво, когато организираш всичко сам и поемаш разходите за това, което искаш. Ние също организираме и финансираме всичко самички нищо, че семействата ни с радост биха искали да помогнат. Някак не си представям, който и да било да помага финансово за НАШАТА сватба. Нали затова си е наша. Затова не смятам, че е нещо странно някой да плати за нещо, както го иска и планира. Именно това беше причината организацията ни да е в тайна и всичко да е готово, когато поканим семействата си. Да трудно е и на нас също ни коства лишения, но това си е наше решение.
Затова ми е странно, когато някой каже - нашите поемат кувертите за своите гости, свекърите поемат за техните. Та нали сватбата е за младоженците. Какво значи всеки да си кани техни гости? Това пак е вид ангажиране на родителите, което за мен е недопустимо, или пък наложено вмешателство от страна на родителството, което пък ми звучи направо смешно. Мен не би ми било приятно да имам непознати на сватбата си или хора, които не са ми приятни. Плащам си сватбата, следователно каня си гости. Ако нямаш възможност се омъжваш скромно. Всичко друго е грандоманщина и позьорство според мен или пък канене на гости на конвейр с цел избиване на пари, което пък е ужасно комерсиализиране на този хубав празник.... не укорявам никой. Знам, че ще има доста негативни коментари, но това си е лично мое мнение.

Та, Катастрофа, затова не съм отразила за нужно да поздравявам изрично, че сте готови с финансите. Това си е в реда на нормалните неща за мен. Наистина поздравления, че сте успели на ранен етап да ги съберете. По спомен вашата сватба беше ден след нашата. Уви ние още не сме готови, но се надявам скоро да ви настигнем.

КатастроФа, браво наистина!

Това, какво ние ще кажем е все едно. Важното е, че вие сте доволни и удовлетворени за себе си.
Ние също се стараем да си финансираме сами сватбата, макар че родителите ми и роднини на половинката ми изявиха готовност да помогнат. В крайна сметка се разбрахме, ако не смогнем и ни услужат, после да им ги върнем ( което пък те съм сигурна, че няма да приемат). Годеникът ми също не може да разчита на родители от доста време насам, тъй като и двамата вече са на оня свят. От друга страна, аз не смея да се сравнявам, с някои момичета, които пишат тук, защото подозирам, че някои от тях са има няма 20-25-годишни, а ние сме бая по-големички, за да можем да се оправяме сами. Нормално е един млад човек, прохождащ в професията си да няма толкова заделени пари и да разчита на помощ от родители, макар и не на всяка цена.
Аз пък допреди година, ако някой ми беше казал, че съвсем скоро ще вдигам сватба, сигурно щях да се разсмея. Дотогава бях инвестирала във съвсем различни неща, за които съм си давала спестяванията,  но ето че като си намерих точната половинка, плановете се промениха и все пак ще бъда булка. Всеки сам за себе си решава колко средства и по какъв начин ще отдели, за да си спретне сватба според вкуса си. Но и аз адмирирам двойките, които рамо до рамо с общи усилия постигат мечтите си.

Ами при нас ще е така - баща ми има доста роднини, които държи да присъстват. На мен ми е все тая, защото не съм толкова близка с тях и като компромисно решение той ще плати за тях (в противен случай няма да смогнем финансово). Иначе аз и годеникът ми сме по на 29 години (той даже не ги е навършил още) и искаме максимално много от нещата да си ги платим сами. Роклята сама си я плащам, макар да съм чувала, че трябвало да я плаща свекървата. Е, аз не искам да я натоварвам, а и тя не ми е предлагала (и да беше, щях да откажа). Украса на ресторанта, халки, костюм, DJ, водещ и всички дреболии, свещи, бутилки, чаши си ги плащаме ние, както и кувертите и по две нощувки на нашите гости. Да бяхме милионери, щеше да е лесно, ама не сме.

Ами не знам дали годините са фактор. По-скоро манталитет, възпитание, характер... Знам ли...
Аз например съм малка според поста ти. На 25 години съм с 10 години познанство с мъжа ми (ученическа любов ) и едно 7-месечно бебе. Но се оправяме сами и смятам, че повечето млади хора трябва да разчитат една идея повече на себе си, отколкото на когото и да е друг Не смятам, че това е някакъв огромен повод за гордост, ами в кръга на нормалните неща.

И ние също сами ще си плащаме сватбата. Сега събираме все още но е малко трудно понеже сме с бебе на 4 месеца.Но ние сме си виновни защото от 2 години говорим за сватба и все събираме пари и все дати избираме и стигаме точно до датата и това е. Ние отдавна се каним и накрая ни изпревариха всички, вкючително и наши приятели който никога не са си помисляли  за сватби... Или поне така говориха преди ние като заговорихме,че искаме да се женим.Та бащата на мъжа ми не може да ни помогне финансово и предимно и заради това отлагахме защото моите родители искаха да ни под помогнат с пари но мъжа реши,че на скъпия му баща щяло да му е неудобно.Неубодно но не се сеща,че другите му деца са женени,омъжени за който сватби са плащали предимно те..  но това е друга тема пак се ядосах
Та сами ще си плащаме всички и ако нещо не стане ще взема от нашите в краен случай. В прочем те още не знаят за сватбата. Само сестра ми и приятелката ми- бъдещата кума.И като цяло сме на никъде с всичко.Още не можем да изберем ресторант и да отидем да запазим час както и в църквата. Но в нашия град са ужасни ресторантите. И нищо не ни допада.. тоест искаме хем хубава кухня хем и мястото да ни харесва. То сватбата ще е с около 30-40 човека но е трудно да изберем ресторанта.

Иначе много ви се радвам за подготовките ви!

Аз тъкмо бях навършила 23 г като се омъжих,  пред държавен и не работех, ММ беше на 28 г тогава. Родителите ни не са платили всичко, но помогнаха. Аз не виждам, ако имат възможност защо да не го направят. Който може пък сам, още по-добре.   Бяхме им казали да ни кажат колко човека искат да поканят, никой не се е опитвал да се меси или да настоява за нещо. И да плащахме сами всичко пак бихме им дали възможност да поканят хората, които искат, не говорим за някакви огромни бройки ( при нас специално).

През май ще правя 24,а годеника ми 29 през юли.Сами събираме пари,плащаме два заема и сметки.Винаги съм се справяла сама без помощ така че се очакваше сами да си платим.Ако някой има желание да помогне няма да го спрем.

Мария, чудесно е, че разсъждаваш така и че макар и млади и с бебе не разчитате на чужда помощ.
Да, и до възпитание и манталитет опират нещата, но понякога и до обстоятелства и възможности. Аз лично не бих съдила хора, които не познавам за избора им, нито бих правила на някой сметката колко и какви хора ще покани. Ето, на Уейстед родителите държат да присъстват техни приятели. Моите родители изобщо не държат. Понякога човек в името на добрите отношения се налага да направи някои компромиси, които страничен човек трудно ще разбере, особено когато пред него такъв въпрос не стои. Има младоженци с по-големи родове и с по-широк приятелски кръг, има и такива, които както бях споменала, успяват да се ограничат в рамките на 15 души. Така че, всеки според разбиранията си, ценностите си и възможностите си.

О, не, никакви приятели на родителите няма да присъстват. Баща ми има голяма рода, на която държи. Те живеят далеч, не са лоши хора, но просто не сме близки предвид разстоянието. Все пак обаче нямам против да дойдат, даже напротив. Просто в живота така се случва, че си много по-близък с човек, с когото си се запознал на работа, отколкото с втората си братовчедка. Независещи от нас обстоятелства да кажем.

Разбира се! Никого не съдя. Просто изразих мнение по повод поста на Катастрофа за поздравленията. И то именно, защото разбирам радостта и, но надали това е най-подходящото място да получи поздравления, просто защото четейки повечето постове тук разбирам, че момичетата имат помощ от роднини. Не виждам нищо лошо, ако младоженците нямат нищо против да я получат тази помощ. Просто моето разбиране и мислене е друго.
И тук не става въпрос за финансово изхвърляне и големи възможности. Напротив. Всеки според чергата си.

Здравейте и от мен.

Темата е супер!

Да се похваля, имам си официално фотограф и гримьор. Само за прическата много с чудя какво да правя...

За костюми мога да препоръчам Парушев, поне преди години правеше много стилни и хубави неща.

Относно разходите... ние също ще си поемем по-голямата част, но нашите две майки (моята и на ММ) ще ни помогнат с колкото и каквото могат. Не искаме да ги товарим финансово и да влизат в някакви големи разходи заради нас.

Цветовете на нашата сватба са бяло и синьо и канап... както и да звучи това, но просто като елементи ще присъства много.
Идеята ми е да наподобява малко селска семейна атмосфера с горски привкус... не мога да го обясня, но дано ме разберете.

БРАВО на теб КатастроФа, в днешно време е само + това, че можете да се оправяте сами с каквото и да било.

Плюс това много често съм чела коментари как младоженците не искат да се канят някакви далечни роднини, лели, братовчеди и т.н, в което няма нищо лошо, но макар и рядко има хора, които поддържат добри отношения и с не толкова близки роднини. Например майка ми е много близка с нейните братовчеди въпреки че в момента всеки живее в различен град, а един и в чужбина. В крайна сметка само един от тях успя да дойде на сватбата, но нямах против, защото не е бил за пълнеж, а е близък на семейството. Чичото и лелята на ММ пък не бяха поканени изобщо по желание на неговите родители, аз общо взето нямах против. Просто решихме да се съобразим с тях, защото ние така сме преценили, а не защото ни е било наложено.

Извинявай, неправилно съм прочела. Но пак за същото иде реч. И аз на мястото на по-далечни роднини предпочетох да поканя приятели, тъй като с тях контактувам значително по-често, а някои от роднините вече може би са забравили, че съществувам. Но ако родителите ми настояваха, при положение, че ще им платят разноските, не бих имала против. Просто в случая сме единодушни, че не е нужно.

Да, наистина всеки сам решава и в крайна сметка е добре да се стигне до някакви варианти, от които всички са доволни. Аз не бих била ОК с това нашите да канят хора, които аз не познавам, но са близки на тях. Все пак се женим аз и мъжът ми, а не родителите. През соц-а са правили някакви брутални сватби с по 200-300 души - комшии, пети братовчеди, знайни и незнайни чинки и калековци - това ми е кошмарът на мен.

Aз съм на 28, годеникът ми на 26(става на 27 след сватбата). И както казах сме заедно от почти 7 години.
И винаги, от ден 1 се оправяме сами. Случвало се да уча и отделно да работя на две места. То през цялото ми следване работих всъщност. Случвало се е и да сме безработни. Но неволята учи.

Затова и за мен това е голямо постижение. Знам цената на всичко постигнато.
Няма пълно щастие. Едното ще е за сметка на другото. Баща ми почина преди 3 години и половина. Като ме е отгледал сам от 7 годишна.

Да, ще имам сватбата на мечтите ми, но най-важният за мен човек няма да е там. Няма да ме заведе до сватбения олтар. Няма да имам танц с баща ми. И бих дала целия сватбен бюджет и всичко материално, което притежаваме, за да може дори само в този един единствен ден, той да е с мен. Но това е животът.