И въпреки това, смятам, че има едно общо мъжкарско поведение, което яко дразни жените и от което няма нужда. Говоря за позата на бей и баш, дори без много големи постижения.
- Публикувана: 11 фев. 2018, 20:09 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2018, 22:17 ч.
Самотните жени са по-щастливи от самотните мъже?
И въпреки това, смятам, че има едно общо мъжкарско поведение, което яко дразни жените и от което няма нужда. Говоря за позата на бей и баш, дори без много големи постижения.
Не, въобще даже, аз съм от племето на жените с добре представящи се мъже, които обаче не се надуват след постигането на n-доходи. И съм бягала яко от хора, които си мислят, че жени се купуват. А аз обичам хубавия и спокоен живот, но не и с някой, който само с присъствието си напомня, че той плаща и поръчва музиката. Гади ми се от такива.
Тази тема нещо се изроди. Всеки човек трябва да има право на избор- дали да живее с партньор, дали сам и въобще дали да създава поколение или не. Разбира се, че изборът ни днес е резултат до голяма степен на случилото се вчера, но не знам защо някой трябва да обяснява на друг как да живее живота си.
Всички мъже с които съм общувала след развода си искаха сериозни връзки и на моят отказ за това чувах за себе си какви ли не определения . Не знам хората докога ще робуват на клишета и стереотипи, докога ще се слагат определения на необвързаните жени. Аз да си призная честно много неморални постъпки съм виждала точно от семейните хора .
Всички мъже с които съм общувала след развода си искаха сериозни връзки и на моят отказ за това чувах за себе си какви ли не определения . Не знам хората докога ще робуват на клишета и стереотипи, докога ще се слагат определения на необвързаните жени. Аз да си призная честно много неморални постъпки съм виждала точно от семейните хора .
Не, въобще даже, аз съм от племето на жените с добре представящи се мъже, които обаче не се надуват след постигането на n-доходи. И съм бягала яко от хора, които си мислят, че жени се купуват. А аз обичам хубавия и спокоен живот, но не и с някой, който само с присъствието си напомня, че той плаща и поръчва музиката. Гади ми се от такива.
+100000000000
Ежко, лееенето на плочи не ти свърши работа като доказателствен материал, до"убийства на деца от майките им" ли го докара? Нещо още по-рядко и фрапиращо няма ли из ръкавите, да извадиш??? Макар да не става ясно, откъде и накъде ти текат мислите...
Направо на психарски отклонения вече ми прилича.....
Общо взето, понеже съм глезена жена от Първия свят, за мен най-дразнещото е това, че до един момент животът ми включва гонене на свои цели, а изведнъж се оказвам човек втора ръка, който трябва да изпълнява тривиалните, досадни и понякога мръсни задачи, за да може човекът първа ръка да си гони своите цели и да доволства. Което, разбираемо, сдухва доста, защото не ми е достатъчно той да доволства, искам и аз да видя нещо свое завършено, а не да са ми откраднали живота за сервиране, отсервиране и забърсване след някого.
Рядко срещана откровеност. Аз съм напълно съгласна с това мнение за ефекта от това жената да седи и да гледа деца, докато мъжа се развива, не съм изпадала в тази ситуация, но ми е един от големите страхове защото звучи пагубно за психика, физика и самочувствие. Защо по другите теми яростно скачаш, когато други така интерпретират твоята ситуация?
А иначе по темата, човек, който се чувства самотен, по дефиниция не може да е много щастлив. Виж, дали необвързаните жени са по-щастливи от необвързаните мъже, като цяло ми се струва достоверно да е така по ред причини. Ама гледам, че то темата не е "по темата" та не знам дали да ги изреждам
Аз си признавам, че това си беше моята ситуация в едни години, но с пълното съзнание, че е "временна присъда" и гоним определена цел. А в темите се защитавам точно заради това - защото временният дисбаланс се обявява за доживотна присъда.
Тук проблемът идва не от ситуацията, защото понякога наистина си има нужда да се разпределят задачите. Идва по-скоро от отношението, че така ще е винаги. Там вече всяко семейство си намира баланса.
Тук проблемът идва не от ситуацията, защото понякога наистина си има нужда да се разпределят задачите. Идва по-скоро от отношението, че така ще е винаги. Там вече всяко семейство си намира баланса.
Никой не може да ти открадне живота за сервиране и бърсане на дупета и ако се чувстваш по този начин,проблемът си е лично в теб. Ако толкова имаше нещо свое, различно от това някой ден да имаш три големи, отгледани деца, което да искаш да видиш завършено, нямаше да направиш избора да бъдеш майка на три деца, седяща си вкъщи. Явно все пак този избор ти е по-привлекателен от всичко друго, с което би могла да се захванеш, а моето мнение пък е, че точно тези хора, които най-много мрънкат какви висоти биха постигнали ако не беше нещо си, в твоя случай дългото майчинство, просто не признават ограничението на собствените си възможности и смятат, че са нещо повече от това, което всъщност са. Животът показва, че всеки, каквото и да приказва пред хората, всъщност прави точно това, което сам желае и ако имаш истински стремеж за каквото и да е, дори децата не те спират, а може и да решиш въобще да нямаш деца ако си чак толкова велик.
Янечек, добър анализ и принципно верен. Само пропускаш, че понякога съвестните жени с потенциално високи постижения извън дома не могат лесно да зарежат/делегират. За майчинството са също толкова педантични и се впрягат, като за другите постижения. Лично за моя случай, скривам доста подробности, но по принцип говоря от опит и имам съвсем конкретни примери за краденето на време и очакванията към мен. Парадоксално, в повечето случаи са от други жени - в тоя форум мъж не ме е пращал да правя мусака.
А и не мисля, че майчинството ми е "дълго", нормално си е.
Има някои аспекти, които буквално искат зарязване на някои неща. А децата не може да ги зарежеш. С "балансиран" живот може само да се лъжеш, че имаш успехи, защото не знаеш какво се постига с дисбаланс и посвещаване само на едно нещо.
А това какво свое имам, какви задачи и способности - друга история, не е за форума.
А и не мисля, че майчинството ми е "дълго", нормално си е.
Има някои аспекти, които буквално искат зарязване на някои неща. А децата не може да ги зарежеш. С "балансиран" живот може само да се лъжеш, че имаш успехи, защото не знаеш какво се постига с дисбаланс и посвещаване само на едно нещо.
А това какво свое имам, какви задачи и способности - друга история, не е за форума.
А и не мисля, че майчинството ми е "дълго", нормално си е.
Нормално си е, казах дъгло в смисъл, че заради малката разлика между децата ти, се получава по-дълъг период на откъсване от трудовия живот и бъдещите постиженията. Но от друга страна ако ролята на многодетна майка, седяща си у дома, не ти харесваше, децата ти щяха да са по ясли и градини, а ти да гониш своите си цели и хич не ми говори, че съветсните майки правели така, всеки си намира извинение да не прави нещо, което всъщност не иска да каже, че не му се прави, в твоя случай си отлагаш постиженията, те и затова са бъдещи и потенциални, а не реални. А ако времето, отделено на децата, е вид тегоба и трябва да се изтърпи, не знам какво да друго кажа, освен това, което много пъти са ти казвали други съфорумки. Аз все пак вярвам, че майките, включително и ти, си гледат децата, защото го намират за смислено и важно, а не защото така правят съвестните майки, но всъщност е черна и тъпа работа, а истинската работа чака да я намериш и е другаде.
Не че нещо, но доста пъти сме говорили по темата "трудов живот" и "постижения". В доста случаи едното не води до другото.
А иначе: ролята НЕ МИ харесва, но повече не ми харесват яслите и градините. Да, намирам го за смислено и важно, но пак е тежко и наложително. Определено не е свободен избор тип хоби, учене на италиански или акварелна живопис.
Проблемът идва от това, че като делегираш децата и се оттеглиш за "важната" работа, накрая се оказва, че в други области има дефицити, които също са много трудни за преглъщане. Например има майки, за които боледуването е нормално. Ами за мен не е нормално. За мен положението е такова, че щом градината ги разболява, това не е приемлив компромис в името на работа. Особено ако е просто "ходене на работа", мислейки го за развитие.
За всичко говоря само от личен опит, но няма да споделя примерите в подробности. Нищо измислено няма.
А иначе: ролята НЕ МИ харесва, но повече не ми харесват яслите и градините. Да, намирам го за смислено и важно, но пак е тежко и наложително. Определено не е свободен избор тип хоби, учене на италиански или акварелна живопис.
Проблемът идва от това, че като делегираш децата и се оттеглиш за "важната" работа, накрая се оказва, че в други области има дефицити, които също са много трудни за преглъщане. Например има майки, за които боледуването е нормално. Ами за мен не е нормално. За мен положението е такова, че щом градината ги разболява, това не е приемлив компромис в името на работа. Особено ако е просто "ходене на работа", мислейки го за развитие.
За всичко говоря само от личен опит, но няма да споделя примерите в подробности. Нищо измислено няма.
Не е странно децата да са ти по-важни от постиженията в други области, даже си е много нормално и според мен - напълно естествено. Странното е да оправдаваш този приоритет с разни измишльотини и да фантазираш къде би била без деца - не знам какво успокоение ти носи такова едно разсъждение, ама дано децата ти не усетят, че си направила компромис със себе си, за да им дадеш времето си, което наричаш драматично "откраднатия ми живот". Аз всъщност съм сигурна, че никакъв компромис не правиш, много даже ти харесва да си живееш с децата, макар и да ти доскучава леко, ама ти е по-приятно да се превъзнасяш. На жените, на които не им харесва майчинството, не си стоят вкъщи, те пък намират хиляди предимства на детските заведения, че и на вечното боледуване и пак правят, каквото си искат.
Не, никаква фантазия не е, както казах, имам преки примери. В момента например имам някаква идея, че ми се започва онлайн курс за илюстратор на детски книжки. Само че няма как да стане, защото няма как да се скрия от деца и да рисувам у дома. Ще ми изядат и развалят боите, буквално, ще искат да мацат в тях. Пробвано е.
Още едно нещо - мога да свиря на пиано и напредвах добре. Е, с деца не мога. Сори. Толкова за музиката. И други неща има, които правя добре, но ми са буквално откраднати.
А да си правиш каквото си искаш е нарцисизъм. За съжаление не съм от жените-примадони и не искам да си причиня това на децата. Иначе да, някои жени приемат доста леко всичките недостатъци на градините. На мен ми харесва спокойният живот, но не съм си поставила децата за мисия. Просто искам да се отделят в момент, в който ще е комфортно за всички, а не просто защото на мен ми е омръзнало.
Нищо не фантазирам, както казах, имам си списък от важни постижения, направени точно в моменти, в които съм могла безболезнено да делегирам децата. Но не са много такива моменти. Та не фантазирам, а екстраполирам, ако имаше повече възможности. Не е успокоение, а самата реалност, но както казах, не е за форум.
Още едно нещо - мога да свиря на пиано и напредвах добре. Е, с деца не мога. Сори. Толкова за музиката. И други неща има, които правя добре, но ми са буквално откраднати.
А да си правиш каквото си искаш е нарцисизъм. За съжаление не съм от жените-примадони и не искам да си причиня това на децата. Иначе да, някои жени приемат доста леко всичките недостатъци на градините. На мен ми харесва спокойният живот, но не съм си поставила децата за мисия. Просто искам да се отделят в момент, в който ще е комфортно за всички, а не просто защото на мен ми е омръзнало.
Нищо не фантазирам, както казах, имам си списък от важни постижения, направени точно в моменти, в които съм могла безболезнено да делегирам децата. Но не са много такива моменти. Та не фантазирам, а екстраполирам, ако имаше повече възможности. Не е успокоение, а самата реалност, но както казах, не е за форум.
В момента например имам някаква идея, че ми се започва онлайн курс за илюстратор на детски книжки. Само че няма как да стане, защото няма как да се скрия от деца и да рисувам у дома.