"great flat and cool boyfriend", ЖДНБ...някои хора имат много странна представа за цели в живота...
Ферари и имение в countryside ли?
- Публикувана: 11 фев. 2018, 20:09 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2018, 22:17 ч.
Самотните жени са по-щастливи от самотните мъже?
Журналистка на 28. Какво да иска?
Ферари и имение в countryside ли?
Журналистка в Лондон? Ми то трябва да има кинти, наследствени, нали там журналисти са само Geoffrey and Samantha, както казват хората от професията, глезените деца.
Журналистка на 28 може да има цели от типа публикация в медиа Х или интервю/материал по тема Y. Ей такива неща.
Ферари, ламбо, имения, апартаменти - това не може да са цели в живота, те са странични ефекти от целите.
Журналистка на 28 може да има цели от типа публикация в медиа Х или интервю/материал по тема Y. Ей такива неща.
Ферари, ламбо, имения, апартаменти - това не може да са цели в живота, те са странични ефекти от целите.
Цели като публикации и подобни тя ги има изпълнени. И идва от доста заможно семейство, но важното е че се чувства по същия начин като повечето жени, които научават, че са бременни. Поне в повечето случаи.
Не и в гореописаните случаи на майки с много деца, които са супер доволни от новината и искат още и още бебета.
Не и в гореописаните случаи на майки с много деца, които са супер доволни от новината и искат още и още бебета.
Е, не се учужвам, че журналистката "Саманта" от заможното семейство е шокирана от новината за първо бебе:) това си е в реда на нещата. Сред колежките прежалването за бебе е страшна работа...а шокът не е толкова, че е трудно, а че е имала някакви наистина нереални представи какво я чака в живота. По-нереални от това аз да стана илюстратор.
Разбира се, нямаше да съм журналист, ако не бях парче "Саманта". Но не само мен лично, трендът си е в цялата феминизирана професия, пълна с женски нарциси с високо самочувствие. Да не говорим, че родиш ли, си вън от професията, поне за известен период, по няколко причини.
Да, децата рисуват и гвацат. Няма нищо общо с продаваеми дейности, свързани с изкуство. Това си е типичен детски крафт, правя го с децата си. Не може да ги оставиш сами на ранна възраст с нещо рисуващо в ръка - трябва да си до тях и с две свободни ръце. Абсурд е аз да смесвам и преценявам цвят, а те да гвацат до мен.
Детето ти е на почти 10 вече, няма сравнение. Всички рисуват на тази възраст, дори момчето ми. Прави подобни неща. Нормално е. Не е знак за талант.
Да, децата рисуват и гвацат. Няма нищо общо с продаваеми дейности, свързани с изкуство. Това си е типичен детски крафт, правя го с децата си. Не може да ги оставиш сами на ранна възраст с нещо рисуващо в ръка - трябва да си до тях и с две свободни ръце. Абсурд е аз да смесвам и преценявам цвят, а те да гвацат до мен.
Детето ти е на почти 10 вече, няма сравнение. Всички рисуват на тази възраст, дори момчето ми. Прави подобни неща. Нормално е. Не е знак за талант.
Хубав цветен празник!
Контеса, тази мисъл ни напомня, че и "Богатите и обвързаните също плачат" и че щастието е въпрос на възприемане на света и вътрешна нагласа.
В една интервю от периода й покрай снимките на "Кралица Марго", Изабел Аджани казва, че се бои от щастието, защото то е нетрайно.
Не разбирам, за каква журналистика в България се говори, като такава не забелязвам. Надявам се, никой не бърка телевизионни водещи и репортери с пример в това отношение. Като ходехме на упражнения по "Криминалистика" в Журналистическия факултет, се смеехме, че там нямаше никога никой в аулите.
Не откривам нищо толкова изключително в журналистическия занаят, предвид че вече почти навсякъде темповете и изискванията са в работна среда са различни. Моя колежка, роди преди седмица трето дете, вече всеки ден я виждам на работа.
Не съм смятала за нужно да намирам оправдания за моите избори и още повече, да занимавам непознати с тях.
Аз не постъпих като нея, но малко преди дъщеря ми да навърши две, се явявах на приемни изпити в университет в друга държава наред с току-що завършили младежи и бях приета. Детето ми не е ходило на ясли. Не съм се възприемала за изключение, нито съм занимавала цял форум със себе си. Така че, връщайки се на горната мисъл, никой не го интересуват моите оправдания, ако изобщо имам такива, а само аз имам отговорност пред себе си да следвам моите цели.
Контеса, тази мисъл ни напомня, че и "Богатите и обвързаните също плачат" и че щастието е въпрос на възприемане на света и вътрешна нагласа.
В една интервю от периода й покрай снимките на "Кралица Марго", Изабел Аджани казва, че се бои от щастието, защото то е нетрайно.
Не разбирам, за каква журналистика в България се говори, като такава не забелязвам. Надявам се, никой не бърка телевизионни водещи и репортери с пример в това отношение. Като ходехме на упражнения по "Криминалистика" в Журналистическия факултет, се смеехме, че там нямаше никога никой в аулите.
Не откривам нищо толкова изключително в журналистическия занаят, предвид че вече почти навсякъде темповете и изискванията са в работна среда са различни. Моя колежка, роди преди седмица трето дете, вече всеки ден я виждам на работа.
Не съм смятала за нужно да намирам оправдания за моите избори и още повече, да занимавам непознати с тях.
Аз не постъпих като нея, но малко преди дъщеря ми да навърши две, се явявах на приемни изпити в университет в друга държава наред с току-що завършили младежи и бях приета. Детето ми не е ходило на ясли. Не съм се възприемала за изключение, нито съм занимавала цял форум със себе си. Така че, връщайки се на горната мисъл, никой не го интересуват моите оправдания, ако изобщо имам такива, а само аз имам отговорност пред себе си да следвам моите цели.
Tsugumi, определено. Всички плачат. Някои повече, а други по-малко.
Това не е пак определително за щастие или нещастие.
Съгласна съм з оправданието, целите и отговорността пред себе си. Но тук е форум и си разискваме неща, които не бихме споделили някъде навън в този формат. И това го прави интересно, защото вътрешната мотивация е споделяна тук много повече отколкото навън.
Сирен, омаловажи пак всичко показано/споделено/казано, но явно това е твоя начин да се чувстваш значима.
Ако си научиш децата да не гвацат (ето тази дума не я бях чувала никога, но я разбирам в контекст- благодаря за нея) то може и да станат нещата една идея по-лесно.
Идеята с илюстрирането на книжки е страхотна. Ако ги и пишеш и тях ще затвориш цикъла напълно и всички приходи почти биха били в твоя джоб.
Това не е пак определително за щастие или нещастие.
Съгласна съм з оправданието, целите и отговорността пред себе си. Но тук е форум и си разискваме неща, които не бихме споделили някъде навън в този формат. И това го прави интересно, защото вътрешната мотивация е споделяна тук много повече отколкото навън.
Сирен, омаловажи пак всичко показано/споделено/казано, но явно това е твоя начин да се чувстваш значима.
Ако си научиш децата да не гвацат (ето тази дума не я бях чувала никога, но я разбирам в контекст- благодаря за нея) то може и да станат нещата една идея по-лесно.
Идеята с илюстрирането на книжки е страхотна. Ако ги и пишеш и тях ще затвориш цикъла напълно и всички приходи почти биха били в твоя джоб.
Сирен, ще прощаваш за искреността ми, но и ти като хванеш боите ще гвацаш в сравнение с човек, учил в художествена гимназия и академия. Не знам как си въобразяваш, че ще продаваш с един изкаран курс. Хвани разгледай илюстрации на хора, които наистина работят това и продават добре, за да ти стане ясно за какво става дума - например Ясен Гюзелев и Станимира Петрова. Мислиш си, че можеш да рисуваш, но не можеш, точно както не можеш да бъдеш и концертиращ музикант, защото ако можеше, вече щеше да си, вместо да обясняваш защо не си.
Това лято се нагледах на такива уникални грозотии откъм детски книжки на българския пазар, произволен пример: https://www.orangecenter.bg/masha-i-mechoka-zanimatelna-knizhka-1.html
Това даже и на Сирена най-малкото дете щеше по-добре да го илюстрира.
Това даже и на Сирена най-малкото дете щеше по-добре да го илюстрира.
Ето една страхортна наша съфорумка, която се занимава с писане на детски книжки.
https://www.google.ca/search?q=%D1%8E%D0%BB%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D … rc=To6sdAW0ZxGBXM:
https://www.google.ca/search?q=%D1%8E%D0%BB%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D … rc=To6sdAW0ZxGBXM:
Контеса, със сигурност има потребители, които споделят, но съм във форума от 11 години и мога да забележа, как се променят дори "тенденциите" в него.
Не съм сигурна, че тук "вътрешната мотивация" е споделяна повече, отколкото навън. Пример: ти винаги редактираш постовете си (не е критика от моя страна). Това предполага много силен вътрешен контрол, който не би следвало да го има, ако възприемаме форумното "пространство" за предразполагащо едно по-голямо разкриване (по твоите думи).
Да, използвах антитеза, споменавайки плача. Всъщност, ако оставим настрани нетрайността или мимолетността на щастието, което бива идентифицирано като такова точно, защото е моментно състояние, мисля, че ние го търсим и му се радваме, т.к. го изживяваме като стимул и смисъл да продължаваме напред и понякога да приемаме трудния път към него.
Не съм сигурна, че тук "вътрешната мотивация" е споделяна повече, отколкото навън. Пример: ти винаги редактираш постовете си (не е критика от моя страна). Това предполага много силен вътрешен контрол, който не би следвало да го има, ако възприемаме форумното "пространство" за предразполагащо едно по-голямо разкриване (по твоите думи).
Да, използвах антитеза, споменавайки плача. Всъщност, ако оставим настрани нетрайността или мимолетността на щастието, което бива идентифицирано като такова точно, защото е моментно състояние, мисля, че ние го търсим и му се радваме, т.к. го изживяваме като стимул и смисъл да продължаваме напред и понякога да приемаме трудния път към него.
Tsugumi, този т.нар. вътрешен контрол е производен след някои случки и неприятни преживявания, както и желание за запазване на личните данни. Преди съм споделяла много и то си стои.
Именно това искам да предотвратя, защото съм искрен човек и винаги пиша каквото мисля, и в процеса на разговора мога да споделя неща, които не желая да стоят в интернет пространството. И така.
Определено хората около мен значт около 20% от това, което тукашните ми познати знаят
Затова и шиша, че този тип общуване ми хареса повече и ме предразполага и мен към повече споделяне.
Именно това искам да предотвратя, защото съм искрен човек и винаги пиша каквото мисля, и в процеса на разговора мога да споделя неща, които не желая да стоят в интернет пространството. И така.
Определено хората около мен значт около 20% от това, което тукашните ми познати знаят
Затова и шиша, че този тип общуване ми хареса повече и ме предразполага и мен към повече споделяне.