Уморява ли ви майчинството?

Като Елена съм, всичко толкова идилично си спомням, че шокът с второто ми дете (10 години след първото), почти усоя да ме вкара в люта депресия. Не си го спомнях аз така. Добре, че беше въпросния 10-годишен с кандидатстване и ново училище след 4 клас, че покрай тези грижи не паднах съвсем в дупката.
И на мен мъжа ми ми припомня неща, майка ми също, като започна да пея дитирамби за славното минало

аз пък припомням на мъжа ми , който помни само някаква приказка ... и не помни изобщо как питаше по време на футболното първенство ... от сега нататък винаги ли ще трябва да излизам из квартала като започне мача. бебето започваше да пищи в 20. по часовник. 

От бебешките периоди и на двете ми деца нямам нито един хубав спомен. Сега когато и с двамата мога да общувам е далеч по-приятно. Никога няма да разбера как хората се умиляват  от вечното пещене и киселеене . А аз дори съм спала на фона на това, което чета за вашите безсънни нощи и повръщане от преумора. На мен това не ми се е случвало и пак нямам добри спомени.

Уморява майчинството първоначално физически и от безсъние.
Но разбирам Сирената, с това децата имат нужда сами да правят/избират и играят. Като имаш 3+ деца намираш златната среда между майка-орлица и явно неглижиране. На ясно си, че неможеш да покриеш навсякъде, но още повече че не е нужно и дори вредно за развитието на детето да му дишаш във врата постоянно.
Онзи ден говорих с една приятелка с единствено дете на 11г, която го чакаше да свърши тренировката. Честно изморих се.... през 10 Мин го подканваше да се облече, да пие вода и да хапне нещо. Имали домашно да правят, понеделник по мат, вторник по англ и т.н. Главата ме заболя само докато слушах. Организирана жена, която много се изморявала с всички задачи по детето.

Това ми попадна току-що и споделям:

'Жена ми не работи!
Разговор между съпруг (С) и психолог (П):
П: Какво работите г-н Роджърс?
С: Аз работя като счетоводител в една банка.
П: Жена Ви?
С: Тя не работи. Тя е домакиня.
П: Кой прави закуска за семейството Ви?
С: Жена ми, защото тя не работи
П: В колко часа се събужда жена Ви?
С: Събужда се рано, защото трябва да се подготви. Тя приготвя обяд за децата. Проверява ги дали са добре облечени и сресани. След закуска, следи да си измият зъбите и да приготвят раниците си за училище. Събужда бебето, сменя памперса и дрехите му. Кърми го и прави закуска, едновременно.
П: Как децата Ви стигат до училище?
С: Жена ми ги кара до училище, защото тя не работи.
П: След като децата си на училище, с какво се занимава тя?
С: Обикновено винаги намира какво да прави, докато е навън, така че не ѝ се налага всеки път да сваля детското столче от колата, защото има сметки за плащане или се отбива в супермаркета. Понякога забравя нещо и трябва да се върне отново и отново. С бебето на ръце, разбира се. След като се прибере у дома, трябва да нахрани бебето за обяд и кърми отново, сменя пелени и го приготвя за следобедна дрямка. Докато то спи, тя мие чиниите, оправя прането и чисти из къщата. Защото тя не работи.
П: Вечерта, след работа Вие какво правите?
С: Почивам си, разбира се. Е, уморен съм - след работа цял ден в банката.
П: Какво прави жена Ви вечер?
С: Прави вечеря, сервира на децата и на мен, мие чиниите, подрежда масата отново, след това отново подрежда и къщата. Разхожда кучето, докато изхвърля боклука. След като е помагнала на децата с домашните, им помага с пижамите, а бебето пременя с нов памперс. След това им дава топло мляко и ги следи да си измият зъбите. След като си легне, тя се събужда доста често, за да кърми и евентуално да смени пелени, ако е необходимо. Тъй като тя не трябва да става за работа.
***********
ТОВА Е ежедневието на много жени по цял свят. То започва сутринт и продължава до малките часове на нощта ... На това му викат "тя не работи" ?!
На домакинята не ѝ е нужна диплома, но е ключова роля в семейния живот!
Радвайте и оценявайте Вашите съпруги, майки, баби, лели, сестри, дъщери ...
Защото тяхната саможертва е безценна.
Някой я попита : Работите или сте просто "домакиня" ??
Тя отговори:
Работя като съпруга, вкъщи, 24 часа на ден ..
Аз съм майка,
Аз съм жена,
Аз съм дъщеря,
Аз съм аларма за ставане,
Аз съм готвачка,
Аз съм момиче,
Аз съм господар,
Аз съм барман,
Аз съм детегледачка,
Аз съм медицинска сестра,
Аз съм работник,
Аз съм служител по сигурността,
Аз съм консултант,
Аз съм утешител,
Аз нямам ваканция,
Аз нямам болнични.
Аз нямам почивен ден
Аз работя ден и нощ,
Аз съм дежурна през цялото време,
Аз не получават заплата и ...
дори, често чувам фразата:
"Но какво правиш по цял ден?"
*******
Посветено на всички жени, които дават живота си за благото на техните семейства!
*****
Жената е като сол:
"Присъствието ѝ не се помни, но липсата ѝ прави всичко безвкусно"
***'

Значи, специално защото Сирената ме урочаса, не мога да заспя вече почти в полунощ, а съм достатъчно уморена.

Жената винаги е виновна. Или не работи (ако си гледа децата) или не си гледа децата (ако работи), обаче едновременно с това нещото, дето уж не го прави магически се оказва свършено, без да го е правил друг. Е, имаме само един ярък пример на майка, която твърди, че всичко и е свършено без нейно участие, само така с лежерно наблюдение зад монитора. Все пак и тя се поуморява, излиза.
Значи, умората е даденост

Да, и аз съм го виждала това. Сами си отварят работа и си вписват в задълженията неща, които са работа на детето. За някои хора явно организиран включва идеята, че трябва да пишеш много неща в списъка, за да си личи, че си зает и организиран.

Това е въпрос на характер. Такива хора има и без деца. Работя с достатъчно невротици, които проектират подобно поведение върху колеги, домашни любимци или съпрузи. А като студентка имах една колежка, дето се разкарваше с някакви 500 страници записки за всеки Божи ден и имаше да кажем, 80 задачи повече средно на ден от нас. И пак все беше най-назад и зле във всичко.

Ако все още не са навлезли, по пример на слайма, скоро може да дойде и тази мода: хипстърски дневници по час и ден, играчка за леко вманиачени планьори: https://www.pinterest.com/modrentmessykid/bullet-journal-mom/
Някои хора стават тотални маниаци, имат блогове и подкасти по въпроса. Далеч не само майки.

Аз откакто родих и изкуфях, най-накрая почнах да си записвам в аутлук срещите и ангажименти основни за деня, защото почнах да не помня както преди. Работните ясно, но почнах и с малоумности от рода на "ред на детето да носи в училище предмет намерен в гората, 2 март." За да не се излагаме за пореден път с единственото дете дето няма предмет от гората, десерт по международна рецепта, или ръчно плетен чорап от лама. Но ако стигна до bullet journal, значи е време да почна и да пия.

Не съм била в отчетната за декеврийчета 2014. Както казах и то се вижда детето ми е родено април 2015.
За някои неща Сирената е права, но казани на глас изглеждат направо бунтовно. Моите големи деца са породени и наистина нямах толкова занимание с тях, защото те си играеха сами, докато сега с малкото тъй като си няма компания е залепено за мен. И разбира се ми писва. Днешните майки не могат да оставят децата си да играят сами. Особено ако е едно дете, доста често го забелязвам на площадките. Много често забравят че децата не са възрастни и не реагират като такива и следва крясъци.
Като се иде на площадката вместо да оставят децата да се оправят сами и да решат сами дали да си дадат играчките се почва едно ама дай сега на детето, ти нали си имаш друга. И се почва един рев от една страна твоето дете от другата страна чуждото, как да не ти гръмне главата. И после що си уморен. Или пък си облякъл детето в хубави дрехи и очакваш то да ги пази, което естествено няма как да стане и на теб вече почва да ти пуши главата от непрекъснато повтаряне не отивай там, ще се изцапаш, не пипай това, не пипай онова. Сама си създаваш предпоставки да се умориш без да си вършил нищо.
Аз помня всичко и хубаво и лошо, хубавото обаче има превес, защото е повече. Ако ти се вижда лошото повече може би трябва да си промениш мирогледа.

Това е хем така, хем не е. Аз съм изключително противоположен тип на майка-орлица. Детето като е на площадката, е там да играе с единствени рамки да не нарани себе си или други. Но е факт, че миналото лято няколко пъти ми се е налагало да се намесвам. Винаги сценария е близък: някой изтърван малък агресор млати и бута с камион/бутилка от бира/камък от пясъчника по главите деца с 3-4 години по-малки, а родителят си рови в телефона, чопли семки и пие бира, незаинтересован или крещи "престани чудовище'. Става въпрос за Северния парк в София, ако някой не вярва, ще му кажа точно къде да ходи, да се увери.
В подобна ситуация, дори да изглежда, че сама си създавам проблеми, ненамесата води до обективна опасност.
Може да е пак прекалена романтика, но не помня такива неща от моето детство. Аз бях адски палава, но не агресивна. Отнасяла съм такива наказания (не физически) каквито сега биха било сметнати за тормоз. А сега откровена агресия се толерира спокойно.

След подобни неща и умората и стресът ми се вдигат неимоверно.

Не ме разбирай погрешно, много ясно че ако моето дете или друго е агресивно ще се намеся. Няма да оставя да бие или да го бият. Тези случки са на всяка площадка не е само в София.
Мисълта ми беше че понякога сам се вкарваш в безмислени занимания, вместо да наблюдаваш отстрани. И се връщаш от площадката изтощен. Преди няколко дни бях свидетел на следното: баба и дядо отиват с двете си внучета на площадката, едното е голямо и се занимава само другото е на годинка и половина и иска да се люлее на люлката. Полюляха го обаче бабата реши, че не и се седи на люлката и реши, че и на бебето не му се седи. И като почна едно дърпане, едно пищене, едни заплахи и резултата какъв беше изнервени баба и дядо, изнервено дете, което пищи все едно живо го колят. Да не говорим колко пъти го обявиха за лошо дете и това всичко само защото на бабата не и се седеше на люлката. Същата случка съм я виждала и с майки, с татковци не. Те са много по-лежерни и изобщо не се впрягат. Искаш там няма проблем, изцапал си се няма проблем. И децата са спокойни.

И аз съм го виждала това. Но интерпретацията ми е друга, а не че го правят, за да си създават на работа. Просто не им е приятно, нямат подход към детето, по задължение изпълняват някаква функция, в която така или иначе не са много добри. И бащи съм виждала с подобно поведение.

Това със саможертвата е леко пресилено, защото такава себеотдаденост  и натовареност има само в първите десетина години на детето.Моят голям младеж ме остави с отворена уста, когато в 5 клас го чаках за първи път вечерта след училище. През зъби изсъска" Повече да не съм те видял тук!"  И така изведнъж жената-домакиня остава със задължения, които може да изпълни за 2-3 часа през деня.За това си мисля, че такава самоотверженост в първите години на децата е излишна. Задълженията трябва да се поделят с бащата, а ако има и някоя баба или гледачка наоколо,никак не е излишно.Пиша от собствен опит.Не казвам, че е валидно за всички.

Съгласна съм, че нямат подход към детето и са с очакванията че то е робот. Казваш му върви там и то отива, играй тук и то играе. Идеята ми беше че повечето майки имат нереалистични очаквания от детето и като не стане почват да се ядосват и от това да се опитват да вкарат детето в тия очаквания се уморяват без реално да са правили абсолютно нищо.

И аз наблюдавам масово същото по площадките. Онзи ден една баба пощури две деца, на 4 и на 6 години. Тя не спря да тича до тях, да им забранява всичко, което им прави кеф, в общи линии разходката беше безсмислена и за нея, и за децата. Накрая ми вика - ама вашето бебе много самостоятелно. Ами да, аз не търча след нея, оставям я да рови в калта,да търчи, да играе с децата на нейна възраст, като се приберем директно в банята, дрехите в пералнята. Реално в този един час наистина съм починала, защото съм кибичила на пейката и съм се намесвала само ако стане опасно. Неща като кал, мръсотия мен не ме притесняват.