Оплаквам се от умора, свързана с майчинството. Трябва да се захвана с кандидатгимназиалната подготовка на дъщеря ми, кандидатстването и т.н. А се чувствам сама, уморена и лоша, неуспяваща да се справи майка.
Сега чакам второ детенце и съм в болнични. Планирам да си ползвам всичките възможни майчински и отпуски...и платени и неплатени. Понеже от сега знам, какъв филм е, живот и здраве, ще взема жена, която да ме отменя за по няколко часа, 4-5 пъти седмично. Така ще има баланс. Определено този път смятам да си гледам с кеф детето и с минимум нерви и втелясване за глупости.
А на мен изобщо, ама изобщо не ми се връща на работа. /Да отбележа, че си харесвам работата, за това съм учила и го работя с огромно желание./ Преди появата на детето, бях голям егоист, даже е имало периоди, в които си мислех, че няма да имам деца, но в крайна сметка се оказа, че майчинството е най-хубавия период в живота ми до сега. Може би детето ми е спокойно и добричко, може би не се втелясвам в домакинските неща, може би аз самата съм спокоен човек и непукист... но наистина не се чувствам изморена от майчинството. Даже напротив, толкова спокойно и лежерно никога не съм живяла до сега, както през тези почти две години. Тааа, за мен майчинството е почивка от забързаното ежедневие. Сигурно зависи от нагласата, темперамента, броя деца и характера им, така че разбирам и майките, за които майчинството може да бъде изморително. Но за тяхно усппкоение, то е само две години, а и може по всяко време да се върнеш на работа, ако толкова ти тежи.