В момента чета... 57

  • 85 962
  • 743
  •   1
Отговори
# 570
  • София
  • Мнения: 11 889
Аз малко на всяка манджа мерудия да вметна колко бях потресена от глаголното време "беше била" , на няколко пъти използвано в романа на Кинг "Спящите красавици" на "Плеяда".
Направо "бях била" потресена Joy

# 571
  • Майничка
  • Мнения: 13 892
Минало предварително време на изявително наклонение.

# 572
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
"Спящите красавици" е на Бард. Hands V

# 573
  • София
  • Мнения: 11 889
Минало предварително време на изявително наклонение.

"Тя беше била красива."
Не знам...срам, не срам, аз за първи път го чувам това време. Явно съм отсъствала този час Blush

Да, на "Бард", Лу, сори Simple Smile

# 574
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 790
Минало предварително време на изявително наклонение.

"Тя беше била красива."
Не знам...срам, не срам, аз за първи път го чувам това време. Явно съм отсъствала този час Blush

За пръв път и аз чувам такъв изказ?!? Shocked

Завършвам "Момчешки живот", много ми хареса, върна ме в детството, малко носталгично - за местата където сме били като деца и преживяванията, които сме имали и които никога няма да се повторят...

Сега се чудя какво да подхвана - Дона Тарт (първа среща с писателката), Маргарет Мацантини (също първа среща), Херман Кох (Вила с басейн) или Бакман (Бааба праща поздрави и се извинява)? Rolling Eyes

Ако се спра на Тарт или Мацантини с коя от книгите им да започна? По реда на издаване не е ли най-добре? Hug

# 575
  • Майничка
  • Мнения: 13 892
"Тя беше била красавица в младостта си, но сега, на 50 години, беше просто глиган с анцуг."

# 576
  • София
  • Мнения: 1 246
След третата на Редондо съм склонна малко да занижа - предвидим сюжет вече и повтаря много. Това не променя факта, че трилогията ми достави голямо удоволствие, но много въпроси останаха с отворен край (и не с цел лична интерпретация, а като пропуски), както и че се повтаря, част от нещата са като да е правила копи пейст на себе си.

После минах Артемида на Анди Уеър. Чудесно sci-fi, но пак е с висок пик в началото и после отива към баналност. Във всеки случай отдавна не бях чела класическа научна фантастика, така че ми беше приятно, а и е лекичка (каквото и да значи това точно). Не съм чела Марсианецът и не мога да сравнявам.

Великолепно, да не кажа едно от най-любимите ми вече, откритие - Жозе Сарамаго и "Слепота". Толкова може да се разсъждава, че чак е плашещо. Гледах после филма, не струва, но не щото не е уловил разказа, а просто щото е посредствен Simple Smile Сега съм в началото на Проглеждане, пак Сарамаго. Само допълвам, че на пръв поглед стилът му е леко тегав "поток на мисълта", но никак не е затормозяващ. Или поне за мен не беше,.

# 577
  • Майничка
  • Мнения: 13 892
"Възпоменание за манастира" на Сарамагу ми е в топ 10 на любимите книги.

# 578
  • София
  • Мнения: 6 210
После минах Артемида на Анди Уеър. Чудесно sci-fi, но пак е с висок пик в началото и после отива към баналност. Във всеки случай отдавна не бях чела класическа научна фантастика, така че ми беше приятно, а и е лекичка (каквото и да значи това точно). Не съм чела Марсианецът и не мога да сравнявам.
О, ако "Артемида" ти е допаднала, прочети и "Марсианецът". Много забавен фантастичен роман е (поне за мен беше такъв).

# 579
  • София
  • Мнения: 1 246
Вени, ще ще. Да, забавен е.
Gargamela, планирам да му изчета де що има. Това лято може да редувам с Дона Тарт, която след Малкия приятел си пазя за разложените топли дни (без да имам ясно обяснение за това си решение).

# 580
  • Мнения: 55
Извинявайте, но коя е втората книга от трилогията на Редондо?

# 581
  • Мнения: 6 164
Зовът на костите.

# 582
  • Мнения: 8 996
А в третата книга на Редондо разплита ли се цялата история? Втората ми стоеше незавършена. Не ми стана ясно какви да мотивите на престъпника, нито защо има зъб точно на Амая. Въобще, уж завършен случай, но предизвика в мен повече въпроси отколкото даде отговори.

И като стана дума за филми. Някой тук гледал ли е "Вечерята"? Попаднаха ми трейлъри, изглежда любопитно, но не знам как ще ми се стори след книгата.

# 583
  • София
  • Мнения: 11 889
Завършена е историята до голяма степен, но краят обещава ново начало Simple Smile

# 584
  • София
  • Мнения: 47 143
Завърших Червеното пиано на Джош Малерман, от трите му книги тази ми хареса най-много. Обратно на почти всички мнения, които прочетох за романа.
Общо взето авторът ми допада (без претенции да е някакъв неповторим, уникален,  съвършен, уау и т.н.), ще се надявам да продължават да го превеждат и издавата Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт