В момента чета... 57

И сред мъжете, и сред жените има хора с голяма харизма, която на пръв поглед изглежда в разрез с външния им вид. А и Себастиан все пак знае към какъв тип жени да се насочи (например не тръгва да сваля 25-годишни красавици, а все жени около неговата възраст, които изглеждат самотни, търсещи внимание и т.н., поне моето впечатление е такова). Така че на мен не ми е толкова странно, че има успех с жените - поне с типа, от който той се интересува. О, и още нещо: Себастиан все пак е психолог и би трябвало да знае как да подходи към различните хора, за да ги манипулира.

Но за странността на скандинавците не знам какво да кажа, т.е. аз не ги възприемам като чак толкова странни, може би защото съм живяла сред шведи или пък защото приемам всичко за чиста монета и допускам, че има всякакви типове хора. Не че няма чешити, примерно и самият Себастиан си е особен, и Урсула - общо взето всеки си има някакви особености. Но примерно Урсула е силна и независима жена, с професионални амбиции, с по-свободни разбирания за връзките - това не е чак толкова рядко срещано в северните държави, макар че далеч не всяка жена е като нея. Торкел също е сравнително типичен скандинавски мъж с тази черта да се отнася много разбиращо към жените, да приема техните условия и да ги третира като равни, да не си налага мъжествеността. Но да, общо като типаж наистина се различават от българите, така е, има национални и културни особености, но ми се струва, че не са чак фрапантни.

За да не съм съвсем оф, да кажа, че си влача "Устоите на земята" и много ми харесват, но междувременно прочетох един много хубав шведски психологически трилър (или по-скоро нещо средно между психологически и криминален, но с по-силна психологическа част) и се надявам да го издадат и у нас. Авторът е Матиас Едвардсон, това не е първата му книга, макар че явно не е издаван у нас, а и беше много добре написана и държи в напрежение до последно, така че дано да се появи на български.

Чета в момента "Отровни думи" на канадската авторка Луиз Пени. Много ми допада това криминале. Истинска глътка свеж въздух в тоя жанр. Има нещо светло в атмосферата и самите души на френските канадци са лежерни. Независимо, че има убийство, книгата никак не натоварва (както и всички останали от същата поредица). Препоръчвам ги на някой, който иска да се поразведри от скандинавската тегавост.

По-бавно ми върви "Ние, удавниците", но още отсега мога да кажа, че е великолепно четиво. Трудна книга, но силна.

Прочетох една след друга Зимната роза и Дивата роза. Последната ми хареса най- малко от трилогията, но като цяло прекрасна трилогия!


И аз тази започнах. Не е от жанровете, които чета с удоволствие, но ще я прочета.

Луиз Пени се превърна в една от любимите ми авторки и няма да ми омръзне да хваля майсторството ѝ. Радвам се ,че има и други ценители на творчеството ѝ
Аз снощи завърших Книжарница на колела на Дж. Колган и мога да я препоръчам на всеки ,търсещ нещо леко , разтоварващо и приятно , което все пак е свързано с книгите, а да не пропусна да спомена ,че по-голяма част от действието се развива с Шотландия Какво повече може да иска човек
Сега обмислям да започна най-накрая Човекът, който не беше убиец на Юрт и Русенфелт , тъй като в темата доста се говори за тях , а и ми се чете отново нещо криминално. Единствено ме притеснява това ,че все ще сравнявам стила на писане и самата история с книгите на Л. Пени и се надявам да не остана разочарована.

За мен Юрт и Русенфелт са класи над Пени, дори ми е трудно да ги сравнявам - твърде различен стил  на писане имат. Тя би ми харесала, ако се откаже от криминалните романи и започне да пише обикновена проза. Чудесни описания прави на природа, атмосфера и т.н.

Уау, изненадана съм от петата книга на Юрт и Русенфелт! Брей, отдавна не ми се беше случвало. Няма да дрънкам повече, защото романът е нов и предстои на много от вас да го прочетете

Съгласна съм, че Луиз Пени и Юрт и Русенфелт нямат нищо общо като стил, много са различни.

Аз често чета трилъри, но сега определено съм в сериозна серия . Започнах "Тринайсет" на Стив Кавана и стартът е доста обещаващ! Освен интересни убийства, тук ще има и съдебен процес. Някога много обичах хубавите съдебни трилъри на Джон Гришам.

"Моля те погрижи се за мама" от южнокорейската писателка Кюн-сук Шин
Много човешка книга за една майка, кара те да се замислиш и докосва сърцето по особен начин.
http://www.colibri.bg/knigi/792/kyun-suk-shin-molq-te-pogrizhi-se-za-mama

"Човекът, който не беше убиец" за мен е постна. Нищо открояващо се, за да я отделя от останалите скандинавски.

Нова тема