Ох, писах аз един пост и вместо да публикувам, натиснах хикса
Ами какво да ти кажа. Тежък случай си и визирам сърцето.
Ние тук си казваме какво мислим и правим. А ти вече си преценяваш.
Но аз също бях 110 и едвам ходех, трудно се навеждах и си връзвах обувките. С две хернии също, а килата им се отразяваха ужасно. Нон стоп с болки в кръстта, често прищипвах нерви и бях обездвижена. Спортът беше рядко. Предимно бавна гимнастика и петте тибетски. Но пак за първата година успях да сваля десетина килограма. Имах колежка преди години, която имаше болно сърце и се занимаваше с йога и дихателни упражнения. Та търси начин и разпитай какви упражнения може да правиш.
Колкото до желанието за сладко ще ти мине. Аз вече не се блазня от много неща, които преди обожавах.
Пък и инусилина ще ти спадне няма да изпитваш глад за сладко.
Впрочем се чудя как може да имаш диабет и ИР заедно. ИР нали е предиабетно състояние
Освен това, доколкото помня, той ѝ беше казал 1 месец да кара на зеленчуци, не до живот. Предполагам, че постепенно ще ѝ разрешава по малко да въвежда и други храни. Не я обърквай. Нещата са сложни при нея и не е добре да се захваща със самолечение. И това със спорта според мен само може да я уплаши. Какъв спорт при това тегло и с тази сърдечна недостатъчност? Според мен е най-правилно да започне с ходене и някаква гимнастика вкъщи. Постепенно като започне да се подобрява физическата ѝ форма и да сваля килограми, тогава може да мисли за по-сериозно натоварване.
Тъмнозелена, аз ако слушах лекарите досега да съм се гътнала. Казвали са ми, че при ИР може да ям хляб с лютеница, ориз и картофи неограничено. Личния пък ме просветли, че инсулина нямало никакво значение за организма и се занимавам с глупости.
Така че много често съм прилагала самолечение. Понякога ги слушам, понякога не.
И под спорт не визирам тае бо А някакъв вид спорт, гимнастика подходяща за сърцето.