Ох,сърцето ми се къса-недей,миличка!!!Бъди силна!
- Публикувана: 23 май 2006, 08:10 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2006, 13:33 ч.
помощ!!! семейството се разпада
Ох,сърцето ми се къса-недей,миличка!!!Бъди силна!
Опитвам се, но нещо ме спира, бликат спомени и сълзи.
Така е. Той е рак а аз съм везни, навсякъде в хороскопите пишат че съжителството е трудно.
[/quote]
Навсякъде в хороскопите пише глупости, мила. И аз съм рак, а мъжа ми е везни и съвсем не ни е трудно съжителството вече шест години. Има друго обаче, забелязах, че и двамата сте млади доста (да не кажа малки, че и аз не съм много по-голяма).Ако сте от 8 години заедно, значи от ученическите години, а за жалост май-повечето такива връзки наистина изстиват, защото и двамата пораствате и то в различни посоки най-често... Съжалявам, че и аз съм песимистична, но така мисля. А и мъжете раци........
днес за трети път пиша, все нещо се случва...
Съжалявам много, че ти се случва това.
Съжалявам много, че не мога да ти предложа успокояващо мнение. Просто моето не е такова.
Казваш, че имате връзка от 8 години. Ти си била на 15, а той на 18. Е, това е съвсем друга възраст спрямо сегашната. С други очаквания от живота, с други представи за семейство. Не са много връзките, устояли на предизвикателството на съзрявянето. Онзи много деликатен преход към съзнателния живот на възрастен човек, способен да поема отговорност. Нещо повече, в такива случаи се получава едно разочарование, че нещо от живота е пропуснато. Изпуснати са моментите на волното препускане по заведения нощем. Изпуснати са моментите на неангажиращите задявки с момичета - когато вече е разрешено и достъпно. И много такива неща. И идва един момент, в който се получава разочарованието за пропуск. Мисля, че жените са по - малко склонни на такова нещо. А мъжете повече. И си представям нещата така - излязъл е с приятели някоя вечер (най-вероятно още неженени), погледнал е млади свободни момичета, може някой от компанията за нещо да го е подкачил и се е загнездил един пагубен за семейството ви копнеж за нещо различно. При тази хипотеза, не мисля, че има начин всичко да се нареди, както желаеш.
Още веднъж много съжалявам, че не произнасям нищо успокоително.
Все пак се надявам, че някак нещата се наредят.
Но на твое място бих се замислила, какво да правя от тук нататък по своя самостоятелен път. Колкото и да е тежко.
Съжалявам много, че ти се случва това.
Съжалявам много, че не мога да ти предложа успокояващо мнение. Просто моето не е такова.
Казваш, че имате връзка от 8 години. Ти си била на 15, а той на 18. Е, това е съвсем друга възраст спрямо сегашната. С други очаквания от живота, с други представи за семейство. Не са много връзките, устояли на предизвикателството на съзрявянето. Онзи много деликатен преход към съзнателния живот на възрастен човек, способен да поема отговорност. Нещо повече, в такива случаи се получава едно разочарование, че нещо от живота е пропуснато. Изпуснати са моментите на волното препускане по заведения нощем. Изпуснати са моментите на неангажиращите задявки с момичета - когато вече е разрешено и достъпно. И много такива неща. И идва един момент, в който се получава разочарованието за пропуск. Мисля, че жените са по - малко склонни на такова нещо. А мъжете повече. И си представям нещата така - излязъл е с приятели някоя вечер (най-вероятно още неженени), погледнал е млади свободни момичета, може някой от компанията за нещо да го е подкачил и се е загнездил един пагубен за семейството ви копнеж за нещо различно. При тази хипотеза, не мисля, че има начин всичко да се нареди, както желаеш.
Още веднъж много съжалявам, че не произнасям нищо успокоително.
Все пак се надявам, че някак нещата се наредят.
Но на твое място бих се замислила, какво да правя от тук нататък по своя самостоятелен път. Колкото и да е тежко.
сега виждам, че Асса го е казала по-добре от мен
Според мен, по-добрата стратегия е да демонстрираш пълен непукизъм. Да не се чуваш с него /не вдигаш тел./, не го търсиш, излизаш и се забавляваш по начин, че той да научи. Положи малко грижи за себе си, вместо да се самосъжаляваш - отиди на фризьор /можеш да промениш цвят, пречиска/, на козметик, на маникюр, на фитнес. Така, че ако се видите да те види разхубавена, а не да те съжалява, че си се сбабичосала и отслабнала, с тъмни кръгове под очите и подути червени от рев. Намери си хоби, не оставай сама - срещай се с хора. Не разпитвай за него родителите и приятелите му - безмислено е. Нека разбере, че не е незаменим 
Ако евентуално се чуете - казваш, че ще говориш с него само ако има да ти каже нещо различно от досегашното положение, че няма да го чакаш цял живот - един път се живее и няма да си пропиляваш живота с пуперски изпълнения на дришльо, страдаш от синдрома на недоебване 
Кажи му, че той е този, който губи и ако не го осъзнава сега, то по-късно може вече и да е късно! Ако не хич и да не се обажда. Бъди малко по-силна, знам че е трудно, но мъжете не обичат ревливи истории...а така има шанс да го среснеш и да се замисли по въпроса. Бъди по-груба и лаконична, не му обяснявай, че ти липсва и че страдаш - все пак не искаш да се върне при теб от съжаление и след някой друг месец пак да стане същата история. Идеята е да го накараш да се замисли и да осъзнае грешката си. Успех ти желая и се стегни, не се подавай на мъката - той не го заслужава. Дръж се като жена със самочувствие и на положение, без молене и хленчене.
п.п. мисля, че той ще размисли и ще се върне при теб
Ако евентуално се чуете - казваш, че ще говориш с него само ако има да ти каже нещо различно от досегашното положение, че няма да го чакаш цял живот - един път се живее и няма да си пропиляваш живота с пуперски изпълнения на дришльо, страдаш от синдрома на недоебване Кажи му, че той е този, който губи и ако не го осъзнава сега, то по-късно може вече и да е късно! Ако не хич и да не се обажда. Бъди малко по-силна, знам че е трудно, но мъжете не обичат ревливи истории...а така има шанс да го среснеш и да се замисли по въпроса. Бъди по-груба и лаконична, не му обяснявай, че ти липсва и че страдаш - все пак не искаш да се върне при теб от съжаление и след някой друг месец пак да стане същата история. Идеята е да го накараш да се замисли и да осъзнае грешката си. Успех ти желая и се стегни, не се подавай на мъката - той не го заслужава. Дръж се като жена със самочувствие и на положение, без молене и хленчене. п.п. мисля, че той ще размисли и ще се върне при теб
Мила, Анонимна.
Всички сме преживявали това. Аз ще ти разкажа как се случи при мен.
Когато разбрах, че мъжът ми си има друга, детето ни беше на 1,2 г. Живеехме в друг град, там нямах приятели, не се ориентирах добре и ме беше страх дори да напусна квартала сама. Разпознах "другата" по снимки. Даже 2 пъти пихме кафе заедно - все повтаряше, че ако не била тя, щяла друга да влезе между нас и т.н. Вярно е , мъчително и тежко е, но сякаш най- ме обиди това, че тя беше грозна като смъртта. Няма да ви разказвам как протичаха разговорите с мъжът ми в този период. Решихме, че ще се разделяме. Тогава, докато бях сама, взех едн негов чифт слипове, изрязах дупка отпред, обших дупката с най-разкошният бод, на който съм способна и написах от вътрешната страна:
Който спи с бухали, вижда добре в тъмното
Не знам как ми хрумна това, но се смеех плачейки дни наред като се сетех.
Две години след това поддържахме протоколни отношение само заради детето. На третата година той започна да търси по-често нашата компания. Започна да ми заговаря за общ живот. Подхвърляше, че все още съм единствената за него................................ Сега от около две години имам примерен съпруг, толкова влюбен в мен, че още не мога да го приема като чиста монета. Често пренебрегва детето, за да бъде само с мен
Сега, понеже сигурно нищо не си разбрала от поста ми, ще ти кажа каква е поуката. Мъжът ми се влюби отново в мен, когато ме видя работеща, самостоятелна, уверена и отново със самочувствие.
За да върнеш самочувствието си обаче, трябва да се оттървеш от тази гадна мъка. Предлагам ти моят изпитан метод - МАГИЯТА.
Вземи негова снимка. Нарисувай му брада и рога. Напиши всичко,което мислиш за него и си залепи листчето на хладилника. Снимката залей с каквото ти дойде наум и я изгори........
Хайде колежки форумки, помагайте, за да измислим магията, която ще излекува това бедно създание. Не ограничавайте фантазията си!!!
Всички сме преживявали това. Аз ще ти разкажа как се случи при мен.
Когато разбрах, че мъжът ми си има друга, детето ни беше на 1,2 г. Живеехме в друг град, там нямах приятели, не се ориентирах добре и ме беше страх дори да напусна квартала сама. Разпознах "другата" по снимки. Даже 2 пъти пихме кафе заедно - все повтаряше, че ако не била тя, щяла друга да влезе между нас и т.н. Вярно е , мъчително и тежко е, но сякаш най- ме обиди това, че тя беше грозна като смъртта. Няма да ви разказвам как протичаха разговорите с мъжът ми в този период. Решихме, че ще се разделяме. Тогава, докато бях сама, взех едн негов чифт слипове, изрязах дупка отпред, обших дупката с най-разкошният бод, на който съм способна и написах от вътрешната страна:
Който спи с бухали, вижда добре в тъмното
Не знам как ми хрумна това, но се смеех плачейки дни наред като се сетех.
Две години след това поддържахме протоколни отношение само заради детето. На третата година той започна да търси по-често нашата компания. Започна да ми заговаря за общ живот. Подхвърляше, че все още съм единствената за него................................ Сега от около две години имам примерен съпруг, толкова влюбен в мен, че още не мога да го приема като чиста монета. Често пренебрегва детето, за да бъде само с мен
Сега, понеже сигурно нищо не си разбрала от поста ми, ще ти кажа каква е поуката. Мъжът ми се влюби отново в мен, когато ме видя работеща, самостоятелна, уверена и отново със самочувствие.
За да върнеш самочувствието си обаче, трябва да се оттървеш от тази гадна мъка. Предлагам ти моят изпитан метод - МАГИЯТА.
Вземи негова снимка. Нарисувай му брада и рога. Напиши всичко,което мислиш за него и си залепи листчето на хладилника. Снимката залей с каквото ти дойде наум и я изгори........
Хайде колежки форумки, помагайте, за да измислим магията, която ще излекува това бедно създание. Не ограничавайте фантазията си!!!
Няма кой да те успокои в такъв момент, само искам да ти кажа, че преди време бях в същата ситуация , но с гадже. Ревах, тръшках се, какво ли не. Сега знам, че всяко зло е за добро, не го мразя, благодарна съм му, че ме остави, защото намерих най-прекрасния мъж за мен, имаме сладък син и ги обичам и двамата, повече от всичко. Винаги ще съм благодарна на съдбата, че ме раздели с този човек, за да намеря себе си и моето семейство занапред.
Знай , че ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО - при мен празно няма в това правило.
Убедена съм, че при повечето хора е така. Съдбата си знае работата, тя няма почивен ден нито скатавка от службата.
Вдигни гордо глава и живей достойно. Той губи и след време ще го осъзнае / както и в моя случай/ ама тогава мандалото отдавна ще е лопнало и на теб няма да ти дреме за него.
Живота е пред теб и някой прекрасен човек те чака там някъде!
Знай , че ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО - при мен празно няма в това правило.
Убедена съм, че при повечето хора е така. Съдбата си знае работата, тя няма почивен ден нито скатавка от службата.
Вдигни гордо глава и живей достойно. Той губи и след време ще го осъзнае / както и в моя случай/ ама тогава мандалото отдавна ще е лопнало и на теб няма да ти дреме за него.
Живота е пред теб и някой прекрасен човек те чака там някъде!
Привет от мен,
много кураж и сила ми давате момичета. Ако не сте вие 
, сигурно щях да потъна до дъното на пропастта. Все още не се е обадил, не знам кога ще го направи, важното е да го направи и да седнем и да си поговорим като големи хора, за каквито се предполага че сме. Ще го чакам да се обади. Ще пиша при първа възможност.
Прегръщам ви!!!
много кураж и сила ми давате момичета
. Ако не сте вие , сигурно щях да потъна до дъното на пропастта. Все още не се е обадил, не знам кога ще го направи, важното е да го направи и да седнем и да си поговорим като големи хора, за каквито се предполага че сме. Ще го чакам да се обади. Ще пиша при първа възможност.Прегръщам ви!!!
Всеки има трудни моменти в живота. Това, което не те убива те прави по-силен.
В момента и аз съм в много труден момент от живота, но се радвам, че сме живи и здрави и си казвам, че това е най-важно.
Я махни тез тъжни очи и престани да се самосъжеляваш. Толкова хубави думи и съвети са ти написали момичетата - тези думи трябва да ти вдъхнат сила и кураж.
Знам, че не е толкова лесно. Наплачи се, излей си мъката, но пред НЕГО бъди силна.
В момента и аз съм в много труден момент от живота, но се радвам, че сме живи и здрави и си казвам, че това е най-важно.
Я махни тез тъжни очи и престани да се самосъжеляваш. Толкова хубави думи и съвети са ти написали момичетата - тези думи трябва да ти вдъхнат сила и кураж.
Знам, че не е толкова лесно. Наплачи се, излей си мъката, но пред НЕГО бъди силна.
Ще го чакам и хиляда години ако трябва!!!
/,че ако иска остава,а ако не прав му път и му посочих колко мъже има в заведението.Поставих ултиматум:Връщаш ли се или не.След час ,час и половина си доиде и оттогава всичко е О.К. Прочетох за зодиите.Пълни глупости.Аз съм рак,а той е везни.И всичко между нас беше един-единствен път.А сега сме като залепени.Ако се появим случайно разделени компанията веднага пита къде е другия.Нищо общо няма неговата забежка с хороскопите.Не се поддавай на подобни неща.Стегни се ,колкото по-независима и горда си толкова по-силно привличаш.Мъжете обичат силните жени.
Аз просто нямам думи,каквото и да кажа няма да е достатъчно за да те успокои много,много,много искам да ти дам кураж и сила да се справиш.Искам само едно да те помоля:я се замисли за една друга страна на връзката ви.НАВИКЪТ.Да навикът помисли си наистина ли толкова го о бичаш или бъркаш нещо....да не би просто да си ужасена от това как вече няма да си с него смисъл,толкова години заедно .......все пак това е навика ХИЧ НЕ СЕ КОСИ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ТИ МИНЕ ЩЕ БОЛИ ЩЕ БОЛИ И НАКРАЯ ХОП НОВО ХАПЧЕ(МЪЖ)ЩЕ ТИ ИЗЛЕКУВА БОЛКАТА>
Не го връщай не го гони.
Продължавай напред без обвинения /доколкото можеш, но поне не му ги стоварвай/.
Живей своя живот. Ако му уври главата какво губи сам ще си дойде.
Подкрепям сценария на магичния пост - не му прави магия, просто го омаскари малко или счупи нещо колкото да се освободиш от енергията на разочарованието. Не гори. Не кълни. Просто обърни страницата.
Продължавай напред без обвинения /доколкото можеш, но поне не му ги стоварвай/.
Живей своя живот. Ако му уври главата какво губи сам ще си дойде.
Подкрепям сценария на магичния пост - не му прави магия, просто го омаскари малко или счупи нещо колкото да се освободиш от енергията на разочарованието. Не гори. Не кълни. Просто обърни страницата.