Камъни в жлъчката - 4

Ако трябва да вмъкна малко черен хумор - ако не се събудиш, проблемът ще е за близките ти, не за теб. Всеки го е страх. И мен вечерта преди операцията ме хвана шубе. Но едва ли ми е било по-гадно отколкото на мъжа ми, чакайки два часа за новини, при положение че очакваше още на първия час да ме изкарат.

Аз я чаках с нетърпение,беше ми писнало вечно да живея в страх от какво,кога и къде ще ме хване криза.Една седмица преди нея бях в болницата з-то беше възпалена.Вечерта си бях в къщи,почти не спах,на сутринта рано ме приеха отново и чак на обяд ме вкараха в операционна.
Бъди спокойна,всичко ще мине.
Днес гледай да си на течности-чай,вода,не яж друго.
Успех и бързо възстановяване

Благодаря за куража 🤗
Аз я чаках с нетърпение,беше ми писнало вечно да живея в страх от какво,кога и къде ще ме хване криза.Една седмица преди нея бях в болницата з-то беше възпалена.Вечерта си бях в къщи,почти не спах,на сутринта рано ме приеха отново и чак на обяд ме вкараха в операционна.
Бъди спокойна,всичко ще мине.
Днес гледай да си на течности-чай,вода,не яж друго.
Успех и бързо възстановяване
[/quote]

Гледай нещо по тв, чети, говори/чати с близки и приятели, въобще старай се да не мислиш за това. Всичко ще е наред.

Моите притеснения бяха да не спре тока или да стане земетръс и да ме зарежат на масата
Моят хирург слагал и гастрални пръстени/за отслабване/,но го разбрах късно и нямаше как да преговарям...можеше да е 2в1

Нали ти казах,не исках болнични и явно за това са ми я дали веднага и не са ми правили хистология.По здравна каса се оперирах.Контролните прегледи са мижи да те лажим,само смяна на превръзки и махане конци.Единствено след операцията на другия ден ми взеха пак кръв и явно не е имао нещо нередно.Сега на 10-ти ме викат с ново направление уж за ехограф,но май ще съм единствения с такъв повторен преглед и може да не отида,че пътувам между няколко града и ми е кофти,а и зимата хвана.

Абе за какви неща си мислиш. Това е рутинна, планирана операция. Най-голямото усложнение е да се наложи операцията да премине в открита. А усложненията от упойката са замаяност, гадене или главоболие и до там. Питах ги - работи се с модерни, хипоалергенни упойки. Въобще не го мисли това
За тока - имат генератори. За земетръс  - дори и тогава няма да те оставят.

Виж, за това не се бях сетила   Иначе и аз съм от тези, дето и изобщо да нямат за какво да се притесняват, си търсят причини.

О, аз за какви неща се замислям...
Точно преди една година имах гинекологична операция и вечерта преди нея си лежа в болницата, така, страхувайки се, и усещам, че леглото се люлее. Другите не го усетиха, но наистина имаше земетресение. После на другия ден, точно след като ми свършила операцията заваля първи сняг.

И мен ме беше страх от упойката. Ама нямаше проблем даже и главоболие и гадене нямах. Големия смях при мен беше, че ме приеха в понеделник около обяд и аз бях разбрала че ще е във вторник операцията и си седя спокойно и още не съм почнала да се шашкам има време все пак. Оперираха момичето което беше с мен за жлъчка и я върнаха. И та седя си аз и си говоря с техните че и аз съм за същото ама за утре и идва една жена(тази дето води пациенти напред назад) и ми казва айде тръгвай ти си следващата. И аз питам къде пак ли на изследвания. И тя какви изследвания, на операция. Аз обаче упорита че на другия ден ще ме режати жената е с грешка. Гледа тя един списък и вика нямам грешка тръгвай. И слизам аз в операционната и там обяснявам на анестезиоложката че една сестра ми е казала, че може и със спинална упойка и искам такава, не искам пълна. И тя като му удари един смях. Който можело със спинална не искал пък аз не може и съм настоявала. И докато ми обясняваше че ще се събудя да не се притеснява ме приспа. Е събудих се де ще ида.
Едва успях да се обадя на мъжа ми, че влизам на операция да идва. Той сам с детето не може да намери на кого да го остави. Наложи му се да мине 2 пъти през Варна по време на протест в задръстванията за да остави малкия и после да стигне до Виница. Вече и от упойката излизах като стигна и почти беше спряло да ме боли. Аз си поспах ама си представям той какъв ужас е изживял докато успее да дойде. А за другия ден всичко беше ясно оставя детето на детска градина и идва. Да ама не. Така и не разбрах аз ли не съм разбрала кога ще е операцията или нещо са сменили графика. Ама като се познавам аз не съм внимавала. После като звънна и на родителите ми, че операцията е минала и съм добре и тях шашна. И сестра ми която беше на почивка и на другия ден щяха да си тръгват рано, че да дойде и тя след операцията. Ама поне не ми остана време да се шашкам много и да се стресирам.

Още по-добре е да не се чака. Мен ме приеха в деня, в който ме оперираха. На следващия ме пуснаха.
А мъжът ти и да не беше успял да дойде бързо, все тая. Дали чака вкъщи или в болницата, все тая. Аз дори не съм си помисляла да викам близки в болницата, докато ме оперират...не виждам смисъл...

Аз исках да е при мен като се събуждам щото бях чувала, че се буйсвало след пълна упойка. Момичето което беше с мен искаше да става и да си маха дренажа и системата с абокада. Едва я задържаха техните на леглото. Санитарката чак се чудеше дали да не вика сестрата да я връзват. Аз като се усвестих в стаята до мен имаше санитарка, която седеше и чакаше да изляза от упойката напълно и да стана адекватна. Долу горе по него време се появи и мъжа ми. Та санитарката каза, че аз съм била кротка и не съм буйствала. Искала съм да ставам да си ходя ама като ми казала да лежа съм се била успокойла и съм си легнала кротко. И родителите на момичето казаха че съм била кротка и съм излязла по бързо от упойката и не е имало проблем. Предполагам че всеки различно я понася. Аз като вече бях в кондиция тя все още не беше въпреки, че я оперираха преди мен и е по малка с 10 години.

Благодаря за окуражителните думи!😊Стискай те палци за утре!

Стискаме. Няма страшно не се притеснявай. Заспиваш си спокойно и се будиш нов човек. Има малко болки, но са търпими и бързо отшумяват. Неразположението също отшумява бързо. Най-тягостно и трудно е чакането, другото е лесната част.

Въобще не съм искала мъжа ми да идва. То и нямаше да го пуснат при мен. Не знам при вас как са пускали хора да вървят напред назад. Мъжът ми дойде 3 часа след операцията в часа за свиждане. Първия ден пък му казах въобще да не идва, а да ходи да отмени майка ми с детето. Дойде на следващия ден.