Минималистичен начин на живот

И аз май зациклих с пътешествието към минимализма. Гледам ги някои неща и хем не знам кога ще ми потрябват, хем не ги хвърлям още. Събирам сили да започна отново през уикенда. Иначе с импулсивните покупки съм се спряла. Днес, за моя изненада, минах да търся едно дребничко нещо през целия МОЛ, влизах в доста магазини и нищичко не купих, само едни чехли за себе си, които бях планирала да купя, че моите вече май са си изпели песента. Нали съм приела принципа "едно влиза, едно излиза", сега преди да почна да ги нося, ще изхвърля старите.

Неща, които си ги използваш или има вероятност да ти потрябват, няма смисъл да ги изхвърляш. Защото ако ги хвърлиш и ти потрябват, ще си купиш нови, а това много се отдалечава от минимализма.
И купуването и хвърлянето трябва да е в разумни граници.

Определено.
Аз съм против излишната консумация на неща, които вече ги имаш, рабоят и ти вършат работа, не да се купуват нови модели нахалос. Но пък и пазим много неща, ако ни потрябват и тук се различаваме с минимализма.

Аз преди 3г много отслабнах с около 20 кг. и си изхвърлих дрехите за дебели. Сега обаче качих пак същите килограми и ме е яд, че съм ги изхвърлила. Сега оаче не изхвърлих дрехите с нормален размер, прибрах ги, като ми свъши лечеинето, пак ще отслабна. Или поне така се надявам де
Ох, много съм далече аз от минимализма.

"Има вероятност" е много широко понятие и много разтегателно. Всеки има свое виждане по въпроса. Аз установих за себе си, че имам шкафове, пълни с неща, които "може някога да ми потрябват". И си седят с години непипнати. Вероятно вие не сте така, но ние и двамата с мъжа ми сме едни сантиментални и "стари къщи", в резултат на което аз поех по този път, защото се усещам, сякаш се удавяме във вещи. Установих, че винаги, когато наистина съм харесала някаква подредба на стая или къща, е било заради пространството и въздуха, който има. И някакси така става, че когато аз започна да населявам въпросното пространство, го пълня с вещи. Неотдавна си спомних, че когато бях още малка, ме попитаха как си представям идеалната стая, когато един ден имам мой дом и мога да решавам (имах уж моя стая, ама тя беше хола на апартамента, та аз нямах думата). И помня, че казах - ще има голям дебел матрак на пода, закачалка за дрехи от тези, стоящите, уредба за музика, дебел хубав килим... и това е. Майка ми щеше да припадне. Ами книгите си къде ще слагаш (имах цяла секция, която беше пълна с книги, а аз я донатъпках, буквално - всеки ред е двоен, някъде са на два етажа, двойни). Нямах отговор тогава. Сега книгите са електронни... Решила съм, доколкото е възможно, да се върна към моето "аз" и това, което ме прави щастлива. Определено не са вещите. Повечето са купувани заради удоволствието да си купя нещо новичко, а не защото наистина са много необходими и ги ползвам ежедневно. Нямам и навика да хвърлям неща, преди да се развалят окончателно, та затова съм на този хал.

На мен ми хареса един принцип от едно видео, което гледах по темата - принципът на 20-те. Ако нещо се чудиш дали да го оставиш или да го изхвърлиш, решението се взима така - ако можеш да си го набавиш/купиш за под 20 минути за под 20 (лева, долара, кой каквото) - няма смисъл да го държиш вкъщи, защото така му подаряваш пространство от твоето - а този предмет не е по-ценен от твоето пространство. 

За дрехите... Освобождавам се от всичко, което не ми става. Напълнях постепенно и пазех "слабите" си дрехи за когато ще отслабна, ама доста се проточи. Сега отслабвам, бавно, но стабилно вървя надолу, все още имам по-слаби дрехи, но ще ги изхвърля всичките, защото ги усещам като стара енергия. Ще си купя нови, които ще са хем по-съвременни, хем ще си доставя удоволствие при купуването.

Определено не съм човек на принципа за 20-те. Не бих хвърлила нещо, което после ще купувам пак и пак.
Светът е така устроен, че всичко да ни е на един клик разстояние, а много магазини предлагат стоки на безумно ниски цени.
Но гледайте The Story of Stuff:

https://www.youtube.com/watch?v=9GorqroigqM

За мен не е толкова важно да ми е празна къщата, ако цената за това е често да купувам едни и същи неща и после да ги хвърлям. Мотивацията ми е преди всичко екологична и целя да намаля излишното свръхпоребление. Така че гледам нещо докато работи и дкато ми трябва, да си го пазя. Цедката ми е преди купуването, а не при изхвърлянето.

Обаче книгите... След години редуциране (махнахме всички, четени само по веднъж), минахме на електронни и вземаме детски книжки основно от библиотеката, пак имаме близо 1000. След максимум две години ще тряба да се разделя с по-голямата част от тях и от сега си знам, че ще ми е много трудно.

Излишните книги съм подарила на приятелки и на библиотеки. И пак съм зарината с книги. Дрехите - което е малко го прибирам, че 100 пъти сигурно си смених габаритите, което е старо и не харесвам вече го изхвърлям.
Обаче имам парцаливо хоби - правя кукли и играчки. Такива количества платове и аксесоари имам... А за ателие място няма...

В гардероба прибирам и ако установя, че поне 2 години не съм носила, хвърлям.
Книги и преди не съм купувала много. Четях си от библиотеката, а сега вече само електронни. Останали са ми едни 50-60 книги, които смятам да раздам, подарих доста преди това. И още 20-30, които не съм прочела, но като ги прочета и тях ще подаря. Не ми се свидят, не ми е трудно да се разделя с тях. Това са вещи, нямам привързаност към предмети. Има ги електронно вече, ако реша нещо да си припомня.
Аз също мисля и за екологичния аспект, освен че спестявам, гледам да не хабя излишно електричество и вода. Суша на слънце, но ползвам миялна, която също пести.

Имам книги,  доста книги, из къщите в които съм живяла, нито една не бих изхвърлила, бих препрочела много от тях. бих искала да купя повече и да чета още повече... ами всеки си има някаква мания..

Юна, твоята и моята ситуация май е различна, поне в момента. Аз съм сложила цедката преди купуването (мъжът ми още не е), но това е след 10-тина години безконтролно купуване и непрочистване предишните сигурно пак 10 години - заради което правя тотално разчистване на къщата. Просто всичко, което е можело да се запълни с разни неща, е запълнено и сега се налага да се действа, докато нещата дойдат в нормалните граници, които аз съм определила като нормални. После ще има нужда само от поддържане. Моето пътешествие към минимализма не е продиктувано само и единствено от екологични цели, макар че и това го има, а от стремеж да се чувствам добре в дома си и да не се удавяме от вещи.

В моите разсъждения ударението в принципа на 20-те е "набавям" за под 20 минути, а не "купувам" за под 20 лева. Например, взимам от библиотеката книга. Моят личен опит - установих, че повечето от тези предмети, които отпадат по линията на принципа на 20те, всъщност са от категорията "може и без тях" и ако се сетя, че може да употребя еди-какво си, което съм изхвъ. До момента нито едно от нещата, които съм изхвърлила, не съм тръгнала да купувам или да си набавям изобщо. Но всички сме различни де.

Цедката преди купуването съм я сложила и аз от скоро. Или поне се опитвам де. Освен това, сега мисля да наблегна на реорганизация на пространството.
Хич не ме бива по минимализма, но поне се опитвам

Те не го правят, за да отбият номера, а просто купуват неща, които те харесват. Свекървата ми подари колие с перли. Супер, ама аз съм с бебе на 10м, което ще си поиграе веднъж с перлите и са до там. После като ми свърши майчинството се връщам в ИТ фирма. Ние сме по тениски и суитчъри в работата. Съвсем не върви да ходя с перли на работа, дори и да исках. Наистина толкова непотребни неща щяха да се спестят, ако хората питаха какво ти трябва. Или, ако ще е изненада, да са 100% сигурни, че на получаващия ще му хареса.

Аз на въпросната приятелка разбрах кой й е любимият парфюм и че има нужда от нов кантар и точно това й подарих за рождения ден.Това имам предвид може уж случайно да се заговорите за нещо и ако видите ,че човека е ентусиазиран да има еди какво си си го набелязвате за подарък и естествено като наближи повода лекичко подпитвате да не си го е купил вече.Ето аз сега подхвърлих, че една книга ми харесва , а и ми се е счупила чашата за чай и така си мисля,че хем нея я улеснявам хем и аз ще получа това което ми харесва-естествено се съобразявате с това което човека може да си позволи да ви купи-няма да искате самолет я.А и подаръците трябва да са на сходни цени защото този който не може да си позволи да ви направи подарък на същата цена ще се чувства кофти-поне аз така мисля.

Това е чудесен подход. Аз четох и съвети, че човек може да обяви, че вече е тръгнал към минимализма и затова моли преди да се подаряват подаръци, да бъде питан - или подаръците да бъдат във вид на "преживявания" (спа, билети за концерт или кино и т.н.) или ваучери, при които всеки може да си избере нещо сам. Не е много персонализирано, но една голяма част от това, което изхвърлям, е подаръци.


Това мнение си го ревизирах малко Не бях изхвърлила някои чифтове дънки от старите ми периоди, които са читави, защото са практически непроменени, не съм ги износила особено, просто взеха да не ми стават. Онзи ден стигнах до тях и реших да ги меря - открих, че вече ми стават тези с един и половина размера  по-малки от тези, които нося сега - мнооого се зарадвах.  Изпрах ги и си ги върнах в гардероба. Реших да запазя и следващия номер, който съм носила през предишните 10-15 години. Но при мен това е приложимо само за дънките, защото купувам почти подобни модели, които ми отиват, никога не съм се изхвърляла в много екстравагантни неща. Другите дрехи ги махам.

Много ми е логично, човек който няма нужда от нищо и го заявява, независимо какви аргументи изтъква за това, да прави богати многолюдни и често напълно излишни купони по поводи. Имам такива приятели, подбуждат ни да даряваме по техни тържества за някакви каузи и после правят разточителен, напълно излишен купон, с изхърляне за това и онова, като само половината от това да спестят и дарят, каузата им ще има към 100 % повече приход от самите тях, които уж много искат да помогнат.