Дъщеря ми е скарана с баща си...

Общо взето съм съгласна с Янечек. Жънете каквото сте посяли по- рано.
Работата е поизпусната.

Понеже виждам, че всички споделят детството си. Ами аз не съм се напивала до такава степен. Пила съм, но и на 15 не съм искала да се влача жалка. За мен гледката на пияно момиче/жена е отвратителна. За един баща- още повече.
Нито ми е внушавано колко е грозно, нито ми е забранявано нещо конкретно. Предполагам, че се корени в някакви разговори за мярката на удоволатвията, както и на неудоволствията и така. Възпитанието не лежи на директни забрани, внушения, само конкретни случки (те са милиони и не могат да се обхванат), а на общовалидни "истини" за живота, от там дедуктивно постъпваме адекватно/неадекватно в определени ситуации.
За мен е грешка поведението ти. Даваш й картбланш, като индиректно я убеждаваш, че само баща й е постъпил непростимо.

П.П. Не съм бъркала никога в чужд джоб. Точно за възрастен човек става дума, който ми казваше взимай си всеки ден, ако ще си купуваш нещо по еди колко си. Ами, винаги казвах, въпреки че дори не се изискваше. Непонятно ми е да преравям на (пра)родителите си портмонетата за цигарки.

Питала съм, да. Всъщност, аз доста късно попитах ''Защо?''. Чак 6-7 месеца след като разбрах, че пуши. Отговорът беше, че в началото искала да опита, после пак опитала и после пак...тоест, адекватна причина така и не получих.

The Catcher, не мисля, че и давам картбланш. Това, че говоря с нея нормално, че се опитвам да опазя връзката си с нея, че се опитвам да изслушвам нима ме прави пречупената мама, която дебне като орлица над дъщеря си да не би някой да я изяде? Винаги, когато е имала вина - съм и го казвала, поемала е последствия. Може би наистина е драма-куин, може би просто аз като нейна майка я виждам чувствителна. Не знам как е във вашите очи, вследствие от разказа ми, май и не искам да знам, като прочетох някои от мненията...

Наистина ли не сте се замисляли дали след 2г. няма да си пийне и да се качи в кола? Дали някой неин съученик, който невинно се е напил (голям праз), няма да я закара.
Не съм мъж, но в главата на баща, който види дъщеря си пияна на черешата, му хрумват сценки с разгонени пубери, възползващи се от неадекватната му щерка.

Не знам защо масово се извиняват всякакви простотии с пубертета. Някой като ми каже "имах тежък пубертет" ме напушва смях. Сякаш се е борил с посттравматичен стрес от Втората световна. Лигавщини пълни.

Вредата от шамара е ясна. С вредата от цигарите какво ще правиш? А ако утре ти сподели, че има вероятност да е в третия месец?

8 клас и пуши? Не се нареждайте да ми обяснявате колко е нормално да пробват в тази възраст. Майката казва "пропушила" и махва с ръка. За нея момата е вече закоравял пушач.

sani24, това дете ти сервира всякакви неприятни изненади, а това твое преглъщане с апетит ми прави много лошо впечатление. Фактът, че искаш да сложиш и бащата на софрата, също не е за подценяване. Звучиш като че всички тези неприятности не могат да те разтърсят, защото си се подготвила за тези моменти. Аз ще те попитам: защо не подготви и детето си за тях или просто по-важно за теб е то да споделя. Цялата схема е мамо, нааках се - ами добре, мами, стой си така и си чети.

Питала съм, да. Всъщност, аз доста късно попитах ''Защо?''. Чак 6-7 месеца след като разбрах, че пуши. Отговорът беше, че в началото искала да опита, после пак опитала и после пак...тоест, адекватна причина така и не получих.

The Catcher, не мисля, че и давам картбланш. Това, че говоря с нея нормално, че се опитвам да опазя връзката си с нея, че се опитвам да изслушвам нима ме прави пречупената мама, която дебне като орлица над дъщеря си да не би някой да я изяде? Винаги, когато е имала вина - съм и го казвала, поемала е последствия. Може би наистина е драма-куин, може би просто аз като нейна майка я виждам чувствителна. Не знам как е във вашите очи, вследствие от разказа ми, май и не искам да знам, като прочетох някои от мненията...
[/quote]

Това не е достатъчно, нали?
Ако дъщерята иска да е "голяма", не трябва ли да има по-разумни обяснения за действията си?
Ако вече е развила зависимост, не може ли да бъде убедена да я преодолее с помощ отвън?
Пушенето сега не е така на мода, както беше едно време. Общо взето пушат поизпуснатите деца, неуверените деца, тези, които чувстват, че нямат с какво друго да покажат стойност. В класа на сина ми от 27 ученици пушат 5
 - най-изтърваните. Те са и консуматорите на трева. За много млади хора пушенето е пълна глупост: даваш си парите, за да смърдиш гадно (включително докато се целуваш). Пушенето само по себе си е симптом. А фактът, че от няколко опитвания вече не може да ги откаже, означава, че физически или емоционално е склонна към пристрастяване. Рисковете за наркотици, алкохол, секти, токсични връзки са увеличени. Не забравяй и градските легенди, които битуват сред пуберите, че тревата и амфетите са направо безвредни и не се развивала зависимост. Много редовни пушачи на трева се гордеят, че не ползват боклуци като тютюн и алкохол.

Не смятам, че говориш с нея като с възрастен. Изслушваш й драмите, успокояваш я, че всичко ще е наред, гледаш да не я притискаш много-много, особено с отрицателни оценки. Не й правиш добра услуга. Не знам какво значи, че е поемала последствия за действията си, но явно с баща й имате различно мнение по отношение на това, какви да са тези последствия и детето е наясно.

За мен схемата винаги е била проста: получаваш свобода, когато докажеш, че си готов за нея. Или си голям, зрял човек, който действа разумно и прави адекватни преценки, и тогава има свобода на движение и вземане на решения, или си неразумно дете, което съответно няма право на собствени решения. Не може да се оказва доверие на неразумно дете. Това е все едно да му се даде да си играе със заредено оръжие. Животът е опасен.
Не е разумно да опитваш от любопитство неща, за които ти е обяснено, че вредят. Не е разумно да вземаш чужди пари, за да си набавяш тези неща. Когато човек върши неразумни неща, трябва да е готов да му бъде ограничена свободата. Ако не е готов, ако се тръшка и прилага емоционален шантаж, това не е разумно. И означава, че човекът не схваща своята грешка и необходимостта от поемане на отговорност.
Още по-неразумно е да бъде поощряван и да му се оказва морална подкрепа да продължава все така.

Всичко това няма връзка с любовта на родителите. Тя е безусловна. Родителят може да наказва, да се кара, да ограничава. Това не означава липса, а точно наличие на любов. Може да оказва разбиране и подкрепа на детето си и същевременно да го санкционира за лошо поведение. Наказанието е един вид независимо от родителя, то е просто обективно и неизбежно следствие от поведението на детето, а не родителска прищявка. Нещо като удар в земята, ако човек скача без парашут. Има начини това да се покаже, ако трябва може и да се напише. Така детето разбира, че няма мърдане, няма бягане от системата. Ако сгазиш лука, имаш проблеми. Днес те идват от родителите, но утре ще са от цялото общество, закона, дори интимния партньор. И обратно: спазваш ли правилата, системата те награждава: с повече свобода, с по-добро отношение, включително с материални стимули. Но трябва много сила, постоянство и най-важното - единство на родителското тяло.

Точно за такъв случай споменах някъде напред - 18-годишен свива ключовете на колата на родителите си и отпрашва с нея посреднощ. Засега без да е пил, ама и без да е карал курсове и да има книжка.
Описаната сценка, и не само тя, минават през акъла на всеки родител, не само на бащата. Именно затова реакцията на такъв случай не трябва да е шамар и цупене, защото ако в случая момичето беше такова, каквото неколкократно се опитаха да го изкарат тук, да ги е вкарала в такъв филм със следваща изцепка, че да се чудят откъде им е дошло, и нямаше да си остане само с това.
Тежък пубертет съществува и това е описано вече от доста специалисти в съответната област, не сме ние тези, които си го измислят. Тук е описана само малка част:
http://www.kak-da.com/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%BD … %D1%82%D0%B0.html
Ако родителят си мисли, че проявите в тоя период са лигавщини и перчене, е добре отново да премисли, защото нерядко нещата се спичат още повече след отказа му да се понапъне и да вникне в проблема. Най-лесно е да махнеш с ръка и да кажеш "лигавщини". Проявите не се оправдават, трябва да се очакват и да им се реагира адекватно.
Сани , по въпроса с пушенето аз използвах това, че аз съм пушачка. Не съм отказвала разговор, когато са зачеквали темата, и всеки път съм давала като пример себе си - дали искат като мен цял живот да дават пари, за да се тровят и да застрашават здравето си. Общо взето, съм насочвала разговора към здравето и към това, че цигарите са вреден навик, не нещо, което те отличава и те прави интересен. Преди време голямата ми сподели, че е пробвала и каза "не е за мен това". Използвах и това, че няколко пъти нейни редовно пушещи съученички ме питаха чрез нея дали нямат рак на белия дроб, понеже нещо ги боляло там. Показателно за мен беше, че родителите на тези деца не знаят, че те пушат, и децата търсят отговори на въпроси, които ги тревожат, от външен човек.

А сигурна ли си , че на твоите деца няма да се случи?

Няма нищо сигурно на този свят, но при някои деца рисковете са повече, отколкото при други. Най-голямата гаранция, че детето няма да върши глупости, е главата на самото дете. Доколко то самото е убедено в необходимостта да не ги върши. И ако са пропуснати годините преди пубертета, за да се изградят отношение, навици и характер, малко може да се направи, освен родителите да се надяват на късмет.

Естествено, че ако се съюзят с бащата - най-добре. Ще контролират по-добре дъщеря си. Ама ако той всеки път използва подобен речник (в яда си с цел да уязви, Сани го е написала), и аз не бих застанала рамо до рамо с него. А, и после черешката на тортата - цупенето.

До нищо позитивно не би довел този речник, момичето усеща , че думите са с цел да я наранят - детинско и пуберско. Много отива точно на малките деца това отношение - "Ти си глупачка!" , Фръц! и започва мусенето ... с месеци. Няма ли как този човек да възпитава по друг начин?

Какво се очаква от една жена, останала сама във възпитанието? Да е Супермен ли ?

Само че, детето не е парче глина да го моделираш както си искаш.

Оо, доста се моделира.
Гените имат значение, но те са с широка вариация.
Едни и същи заложби могат да се канализират и насочат в съвсем различна посока.
Примерно генетично заложеният инат може да се развие какво в деструктивна, така и в много полезна посока (като се трансформира в упоритост и воля за преодоляване на трудностите).
Обаче нищо не се получава, когато единият родител дърпа насам, а другият - натам.

Много изтрещели мнения прочетох - уплътнили сте си вечерта да си поиграете с психиката на авторката. С какво ще й помогнат вашите безумни предположения за пропадане на дъщеря й?
Всеки прави грешки, няма някой родител да не се е питал> "Дали е правилно това, което правя?" Явно жената се опитва да реши проблема, сигурна съм, че е приела много от съветите тук, но това с наркотиците, пиянстването...евтини драми съчинихте.
Защото се чувствате уверени, че точно на вас няма да се случи? Вие сте неповторими възпитатели? Вашите деца са безукорни?
Не предизвиквайте съдбата, бъдете благодарни и се опитвайте ако не да помогнете на околните, поне да не им вредите.
Авторката е добре да пише на модератор да затвори тоя поток от безумици, нищо градивно повече няма да се каже тук.

Тука всички са перфектни ей. За целия си пубертет не са изпили една бира, не са запалили цигара, не са закъснели с 10 мин, а децата им строени и само учат, приятели нямат, не излизат...
Аз бях супер кротко дете, учех си, четях книги, пишех и рисувах, бягах, влязох в елитна гимназия на първо класиране... и около 9 клас изтрещях, 1-2 пъти съм пила с напиване, пропуших, спрях да бягам, влюбих се несподелено в един льольо, голяма драма, рев, ти не ме разбираш, остави ме намира, успеха ми падна за един срок. Еми мина ми. В 10 клас си взимах стипендии, влязох в университета, в който исках, бях отличничка цялото следване, цигари не пуша, бягам пак. Такива драми и трагедии се изписаха тук - това момиче го изкарахте вече и убийца на пътя, ехее. Сякаш ви прави кеф да се изхрачвате върху жената, обиждайки дъщеря й, която по описание:
- носи шестици вкъщи;
- обича да чете книги;
- след училище се прибира да чете и учи;
- помага в домакинството, чисти, мие чиниите и си оправя стаята;
- излиза с приятели в рамките на вечерния час.
Просто се чудя вашите деца колко са лустросани и перфектни, ама малко се съмнявам предвид кефа, с който изливате епитети към нормален тийн с едно видимо задоволство.
Моя приятел никога не се е напивал, никога не е палил цигара, винаги се е прибирал, когато трябва, с приятели практически не е излизал, 2 стотинки не е "крал"... ама е бягал редовно от училище да ходи на Витоша да тренира скално катерене. Голямо хоби, голямо нещо, ама една грешна стъпка и никой не би знаел къде да го търси. Което вероятно би било в пъти по-страшно за родителите от някое спорадично напиване.
Аз също съветвам авторката да заключи темата, тук ще прочете само дружно нахъсване срещу дъщеря й, в което се изяснява, че е най-пропадналото същество на света.

Мдаа, и аз с нетърпение очаквах да се включи някой с мрачно бъдеще за дъщерята. (иронично написано)

Е, как да го накара оня недорасъл татко да се държи като възрастен.