Именно, не е систематично, т.е. няма чудовища в картинката, както писах назад. А момичето е драма куин в тежка форма, това й е основния проблем освен наследения инат.
А после ми мина. - Публикувана: 27 фев. 2018, 22:47 ч.
- Последно мнение: 4 март 2018, 22:04 ч.
Дъщеря ми е скарана с баща си...
Аз продължавам да твърдя, че просто кара тежък (емоционално) пубертет. Ще ми се да можехме да се запознаем като бях пубер. Тогава щеше да видиш драма куин - и аз съм била потисната, депресирана, по едно време не мърдах от нас и пишех книги, слушала съм тъжни песни, мрънкала съм как ми се иска да умра и живота ми е скапан, никой не ме разбира.
А после ми мина.
Жалко наистина. Не мисля, че трябва да правите нещо, когато вече е изтекла една година. Дори и да се възстанови комуникацията, връзката е скъсана завинаги. И затова е виновен бащата - няма спор. За връзката му с децата му, сам си е отговорен. По-скоро бих ви казала, покрай техните взаимоотношения, да внимавате да не "изгорите" и вашата връзка с дъщеря си. Много е деликатна ситуацията ви, бидейки и от двете страни.
Именно, не е систематично, т.е. няма чудовища в картинката, както писах назад. А момичето е драма куин в тежка форма, това й е основния проблем освен наследения инат.
А после ми мина. Ами именно, това си е просто фаза, а не нещо, за което възрастните трябва да кършат ръце. И на самите пубери трябва да се обясни, че нещастието им не е обективно, а е от хормоните и ще премине. Не родителите да подхранват пуберските фантазии, че идва краят на света, и че въпросният пубер е някакъв уникален свръхчувствителен случай.
Споделя се, споделя се. Всичко се споделя, зависи как си си подложил като родител. И у дома ги има в момента драмите с първите трепети, дали ще има отхвърляне, как и дали те е погледнал и т.н. Но е нужно да има усещане за безрезервна подкрепа, независимо от ситуацията.
В семейството на авторката има счупени отношения. Майката лавира между момичето и бащата като е в ролята на разбираща и на двамата.
А те имат нужда да си надвият магарешките инати и да продължат да живеят като едно семейство. На мен лично ми идват в повече чупките и от двете страни – на "сърдитите". Те са си създали собствен параграф 22. Детето попива бащиния маниер – той изискващ моралист, който респектира с темерутщина, а тя му връща със същото, но в детски вариант "а пък татко вече не ме обича", затова няма да му говоря.
В семейството на авторката има счупени отношения. Майката лавира между момичето и бащата като е в ролята на разбираща и на двамата.
А те имат нужда да си надвият магарешките инати и да продължат да живеят като едно семейство. На мен лично ми идват в повече чупките и от двете страни – на "сърдитите". Те са си създали собствен параграф 22. Детето попива бащиния маниер – той изискващ моралист, който респектира с темерутщина, а тя му връща със същото, но в детски вариант "а пък татко вече не ме обича", затова няма да му говоря.
Жалко наистина. Не мисля, че трябва да правите нещо, когато вече е изтекла една година. Дори и да се възстанови комуникацията, връзката е скъсана завинаги. И затова е виновен бащата - няма спор. За връзката му с децата му, сам си е отговорен. По-скоро бих ви казала, покрай техните взаимоотношения, да внимавате да не "изгорите" и вашата връзка с дъщеря си. Много е деликатна ситуацията ви, бидейки и от двете страни.
Глупости! Кръвта вода не става. При добро желание семейни връзки се възстановяват и след години на прекъсване.
Не съм чела останалите коментари, затова ще бъда лаконична.
Мълчанието в рамките на едно домакинство е психически тормоз и крайно незряло от страна на родител. Никога не са ми мълчали, пък адекватна израснах и простотии не съм правила.
До човек си е и как си го възпитавал първите 7. Пубертетът е само оправдание да се държиш като отрепка. То си е вътре в теб.
Против удрянето съм, но с мекото перце докато я галиш, скоро ще стане перманентна крадла.
Мълчанието в рамките на едно домакинство е психически тормоз и крайно незряло от страна на родител. Никога не са ми мълчали, пък адекватна израснах и простотии не съм правила.
До човек си е и как си го възпитавал първите 7. Пубертетът е само оправдание да се държиш като отрепка. То си е вътре в теб.
Против удрянето съм, но с мекото перце докато я галиш, скоро ще стане перманентна крадла.
Не съм чела останалите коментари, затова ще бъда лаконична.
Мълчанието в рамките на едно домакинство е психически тормоз и крайно незряло от страна на родител. Никога не са ми мълчали, пък адекватна израснах и простотии не съм правила.
До човек си е и как си го възпитавал първите 7. Пубертетът е само оправдание да се държиш като отрепка. То си е вътре в теб.
Против удрянето съм, но с мекото перце докато я галиш, скоро ще стане перманентна крадла.
Мълчанието в рамките на едно домакинство е психически тормоз и крайно незряло от страна на родител. Никога не са ми мълчали, пък адекватна израснах и простотии не съм правила.
До човек си е и как си го възпитавал първите 7. Пубертетът е само оправдание да се държиш като отрепка. То си е вътре в теб.
Против удрянето съм, но с мекото перце докато я галиш, скоро ще стане перманентна крадла.
То така се започва. Айде, напиването хубаво. Ама да краде...
Верно трябва да се чете, вместо да се влачиш като пияна шматка по улиците.
Верно трябва да се чете, вместо да се влачиш като пияна шматка по улиците.
Не се започва така, повярвай.
Ама да краде...
Относно въпроса с кражбата, май трябва да изясня. Принципно, кражбата в нашето семейство НЕ СЕ ТОЛЕРИРА, да. Но и досега не сме имали такъв случай, синът ми не е прибягвал до това никога. Парите са взети заради цигари, ако някой не е прочел/разбрал. Това допълнително ядоса съпруга ми, тъй като с тази случка разбра, че и дъщерята е пропушила. Баба и не разбра, че е заради това - исках да и го спестим, не знаех какви ще са последствията. Знаете, че за възрастните хора пушенето в такава възраст си е направо смърт. Не, че аз го одобрявам! НАПРОТИВ! Никога не съм давала лично от джоба си пари за цигари, но не съм и спирала джобните. Обяснила съм всички вреди от тютюнопушенето, показвала съм снимки и какво ли още не - това преди 2 години, още преди да започне. След като започна и разбрах, отново обясних, повторих, потретих. Сега някои от вас ще кажат, че грешката е в мен- трябва да отрежа джобни и т.н., но за мен това НЕ Е правилно решение. Едно дете на 16 г., ако пуши и иска да си купува цигари- повярвайте, ще го направи. Личен опит! Ще събира и по 50 стотинки, ако трябва или въобще няма да яде- но ще си купи. Или ще ходи да иска от другите.
Ама да краде...
Странно, последно си мислех, че кражбата е да вземеш нещо чуждо без разрешение.
Пък ако е от баба на ниска пенсия, това съвсем не разкрасява пейзажа.
И малко дете да е (а то не е), пак не трябва да се неглижира, дори напротив, за да разбере колко недопустимо е това.
Фактът, че кражбата е от роднина, никак не променя характера на действието.
Но нали случаят е приключен.
Тя дава ли обяснение защо пуши?
Препоръчани теми