Струва ми се, че историята не е написана в цялост, проблемите са много отдава и стари, просто това е било пика им.
- Публикувана: 27 фев. 2018, 22:47 ч.
- Последно мнение: 4 март 2018, 22:04 ч.
Дъщеря ми е скарана с баща си...
Струва ми се, че историята не е написана в цялост, проблемите са много отдава и стари, просто това е било пика им.
Не, но сега е време да си изгражда визия за това, което ще й докарва прехраната един ден, а не да бърше тоалетни. Като стане майка на две, и тя ще бърше, споко.
Под поредното досадно задължение имах предвид, че няма да е осмислена нужда да поеме нещо, демек развиване чувство на отговорност.
Под поредното досадно задължение имах предвид, че няма да е осмислена нужда да поеме нещо, демек развиване чувство на отговорност.
Дума да няма, че трябва вече да се ориентира професионално. Но докато се ориентира, има базово образование, което задължително включва поне един западен език - нещо, за което не чухме нищо.
Учела си за половин час нещо по общата програма и дотам. Вадела шестици в обикновеното държавно училище.
Очевидно не става дума дори за някоя от малкото елитни гимназии в страната. Така че това е нещо като нищо. Щяла да работи в кафене.
Какви перспективи открива всичко това?
Разбира се, най-важното е детето да опита от всички пороци, щото му е време, да не се разстройва и да му се позволи да търси себе си.
Защо да не бърше тоалетната? Тя не я ли ползва? Унизително ли е, какво? Дъщеря ми вече знае как се върши тая работа, пък е доста по-малка. Веднъж седмично двете мием банята, но един ден ще го върши и сама. Ходи на пазар 2 пъти седмично, разхожда кучето (това си е нейно задължение), 2 пъти седмично зарежда съдомиялната, 2 пъти седмично сгъва прането, всеки ден има едно премитане.
Но не е въпросът в точния вид задължение, въпросът е в неговото наличие, редовно изпълнение (без врънкане и подкани от майка й) и стриктно санкциониране в случай на ослушване. С най-голяма любов, разбира се.
Едва ли става дума за гениалност. По-скоро за вид характер.
И така да е. Не всички деца са такива и не е необходимо да ги натискаме да станат. Може да има други дарби, които да й бъдат полезни по друг начин.
И така да е. Не всички деца са такива и не е необходимо да ги натискаме да станат. Може да има други дарби, които да й бъдат полезни по друг начин.
Писано с червено в "спама"
Ежко, с удоволствие ще ти дам пример да ми го разпределиш щом мислиш така. 
Ама в скрит текст, че е чист спам.
Ама в скрит текст, че е чист спам.Скрит текст:
Та - така ... Ставане в 6:50.
Приготвяне.
Път до работа 40 мин. Ако е с транспорт - ей ти 30 мин за четене на книжка, или попреглеждане на записки
Начало на работния ден - 8 (всичко е било според лекции та не всеки ден е сутрин, както и е имало дни, в които нещата се усложняват заради кофти програма в университета, но да речем).
Там 4 часа - т.е до 12.
Лекция в 12:30. Няма време за обяд, защото трябва да стигна до университета.
Тичам 2.5 км до университета. Не бягам бързо, защото съм гладна, но си го пиша тренировка.
Защо тичам? Велосипедът е измислен за това? А ако си вземеш и сготвено от вкъщи...
10 мин за обяд, набързо нагъвам сандвича от вкъщи, не го дояждам, защото влиза лектора.
После упражнения в съседния факултет. 20 мин до там, по пътя дояждам сандвича. Не е добре да се яде в движение Велосипедът отново помагаТам 4-5 часа. Аз уча специалност, в която се правят експерименти и те често траят дълго време, стояли сме и до 21 часа, ама да кажем. Грубо приключвам между 18 и 20, но за да върви примера да кажем твърд час - 19. Тръгвам към къщи. 10 мин пеша с колегите, 10 мин с метрото, 2 км тичане до нас от метрото, още не беше пусната метростанцията до нас. Ето още едно парче тренировка, ама се влача с 9 км/ч, защото съм умряла от глад.
Пак тичане - не е полезно преди сън. Бърз сандвич за набавяне на енергия. Учене в библиотека. Лаф мохабед с гаджето и после романтична раходка до вкъщи с него? Бавна.
Прибирам се. Майка ми е сготвила, юхуу! Хапване. Оглеждам се - 21 часа. С гаджето днес май само по скайп.
Гаджето вече е отметнато за днес, хапването късно вечер не е гот
Бърз душ. Сядам да си поговорим, докато същевременно прехвърлям записки по анатомия (примерно). Така поне 2 часа, защото за да заспя трябва и да се отпусна малко, а не да съм на вълна хвърчане.
Ученето е отметнато в библиотеката, но си се прибрала по-късно - факт. Приготвяне за сън и спане. Е тренировките ще почнат да куцат леко, но велосипеда може да си почине за ден-два в седмицата, заедно с гаджето, а има и събота и неделя...
В 12 часа лягам, ама съм доволна, утре съм на лекции чак от 10, т.е ще стана в 8 та да тичам преди това т.е ще се наспя. Ама след лекции и упражнения съм на работа пак до 100 часа. И така си се въртят ли въртят нещата докато не се разчетвориш и не ти писне до крайна степен. Така избутах почти 2 години, после нещата се облекчиха, защото напуснах работа и вместо това започнах кръжок без да ми плащат. Е, сякаш се събудих от някакъв кошмар. Мерси ти тая перфектност. По-добре да си малко "мързел" по вашите критерии, ама да се чувстваш като човешко същество.
Приготвяне.
Път до работа 40 мин. Ако е с транспорт - ей ти 30 мин за четене на книжка, или попреглеждане на записки
Начало на работния ден - 8 (всичко е било според лекции та не всеки ден е сутрин, както и е имало дни, в които нещата се усложняват заради кофти програма в университета, но да речем).
Там 4 часа - т.е до 12.
Лекция в 12:30. Няма време за обяд, защото трябва да стигна до университета.
Тичам 2.5 км до университета. Не бягам бързо, защото съм гладна, но си го пиша тренировка.
Защо тичам? Велосипедът е измислен за това? А ако си вземеш и сготвено от вкъщи...
10 мин за обяд, набързо нагъвам сандвича от вкъщи, не го дояждам, защото влиза лектора.
После упражнения в съседния факултет. 20 мин до там, по пътя дояждам сандвича. Не е добре да се яде в движение Велосипедът отново помагаТам 4-5 часа. Аз уча специалност, в която се правят експерименти и те често траят дълго време, стояли сме и до 21 часа, ама да кажем. Грубо приключвам между 18 и 20, но за да върви примера да кажем твърд час - 19. Тръгвам към къщи. 10 мин пеша с колегите, 10 мин с метрото, 2 км тичане до нас от метрото, още не беше пусната метростанцията до нас. Ето още едно парче тренировка, ама се влача с 9 км/ч, защото съм умряла от глад.
Пак тичане - не е полезно преди сън. Бърз сандвич за набавяне на енергия. Учене в библиотека. Лаф мохабед с гаджето и после романтична раходка до вкъщи с него? Бавна.
Прибирам се. Майка ми е сготвила, юхуу! Хапване. Оглеждам се - 21 часа. С гаджето днес май само по скайп.
Гаджето вече е отметнато за днес, хапването късно вечер не е гот
Бърз душ. Сядам да си поговорим, докато същевременно прехвърлям записки по анатомия (примерно). Така поне 2 часа, защото за да заспя трябва и да се отпусна малко, а не да съм на вълна хвърчане.
Ученето е отметнато в библиотеката, но си се прибрала по-късно - факт. Приготвяне за сън и спане. Е тренировките ще почнат да куцат леко, но велосипеда може да си почине за ден-два в седмицата, заедно с гаджето, а има и събота и неделя...
В 12 часа лягам, ама съм доволна, утре съм на лекции чак от 10, т.е ще стана в 8 та да тичам преди това т.е ще се наспя. Ама след лекции и упражнения съм на работа пак до 100 часа. И така си се въртят ли въртят нещата докато не се разчетвориш и не ти писне до крайна степен. Така избутах почти 2 години, после нещата се облекчиха, защото напуснах работа и вместо това започнах кръжок без да ми плащат. Е, сякаш се събудих от някакъв кошмар. Мерси ти тая перфектност. По-добре да си малко "мързел" по вашите критерии, ама да се чувстваш като човешко същество.
Шестици от някакво държавно училище. Дори не от малкото елитни.
В малкото елитни, които споменаваш, оценките се изкарват по- трудно, отколкото в частните. Сори, и аз имам поглед и никой не може да ме убеди в нещо противоположно от клишето,че в частните са лигльовци масово и си купуват оценките, а и матурите.
А санкционирането, респективно награждаването с парички за провинение/успех води до големи изкривявания. Не си работодател на детето си. Тези неща се вършат с вътрешна мотивация, не с наложен график.
В малкото елитни, които споменаваш, оценките се изкарват по- трудно, отколкото в частните. Сори, и аз имам поглед и никой не може да ме убеди в нещо противоположно от клишето,че в частните са лигльовци масово и си купуват оценките, а и матурите.
А санкционирането, респективно награждаването с парички за провинение/успех води до големи изкривявания. Не си работодател на детето си. Тези неща се вършат с вътрешна мотивация, не с наложен график.
Скрит текст:
Помня един случай. Баща ми дойде на гости (разведени с майка ми) и не помня точно на колко съм била,но да кажем в интервала 12-14. Попита я уж шеговито дали ме е научила да правя баница и тя остро му отговори, имайки същата непоносимост към такова тесногръдо мислене, че не ме гласи за баничарка. И така и стана. Баничарка не съм, санкции за неизчистена тоалетна или несготвена баница нямам, правя тези неща с мисъл/желание за второто.
Струва ми се, че историята не е написана в цялост, проблемите са много отдава и стари, просто това е било пика им.
Скрит текст:
Шестици от някакво държавно училище. Дори не от малкото елитни.
В малкото елитни, които споменаваш, оценките се изкарват по- трудно, отколкото в частните. Сори, и аз имам поглед и никой не може да ме убеди в нещо противоположно от клишето,че в частните са лигльовци масово и си купуват оценките, а и матурите.
А санкционирането, респективно награждаването с парички за провинение/успех води до големи изкривявания. Не си работодател на детето си. Тези неща се вършат с вътрешна мотивация, не с наложен график.
В малкото елитни, които споменаваш, оценките се изкарват по- трудно, отколкото в частните. Сори, и аз имам поглед и никой не може да ме убеди в нещо противоположно от клишето,че в частните са лигльовци масово и си купуват оценките, а и матурите.
А санкционирането, респективно награждаването с парички за провинение/успех води до големи изкривявания. Не си работодател на детето си. Тези неща се вършат с вътрешна мотивация, не с наложен график.
Скрит текст:
Помня един случай. Баща ми дойде на гости (разведени с майка ми) и не помня точно на колко съм била,но да кажем в интервала 12-14. Попита я уж шеговито дали ме е научила да правя баница и тя остро му отговори, имайки същата непоносимост към такова тесногръдо мислене, че не ме гласи за баничарка. И така и стана. Баничарка не съм, санкции за неизчистена тоалетна или несготвена баница нямам, правя тези неща с мисъл/желание за второто.
За частните училища дори не сме споменавали. Ясно е, че момичето, за което говорим, не ходи в частно училище. От държавните всичко, което не е езикова или математическа, с някои много малки изключения, е леш на посредствеността.
Не знам за какви изкривявания говориш. В САЩ това е абсолютно традиционен метод за контрол на децата и никой не го намира за изкривяващ, даже напротив. Според мен е съвсем адекватен с оглед на бъдещия самостоятелен живот. В крайна сметка повечето санкции за възрастните са финансови, а има и ограничаващи свободата (за по-тежките провинения). Мотивацията на опразващия се джоб е доста силна, вярвай ми. И мотивира много по-добре от всякакви скандали. При нас поне свърши чудеса и беше в пъти по-безболезнено за отношенията ни от всички други уговорки, крясъци, молби, тръшкания, заклинания и прочие.
Съгласна съм с Ежко, че развиването на каквито и да е наклонности и способности изисква време и приучване към труд. Но пък постигането на успехи със собствени усилия така зарежда и мотивира, така повишава увереността в собствените сили, както никакво свиране и криене в пушкома. Струва си родител да помогне на детето си да изпита гордост от самото себе си.
Ежко,
Жалко, че нямам емотикона с цветенце.
Като изключим, че от време на време съм на абсолютно обратно мнение , в повечето случаи си право в целта. Няма да се изненадам, ако работиш като психолог.
Скрит текст:
Тези неща са разигравани толкова пъти във всичките ти съвети. Положението не е никак по-различно. Гаджето редовно ме взимаше от университета и се разхождахме с него час-час и нещо. Ако видиш библиотеката на нашия факултет, бързо ще видиш защо не ми се е висяло там, а тази на ректората не е близо нито до работа, нито до факултета. Какви междучасия на работа? На работа си на крак - правиш разтвори, правиш срези, приготвяш материали, залагаш експеримент, миеш безкрайно много стъклария... там нямаше 10 мин почивка на всеки час, имаш ли работа, вършиш я до край. Тичането е моят спорт, с колоезденето съм много скарана. Не са оправдания. Твоите съвети са пробвани. Не твърдя, че съм била чак толкова натоварена всеки ден, естествено, но цялостно режима си беше бая запълнен. Исках да имам време да рисувам (друго мое хоби), да чета други книги освен лекции/учебници, да гледам филми, дето се казва като бял човек да си полегна с книжка и чашка вино и да си опъна краката, ама през повечето време нямаше как. Аз държах да съм пълна отличничка, стипендиите ми трябваха МНОГО - не само за успех, а и тези за участия, а за да имаш участия... ми трябва да участваш, ама за всяко участие трябва да си изработил материал за представяне. Всеки семестър - 5 неща (публикации, конференции, доклади, каквото падне) иначе няма пълна стипендия. Както и да е, темата не е за мен, ако е толкова важно, на лично, много дълго отплесване се получи.
Всеки семестър - 5 неща (публикации, конференции, доклади, каквото падне) иначе няма пълна стипендия. Както и да е, темата не е за мен, ако е толкова важно, на лично, много дълго отплесване се получи.Шестици от някакво държавно училище. Дори не от малкото елитни.
В малкото елитни, които споменаваш, оценките се изкарват по- трудно, отколкото в частните. Сори, и аз имам поглед и никой не може да ме убеди в нещо противоположно от клишето,че в частните са лигльовци масово и си купуват оценките, а и матурите.
А санкционирането, респективно награждаването с парички за провинение/успех води до големи изкривявания. Не си работодател на детето си. Тези неща се вършат с вътрешна мотивация, не с наложен график.
В малкото елитни, които споменаваш, оценките се изкарват по- трудно, отколкото в частните. Сори, и аз имам поглед и никой не може да ме убеди в нещо противоположно от клишето,че в частните са лигльовци масово и си купуват оценките, а и матурите.
А санкционирането, респективно награждаването с парички за провинение/успех води до големи изкривявания. Не си работодател на детето си. Тези неща се вършат с вътрешна мотивация, не с наложен график.
Скрит текст:
Помня един случай. Баща ми дойде на гости (разведени с майка ми) и не помня точно на колко съм била,но да кажем в интервала 12-14. Попита я уж шеговито дали ме е научила да правя баница и тя остро му отговори, имайки същата непоносимост към такова тесногръдо мислене, че не ме гласи за баничарка. И така и стана. Баничарка не съм, санкции за неизчистена тоалетна или несготвена баница нямам, правя тези неща с мисъл/желание за второто.
Като изключим, че от време на време съм на абсолютно обратно мнение
, в повечето случаи си право в целта. Няма да се изненадам, ако работиш като психолог. 
Аз така и не разбрах, с какво този режим на домакинстване ще реши проблема?
Ама наистина, вече се чудя на какво са ви учили в института по педагогика?
Пък може и да са ви учили, а ти да си пропуснала.
Както и да е, малко по-нагоре има обяснение на връзката между домашните задължения, умението да се носи отговорност, единството на родителите и насочването на личността в градивна, а не в саморазрушителна посока.
Не съм съгласна с поста ти.
Първо Лиляна е педагог - макар на специалността и да се придават някакви супер изисквания да е учител, възпитател, втора майка, любяща леля на децата, свръх човек и т.н. то релано нейното образование и задължение е методика за предаване на систематизирани знания по определен учебен предмет. Не е нейна работа да учи децата на хигиенни навици, семейни отношения и подобни ... Подобни ... неща не са обект на нейното образование и на никой учебен план. И в случая е видно, че коментира като майка, а не като учител.
Не подкрепям, че домашните задължения са начина за учене на отговорност. Примерите в живота ми /тези които имахме домашни задължения и тези, които нямаха/ въобще не са в полза на подобна теория. Даже напротив - от толкова домакинстване, научих се да готвя малка, все помагахме със сестра ми, макар баба да бе педантична домакиня и в момента мразя искренно домакинството и готвенето. И двете със сестра ми купуваме готова храна и при възможност плащаме на жена, която чисти. Според мен всичко трябва да е с времето си - домакинството е за родителите, децата да помагат, но не е тяхно задължение.
[/quote]
Неточно. От 5-годишна следва да поучва поне по 4 часа дневно. Викат му напоследък ПУК , а навремето - предучилищна. Както и да спазва режим, да слуша "молягоспожата" и да е далеч от дома през деня от 4-годишна в детската градина. Съвсем нормални неща.
[/quote]
Че си болно амбициозен е ясно, но много си се объркал - децата около 5-6 г категорично не учат по четири часа на ден, а и по мое време /`86г/ в предучилищна възраст и първи клас не беше така, а съм учила в доста "стегнато училище". Радвай се, че имаш кротки деца, които още не са изперкали с методите ти...
Black_Sapphire , някакво лично удоволствие ли изпитваш да намекаш колко е пропаднала дъщерята на авторката ?
То не беше чертаене на мрачно бъдеще, то не беше колко е разлигавена, нямала реализация и навици, сега и в пропаднало училище учела ...
Радвай се на супер успешните ти, непропаднали деца , и имай малко милост към авторката. Нали всички сме майки тук ?
Кой преценява кой е пропаднал и кой не ? Хората са различни. За едни е напълно ОК да са цял живот магазинерки, продавачки, да станат майки и да нямат нужда от друга реализация.
Пък за някои консервативни типове и ти си пропаднала барабар със семейството ти, щото не живеете в шериат.
То не беше чертаене на мрачно бъдеще, то не беше колко е разлигавена, нямала реализация и навици, сега и в пропаднало училище учела ...
Радвай се на супер успешните ти, непропаднали деца , и имай малко милост към авторката. Нали всички сме майки тук ?
Кой преценява кой е пропаднал и кой не ? Хората са различни. За едни е напълно ОК да са цял живот магазинерки, продавачки, да станат майки и да нямат нужда от друга реализация.
Пък за някои консервативни типове и ти си пропаднала барабар със семейството ти, щото не живеете в шериат.
Дорис, ти по принцип не си от конвенционалния тип (ръчичка с 2 пръста), трудно е да се вземаш за общовалиден пример.
И първо се учи педагогика (с всичките му предмети около психологията, дидактиката и възпитанието), а специалност се взема по-късно.
Ами ОК, няма лошо. Само да не завиждат после на другите, които не са си губили времето в училище и имат друг вид реализация. Аз лично смятам, че най-добре е едно дете да има избор. По-добре да е подготвено за успешна кариера и да си избере професия на магазинер или сервитьор (но да е по негов избор, а не защото не става за друго), отколкото да е подготвено за магазинер или сервитьор, но да завижда на топ мениджърите за доходите им. Или пък да реши, че може да си докара същите доходи чрез някакъв аналог на проституцията.
Никакво удоволствие не изпитвам. Посочвам грубите факти от живота. Не е моя вината, че те са такива. Няма лошо и човек да си затваря очите, стига после да не обвинява света, че бил лош и против него.
И първо се учи педагогика (с всичките му предмети около психологията, дидактиката и възпитанието), а специалност се взема по-късно.
Кой преценява кой е пропаднал и кой не ? Хората са различни. За едни е напълно ОК да са цял живот магазинерки, продавачки, да станат майки и да нямат нужда от друга реализация.
Никакво удоволствие не изпитвам. Посочвам грубите факти от живота. Не е моя вината, че те са такива. Няма лошо и човек да си затваря очите, стига после да не обвинява света, че бил лош и против него.
Е, кога имат време да са деца тези деца. Ако се подготвят за "рестрикциите" на живота още от първи клас.Отговорност се създава в детето чрез личен пример, а не чрез уплътняване на времето му до дупка. Така в психиката се изграждат с времето моралните категории – отговорност, грижа, лъжа, истина, добро, лошо, обич, достойнство, критериите за вземане на избор на база на личностните качества.
Винаги съм била скептична към родители и деца с твърде високи амбиции. За мен натискът върху децата за постоянно надграждане, успешност и задължителна реализация, когато са натегнати до крайност, несъмнено водят до ефекта на ластика в един момент. Рано или късно в личността (колкото и подредена, организирана, целенасочена да изглежда) настъпва вид вътрешен бунт. Ластикът се връща. И ако този човек не си е взел неговото с напиване, пушене и така нататък лудории, присъщи на по-ранните години, после може да стане мазало. Компенсации, депресии, неврози и какво ли още не.
Неслучайно има приказка – всяко нещо с времето си.
Е, кога имат време да са деца тези деца. Ако се подготвят за "рестрикциите" на живота още от първи клас.Отговорност се създава в детето чрез личен пример, а не чрез уплътняване на времето му до дупка. Така в психиката се изграждат с времето моралните категории – отговорност, грижа, лъжа, истина, добро, лошо, обич, достойнство, критериите за вземане на избор на база на личностните качества.
Винаги съм била скептична към родители и деца с твърде високи амбиции. За мен натискът върху децата за постоянно надграждане, успешност и задължителна реализация, когато са натегнати до крайност, несъмнено водят до ефекта на ластика в един момент. Рано или късно в личността (колкото и подредена, организирана, целенасочена да изглежда) настъпва вид вътрешен бунт. Ластикът се връща. И ако този човек не си е взел неговото с напиване, пушене и така нататък лудории, присъщи на по-ранните години, после може да стане мазало. Компенсации, депресии, неврози и какво ли още не.
Неслучайно има приказка – всяко нещо с времето си.
Има резон в това, което казваш, но няма друг начин. Япончетата имат още по-малко детство от българчетата, бъди сигурна. Такава ни е цивилизацията и нещата ще стават все по-безпощадни. Технологиите и обществената организация изискват все по-специализирано образование, което трябва да започва все по-рано. Нуждата от нискоквалифициран труд намалява все повече, макар че технологиите дават възможност в развитите общества да се поддържа относително голямо неработещо население. Така че слабо образованите в бъдеще няма да имат много избор, освен да се присъединят към това вегетиращо на ръба население. Ако така ги устройва...доста хора именно това ги устройва. Те могат да си позволят да си губят времето в училище.
Опасността от "прегаряне" е съвсем истинска и не се избягва с едното пушене и пиене в пубертета. Тя е резултат от общия стрес на висококвалифицирания живот. Някои хора просто не издържат на темпото - дали защото им липсва здрава нервна система или защото не са научени да носят на стрес? В този смисъл е наистина важно човек да е привикнал към добра организация от малък, а не необходимостта от такава да му дойде изневиделица вече след 20-тата му година (както се е озорила Гугъл) и да го скърши рано-рано. Има си други техники за релаксация - спорт, йога, медитация, спа...дали на младини си опитал трева и алкохол, дали си водил безразборен полов живот, малко може да ти помогне срещу стреса от напрегнатата работа.
И си права, че без личен пример трудно стават нещата. Но само с един пример също не стават.
Малко си противоречиш. Приучаване към труд било полезно, пък не било окей да иде да става сервитьорка.
Съгласна съм с едно- по- добре да хване да научи един език, вместо да се кикерчи около масите, за да изкара пари за цигарки.
Btw топ мениджърите не са си "губили времето" с чистене на тоалетни
А паричките за йога и спа на младини от къде? Като всеки трябва да се научи да се спрявя и сам и със собствени усилия. Може би от надницата за изчистена тоалетна/измити чинии/шестичка в училище, като полагащият се номинал, разбира се, е умножен по някакъв коефициент (<=1) в зависимост от това училището с какъв ранг е.
Съгласна съм с едно- по- добре да хване да научи един език, вместо да се кикерчи около масите, за да изкара пари за цигарки.
Btw топ мениджърите не са си "губили времето" с чистене на тоалетни
А паричките за йога и спа на младини от къде? Като всеки трябва да се научи да се спрявя и сам и със собствени усилия. Може би от надницата за изчистена тоалетна/измити чинии/шестичка в училище, като полагащият се номинал, разбира се, е умножен по някакъв коефициент (<=1) в зависимост от това училището с какъв ранг е.