Публикувана: 27 фев. 2018, 22:47 ч.
Последно мнение: 4 март 2018, 22:04 ч.

Дъщеря ми е скарана с баща си...

32 414
652
1

# 555 3 март 2018, 18:40 ч.

Мнения: X

Абе чак перфектно...тя си знае колко е перфектно и какво й струва.

Не е въпросът, че няма кой да измие чиниите, нито че миенето на чинии е жизнено важно умение. Същественото е в навика за поемане и изпълнение на ангажименти, както и в усещането, че щом си част от една общност, имаш задължение да допринасяш за нея, а не само да ползваш хотелско обслужване. Едно момиче на 16-17 години няма какво толкова да допринесе за семейството, освен с участие в домакинството. Тя не може да печели пари за семейната издръжка, а в случая няма и по-малко дете, за чието отглеждане да помага. Човек е добре да се научи от малък, че като част от някаква социална единица не може да се грижи само за собствените си проблеми.

Ежко, браво на твоето момче! Да ти е жив и здрав, гордей се с него!
Никой млад човек не е просперирал с прекомерно жалене от страна на родителите.
В крайна сметка се оказва, че ако не се създадат навици за целенасочен труд и отговорност в годините преди напускането на дома, това никога по-късно не се наваксва. Истински успешните хора са тези, които не се страхуват да работят и да се товарят на предела на възможностите си, които си преследват целите и не се оплакват излишно.

Последна редакция: сб, 03 мар 2018, 18:54 от Анонимен

# 556 3 март 2018, 18:51 ч.

Мнения: 7 670

Цитат на: The Catcher in the Rye в сб, 03 мар 2018, 18:35

Айде стига с това домакинстване. Никой не е останал да не мие чинии. Това няма общо със съзнателността толкова много, колкото го изкарвате.

От друга страна, ожалиха, че бащата абдикирал, а по другите теми се разпраея как и самотна майка можела да се справи перфектно с възпитание и отглеждане.

И ти си права.
Но някакси е едно да ти е в къщата и да не те поглежда, да те подминава като фикус, а е различно да си е заминал и да се адаптираш към липсата му. Поне аз така си го интерпретирам.

Ежко, да приемем, че твоя син действително е такъв вундеркинд, аз не се наемам да споря. Масово децата не са чак така и аз не го намирам за лошо.
В университета работех на 4-часов работен ден, отделно ходех на лекции и упражнения (не някоя измислена специалност), вечер учех, а преди това намирах време за гадже. Освен това участвах в домакинството, (определено не по 2 часа на ден). Ами, аз не го намирам за ОК режим. Бях отличничка и всичко ми вървеше идеално, но имаше случаи да спя по 4-5 часа на нощ и това да се повтаря с дни без прекъсване. Спортувах, но резултатите ми бяха по-слаби от времето, в което имах нормално време за почивка и сън, и рязко дръпнаха, когато се олекоти положението. Не бих подложила в бъдеще детето ми на това доброволно.
За гимназиалните години дори не ми се говори. Там бях единствената, която работи от цял клас, въпреки че гимназията е добра за стандартите на София.
Та, да приемем, че дъщерята на авторката не е гениална и свръх успешна като сина ти и да тръгнем оттам.

# 557 3 март 2018, 18:59 ч.

София
Мнения: 22 324

Разбрах взаимовръзката, но може би гледам през своятапризма. Мен не ме караха като цяло да се включвам много в домакинстването, да си гледам ученето и е достатъчно.
А пък смея да твърдя, че израснах доста отговорна и ме бива и в тая битова част доста, когато ми се наложи сама да си правя всичко. Не е имало преход, не е имало приучаване, просто прекрачих от раз в друга динамика на битовите задължения.
И затова твърдя това, което написах преди няколко страници, че се възпитават мащабните неща, а от там нещата се наместват според ситуацията и обстоятелствата.
Ето тук аз ще дам на Гугъл приятеля за пример Laughing

Не е пипвал до някакъв момент, а после се е приспособил лесно. Това е защото има други генерални качества, в които е възпитан.

Та това е моето "решение". Не мога да кажа на авторката какво точно да направи, но не мисля, че ще стане с конкретики тип мий чиниите, направи това, направи онова. Говорете й в дългосрочен план до какво може да доведе поведението й, а не защо в сряда в еди- колко си часа се е напила.
Да си знае границите. Ударете я по егото малко. Една млада дама защо да не изпие чаша вино, но да се влачи пияна- грозна гледка и подобни. Ако нещата се подобрят, бащата сам ще се приобщи в един момент.

Сега като се замислих,не бих казала, че връщам думите си назад, макар че не съм обиждала, де. Просто бих ги казала на дъщерята, важи си мнението ми, но не и на майката, защото нея я боли повече от несполуките на детето й.

# 558 3 март 2018, 18:59 ч.

Мнения: X

Цитат на: Google76 в сб, 03 мар 2018, 18:51

Та, да приемем, че дъщерята на авторката не е гениална и свръх успешна като сина ти и да тръгнем оттам.

Едва ли става дума за гениалност. По-скоро за вид характер. Хората се провалят най-често не от глупост, а от мързел и неорганизираност. И обратното: не чак толкова гениални хора просперират, защото умеят да работят, да се организират и да издържат на стрес. Това се учи от дете.

# 559 3 март 2018, 19:01 ч.

Мнения: 5 425

Синът ми определено не е вундеркинд, Гугъл. В българското му училище поне една четвърт от връстниците му са на неговото или по-добро ниво и около 80% са с неговия или по-тежък режим.

Нито пък твоя режим е бил нещо невиждано - сори. И да, режима ти е взел много, но и много ти е дал. Живот и здраве, децата ти ще ти покажат какво си получила. Но не режима, а поетата от теб отговорност е била ключето. Иначе нито щеше да приемеш режима, нито да издържиш на него.

Предложеното от мен е просто вариант, за илюстрация на принципа. Според мен доста лек, но да не се вторачваме в детайли. Това, което изискват от девойката, не е даже 1/10 от необходимото. И лозето не ще молитва, а мотика - на девойката следва не да се говори, а тя да кима умно и да прави, каквото иска. Девойката следва да се впрегне в работа. Смислена работа, която да я подготви да стане самостоятелен човек съвсем скоро. Самостоятелен във всеки аспект.

ПС Според мен, планирането на времето ти, Гугъл, е можело да се оптимизира. 8 часа сън на вечер са задължителни за млад човек.

Последна редакция: сб, 03 мар 2018, 19:09 от Ezhko

# 560 3 март 2018, 19:10 ч.

Мнения: 169

Е, какво е това "домакинство" 2 часа на ден! Дайте пример: всеки ден се пазарува, готви, изхвърля буклука, мие пода, мие се банята, чисти се прах, прекопава се двора, преместват се стените Simple Smile

Чудя се възможно ли е в такива примерни семейства като тук посочените да се домакинства като "помощ" от детето 2 часа на ден.

# 561 3 март 2018, 19:10 ч.

Мнения: X

Цитат на: The Catcher in the Rye в сб, 03 мар 2018, 18:59

И затова твърдя това, което написах преди няколко страници, че се възпитават мащабните неща, а от там нещата се наместват според ситуацията и обстоятелствата.

Възпитанието не става само с голи приказки и увещания.

# 562 3 март 2018, 19:14 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Black_Sapphire в сб, 03 мар 2018, 18:59

Цитат на: Google76 в сб, 03 мар 2018, 18:51

Та, да приемем, че дъщерята на авторката не е гениална и свръх успешна като сина ти и да тръгнем оттам.

Цитат на: Black_Sapphire в сб, 03 мар 2018, 19:10

Цитат на: The Catcher in the Rye в сб, 03 мар 2018, 18:59

Възпитанието не става само с голи приказки и увещания.

Да добавим - отговорност. Иначе казано, да знаеш какво искаш, какво трябва да дадеш за да го получиш и най-вече - да направиш каквото е нужно, за да получиш исканото.

АМИН!!! Grinning

Последна редакция: сб, 03 мар 2018, 19:22 от Ezhko

# 563 3 март 2018, 19:17 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Аз така и не разбрах, с какво този режим на домакинстване ще реши проблема?
Проблемът изобщо не е от битов характер. Възпитанието съвсем не се изразява само в режим на трудова заетост. Основното е личният пример.

# 564 3 март 2018, 19:21 ч.

Мнения: X

Цитат на: Лилянa в сб, 03 мар 2018, 19:17

Аз така и не разбрах, с какво този режим на домакинстване ще реши проблема?

Ама наистина, вече се чудя на какво са ви учили в института по педагогика?
Пък може и да са ви учили, а ти да си пропуснала.

Както и да е, малко по-нагоре има обяснение на връзката между домашните задължения, умението да се носи отговорност, единството на родителите и насочването на личността в градивна, а не в саморазрушителна посока.

# 565 3 март 2018, 19:21 ч.

София
Мнения: 22 324

Щял да я възпита в отговорност и умение за определяне на времето.
Няма да я възпита, ще е поредното досадно задължение.
Само с приказки може и да не става, ама и само с черпака по главата- също.

# 566 3 март 2018, 19:22 ч.

Мнения: 7 670

Цитат на: Black_Sapphire в сб, 03 мар 2018, 18:59

Цитат на: Google76 в сб, 03 мар 2018, 18:51

Та, да приемем, че дъщерята на авторката не е гениална и свръх успешна като сина ти и да тръгнем оттам.

Едва ли става дума за гениалност. По-скоро за вид характер.

И така да е. Не всички деца са такива и не е необходимо да ги натискаме да станат. Може да има други дарби, които да й бъдат полезни по друг начин.

Ежко, с удоволствие ще ти дам пример да ми го разпределиш щом мислиш така. Grinning

Ама в скрит текст, че е чист спам.

Скрит текст:

Ставане в 6:50.
Приготвяне.
Път до работа 40 мин.
Начало на работния ден - 8 (всичко е било според лекции та не всеки ден е сутрин, както и е имало дни, в които нещата се усложняват заради кофти програма в университета, но да речем).
Там 4 часа - т.е до 12.
Лекция в 12:30. Няма време за обяд, защото трябва да стигна до университета.
Тичам 2.5 км до университета. Не бягам бързо, защото съм гладна, но си го пиша тренировка.
10 мин за обяд, набързо нагъвам сандвича от вкъщи, не го дояждам, защото влиза лектора.
После упражнения в съседния факултет. 20 мин до там, по пътя дояждам сандвича. Там 4-5 часа. Аз уча специалност, в която се правят експерименти и те често траят дълго време, стояли сме и до 21 часа, ама да кажем. Грубо приключвам между 18 и 20, но за да върви примера да кажем твърд час - 19. Тръгвам към къщи. 10 мин пеша с колегите, 10 мин с метрото, 2 км тичане до нас от метрото, още не беше пусната метростанцията до нас. Ето още едно парче тренировка, ама се влача с 9 км/ч, защото съм умряла от глад. Прибирам се. Майка ми е сготвила, юхуу! Хапване. Оглеждам се - 21 часа. С гаджето днес май само по скайп. Бърз душ. Сядам да си поговорим, докато същевременно прехвърлям записки по анатомия (примерно). Така поне 2 часа, защото за да заспя трябва и да се отпусна малко, а не да съм на вълна хвърчане. В 12 часа лягам, ама съм доволна, утре съм на лекции чак от 10, т.е ще стана в 8 та да тичам преди това т.е ще се наспя. Ама след лекции и упражнения съм на работа пак до 100 часа. И така си се въртят ли въртят нещата докато не се разчетвориш и не ти писне до крайна степен. Така избутах почти 2 години, после нещата се облекчиха, защото напуснах работа и вместо това започнах кръжок без да ми плащат. Е, сякаш се събудих от някакъв кошмар. Мерси ти тая перфектност. По-добре да си малко "мързел" по вашите критерии, ама да се чувстваш като човешко същество.

# 567 3 март 2018, 19:24 ч.

Мнения: X

Цитат на: The Catcher in the Rye в сб, 03 мар 2018, 19:21

Няма да я възпита, ще е поредното досадно задължение.

Поредното ли? Че сега какво и е задължението?
Особено досадно ще е, ако започне да й се бърка в джоба.
Аз не схващам защо е необходимо задълженията да не са досадни. Това причина ли е да не се вършат? На майка й много ли й е забавно да мие тоалетната през ден? Занапред в живота все приятни задължения ли я чакат?

# 568 3 март 2018, 19:35 ч.

София
Мнения: 22 324

Не, но сега е време да си изгражда визия за това, което ще й докарва прехраната един ден, а не да бърше тоалетни. Като стане майка на две, и тя ще бърше, споко.

Под поредното досадно задължение имах предвид, че няма да е осмислена нужда да поеме нещо, демек развиване чувство на отговорност.