Дъщеря ми е скарана с баща си...

Тя не се напива, напила се е веднъж. И от реакцията на родителите зависи дали ще се напива или ще се научи да се забавлява без крайности.
Кражбата е вик за помощ от страна на детето, търси внимание, контакт с родителят, който я игнорира. Колкото и да е странно и неправилно, и на шамар ще е доволна, само да усети, че я вижда.
Въобще не ги омаловажавам, напротив, омаловажава ги той, мислейки, че като се цупи и пляска, възпитанието на детето му ще се случи с магия.

Чакам авторката да ми отговори на въпроса какви са били отношенията им до този момент, в какво се е изразявало възпитанието на детето от негова страна, и според мен през тези 15 г. си е почивал от тази роля, защото съдейки по действията му няма никаква идея какво да прави, нито познава детето си.

Зависи какво е откраднато, какво е направено с откраднатото и какво е обяснението на детето за кражбата. Има различни видове детски кражби. Не всяка кражба е вик за помощ и бунт. Ако желае, авторката да уточни каква е била ситуацията.

Не само, че участва активно, а и беше най-добрия баща за мен. Баща и дъщеря наистина имат много силна връзка и при тях това не беше изключение.

Какво има да обсъжда - че пиенето е лошо. Може бащата да не мисли така?

О, тогава е гарантирано, че малката наказва баща си. И няма да спре докато не се върнат старите отнишения

В моите тийн години и около мен е имало пиещи, крадящи и т.н., никакви викове за помощ не са били, а просто бърз начин за набавяне на пари, пукане щото е много яко да се хвалим кой колко може. Тези психо измислици може по филмите много да се котират, но реалността е друга. За простотиите, които съм правила като млада моите родители нямат никаква вина, нито съм викала за помощ, нито са ме интересували та чак да ги провокирам. Средата, приятелите сега те са ми били много важни, да се покажем кой колко е печен.

Това още веднъж ми говори, че е бил провокиран прекомерно, за да реагира така. Не че е постъпил оптимално, но и младата госпожица е редно да отчете къде е престъпила чертата, и че е редно да понесе някакви последици. Тийновете може да са личности със свои чувства и мисли, но такива са и всички останали хора, а на порасналите никой не прощава безотговорно  поведение заради техните чувства. Човек трябва от малък да бъде привикван да носи последствията от действията си и при нужда да признае грешката си.

Когато бащата я е ударил, прочетох за напиване. Имало е нещо друго ли, което да го предизвика така?

Тогава не би трябвало да реагира така, а да опита да запази тази връзка, вместо да я къса окончателно. И то защо - щото вероятно не смята за нужно да се извини за реакцията си, нали тя е дете, пък той родител. А ако вместо да губи толкова време в цупене заради накърнен според него авторитет, е можел да я повика след случката, да поговорят нормално, да се извини и да обясни съвсем откровено защо е реагирал така. Да я накара да разбере къде бърка тя, че я уважава като личност, че е загрижен за нея, че не би искал това да се повтаря. Децата реагират много по-добре и възприемат, когато говориш с тях като с възрастни, като обаче им подчертаваш защо все още не са способни да преценяват всичко като теб и трябва да се съобразяват. Шамари, цупене, изолиране, налагане, груби ограничения, и при това без разговори, водят до още по-кофти поведение и гадни последствия.

Съжалява. След като стана това с шамара, седнах, говорих, виках, докато детето ми плачеше в другата стая, трепереше цялото и казваше, че иска да умре. Тук искам да подчертая, че тя е много емоционална, трупа в себе си всичко и това НЕ Е ОТ ГЛЕЗОТИЯ. С ръка на сърцето, казвам, че дъщеря ми не придава важност, не се лигави и преживя всичко това (и продължава да го преживява, въпреки че не го показва) много вътрешно. От друга страна, познавам съпруга си - човек, който въпреки, че е много строг и държи много децата му да станат Човеци, ги обича безрезервно. През тази 1 година не е спрял да се интересува от детето, както някои от вас си мислят. Питал е как се справя в уч-ще; когато е плакала за нещо, което е станало с момче, приятели или т.н също е питал какво става. Когато миналото лято имаше здравословен проблем, той не спря да се интересува, беше вдигнал кръвно от притеснение. Проблемът най-вече при тях е, че нямат пряк контакт един с друг. Мъчно ми е най-вече за това, че детето ми е изградило някаква невидима граница м/у нас и нея. Усмихва ми се, разговаряме, смеем се, но някак припряно - дори на мен усещам, че говори с известно притеснение. Страхува се от последици, страхува се да не каже нещо нередно. В един момент не виждах пубертясалата си дъщеря, която се смееше на всичко, сменяше настроения, радваше се...виждах депресирана ЖЕНА (жена, защото нямаше отношение на младо момиче, а на депресирана възрастна). Имаше период, в който когато беше наказана и 1 месец стоеше в нас под строг режим, ми сподели, че в продължение на 2 седмици сънува Смъртта. Гледаше в една точка и плачеше.

В какво се изразява активното участие?
Говорил ли е с нея за тези проблеми, алкохол, секс, наркотици, кражби, насилие и т.н. - имам предвид преди въпросното напиване, и не еднократно споменаване м/у другото?
Тя чувстваше ли се спокойна да се обърне към него по тези въпроси?


Тези, които съм познавала наистина и съм имала представа за какво става дума в семействата им, си бяха точно вик за внимание. Зад фасадата обаче наистина изглеждаше както го описваш.

Открадна 5 лв. от баба си. После стана ясно, че били за цигари.

Добре, де, а този прекрасен човек защо продължава да  се инати?

И какво излиза Sani и двамата си искат стария живот, но и двамата се инатят. И ако малката не знае какво да направи, то баща й трябва да знае.
Стресни ги малко и двамата, развикай им се и ги остави сами в една стая....шашнати

sani24, като прочетох последния ти пост се сетих за моя позната, която си остави детето веднага след раждането при родителите си в друг град и го виждаше 2 пъти годишно. Нито е имала кой знае каква работа, нито друго, имаше нормални условия да си го гледат. Никога не съм ѝ давала акъл, но веднъж чистосърдечно се разсмях като я слушах как обсъжда други родители с думите: Не ги разбирам тези родители, които не се интересуват от децата си, аз моята Ани (името е случайно), я чувам всеки ден по телефона! Та и мъжът ти така - цяла година много се "интересувал" от детето си... Съди по действията.


Щото така е по-лесно. Пернеш един шамар, прехвърлиш отговорността за възпитанието на друг, за да може после и на него да се караш колко лошо дете е възпитал, и си почиваш цяла година.