Дъщеря ми е скарана с баща си...

Значи с потвърждава тезата, че баща и дъщеря явно доста си приличат и се наказват взаимно. В такъв случай като по-възрастни, предразположете момичето. Страхът в случая действа само отчуждаващо. Дайте му да разбере (и двамата, че сте строги от загриженост, а не чудовища). Когато има провинение, има наказание, но през останалото време момичето трябва да усеща сигурност, обич, грижа.

Виждам споменати четири проблема (по хронология):
- напиването
- шамарът
- кражбата
- отрязването на комуникациите от бащата

По някаква причина, авторката на темата се съсредоточава изключително върху решаването на последния. Както и болшинството мами от форума.
Интересно ми е, дали авторката възнамерява да направи нещо ефективно по останалите три проблема или разчита на мъжа си да се разправя с дъщеря им? Ако смята да се включи в решението - с кой от проблемите смята за правилно да започне и какво точно смята да направи?
Защото ако не е част от решението, е част от проблема...

Мисля, че малко се спекулира с тия "викове за внимание". Познавам деца, израсли в ужасна среда (включително мой първи братовчед) и станали хора. Познавам и други, които все викаха за внимание, и колкото повече им тичаха по виковете, толкова повече се изхайлазваха. Единият стана хероинов наркоман и крадец, приключи от свръхдоза в затвора.

Според мен основен дефицит на повечето деца е приучването към редовен и упорит труд и поемане на задължения. Това доста намалява склонността към търсене на внимание по девиантни начини.

Мисля, че това момиче, както се казва, ви е "намерило дамара". Истината е, че родителите са дори по-зависими от децата, отколкото децата от родителите. Има деца, които много успешно експлоатират това положение. Това обаче не ги прави по-зрели и успешни личности, не ги учи да поемат отговорност.

Пубертетските депресии са нещо съвсем естествено и приказките за смърт по правило си остават само приказки. Не че децата се преструват (а поне една част много се харесват в ролята си на драматични героини), просто все още нямат умения да се справят с емоциите си като възрастни. Част от възпитанието е да се научат и на това, а не майките да изпадат в амок и ужас, че децата им говорят подобни страхотии. Всички сме минали през това, и моето дете включително. Винаги обаче сме говорили и той е бил наясно, че животът не приключва с пубертета, и че такива остри чувства са преходни.

Днешните деца са доста презадоволени материално и имат прекалено малко задължения. Освен това се застояват прекомерно пред компютрите. От една страна искат да се държат с тях като с големи, да имат свободата да ходят, където си щат, и да правят, каквото си щат, но от друга страна не искат да се наемат и с 1% от задълженията и отговорностите на възрастните. Е няма как да стане това, в живота никъде не дават така.

Откраднала 5 лева за цигари. Не е отишла да си изкара някъде 5-те лева (което на 17 г. има възможност да направи по напълно почтен начин), не си ги е спестила от джобните си, откраднала ги е от баба си (вероятно на мизерна пенсия). Това не е дреболия и е редно да се засрами. Издава липси в ценностната система, които следва да се посочат и санкционират, а не да се извиняват.

Какво означава строг режим и какво го е наложило?

Добре де, а ти сигурна ли си, че само отношенията с бащата е причина за тази промяна от лигав тийнейджър към депресирана жена, сънуваща смъртта? Аз мисля, че може да има други проблми, които не са свързани със семейството, принципно нещастието не те обхваща ако само с дъртите не се разбираш. Още някаква драма има девойката, но я е срам или не смее да си каже.

Говорил е, да. Двамата бяха като израза ''дупе и гащи'' - тя не може без него, той не може без нея. Правеше всичко, за да я направи щастлива, шегуваше се с нея, когато беше тъжна, за да я развесели и също така, се интересуваше от момчето, в което е влюбена (тъй като въпреки крехката и възраст, тя от 2 години е влюбена в едно момче и въпреки, че не са заедно не го предава за нищо на света; наистина има чувства). Та, така. Тя самата ми каза преди време: ''Мамо, все едно никога не съм говорила с тате. Все едно не съм го познавала, много ми е чужд вече.'' И като и казах: ''Добре де, хайде направи нещо по въпроса.'' ''Какво да направя, като виждам, че не ме обича вече.''

Последният проблем от гореспоменатите е най-важен за мен, да, тъй като другите 2 ги е преодоляла. Това се опитвам да обясня - опита веднъж с алкохол, открадна (отбелязвам, че се е случвало само веднъж - лично аз, повече не съм я видяла в нито една от двете светлини) и може би станалото с баща и след това тотално я смачка. Радвам се, че не направи тези глупости отново, но тя като цяло се промени - все едно докато сгреши и вече беше осъзнала грешката си. По трудния начин.

Имаше един тиквеник (уж учен) който проповядваше същата идеология за упорит труд. Само че той стигна и по-далеч, до определена възраст децата нямат осъзнати интереси, т.е всички са еднакви, само от средата зависи на какво да ги научи. Апропо, цялата ни смотана образователна система се базира на това учение. На идиота А.С. Макаренко

Амииии, какво да ти кажа! Драмата с момчето, за което споменах по-горе: Тя го обича вече 2 години, той от дъжд на вятър я търси, а тя какво ли не прави за него. Но това ставаше също и преди случката с баща и, тя тогава общо взето го преживяваше пак, но нямаше тези крайни състояния.

Ужас. "Тате не ме обича вече". И тате не прави нищо за да опровергае съмненията й

E, това вече е супер странно, родител открито говори за тези неща, а при първия проблем, по същите, изведнъж се оказва, че не може да се разчита на него.

Хората са различни, сравнение няма как да се направи. Тук вече личи умението на родителя да реагира адекватно, но няма как да стане, ако не познава детето си. При 2 различни деца един и също подход може да има в единия случай отличен резултат, в другия - катастрофален. Много често чувам - по един начин ги гледахме, пък виж едното какво е. Ами да, не става на конвейр, не може да ги гледаш по един начин.

Доколкото схванах от описаното, тя е намерила начин да помогне на детето си и вече не се повтарят.

И мен от тези думи ме заболя най-много. Обясних, че родителите винаги обичат децата си, независимо в какви отношения са или какви прегради има между тях. Казах и, че всичко ще се нареди (вече нямах сили отново да хващам темата ''Ама, хайде, маме, иди се извини!'') с времето. Тя ми каза, че за нея времето, в което баща и не и е говорил е времето, в което тя се е научила сама да се научава на нещата, на които той трябва да я научи. От друга страна, гледам мъжа си, че я гледа тайно, докато тя си приготвя нещо в кухнята, усмихва се, като и види бележника и отличните оценки, разглежда и снимките на лаптопа от една наскорошна нейна фотосесия (уж тайно, но го видях без да искам).

Знаех си, че има и друго - никое момиче на 15 няма да поиска да умре заради шамар от баща си, но заради нещастна любов, може си помисли всякакви глупости и още как. А на нея ѝ е много по-лесно да обвинява баща си, че не я обича, защото как ще обвини принца, за чието внимание се моли? Понякога не смееш да кажеш какво те мъчи най-много, затова казваш нещо друго, само и само да си позволиш да поплачеш и уж посочваш причината, но не баш истинската.

Той е обичал на тати принцеската. А тя го е разочаровала - оказала се обикновен тийнейджър.

Предвид тази връзка, която описваш, тя е била абсолютно сигурна в баща си, за всичко. В един момент тази му неочаквана реакция я е изненадала и наранила, и предполагам, че тя обвинява себе си, задето не е оправдала очакванията му и мисли, че затова той не я обича вече. Затова и вероятно се страхува от реакцията му, ако предприеме първата стъпка тя - явно очаква отхвърляне и нови обвинения. Ама и той един инатлив пън - няма да направи нужното, за да не се обвинява детето му и да не мисли, че го мрази, ами и ще подсилва тези впечатления у него сума време, само и само да не се прекърши да си признае грешките и да се извини, сякаш изисква кой знае какво.
Не говори само на дъщеря си да направи нещо, мъжът ти повече има нужда да му се говори в тая насока.
А, точно. И сега - инат, та инат. Бетер пубер.

Авторке , много си мека и с двамата . И едновременно се опитваш и да ги разбереш , и да ги оправдаеш. И страдаш заради ината им. Е , не мога да си представя да обичам толкова много някого / родител- дете , или дете-родител/ , да имам нужда от присъствието , думите и мълчанието му , от подкрепата му , и да се инатя . И двамата са прави , и двамата са виновни. Стига с тази твоя дипломация. Ако има как , ще си взема една седмица отпуск , ще отида с приятелка на СПА и ще дам поотделно задача и на двамата , докато се върна , да са се оправили. Ако обичат МЕН.  Ти сега си и боксова круша , и отдушник , и балансьор. И двамата ти играят жертви. А колккото до смъртта- има ли тийн да не си го е мислил.
Иди някъде и ги остави да оправят каквото са забъркали. Такъв съвет мога да ти дам.Аз така бих постъпила . Станалото- станало. Причинителите да му мислят. А не, ти.